Празнично пътуване

Със сестра ми тръгнахме на европейско турне, като плана е следния: тръгваме от София, за Будапеща - 2 нощувки, Виена - 1 нощувка, на гости у леля в Германия за 3 нощувки, една безсънна нощ на Sensation White партито в Дюселдорф, догодина тръгваме към Люксембург - 2 нощувки и една последна нощ в Любляна. Детайли и снимки от пътуването ще има много и от сърце.

Весели празници на всички!

През деня на "Бъдни вечер"

Различно от плана ми за деня, оказа се че трябва да се кача до Алеко да поправя новото казанче на кафето на Петко, защото кой ли не се опитал да го поправи и не успял. Много се разочаровах, защото бях намислил да ходя до Горица, но уви!

Все пак всяко зло за добро...

След лекия сняг в София, запалихе колата и айде в планината. Пътя бе слаго опесъжен, без много заледявания, но изцяло снежен. Пристигнхме към обяд на Алеко и температурата бе около -11С, като имаше доста облаци и малко мъгла. Аз реших да използвам момента и си пробвах снегоходките за около 10 минути. Много съм доволен, моделът им е TSL 325 Escape. В кафето нещата са към края и скоро ще ядем кебапчета... казанчето бе излекуевано за 15 минути, та дори и други дреболии оправихме. На слизане от горе реших да изпробвам веригите за колата, но сложих само задните. Много добре се държи колата с вериги.

Към 17:00 ч. се прибрахме до нас, преоблякох се и отидох в бащата, където сестра ми вече бе на масата и заедно с баба ми се събрахме и похапнахме от посната трапеза. След това отидох до Светльо да взема МР3 плеъра за пътуването и пълномощното за колата, което той бе взел от агенцията за легализация. Там ме изненада майка му и заседнахме за половин час на маса, после се отбих и до Мирослав, точно си бе дошъл от Германия, но там не се поддадох на поканата за гощавка и за нула време се ометох. В къщи в 21:00 ч. ме чакаха на масата вече.

След полунощ започнах да си оправям багажа за пътуването... Ужас...

14.01.2009 г. - Общонационален протест

В редица български форуми започна организацията на ОБЩОНАЦИОНАЛЕН ПРОТЕСТ на 14.01.2009г. Датата, на която депутатите се връщат от едномесечна коледна ваканция, ние, българите ще бъдем пред парламента, за да им покажем, че ни пука, че не спим и че няма да ги търпим!!!

Призовавам всички организации, които стачкуваха под различни форми поотделно да се обединят!

На сградата, която бе опорочена от 240 некадърници, пише "СЪЕДИНЕНИЕТО ПРАВИ СИЛАТА"!!! Нека се обединим - всички студенти, екозащитници, фермери, производители, пенсионери, гражданите на Република България на 14.01 всички заедно да им кажем "ПИСНА НИ"!!!

След протестната акция - снимки на нощна София

Реших да се поразходя и да поснимам в нощна София.
Снимките са ТУК.

Началото на края на една цинична олигархия! Обсада на сградата на народното събрание

Началото на края на една цинична олигархия! Обсада на сградата на народното събрание:

старт четвъртък 16.30 пред парламента до края в петък заедно със студентите, в 13.00 пред парламента.

На второ четене вчера беше прието скандално продължаване на сезона за престъпните заменки на земи и респективното унищожаване на гори!!!

Нямаме причина да търпим повече!

Носете си метли!

На второ четене вчера беше прието скандално продължаване на сезона за престъпните заменки на земи и респективното унищожаване на гори!!! Депутатите от комисията по земеделие и гори отново опорочиха институцията народно събрание, оставяйки 9 месеца на всеки мафиот да завърши започнатото със заменките и ощетиха държавата с поредните милиони!
В същото време си гласуваха коледни премийки по време на финансова криза!

Поредното изпитание за нашето търпение мина всякакви граници заедно с:
- безочието
- корупцията
- нежното сливане на мафията с държавата пред очите ни
- убийствата и престъпността
- липсата на действащо правосъдие
- липса на демокартичност и изключване на гражданския сектор от взимането на решения
- цинизма
- спрените европейски фондове
- подменените обществени с лични приоритети
- изолацията на младите и образовани хора от демокартични принципи при взимането на решения
- липсата на дългосрочна стратегия за управление в икономиката, устойчивото развитие, социалната политика и т.н.
- унищожаването на българската природа и разбирането на екологията единствено като шанс да си продадем „някоя въглеродна квотичка”
- системното подценяване на умствения капацитет на българските граждани и унижаването им
- всичко, онова, което пречи на държавата ни да се развива интелигентно и устойчиво в един динамичен глобален контекст и по време на финансова криза

Гражданските движения „Да спасим Иракли”, „Граждани за Рила” и коалицията „За да остане природа” смятат, че политическият климат в държавата е нетърпим, а злоупотребите с човешки, природен и интелектуален ресурс трябва да бъдат платени от управляващите с доброволно напускане на постовете на властта, поради липса на качествата нужни за управлението на страната!

Ще отстояваме правото си на правова държава, чиста морално политическа среда и девствена природа докрай.

