неделя, 23 август 2009 г.

Асенова крепост, Каменни гъби, Перперикон, с. Татул и яз. Студен кладенец

Изминахме 660 км., добавих 2 печата в книжката със 100 Национални обекта, видяхме много места, бТВ ни снимаха, имаше много дивеч, времето беше прекрасно...

"Дядо Белобради, ряпа взе да вади." Тук се боря с един от множеството анкери, с които е подсигурена Асеновата крепост. Целия комплекс е окован с тези огромни крепежни елементи, заковани на дълбоко в земята и добре бетонирани.
Природния феномен "Каменни гъби" в района на Източните Родопи, образуван от дългогодишни процеси с главен "скулптор" за формирането им - дъжда и негови активни помощници - слънцето, ветровете и студовете. Обекта е разположен на 1 км от с. Бели Пласт между гр. Хасково и гр. Кърджали.
На Перперикон, усърдно работещите археолози са си направили шега, която създава емоция и усмивки сред преминаващите туристи
В близост до светилището край с. Татул, в голямата жега и приятно подухващия вятър
Малко след залез слънце над яз. Студен кладенец
Каяците на Киро Макаров, преди да се пуснем по вода с тях
Изкуствените рибарници в акваторията на язовира. В четирите централни се забелязва усилена активност на рибите.
Не бях виждал толкова диви животни на едно място никога до сега.
На лодката с Чавдар - най-приятните моменти, когато цепим повърхността на язовира и се наслаждаваме на гледките
Залеза, попаднал в обектива ми, преди да бъде уловен...
Страхотния залез между северната и южната част на язовира.
Малкото пристанче, до къщата за гости "Средна Арда", където спряхме да похапнем и да пием бири
Вече сме изоставили лодката, която ни бе предоставена любезно от хората, работещи в администрацията на яз. Студен кладенец.Снимките от Асенова крепост са тук.
Снимките от Каменните гъби са тук.
Снимките от Перперикон са тук.
Снимките от с. Татул са тук.
Снимките от яз. Студен кладенец са тук.

неделя, 16 август 2009 г.

Най-накрая покорихме и Кончето, заедно с вр. Вихрен на Пирин

По план още от средата на май месец се знаеше, че таз годишното екскурзионно летуване ще бъде на Пирин, с начална дата 15 август. Аз почти бях сигурен, че ще се включа само за уикенда, като по програма започваме от х. Вихрен, качване на Кончето през Казана, минаване през заслон Кончето, връщане до Премката и качване на вр. Вихрен със слизане от другата му страна. И плана се реализира по първоначалната схема.

Тъй като в събота си поваля дъждец сериозно, ние решихме да подремем до към следобед, разпъвайки колата, събирайки целия багаж отпред. Така багажника се превърна в едно чудесно двойно легло, даже пригодно за двуметрови хора. :-)
Вечерта се заформи добра софра, всеки извади "кой каквото си донесъл", аз бях специално опазил 200 грама Пещерска ракия от миналогодишното екскурзионно и си я изпих с кеф.
А ето че дойде и моментът, в който Божо извади гайдата, но в един момент се появи хижаря, който забрани да се свири в хижата и всички се изнесохме навън. Беше жестоко, както винаги!
На сутринта, след ранно ставане и закуска, закъснели с тръгването около 1 час от групата се изстреляхме с бързо темпо към т.нар. местност Казана, където всъщност успяхме да догоним групата. Времето бе облачно и леко ветровито, не много студено. Стигайки до Премката, групата се раздели на две - по-голямата част се отказа да атакува Кончето заради времето, но 7 от нас не се отказаха и тръгнахме в голямата мъгла по ръба, с крайна цел заслон Кончето.
На връщане мъглата на моменти започна да се разсейва на моменти и започнаха да се появяват невероятни гледки към Рила, както и от другата страна към вр. Вихрен.
Тук вече на слизане от Кончето съм застанал на ръба на безкрайната пропаст.
а заради тази моя поза на Вили колената и се размекнаха, когато ме видя къде съм се надвесил :-)
Слезли вече от Кончето, вече на Премката се отправяме към върха, който се показва сред мъглата за момент.
От върха снимките са у Иво, който скоро може и да не ми ги даде. Към 18:00 ч. стигнахме до хижата, похапнахме боб и леща и потеглихме към София. Имахме един стопаджия от Банско, който си беше тръгнал с късмета - оказа се че пътува за Младост 1, където аз трябваше да оставя адаша Ачо. Към 22:00 ч. си бях в къщи.

Ето и повече снимки.

петък, 14 август 2009 г.

сряда, 12 август 2009 г.

Малко гости у нас

Реших да поканя малко приятели по традиция през месец август, когато наще са на морето.

