неделя, 28 октомври 2007 г.

Денят на местните избори

Сутринта след преминаването към астрономическото часово време, станах доста рано и с малкия дакел, който кръстихме Чоки, се разхождахме по квартала. След това с наще се вдигнахме и ходихме да гласуваме. След като обядвахме реших да поизлезна с колелото и фотоапарата да се поразсея от всичко останало. Минах през Борисовата градина, Паметника на незнайния войн, когато ме заваля дъжд, продължих през кв. "Лозенец", улица "Милин камък" и стигнах до НПМГ - гимназията в която учих до 12 клас. Спомних си времената когато играехме физическо в парка до училището, но от всичко само спомените са останали, защото цялата гимназия е обградена от грозни бетонни кооперации, всяка в собствен "стил", е има си и хубави страни в тая работа, съседите може да се поздравяват от балкон на балкон, разстоянието е минимално и няма проблем да прескочиш от единия на другия блок, идеална среда за игра на паркур. ;-) Най-накрая стигнах до София Ленд, през Ловния парк и най-накрая стигнах до Дианабад, където се видях с брачедката на кафето. Много малко бях мокър, което предвид засилилият се дъжд е постижение.

В белите дробове на София

Есенни моменти в Борисовата градина

Една от малкото пейки за отмора

И една по модерна

Моят велосипед

Познайте кое е паметника

Още малко снимки тук.

сряда, 24 октомври 2007 г.

Партито по повод рождения ми ден


След няколко седмични приготовления и организация на партито в "Бар на края на вселената" бях спретнал списък от около 95 човека. Предварително имах потвърждение от 55 и в крайна сметка дойдоха точно 75 човека. Бяхме се разположили на 4 високи маси със столове, 2 малки маси без столове и половината бар.

От 20:00 ч. се почна с гостите и подаръците. Първи бяха дошли Люлинчани, че нали от далече идват и... Малко по малко се включваха и другите гости. В началото имаше място за всички, но в един момент се оказа, че трябва да се посгъстят хората за да се съберат новодошлите. Към 22:00 ч. кажи речи всички бяха дошли, дори имаше хора, които трябваше вече да тръгват. Всеки си поръчваше на бара каквото му се пие, аз обикалях между хората с един джин/тоник, като само доливах тоник за да не прекаля от рано рано с алкохола.

Получих много и най-различни подаръци, но най-удивителния от тях бе дакелът - 4 месечен звяр, увит в едно яке. Не бях очаквал такова чудо и направо загубих ума и дума като го видях. Сега си се гледаме с него и другия ми дакел сега си има дружка.

Имаше два проблема с гостите, първия бе, че една позната нямаше 18 г. и не я допуснаха още на входа, другия проблем бе, че един приятел бе със суичер и качулка на главата и охраната не го пусна поради "неподходящ" външен вид.

С толкова много хора се видях, но за толкова малко време и за съжаление нямаше как да обърна внимание на всеки по отделно.

Бара преди да дойде народа

Получавам си подаръка, момента когато загубих ума и дума

Стефан, аз и Чавдар

Айдеееее...

Гости, гости, гости...

Гости, гости, гости...

Гости, гости, гости...

Подаръкът в къщи на дивана

Всички снимки са тук

сряда, 17 октомври 2007 г.

Денят на рождениците

Днес имаше много рожденици - баба ми, Насо от Люлин, на Ира майка й, Чавдар и още много по света и у нас. След работа с колелото, незнам как ми хрумна в тоя студ, реших да купувам торта на баба ми. Минах по ул. "Иван Асен" и от сладкарница "Неделя" на зала "Универсиада" взех една голяма торта "Сахер". Качих се на колелото и тръгнах нормално, с една ръка държа кормилото, с другата тортата и минавайки под моста на булевард "Цариградско шосе" ми се закача панталона за веригата и пляс на земята. Тортата опазих и мене си опазих, едни ръкавици скъсах и айде пак на колелото към вкъщи.

Пооправих се, душ, вечеря и почерпка за здравето на баба ми, и айде към Младост на рожден ден на Чавдар. Със Стефан и Меги се събрахме на McD и заедно стигнахме до апартамента. Бяхме едни от първите гости, почнахме лекичко с напитките и мезетата. Най-накрая дойдоха и последните гости и общо бяхме 16 човека. Най-забележителното бе че всички бяхме НЕПУШАЧИ. Такова нещо рядко се среща в наши дни, толкова беше хубаво, че не ми се тръгваше. Към 1:00 ч. рожденика, с още няколко ентусиасти тръгнаха към Jim Beam в Студентски град, но аз със Стефан и Меги си хванахме едно такси и кой от къде е...

вторник, 16 октомври 2007 г.

Аренд - моят холандски приятел на гости в България

Тази вечер след срещата на "Младите зелени" в офиса най-накрая успях да заведа Аренд - най-добрия ми приятел от чужбина в "Бар на края на вселената". Той на път за Хърватия реши да се отбие до София да ни види.