Вярваме, че всички засегнати от това малоумно управление на циници ще бъдат солидарни и ще застанем заедно пред парламента от днес нататък, за да докажем, че не сме мършата, която ни управлява, а се отличаваме с достойнство и воля!

16.30
18-ти декември 2008

Нова година, ново правителство!

P.S. Като млади и критично мислещи млади хора смятаме, че споменатите недъзи се отнасят и за столична община и некадърността в управлението й ни лишава от каквито и да било илюзии, че алтернатив на сегашното управление може да бъде Бойко Борисов.

Планиниада за Рила и ние покрай нея

Веднага след работа се прибрах и пооправих се, Марина дойде с багажа си, взехме Вельо от Слатина и минахме през Дървеница от където натоварихме Деси. Отцепихме към Бистрица, Железница, Ярема, Ковачевци... Белчин баня и стигнахме до Самоков към 21:00 ч. В Т-Маркет направихме пазар за около 60 лева и към 22:00 ч. бабата и дядото на Вельо ни посрещнаха с греяна ракия в с. Бели Искър.
Плана ни бе да си легнем и рано сутринта да закусим и да се понесем към Мальовица. За съжаление нещата не се стекоха по този начин.

В 10:00 ч. се излюпихме, започнахме приготовление на закуска и хапване за нагоре, сварихме едни спагети, които на края бяха преварени, направихме 3 чудесни тънки пици и към 11:30 ч. седнахме на закуска... Докато се опаковаме, оправим и т.н. стана обедно време и на Мальовица стигнехме към 14:00 ч. Настанихме се в ЦПШ Мальовица, разтоварихме багажа, леко похапнахме и се насочихме към х. Млаьовица, където се провеждаше самата "Планиниада за Рила". Качихме се за около час, като снежната покривка достигаше до 45 см. Ските на рамо и с фотоапарат в ръка, изкачването не бе много удобно, но красотата надделяваше над всичко останало...

Леко поокъснели стигнахме, поснимахме се, похапнахме за пореден път, отпочинахме, видяхме някой друг познат и вече леко се бе притъмнило на вън, когато тръгнахме на долу. Аз упорито решен, сложих ските и тръгнах да се спускам, предвид че бе доста рисковано, аз пак продължих много лекичко надолу. Вече почти в пълен мрак се показаха светлините от ЦПШ Мальовица и веднага се отправихме към стаята, пооправихме се и легнахме да почиваме, а аз си откарах до сутринта... На моменти се пробуждах и слушах разговорите на другите, но си подремах добре...

На сутринта пак си поспахме добре и към 9:00 ч. похапнахме каквото е останало, започнахме да си пооправяме багажа и да го редим в колата, нарамихме ските и бордовете и се пуснахме малко по една малка писта, но снега не бе достатачно отъпкан о подравнен за пързаляне и с марина оставихме вельо да се бори с борда, а ние заформихме един снежен човек, много добре го "облякохме" и си направихме фотосесия със забавни кадри, заедно и поотделно.
Ядохме по една боб-чорба и към 16:00 ч. тръгнахме към София, като Вельо го оставихме за още една вечер на Бели Искър при баба му и дядо му. Върнахме се по същия път през Белчин Баня и Железница и имаше страхотна мъгла, но за около 10 км. В София си бяхме към 19:30 ч. по домовете.

Снимките са ТУК.

"Дни на предизвикателствата" в "Дом на киното"

Под патронажа на Любомир Попйорданов и неговата плеяда от свързани организации се състояха поредните "Дни на предизвикателствата" в "Дом на киното", четвърти поред.

Основните акценти в тематичните вечери бяха както пътешествията така и екстремните изживявания на всички континенти и във всички техни форми: катерейки, покорявайки върхове, летейки, изледвайки дебрите на земята, карайки ски или колело, спускайки се по водите на бързи реки. Важна тема бе защитата на българската природа, пейзаж, биоразнообразие и традиции.

В рамките на „Дните” се проведе фотоконкурс на тема „360° предизвикателства”.

Силно впечатление ми направи представянето на сдружение "Байкария" и техния проект наречен "Рудопия". Тяхната мисия е да популяризират планинското колоездене, като възможност за местно развитие и природоопазване. В периода 2005 - 2007 г. сдружението разработва проекта, наречен "Рудопия" - велосипеден маршрут, пресичащ Родопите от запад на изток и свързващ защитени територии, опазващи ценното природно богатсво на планината.

Общата дължина на маршрута е около 450 км, като начална точка е град Велинград в северозападната част на Родопите, а крайна с. Мезек, разположено недалеч от град Свиленград. По протежението си маршрута преминава през местностите Беглика, с. Буйново, с. Триград, с. Мугла, Рожен и Хайдушки поляни, върховете Преспа и Момчил (Енихан Баба), долината на р. Арда, Перперикон, язовир „Студен кладенец", Маджарово, м. Глухите камъни, с. Мезек.

На сватба в Одеса

Разказът ще е доста просторен и описателен, само да остане време да го изготвя.

