четвъртък, 28 февруари 2008 г.

Столичният общински съвет и парите за велоалеи в столицата

Днес от "Велоеволюция" много на бързо свикаха едно вело присъствие по повод планираното обсъждане на бюджета на гр. София и "забравените" 1 млн. лева за велоалеи, които миналата година бяха обещани. Посъбрахме се и почнахме да даваме листовки на медиите и най-вече на общинските съветници, като някои подминанаваха, други се спираха, а трети дори разговаряха с нас. Най-запознат изглеждаше Мартин Заимов.

Преди началото на сесията на СОС се качихме горе,пред заседателната зала, където дораздадохме листовките. При появата на кмета Б.Б. журналистите се нахвърляха като мухи на...диня и почнаха да го снимат ли снимат. Аз на висок глас го попитах: "Г-н Борисов, ще караме ли велосипед в столицата ни или трябва да ходим в други столици на Европа", но Б.Б. не обърна внимание на питането ми и подмина.

Изрезка от в-к Сега

неделя, 24 февруари 2008 г.

За n-ти път във Виена

Този път бях във Виена по партийна линия на кръгла маса за зелени общински съветници от страните в Централна и Източна Европа. Бях заедно с един от нашите съветници - Христо Бардуков от гр. Созопол. Пъувахме в петък сутринта, на обед бяхме вече оставили багажа в хотела и пристигнали в "Rathaus", където се проведе заседанието. Програмата ни бе пълна до събота вечерта.

Първия ден беше по лек, вечеряхме в един ресторант, който е на зелените, с хубаво вино и органично приготвени ястия. Домакин ни бе един от районните кметове, избрамот листата на Виенските зелени.

Втората вечер, след края на официалната програма, след вечеря и по 2 бири с Христо хванехме промоцията на зимната пързалка пред "Rathaus" - за 4,50 евро, вкл. вход и кънки се пързаляхме на 4 400 кв. метра площ.



Неделя ни бе изцяло свободен ден, предвид факта, че самолета бе в 18:45 ч. Разходихме се до любимия дворец "Шонбрун", както и до "Белведере", площад "Свети Стефан" и др. Улисани във времето се оказа, че имаме реален шанс за да си изпуснем самолета. Но все пак успяхме, след като потичахме. :-)

Още снимки...СКОРО!!!

неделя, 17 февруари 2008 г.

"Да отидеш до Рим и да не видиш Папата"

"Да отидеш до Рим и да не видиш Папата" - колкото и странно да звучи, това всеки му познато словосъчетание, за добро или за лошо, се случи и с мен. Тъй като връщането ми бе рано в неделя, не можах да съм на неделната меса на площад Свети Петър във Ватикана, за да мога и аз, аджеба, да видя Папа Бенедикт XVI.

Още с пристигането си в сряда, рано сутринта се отправих към хостела, за да си оставя багажа и да се отдам да туризъм. В 10:00 ч. бях във Ватикана, разгледах базиликата "Свети Петър", "Купола", влизах в музеите и "Сикстинската капела" - тук се извършва избор на папа, дори има комин, а когато от него излезе пушек, значи папата е избран.

Денят бързо се изниза, аз поразгледах и други интересни места и се прибрах да се понаспя за следващия ден.

Четвъртъка в програмата бях предвидил "Колизеума", "Палатино" и фонтанът "Ди Треви", като дори успях да видя и доста непредвидени места. Ходих до едни катакомби, разходих се в най-големия им градски парк и т.н.

В петък вече почнаха да пристигат другите, събрахме се и вечеряхме в центъра. Возих се на кола, в едни тесни улички и паркирането е цяло предизвикателство, няма нищо общо със София. ;-)

Събота сутринта имахме акция по повод годишнината от подписването на протокола от Киото, специален гост беше министъра на екологията, който е от Зелената партия там. След това срещата ни продължи до 23:00 ч.

Неделя излетях в 6:00 ч.

Ватикана 1 - тук.
Ватикана 2 - тук.
Колизеума - тук.

неделя, 10 февруари 2008 г.

Ски-уикенд на х. Безбог

Още преди Нова година решихме да организираме ходене и ски на х. Безбог под вещото ръководство на нашия планински водач Чавдар Желев и нещата се получиха перфектно.

В събота тръгнахме към 8:00 ч. от Дианабад, 3 коли хора, екипировка и багаж и към 13:00 ч. стигнахме до х. Безбог. Там Ива вече ни чакаше с нетърпение, те бяха пътували още петък. Времето беше слънчево и прекрасно. Аз веднага си сложих ските, взех си карта за деня и хайде с Ива да ми покаже трасето, лекичко надолу докато посвикна и опозная трасето. Първото спускане имах 2 падания, но на най-стръмното преди междинна, защото още не умеех да завивам с успоредни ски, а само с рало.

Тъй като лифта спира към 15:30 ч. след третото спускане реших да прекъсна и се прибрах да почивам. Заседнахме в столовата от рано рано, поиграх сантасе с Краси, той ме би много и после продължихме с пийването. Всеки наизвади каквото е донесъл и се започна една дълга вечер със софра за 30 човека, много тостове и подвиквания. :-)

Някои хора се оттеглиха към леглата, а други слезнахме в "дискотеката" в мазето. След малко танци и забава си легнах към 0:00 ч.