С Вельо напазарувахме от Т-Маркет, Хранс Комерс и Фантастико и се отнесохме към вкъщи. На поканата се отзоваха Мирослав, Стефан и Меги, Марина и Ина, Катя и Иван, Владо, Вельо и аз.

Менято беше скромно, за пиене имахме кайпириня с основна съставка кашаса, която бях донесъл от Бразилия още миналата година. За вечеря направихме печени картофи на фурна, задушени зеленчуци със сметанов сос, за десерт имаше сладолед и плодова салата.
За наргиле така и не остана време и към 1:00 ч. всички си тръгнаха, като преди това всеки се включи в почистването и измиването на съдовете, за което аз много съм благодарен на всички, че отметнахме голямата част от чистенето и миенето още на вечерта.

Снимките са тук.

неделя, 9 август 2009 г.

Беглика Фест 2009

В петъка по обяд съвсем случайно видях, че Алекс търси превоз до яз. Голям Беглик за фестивала и като и написах че има място за нея, тя супер много се накефи и се уговорихме за среща на х-л Плиска рано събота сутрин.

В 8:00 ч. вече бяхме на магистралата, по нея до гр. Пазарджик и от там през гр. Пещера, покрай яз. Батак до крайната ни точка - защитената местност Батлъбоаз, на полуостров, разположен на южния бряг на язовир Голям Беглик. От главния път се кара около 3 км по макадамов (трошено-каменен) път до мястото, на което се провежда тазгодишния фест. Още от отбивката започнах да срещам разни приятели и познати.

Като стигнахме до базата на каяците Алекс се видя с нейните приятели и решихме направо да се установим около тях, за да ни е по удобно за каяците и да сме около компанията. Записахме се за първата възможна група за каяци в 12:30 ч. и се разходихме до зоната на самия фестивал, която се намира на около 5 минути от нашия лагер. Там се срещнах с още много познати и още повече непознати. :-)

В 12:30 ч. бяхме на каяците, аз седнах отпред на един двоен, заедно с колегата на Стефан, а Стефан беше в самостоятелен. Като тръгнахме от брега и доближихме зоната на феста по вода точно попаднахме на кулминацията на представянето на резултатите от втория етап на фестивала на свободния полет - "Лудо Пиле" в категория, където ентусиасти бяха изработили причудливи "летателни апарати", с които се опитаха да покорят небесата, използвайки специално изработена рампа на брега на феста. Имаше много различни разработки, но всичките бяха толкова забавни и смешни, че заслужено събираха множество овации и аплодисменти от насъбралата се публика. След края на скоковете на "лудите пилета" продължихме гребането с каяците, правейки обиколката на малкия остров, като някъде на средата на пътя се смених със Стефан и продължих на самостоятелен каяк. За голям късмет времето беше с нас и не успя да завали, независимо, че през цялото време беше аха и да завали...

След каяците се изсушихме, намерихме подходящо място за палатката, опънахме я, подготвихме си местата за спане и започнахме да подготвяме нещата за вечеря, събрахме дърва, нагласихме огнището, но поради силния вятър имахме трудности и се наложи да използваме спрей за разпалване. Успяхме от първия опит и това ни помогна да не губим много време докато стане жар. При наличието на силния вятър огъня се разпали и за нула време стана и топличко, предвид, че температурата беше около 14С. Нарязахме салати, сложихме пържолите, запекохме хлебеца и похапнахме след дългия ден. Така към 19:30 ч. бяхме хапнали и дойде брата на Стефан - Киро с жена му и бебето на 6 месеца. Набързо и те си запекоха пържолки, хапнаха салатка и в 20:00 ч. се отправихме към самия фест.

Таман влезнахме на входа на феста и разбрахме че сме изпуснали група "Карандила" от Сливен, успяхме да ги видим само в микробуса, с който си потегляха. Пообиколихме и имаше много различни групички от хора, но попаднахме на групичка от движението Харе Кришна.
Първи дубъл

Втори дубъл

Трети дубъл

Започнахме с бутилираната бира, след като свърши преминахме на наливна. Най-хубавото беше, че веднъж закупил наливна бира може при следваща поръчка да използваш чашата си много кратно. Аз разбира се се възползвах с радост, но в един момент чашата ми започна да се размеква от многократно презареждане. :-))) Изредиха се доста групи измежду които Bj Crna Trava, Бalkansky и Dubdoer. Тръгнах си около 3:45 ч.

Ставането в неделя бе малко напрегнато, но около 11:00 ч. вече бяхме на крак, записахме се за каяците в 15:30 ч., закусихме и карахме час и половина колела, като открихме много хубави местенца за палаткуване по трасето.
В 15:30 ч. даже и по-рано вече бяхме във водата. Този път седнах отзад на двойния каяк, отпред Меги, а Стефан бе на единичен. Този път направихме обиколка на големия остров и се изкефихме още повече. След излизане от водата се преоблякохме и потеглихме, като по пътя нямахме проблеми и около 20:30 ч. влезнахме в София.
Да сме живи и здрави и другата година да посетим феста от самото му начало и със заредена батерия на фотоапарата!!!