Тръгнахме в 14:30 ч. в четвъртък, ясно време, през Русе, Букурещ хванахме трафика около 19:00 ч., минавайки по околовръстното и качвайки се на магистралата за Констанца... От там на 100 км. след Букурещ се отклонихме към Браила и Галац, а в Галац, както и във всяко населено място в северната ни съседка след което следва изхода от Румъния и влизане в Молдова за преминаване на около един километър и съответно излизане от Молдова и влизане в Украйна. Около 2 ч. ни отне тази граница, в Украйна влезнахме около 1:00 ч. Преминавайки през най-различни селца и покрай реки и водоеми наближихме Одеса и в 6:15 ч. навлезнахме в града и благодарение на GPS-а стигнахме пред блока на Краси.

Посрещнаха ни, похапнахме и към 10:00 ч. се настанихме в квартирата, поспахме до към обяд и излезнахме на разходка из града. После имахме похапване в Краси и се прибрахме за да поспим преди сватбения ден.

На сутринта към 10:00 ч. стигнахме в Българското консулство, където се проведе официалната церемония по подписването, след което продължихме в много изискан ресторант в центъра на града. Вечерта продължихме в дома на младоженците.

В неделната сутрин, след като се наспахме и подредихме багажа, предвид че навън валеше, направихме една разходка в търговския център до блока на Краси и после ходихме до морето и към 17:00 ч. тръгнахме обратно към България. Минаването на границите отново ни отне около 2 ч. време, в България бяхме към 4:00 ч. Около Долни дъбник спукахме предна и задна дясна гума, след като на един мост бе изкочило огромно желязо от фугата и още 4-5 коли бяха със същата участ като нашата.

Снимките са ТУК

Смесен уикенд

Уикенда започна със съботата в 7:24 ч. с будилник на радиото и ставане, с план заедно с Чавдар да се качваме на Витоша, за да монтираме една табела по проект на дирекция парк "Витоша" финансиран от УниКредит Банк за подновяване и изграждане на маркировка и указателни табели. От дирекцията на парка натоварихме огромното табло и с лопата, кирка, нивелир и торба цимент се отправихме към Витоша. Над с. Бистрица се намираше мястото, където бе предвидено за нашата табела, а именно на разклона на Обиколната алея и пътеките за с. Железница и с. Симеоново. Определихме точното разположение на табелата, изкопахме дупките и разбъркахме бетона до колата, едни хора ни дадоха пясък и чакъл от двора им, а вода взехме от извора на 25 м. от колата. Общо ни излезе около 5-6 кофи бетон, който трябваше да пренесем на около 500 метра. Загладихме основите, нивелирахме и към 15:30 ч. бяхме готови с работата. Доста усилия, но веднага хората, които минаваха оцениха свършеното от нас.

Вечерта на същия ден имахме планирано, повече от месец по-рано, ходене в клуб-вариете "Ла Страда" зад "Кристал". Заведението е с маси, като има сцена, на която изпълнителите представят своята програма. Така с брачедката и Петко, няколко водки "Московская" и сальодка се завихри една чудесна вечеринка, като по долу съм приложил 3 клипчета от вечерта. Времето отлетя толкова бързо, че до 1:30 ч. не се усетихме кога сме стигнали.

Вечерта приключи в клуб "Ялта", където Наско на Блага бе осигурил VIP пропуски и там откарах още около 1:00 ч.

В неделя след като бях на Алеко на Витоша уважихме "Киномания" с две прожекции - "Стръмно", посветен на екстремните ски и "Другият" с Антонио Бандерас.

Крокодила Гена


Катюша


Руски танц

Картинг, колело и малко фотография

Чудесен неделен ден, запълнен с каране на колело, картинг и малко фотогафия в Западния парк. Картинг пистата на Красна поляна работи от 9:00 до 21:00 ч. и предлага чудесно трасе, голям брой картове и много забавление.

Оги в действиеСнимките са тук.

Откриване на сезона за кънки на лед

Днес с Ива Иванова открихме сезона за кънки Зимния дворец, много хора със съмнение подходиха към моята идея, но уви, пързалката е отворена от 15 септември.

Следващата седмица пак...

За първи път - яздене на кон

Преди началото на служебните ми ангажименти на Боровец, след като взех почти всички от летището, с колежката Веси, по нейна инициатива, направихме двучасов преход на коне над Боровец. За първи път има шанс да се кача на кон, та дори и яздих. Всичко бе толкова приятно, дори студа на ни попречи. Но като първо качване не всичко бе перфектно, когато тръгнем в тръс, защото нямам опит и подскачам като гумено топче на асфалт. Следващия път смятам да се кача с инструктор и да ме понаучи как да балансирам и а следвам коня при тръс, за да не се чувставме неудобно - и аз и коня.

Снимки - няма.

Двайсет и пореден рожден ден, Бар на края на вселената

Превърнало се донякъде в традиция, партито за рождения ми ден, двайсет и пореден, се проведе в "Бар на края на вселената" в центъра. По списък имах предвидени около 70 човека, но както винаги около 30% не можеха да дойдат, някои по здравословни причини, други поради отсъствие от страната и т.н. В крайна сметка дойдоха около 50 човека, като сред гостите бе и моя холандски приятел Аренд, заедно с други 4 холандци.