Бяхме заедно със Светльо, Стефан, Ира, Марина, Ева и Тони. Както винаги, отивайки "само" на по бира я откарахме до 2:00 ч. като дори се оказа, че имам моменти, които не са попаднали, по точно не са останали в съзнанието ми. Позабавлявахме си се както подобава!

неделя, 14 октомври 2007 г.

Среща със стари дружки във Виена

На заседанието на Европейската Зелена Партия, което се проведе от петък до неделя в столицата на Австрия, се срещнах с доста добри приятели, основно младежи от зелените среди в Европа. Последните години се забелязва подновяване на редиците и подмладяване на представителството на партиите от Стария контиент по тези заседания. На срещата се видях с Флоран от Испания, който след по-малко от месец ще става баща, Натали от Малта, Иржи и Йозеф от Чехия, Алекс от Сърбия, Севги от Турция, Бартек и Александра от Полша, Маркус от Финландия, Анди и Щефан от Австрия и др.

В хотела бях в стая с Бартек и Юдит. В нашия хотел бяха още Севги и Маркус. Тъй като имаше някакви сериозни събтия в града, делегатите на заседанието бяха разпределени в 17 различни хотела из целия град. Придвижването става много лесно с градския транспорт, който е толкова удобен и е точен на минутата по определеното разписание.

В петъка правихме мини демонстрация пред сградата на Европейската агенция за фундаментални човешки права, която явно не си върши работата добре в последните години, в момента няма изпълнителен директор и тихичко си живурка, без да е притеснявана от никой.

Вечерта уж голяма група тръгнахме, първо бяхме в кръчма, където пихме по 2 бири и айде тръгнахме на клуб. Пообикаляхме половин час докато не влезнахме в един клуб, който беше сравнително приемлив и имаше места. Пихме по още 2 бири, музиката беше слаба работа и си тръгнахме с такси, тъй като не ни се чакаше нощен автобус.

Втората вечер след като официалната вечеря бе в парадната зала на Общината на гр. Виена, си хванах последния трамвай в 00:04 ч. за да съм свеж в неделя, когато ме очакваше ранна сесия с гласувания и пътуване към България.

Самите заседания се провеждаха в залите на Австрийския парламент.

Пред председателската банка в Австрийския парламент

В историческата зала на Австрийския парламент

Аз и Жулиет Буле - най-младият член на парламента в Белгия

Позираме като затворници с номерата ни от гардероба

Аз и Натали Дебоно - координатор на Младите Зелени в Малта

Всичките снимки са тук.

неделя, 7 октомври 2007 г.

Три дена - яли, пили и се веселили

Този парти уикенд се оказа най-дългият от много месеци насам. Като сме се почнали в петък вечерта със Светльо, първо в клуб "Insight", където бяхме с Марто и Мариана за 2 ч. на по бири, в събота първо в "Бар на края на вселената", после в ретро-клуб "Ликьор" и неделя пак първо в Бара и накрая в "Insight". Дните се оказаха времето за спане, а нощите за почерпка и купонясване.

Много ми хареса в "Ликьор" след първото и последно ходене, което правих за рождения ден на Венци на 8 септември. Със Светльо имахме уговорка да се видим на станция "Сердика", аз носех половин бутилка "Martini", взехме 2 чаши от McDonalds и си наляхме. Отидохме пред клуба, където ни чакаше Ива. Допихме си "Кока Кола"-та с лед и дори не плащахме за вход на охраната, защото на въпросът им "лични карти" аз отвърнах "пак ли ще ни проверявате" и те казаха "...щом сте вътре айде по-бързо". ;-)

В неделята след наспиване до 16:00 ч. малко в къщи и айде към Бара, макар че преди това уж имаше някакъв концерт на пл. "Батенберг", но тъй като бе голям панаир отидох директно в Бара. Пихме по няколко бири и към 1:00 ч. се присетих, че Марто е на работа в "Insight". Там се отбихме за малко и се прибрах към 3:30 ч.

Ретро-клуб "Ликьор" в неделя на разсъмване

петък, 5 октомври 2007 г.

В подкрепа на учителските протести

Нашата бивша учителка по литература от НПМГ - г-жа Величка Николова ни покани на протеста им. Аз много се зарадвах, защото не бях виждал г-жата от много години. Тя никак не се е променила и беше много хубаво, че се срещнахме. На площада имаше цяла групичка от преподаватели и настоящи и бивши ученици от гимназията. След протеста пийнахме по едно коктейлче за здраве и се разделихме.

Учителите протестират

Групата на НПМГ

понеделник, 1 октомври 2007 г.

Добре дошъл Светльо!

След като си кацнах в София от Барселона завъртях, няколко телефона и се организирахме набързо за среща в "Бар на края на вселената" по повод на моето прибиране и прибирането на Светльо от Щатите. Набързо се изкъпах в къщи, вечерях редовното меня, което поръчвам на майка ми и баба ми след пътуване в чужбина, а именно пълнени чушки с кисело мляко и заводски хляб. В бара бях към 21:00 ч. и се почнахме с бири, после коктейли и така до 3:00 ч. Получи се добро посрещане и на практика с това излизане открихме сезон Есен-зима 2007. :-)

Снимки и емоции от Испания

Ден 1 - Преди да тръгна към летището минах през чейндж бюрото на Плиска да си взема малко евро и с автобус 284 отпътувах към летището. Сядам си в автобуса и по едно време една девойка ми вика Оги, Оги... Бре зачудих се, не я познавам... Оказа се че се познаваме от Hospitality Club. Тя e от САЩ и чрез МЕНСА ме намери преди години и сега се видяхме най-накрая. Тя работи като редактор във The Sofia ECHO.