На сутринта всички се излюпиха рано и след бърза закуска тръгнаха на долу. Стефан и Светльо си взеха сноуборд и ски и се уредих с компания за каране. Светльо беше по бавен и ние със Стефан избързвахме напред. Стефчо стана вирвода, защото със сноуборда се пада много повече, а той нямаше стабилни дрехи за каране. Светльо беше също мокър, но по-малко, че панталона му беше по-непромокаем. Аз съм супер доволен от това което постигнах през тази седмица - взех си страхотен екип на 686 за каране, а уикенда и специално неделя се научих да завивам с успоредни ски, което ми позволи да се спускам по стръмни участъци от пистата.

Едно връхче в Пирин планина

Връх Безбог

... преди залез слънце

Обичам да се снимам...сам!

Големият баир преди междинна


Видеото от х. Безбог


Още снимки тук.

неделя, 3 февруари 2008 г.

Три дни на хижа Рилски езера

След като се върнах от с. Чифлик в четвъртък и си отворих пощата и разните блогове се оказа, че Иво, Божо и Ачо са заминали за Рила в четвъртък сутринта, а Влади поради ангажименти ще пътува чак в събота. Това много ме притесни, защото ми се искаше да не губя петък в София. За голям мой късмет Дончо имаше същия проблем като мен и ето, че си намерихме един друг компания за пътуването в петък. Уговорката ни бе за 8:00 ч. на автогарата в Овча Купел.

Хванахме автобуса за Дупница и след 1 час пътуване стигнахме, за късмет движението беше доста спокойно. От там пак за късмет веднага хванахме автобус за Сапарева баня, а от там пък микробус до Паничище. Времето беше ясно и слънчево, без вятър. Нямаше време за губене, разгледахме посетителския център на Национален парк "Рила" и тръгнахме към хижа Пионерска по пътя. От хижата по следите на ратраковете нагоре покрай, новостроящия се незаконен лифт, лека полека и след 2 часа хижа "Седемте езера" изникна пред очите ти. Малко задуха и дори паничката не работеше. Всички си бяха в хижата. След като се настанихме, оправихме багажа, починахме малко и се ориентирахме към столовата.

Поради факта, че съоръженията не работеха, всички се прибраха в хижата рано рано и се почнаха едни игри на табла, карти, имахме 2 литра домашна ракия, с която се справихме до към 20:00 ч. След това вечеряхме и легнахме рано, за да сме бодри на сутринта. Преди да си легна засякох Методи, който току що пристигаше с две девойки, петък след работа, нощно изкачване, много яко е било.

В събота за лош късмет времето пак не бе добро, имаше сравнително силен западен вятър и навяваше много сняг. С Дончо решихме, че няма да дремем цял ден и се качихме по зимната маркировка до хижа Седемте рилски езера. Имаше моменти, когато се чудех дали да тръгваме на горе или не, защото видимостта падаше на моменти до нула. Все пак се изкачихме и си заслужаваше усилието. Горе сякаш хижата бе необитаема и нямаше никой, снега бе навят пред вратата. Оказа се че ние сме единствените смелчаги, качили се до горе в това време и тъй като нямахме пари, хижарката бе много мила и ни почерпи със страхотен чай от шипки. Слизането беше доста по бързо и леко. Към 14:20 ч. бяхме пред нашата хижа и точно тогава Влади, Жени, Андрей и Теодор пристигаха. Ние се прибрахме, хапнахме и пак подремнахме.

Вечерта се събрахме голямата компания, всеки извади мезета и туршии, пийване, който каквото е донесъл и почнахме пак един белот. Аз със Иво се оказахме голям тандем, мачкаме наред - малки и големи, сини и червени. :-)

Неделната сутрин бе благодатна за всички, които чакаха времето да се оправи и вятъра да спре и след като това беше факт, лифта тръгна и всички се втурнаха да карат кой каквото си донесъл - ски или сноуборд. Ние с Дончо, тъй като бяхме пешеходци тръгнахме нагоре по пистата и изкачихме хълма, където се засякохме с една девойка Йова ако не ме лъже паметта и с много готино куче на име Бонга. Те се катереха със снегоходки, но ние тъй като нямахме, драпахме ей така. Към 14:00 ч. се върнахме на хижата, взехме Светльо (друго момче от компанията) и тръгнахме да слизаме, а той спускаше лека полека с борда на долу. За късмет на Паничище буса „ни чакаше”, после от Сапарева баня хванахме междуградския до Дупница, като се наложи да го почакаме около 25 минути, а от Дупница се качихме на влака (пътническия), защото автобуса за София бе пълен и аз реших да не чакаме, макар че считам че допуснах грешка, защото влакът ни клати 3 часа...

В хижата се засякох освен с Методи и с един от лекторите на курса ни по лавинна безопасност, както и доктора от курса. Хората са постоянно в планината, а ние се излагаме и не сме толкова редовни. Но от сега нататък няма да се подаваме на мързела и ще планираме всеки уикенд напред да е ангажиран!

По отношение на незаконното строителство на лифт и път към хижа Рилски езера, в момента няма никаква активност от страна на строителя и нешата са замръзени, надявам се завинаги!

Незаконното строителство над хижа Пионерска

Хижа "Рилски езера"

Аз и хижата в големия вятър

Разходка над ски пистите - Аз, Йова, Дончо и Бонга

Рила отблизо

Бонга и хижа "Седемте рилски езера" в далечината

Ето това се казва ратрак :-)

След пореданта игра на карти


Малко повече снимки тук.

Темаскал в Стара планина - защо не?!

Преди 2-3 седмици получавам обаждане от неизвестен номер: Здрасти, Оги, попадна ми страницата Wander Ogy | BG Traveler , много пътешестваш, ...