Снимките от партито, снимани от Марина са тук и тук. Снимките от Светльо са тук.

Пореден опит за качване на Седемте рилски езера

Най-накрая дойде момента, в който имах шанс да заведа моя холандски приятел Аренд сред българската планина. Избрахме Рила и Седемте рилски езера като един от символите на красивата ни природа.

Малко се пооспахме в неделя и тръгнахме към 11:00 ч. Стигнахме за обяд на х. Седемте езера и в 14:30 ч. тръгнахме от хижата нагоре по езерата. За пореден път притиснати от времето стигнехме само до езеро Бъбрека. Там Аренд и Катинкс опънсхс палатка, а аз си тръгнах надолу поне докато е още светло.

Аз и Аренд

Разказ за планината и езерата

Без коментар...

Красивият залез

Всички снимки са тук.

Концерта на Мадона в Будва

Отпътувахме късно вечерта за Черна гора, като маршрута ни мина през Сърбия и Черна гора. Снимки от концерта няма, но от пътуването има доста!

Разстоянието от София до Будва преминавайки през Копаоник, Нови Пазар, Подгорица, без да се налага да минаваме през Косово и Албания е около 750 км., което ни отне около 15 часа каране, заради планините и завоите, както и неприятния дъжд и нощното каране.

Пристигнехме няколко часа преди концерта, настанихме се във вилата и отидохме доста рано на входа на концерта, за да можем да сме сред челните редици. Първо Робин бе подгряваща изпълнителка, а след нея най-накрая се появи самата Мадона. Концерта бе страхотно шоу, изпълнено с много хореография и светлинни ефекти комбинирани с визия и звук от най-висок ранг. След концерта се прибрахме да поспим и да сме готови за обратното пътуване.

На сутринта времето бе много свежо и слънчево, всички ни хвана яд, защо не сме планирали поне още една нощувка. Отидохме до Котор, минавайки по крайбрежието, където се откриваха страхотни планински гледки. Прибирането ни отне по-малко време защото минахме по към Белград, покрай р. Лим и не се наложи да изкачваме на високите планини на Черна гора и Сърбия. В София стигнахме към 10:00 ч.

Оги в действие
Един приятен миг, в който слънцето пробива облаците
Стария град в Котор и крепостта над него
Марината в Котор
В очакване на Мадона с Ваня и Деси
На балкона на вилата в Будва с гледка към Адриатическия простор
Видео от концерта

Снимки от пътуването има тук и тук.

Три дни в ориента - до Истанбул и обратно

След като плана за ходене до о-в Гьокчеада пропадна, решихме да се отбием до Истанбул. Аз, Деси, Петко и Дино.

Както очаквах тръгнахме доста по-късно от планираното. На границата минахме за по-малко от половин час, като притесненията, около документите на колата, която е с пълномощно, се оказха излишни, но типично в стил Деси, тя се вкара във филм, че ще ни върнат, защото пълномощното е преведено само на английски, а не на турски. След границата се качихме на магистралата и в Истанбул бяхме към 8:00 ч. Благодарение на моя верен приятел - телефонът ми с вградения GPS се докарахме до самия хостел, който е на центъра. Тъй като бе доста рано за чек-ин си направихме една разходка до стадиона на Бешикташ, минахме по моста на Босфора и се разходихме до Азиатската част, пробвахме баклави и толумби, поседяхме до морето и се отправихме обратно към Европа за да подремнем следобеда.

Вечерта след следобедната дрямка ни отведе пак до крайбрежието, където стотина рибари се приготвяха да събират такъмите след риболов от моста над Босфора. Поразходихме се, полюбувахме се на нощните светлини и хоризонта, видяхме 2 големи круизни кораба и капнали от умора, бяхме готови за спане.

На втория ден имахме планирано ходене до няколко места, но за съжаление тъй като бе неделя (пазар на турски) почти всички магазини бяха затворени, но имаше много хора по улиците и основно посетители в джамиите. Капалъ Чарши бе затворен. За да влезнем в Света София пък искаха по 20 лири (курса е около 1:1), при което се отказахме. В Синята джамия така и не пожелахме да гледаме, защото бе страхотна навалица. Направихме си един круиз с градските корабчета по Босфора, вечеряхме много вкусна рибка и отново капнали се прибрахме да се освежим и късната вечер ни отведе в моят любим наргиле бар. Там откарахме до почти полунощ, но си заслужаваше напрежението.

Последния ден ни бе за опаковане и ранно тръгване. По магистралата и хоп... след 200 км газостанция на Одрин. Решихме да пообиколим в Одрин, пак похапнахме и най-накрая си хванахме пътя, като този път чакането ни отне около 90 минути, то не беха гишета, проверки и т.н.

Ретро трамвай по главната улица
Кула "Галата"
...без коментар...Отново...без коментар...Снимките са тук.

"Танц за живот" с DJ Тиесто в зала "Фестивална"

Партито в зала "Фестивална" бе грандиозно, но може би далеч от партитата, провеждащи се на Западно Европейската или дори Американската сцена. Залата бе препълнена, трибуните подскачаха по звуците на холандския DJ. Преди събитието всички медии бяха изпаднали в паника, защото Тиесто се бе "покрил" и никой не знаеше кога и как той ще пристигне.