На летището бях 40 минути преди излитане, бях последният пътник, който си чекира багажа и не ми се налагаше да вися по опашки. Пътуването беше нормално, с 2 ч. чакане в Рим. Имахме 30 мин. закъснение заради някакви пътници. В Барселона пък се разсеях и излезнах от летището без да си взема багажа, та трябваше да се връщам, да минавам през секюрити проверки, че си намерих раницата, този път без да са я ровили. Взех си билет за автобуса и с малко закъснение стигнах до площад "Испания", където Шарлот ме взе и се прибрахме в апартамента на Марк. Вечерта се разходихме до фонтана със светлини и музика, в близост до Олимпийския стадион, на който пък имаше концерт на "Police". Успяхме да чуем 2-3 песни на аванта, като една от тях бе "Every breath you take". Стинг също пееше.

Ден 2 - Наспах се малко, до към 9:00 ч. и точно Емма се обади, че е стигнала на пл. Испания за да я вземем. Бях планирал да ходя до любимата ми улица Ла Рамбла, където е пълно с мимове и артисти, но се заседях на компютъра до 12:20 ч. Тръгнах към Ла Рамбла и в метрото видях реклама на моя любим магазин за спортни принадлежности Decathlon. Слезнах на пл. Каталуния и по Ла Рамбла първата пряка в дясно, на 150 м. бе магазинът. В него разглеждах и се наслаждавах около 2 ч., но все пак си взех супер шантави чорапи за планината, едни къси панталони и една шапка с козирка - всичко на Quechua. Трябваше дабързам, че Марк бе свършил работа и да тръгваме към Аликанте. Заредихме се, багажи, ала бала и с една нова Хонда Сивик хванахме пътя. Магистрали, магистрали, около 50-60 евро пътни такси, Марк караше доста над допустимото, защото гледаше да наваксаме малко от закъснението. Бяхме с GPS, който от време на време ни сигнализираше за радар по пътя. Общото разстояние от Барселона до Аликанте е около 560 км. Минахме покрай един от най-известните курорти на Испания - Бенидорм. Място изпълнено с огромни бетонни здания. Към 22:00 ч. бяхме в Аликанте, Каролина ни чакаше на един паркинг в центъра. От там айде в бара за по бира, където Дорийн и Бартек ни чакаха, Рафи се появи по късно и чак към 23:20 ч. отидохме да вечеряме - типично по испански, по никое време. :-)

Ден 3 - От Аликанте с автобус ни взеха и отидохме в един изследователски център в Santa Pola, където се проведе срещата ни. Паралелно се включихме в един семинар за промените в климата, организиран от Младежкия съвет на Аликанте. Имахме малко време да си потопим краката до глезените в Средиземно море, водата бе супер. Бяхме настанени в едно хотелче за вечерта. Храната бе на бюфет, ядеш каквото си харесаш. Работихме до късно вечерта и нямаше време за парти и забавление.

Ден 4 - Като никога всички се явиха на време за закуска и продължихме с програмата. За изненада на всички в 15:00 ч. изчерпихме и последната точка от дневния ни ред и хайде обратно на път към Барселона. Нямахме много зор, защото трябваше да стигнем до летището към 00:30 ч. за полета на Марина до Букурещ и на Емма до Хелзинки. В 23:15 ч. се събудих на паркинга Терминал А, изпратихме момичетата и се прибрахме, като набързо се разходихме около парка до Олимпийския стадион.

Ден 5 - Дорийн трябваше да пътува в 7:00 ч. и я изпратихме рано и поспах до около 8:00 ч. пооправих се и в 8:45 ч. заедно с Марк тръгнахме. Той отиде на работа, а аз си хванах автобуса от пл. Испания до летището. Нямаше никакви забавяния и летях до Милано, малко престой и към София. В 18:00 ч. си стигнах в София. Имах доста пропуснати обаждания. Реших да се организирам за сбирка в бара. Чух се със Стефан, който се оказа че пътува за Италия рано сутринта, Светльо бе на линия, убедих Венци да дойде, с Ива нямаше проблем...

Вегетарианска вечеря в Барселона

До пл. Испания - фонтани със светлина и музика

Концерта на "Police" на Олимпийския стадион

Ул. Ла Рамбла - мимове със странни костюми

Обичайна картинка в Барселона

Борбата на мравките

Както казваше Марк "It is very typical" за гледката в Испания

Бенидорм - Слънчевият бряг на испанското средиземноморие

Още снимки тук.

Темаскал в Стара планина - защо не?!

Преди 2-3 седмици получавам обаждане от неизвестен номер: Здрасти, Оги, попадна ми страницата Wander Ogy | BG Traveler , много пътешестваш, ...