Следващата вечер Тиесто има събитие в Монте картло, по-следващата в Антверпен. Разбираемо е защо не иска медии - няма време за губене...

Ново начало в AbCRO Inc.

Днес започнах нова работа в централния офис на американската компания за клинични изледвания AbCRO Inc. с уеб сайт www.abcro.com. Фирмата има офиси в няколко Източноевропейски държави.

На първо време ще бъда на 4 часов работен ден, като в идните седмици се очаква нещата да се развият и да премина на пълен работен ден. Офисът на фирмата се намира на първия етаж в сграда 5А на Бизнес парк София в Младост 4.

Очакванията ми са големи и амбициите ми за развитие ще оправдаят доверието на ръководителите в екипа, които ме наеха.

Последно БГ море за сезона на Силистар

След като се чух с братовчедката и тя каза че са на Силистар, много бързо се организирах и реших да хвана нощния автобус до Приморско, закуска при майка ми и Веско и продължих към най-южния къмпинг на България.

Набързо си опънах палатката, хапнахме по нещо за обяд и айде на плажа. Дремейки през повечето време и поглеждайки към водата от време на време, неочаквано в далечината над морето се видя нещо да се показва и скрива - оказаха се двойка делфини, като за броени минути целия плаж обърна поглед към водата и чудесното водно дефиле.

Втория ден бе леко облачен и преди обяда с Деси и Дино се поразходихме в околността, попадайки на едно самотно плажче, на което имаше къща с всякакви удобства и три шезлонга на плажчето, наистина много живописно и дори романтично бих казал.

Късния следобед се отправихме към с. Резово - най-южното село на Черноморскто ни крайбрежие и граница с Турция. Физически границата е река Резовска, самата гранична територия е много живописна и има странно въздействие, което наистина не мога да опиша, но попадайки там сякаш попадаш между две измерения. Заслужава да се види!

За вечеря бяхме на необичайно място. Наистина необичайно. Казва се "Френд клуб "Далян Резово" с допълващ текст: "Моля четете и не ни - пречете. Това не е заведение. Тук е рибарско парти, но само с клубни карти". Собственика е голяма скица. Когато някой му се обади по телефона и той отговаря с "В ефир сте, слушам ви!" Когато някой иска да прави резервация по телефона той казва: "Момент да взема лаптопа", като в същия момент започва да разлиства стар и намачкан тефтер в който записва. Имаше и много други импровизирани от него сцени: "Стига сте поръчвали картофи, яжте калкан..." или "Хапвайте си спокойно, не се срамувайте да си поискате, накрая ще оправим сметката..."

Последния ден имаше малко дъжд на сутринта, следобеда подремнахме и вечерта Деси ме закара до Ахтопол, направих си разходката и се превозих до Приморско, където си хванах нощния автобус за София. Но преди автобуса попаднах на много приятен международен фолклорен фестивал. Послушах песни и гледах танци от Македония, Румъния, Турция, Полша и т.н. Много зареждащо ми подейства и останах доволен, че и в автобуса поспах сладко.

Скалите на Силистар
"Управителя" на "Далян Резово"
Морските вълни се разбиват в скалите край Силистар
Малкият каубой се заиграва с каките
...и се прави на непукист
Има снимки от Силистар тук и малко снимки от фолклорния фестивал тук.

До Варна и назад

Очаквйте разказа от Варна и назад с Wizz Air за 36 лева...

Екскурзионно летуване - Стара планина 2008

След прекарани 8 дни в планината без интернет и телефонна връзка, разказът ми няма да е много обширен, ще наблегна на снимките, които са достатъчно красноречиви за това, колко е красива българската природа и защо трябва да се борим за да я спасим от набезите на инвеститорите, които виждат в нея само финикийските знаци и чуват шума на банкнотите, а не песните на птиците и двичението на дивите животни.

Маршрутът по който се движихме бе от Беклемето към х. Дерменка с 2 нощувки, х. Добрила с 2 нощувки, х. Васил Левски с 1 нощувка, х. Рай с 2 нощувки и х. Плевен с 1 нощувка, придружена с лунно затъмнение.

Една от малкото снимки, където ме има мен и Стара планина
Всички снимки са тук и тук.

Спонтанен велоследобед

Уж планирахме да се поразходим с колелата и да ходим на плаж следобед, а то каква стана, че изминахме 60 км с доста катерене и каране по каменисти пътеки.

Хванахме автобус 69 до Железница, и от там яхнахме колелата до с. Плана, преминавийки през селото, попитах как се стига до съоръжението на БТК. Следвайки пътя междувременно ни заваля дъжд, слава богу се "покрихме" под навеса на кръчмата, която беше в следобедна сиеста и не работеше. След около 30 минути дъжда отмина и продължихме по пътя, преминавайки през гората имахме чудесно спускане и в един момент пред нас изникнаха големите антени, а Стефан бе изумен и дори се почувства като във научно-фантастичен филм.

Продължихме по един коларски път през полята, без да знаем на къде отиваме. По едно време реших да консултирам GPS-a, макар че батерията бе зела-дала (точно на време) и се оказа че на около 5 км по въздух се намира яз. Искър. Решихме да следваме курса и да излезем на пътя Самоков - София. Катерихме баирите, спускахме по каманак и в един момент излезнахме в някакво село, което се оказа Горни Окол. Похапнахме в местния магазин и продължихме към Долни Окол, където имаше страхотно спускане, та така чак до главния път. От там лека полека, с голямо внимание се придвижихме до Горубляне, Младост и всеки се прибра у дома.

Наземна космическа станция за сателитни връзки "Плана"

Снимките от следобеда са тук.

До Несебър и назад

Реших да се разходя за 4-5 дни до Несебър, защото Пешо и Венци бяха планирали малка почивка точно там. Спах в квартира почти на главната улица "Отец Паисий", точно до "палачинките на Мария". Пътувах с Груп Плюс, защото счетох че е най-сигурно да пътувам с автобус през ноща, а не с кола през деня.

Ходехме на южния плаж на Несебър в района на Cacao Beach или Bedroom, а там постоянно имаше разни "промоции" на Bacardi и други питиета, при купуване на мохито или някакъв друг коктейл. Венци винаги се възползваше, защото много се кефеше на дрънкулките, които му предлагаха.

Един ден бяхме заедно с Блага и Йоана на плаж, те бяха отседнали в Бургас само за уикенда. Като цяло времето беше чудесно, с постоянен вятър от към морето, при което не се усещаше никаква жега.

Вечерите минаха на Cacao Beach и Брилянтин.

На партито с участието на Анита от 2 Unlimited @ Cacao Beach

Плескавица в Белград дни след ареста на Радован Караджич

След Босна, на път за София имах възможност да прекарам няколко часа в любимият Белград. Бях заедно с Йоан и двама албанци. След като слезнахме от автобуса, първо си купих билет за влака за София, после обмених малко парички, оставих си багажа на съхранение и дойде дългоочакваният момент - купуване на плескавица от една закусвалня пред ж.п. гарата.

Похапнахме, Йоан си уреди хостела и тръгнахме на разходка по класическия маршрут, който аз винаги правя. Минахме през центъра, видяхме бивщата болница, която е бомбандиранта през войната, парка пред парламента, където имаше десетки, дори стотици полицаи, незнайно защо. Ние се поуплашихме, защото нямахме никакви новини през последната седмица и не бе ясно акво се случва. Продължихме къ баш центъра и там попаднахме на още много полицаи и се оказа че има демонстрация в подкрепа на Радован Караджич, и полицаите бяха подредени плътно един до друг с пълното им снаряжение.

Пред факта, че бяхме с двамата албанци, които си говореха на албански по улицата и никак не се замисляха, че това може да породи негативни чувства у някои хора, нямаше какво друго да ни накара да сме бодри и на щрек през цялото време.

Минахме през кордоните, дори засекохме демонстрантите, зорко следени от полицията, подминахме и се качихме на Калемегдан - голям парк с крепост, която е отворена за посетители и поседнахме на тревата, където се отваряше изглед към мястото, където р. Сава се влива в р. Дунав. Пийнахме по една бира и дойде време да гоня влака, там се включи и Марина, която заедно с Миряна и Влад дойдоха с късния автобус от Тузла.

Демонстранти в подкрепа на Радован Караджич
Всичките снимки са тук.

Младежки летен лагер в Тузла, Босна и Херцеговина

На първо време снимките от лагера:

Централната част на гр. Тузла
Моменти от Летния лагер на CDN 2008
Акция срещу национализма в центъра на гр. Тузла

Кратка сутрешна разходка в Загреб

Снимки има тук.

Рожден ден на Мария в клуб Соло

Началото на партито бе обявено за 23:30 ч., но аз се позабавих в къщи и стигнах към полунощ. С влизането си на входа бях запитан дали аз съм от фотографите, че ме чакали, но аз ги разочаровах с отрицателен отговор, даже охраната ме предупреди да не снимам танцьорките. :-)

Вельо беше вече на бойното поле, седнал на местата с джин в ръка, взех си и аз един джин за наздраве и продължихме да очакваме рожденичката, която в поройния дъжд бе аседнала някаде в центъра на София в очакване някой да я вземе с кола до Соло.

Най-накрая към 0:40 ч. Мария се появи с Марина и други хора, сравнително сухи и с много настроение. Започнахме една бутилка водка зелен "Собиески" и наздраве, наздраве... откарахме до към 3:00 ч., като хората почнаха да оредяват полека.

Имаше разни фотографи от tilllate.com, които само обикаляха и снимаха хората постоянно.

Рожденичката в танцова стъпка

Клуб "Соло" в експлоатация :-)

С Мария и Марина

Замислен за морето и сините вълни

Разходка до 7-те рилски езера

Първоначалната идея бе да спим 2 дни на Рила, след това само събота вечер, но в края на крайщата се качихме за съботата и се върнахме в София рано вечерта.

Към 10:30 ч. тръгнахме от х. Пионерска към х. Седемете езера, където обядвахме боб и леща, след което продължихме към езерата. За лош късмет се заформиха сиви ниски облаци и когато приближихме езеро Бъбрека ни започна дъжда, а аз незнам от какъв акъл, но си оставих дъждобраните и дългите дрехи в колата и помръзнах докато стигнем обратно. На х. Рилски езера пихме по един чай, където за късмет се срещнахме с една позната германка, която е в България за около 2 месеца. Слизането ни бе по-бързо, като и времето се изясни и позатопли отново.

Положнието на незаконното строителство на път и лифт съоръжения никак не е цветущо. Работите по лифта не са спрели и никой не може да накара инвеститорите да спазват Европейското законодателство.

Боб и леща
Всички пътеки водят към върха
Хижа "Седемте езера"

Снимките са тук и другите тук.

Петъчно пръскане пред Народния театър

По инициатива на двама пичове - Калин и Борис се получи много забавно събиране на хора под формата на флаш моб - спонтанно появяване пред театъра, пръскане с пистолети и разпръсване на тълпата.

Ето всъщност как са се развили нещата: лятото на 2007-ма година четирима приятели решили да направят една забавна глупотевина, а именно - пръскане с вода пред народния театър "Иван Вазов"... Лятото на 2008-ма четиримата приятели се надяват да дойдат техни приятели, и приятели на техни приятели, и приятели на приятели на техни приятели и да направят най-голямото пръскане с вода в лятна нощ.

Първо прочетох информацията под формата на покана на страниците на Капитал Light, след което започнах да следя равитието и подготовката на нещата на Facebook групата наречена Midsummernight's sprinkle.

И така в угоровеният час и място се появих с моята еднолитрва пушка и се почнахме. С няколко презареждания от близката чешма успях да понапръскам този онзи, макар че и аз не успях да се опазая и бях сравнително мокър. Сестра ми се изявяваше като фотограф, докато Ива, Таня и Камен ме изчакаха за да седнем някъде на по бира.

Масовата стрелба с водни пистолети

Човекът с предпазният щит

Тук съм в бойна готовност

Снимките са тук , а другата част тук.

Обезщетение от България Еър

През месец март 2008 г. на връщане от Париж, след като получих багажа си на летище София, за втори път получавам чадъра си счупен на две. Този път се изнервих и реших да подам официална жалба до авиокомпанията, с която съм летял, а именно България Еър. Издадоха ми входящ номер, препратиха ме и казаха да се обадя след няколко дни, тогава ми казаха да изпратя копия от всичките ми документи, бордни карти и т.н. на адрес. И това изпълних. След като документите ми бяха доставени до офис на авиокомпанията се наложи да се обаждам няколко пъти за да разбера до къде са придвижени документите ми. В крайна сметка след месец време получих положителен отговор, с който ми потвърдиха, че ще получа обезщетение в брой.

Поради малко или много мои ангажименти, успях да отида до офиса на авиокомпанията едва 3 месеца след датата на пътуването ми. Обадих се първо по телефона на летището, за да ми кажат в кой офис на България Еър да отида, казаха ми на Терминал 2. От там ме пратиха на терминал 1, най-накрая ме пренасочиха до високата сграда на авиокомпанията. Охраната там ми каза на 5 етаж, еди коя си стая. Там почаках, почаках и ме приеха, след ровене из документите се оказа, че жената е по заместване и не е "в час". Прати ме в стаята на счетоводството, където почаках 30 минути след края на регламентираната обедна почивка, а там се оказа, че трябва да получа първо решението за обезщетение от отдел "Рекламации и багажи", който се намира в ниската част на сградата и то от другата й страна. Най-накрая се добрах отново до счетоводството и получих прословутото обезщетение и в крайна сметка се замислих дали имаше смисъл да си губя повече от един ден, за да получа това нищожно обезщетение?!

Оставам без коментар...

Довършително-ремонтни работи на Приморско

Трябваше да поставяме последният ламиниран паркет в апартамента на Приморско и да се приключи с тези ремонти най-накрая. От 2001 г. насам все ремонти правим тук, което всъщност започна да омръзва. Още в петъка успяхме да опукаме стаята и паркета за нула време си пасна на мястото, дори первазите сложих. След малко почистване стаята светна и бе готова да посреща първите гости за сезона.

Тука му се е видел края вече

В събота се понаспах и започнах с монтаж на первази във втората стая, като през част от времето се занимавах с миенето на прозорци и почистване от общ характер. Приключихме с первазите и ходихме на плаж. Водата бе чудесна, а Чоки (малкия дакел) се къпа за първи път в морето. За голяма изненада не го бе страх и веднага задейства инстинтките си за плуване. След няколко опита му хареса, но си го бе страх. С Дъки си оформиха голяма игра по пясъка, както се вижда от снимките по-долу.

Кучешки живот

В неделя довършихме каквото имаше и ходихме на плаж, водата беше чай, без вълни, с малко водорасли. Дъки голямо гмуркане направи, вадеше рапанчета и водорасли, ама и доста пясък изяде. И на Чоки много му се хареса къпането и като малки деца, не можем да ги извадим от водата.

Към 16:00 ч. тръгнахме, минахме през гр Поморие, защото трябваше да купуваме ракия, а след това през с. Равда за да хапнем от най-добрите палачинки по българското черноморие. В 23:00 ч. се прибрахме у нас и догледахме мача, браво на Испания.

Нощен изглед към гр. Китен


Дъки се е метнал на батко си - природозащитник

Всички снимки са тук.

Велоследобед над село Локорско

Със Стефан планирахме да ходим на Белоградчик, да посетим пещерите Магурата и Леденика, но метрологичните прогнози и самото време бяха дъжд, превалявания или валежи и затова отложихме пътуването. След обяд се натоварихме на колата с колелата и отпрашихме към село Локорско, където направихме един маршрут, предложен от МТБ-БГ. Едва на 20 км. от София има такива хубави села, човек просто да не му се седи в шумната и мръсна столица, дори времето ни поднесе чудесно слънце с разкъсана облачност и лек ветрец, за сметка на което в София се е изсипал проливен дъжд.

От центъра на селото се кара първо по асфалтиран път, след което се преминава по черен такъв, през гората и се стига до около 1000 м. надморска височина, след което започва спускане по каменисти пътеки и тревисти поляни, като след около 2 часа каране се озовахме отново на центъра на селото. Най-накрая GPS-a на телефона ми влезна в употреба като предварително му бях заложил споменатия маршрут и с него от време на време засичахме местоположението си, за да сме сигурни, че нямаме отклонения от трасето, тъй като нямахме отпечатана карта предварително. В края на краищата всичко завърши чудесно и към 18:00 ч. си бяхме по домовете.

Колелата в колата

Спускаме по скалите

и отново...

Интересна буболечка

...и облаци

както и един гущер на припек
Всичките снимки са тук.

Странджа - нестинари в с. Българи и разходка до Малко Търново

След като на стоп се придвижихме от Велико Търново до с. Българи, срещайки много нови и интересни хора, ето че вече сме на територията на парк Странджа и нестинарският празник е на пълни обороти.

Село Българи е център на нестинарството в България и всяка година на 2-ри срещу 3-ти юни се провежда този нестинарски събор, за който всъщност сме тръгнали. Като пристигнахме оставихме багажите в колата и се разходихме, за да намерим нещо за хапване и място за спане. Много ни допадна една поляна, накрая на селото, макар че и други хора си я бяха харесали вече. Хапнахме по 2 кебапчета с бира и бяхме готови за забавление.

Започнаха да се събират хора от всички краища на страната, както и множество момичета и момчета с традиционни български носии. Започна и програмата с изпълненията, много зареждащи изпълнения, в сърцето на Странджа. Не бях ходил на такова място. Не можех да се нарадвам на красивите момичета с шарените носии, богатството от цветове и фигури много ме изпълваше с емоция. Аз с фотоапарата си не спрях да щракам, дори някои моми позираха, явно изглеждах много професионалист, дори кмета на селото, когато исках да се кача на балкона на кметството ме попита: "Вие от коя телевизия сте?". :-)

Най-красивата снимка

Междувременно бай Мишо, най-известният нестинар в България подготвяше огъня за жарава. След като вече се притъмни и жаравата бе готова бай Мишо направи фигура с форма на слънце от жарава и ритуала започна с обикалянето на църквата и носенето на чудотворните икони. След като нестинарите преминаха през жарава и нещата"поугаснаха", хора от публиката започнаха да преминават през вече поугасналите въглени. Дори Чавдар на няколко пъти премина през тях.

Жаравата под форма на слънце

Когато се ориентирахме към мястото за спане, там двамата пичове с които пътувахме до с. Българи бяха запалили огън, имаше голяма компания, която се бе събрала и едно момиче със сина си запя с невероятен глас, като имаше едно момче с тамбура, което вкарваше ритъм в цялата работа. Така откарахме до към 1:00ч. и си легнахме. Тъй като оставихме палатката при Стефан спахме на чували, малко бе хладnо, но го преживяхме, а на сутринта слънцето ни зарадва много от рано и ни стопли бързо.

Всички хора се бяха изнесли рано рано, предвид че беше работен ден, а ние се отправихме към следващата спирка от Странджанското ни пътуване, а именно Малко Търново. Стопът нещо не ни провървя, защото след около два часа чакане минаха само 5-6 коли в нашата посока, но ето че моментът дойде и един младеж ни качи до крайната ни дестинация, че дори се уговорихме и да ни върне.

В Малко Търново се срещнахме с хората от дирекцията на парк Странджа, купихме си пътеводители и карти на парка и разгледахме инфоцентъра. Хората ни заведоха до местността Пантелеймон, където имаше една традиционна за миналото седянка на баби, които си пеят песни, то всъщност това сега е една туристическа атракция, но бе автентично, дори бабите ни изпяха няколко песни. След това бяхме заведени до село Бръшлян, където селският и екотуризма за много добре развити, а местните ни почерпиха с череши и мента. Не пропуснах да си сложа печат в книжката със стоте национални обекта.

Седянката на бабите

Нашият човек ни върна с колата до гр. Царево и от там ни качи една жена с огромен Range Rover с бебето си - Борис, което седеше на задната седалка. Остави ни на Приморско, което ни бе крайната спирка за деня.

Снимките са в 3 части: първа, втора и трета.