Малкото, снимки, които успях да направя са тук.

понеделник, 3 август 2009 г.

Разходка до Велико Търново, Калиакра, Балчик и Двореца, Варна и Кабакум, Несебър и Слънчев бряг

В четвъртък след работа хванах автобуса за Търново и в 21:00 ч. пристигнах и се отправих към хостел "Пашов", стопанисван от родителите на моя колега Данчо. Там Яна вече ме чакаха, за да излезем да се разходим и да вечерям. Платихме 16 лв. за нощувка. В 22:00 ч. се надявахме да има шоуто "Звук и светлина" на крепостта Царевец, но нямахме късмет поне този път. Петък сутринта потеглихме към морето.

Към 13:00 ч. пристигнахме на нос Калиакра. Силно ме изненада наличието на десетки ветрогенератори, по цялото протежение на местността. Направихме класическите снимки за района и потеглихме към гр. Балчик.
Спането в гр. Балчик ни бе планирано в базата на Министерство на културата в комплекс "Двореца". Бяхме настанени в чудесни къщички, разполагащи с вътрешен двор, всяка стая си имаше собствена баня, климатик, Булсатком, хладилник и малка веранда с масичка и столчета. Целият този лукс ни струваше умопомрачителните 5 лв. (словом: пет лева) на човек на нощувка. Аз толкова много се изненадах и наистина не помня такова чудо от 2006 година, когато в Лас Палмас на Канарските о-ви спахме в хостел за 2,40 евро на човек. За първи път разгледах по детайлно цялото разнообразие от растения и архитектура в комплекса. Наложи се сам да ходя до плажа, защото беше доста облачно и се готвеше да завали, а аз бях устремен от желанието си да се изкъпя в морето и го направих.

Плажа на Двореца. гр. БалчикКрасива комбинация от вина и туршииОги на тронаЧудесно отражениеВодопада в 1:00 ч. след полунощКъм 17:00 ч. се събрахме групата, за да хапнем и да се разходим в града. Вечеряхме рано рано и тръгнахме по улицата със сергиите, която води към "Двореца", но времето реши да ни подплаши и започна да превалява. Купихме си набързо бира и вино, аз си взех "Столично" и се прибрахме в стаите, където седнахме, пийнахме, полафихме и си легнахме. Но преди това направих един нощен тур около двореца и градината.

Двореца посред нощКъм 10:00 ч. в събота тръгнахме към гр. Варна. Минахме през Аладжа манастир, един от множеството скални такива в България.

Части от старини времена
Настанихме се в хостел "Йо-хо-хо" в центъра, където нощувката ни бе 24 лв. с включена закуска. В стаята ми имаше един австралиец, един французин и една римлянка. Яна ни запозна с нейна приятелка Огняна от университета в Щатите. Тя ни заведе на плаж "Кабакум", което от турски означава каба-голям кум-пясък.

Компанията на плажаОпънахме се на плажа и таман да се печем и запука страхотен порой, изгони ни и от този плаж за нула време. Прибрахме се в града, седнахме за по кафе и сладкишче в "Планет". Прибрахме се за душ, вечеряхме в някакъв ресторант на крайморската алея и после бяхме в един бар, друг бар, в който имаше промоция на Jim Beam и попаднахме в обсега на фотографите от екипа им. Най-накрая приключихме в клуб "Extravaganza".

За неделята имахме идея да скачаме с бънджи от Аспаруховия мост, но щото поспахме и решихме да го отложим за друг път.

В Слънчев бряг се настанихме около обяд, в апартамент със собствен басейн, гараж, кухня, баня, климатик, кабелна и т.н. за 20 лв. на нощувка.

Басейна в нашия комплекс
Отидохме на Cacao Beach да купуваме билети за Тиесто, но казаха, че само на входа срещу 50 лв. ще пускат и ние се отказахме. Направихме си поне хубав плаж до към 18:00 ч. След това разходка в Стария град, вечеря и палачинки в с. Равда за десерт. Всички оклюмаха и се прибраха да спят, но аз отидох в Multiplace в ретро залата, където Венци, Пешо и Краси се включиха с малко закъснение.

Понеделник изпратих Яна и ко. към Синеморец и отидох при Пешо и Венци за да ги подкарвам към плажа. Закусихме от пиците на главната в гр. Несебър и се отправихме към Cacao Beach, където откарахме до 19:00 ч.

На плаж по време на криза...
Следобеда имаше хубав вятър и си поиграх с хвърчилото.
Автобусът за София потегли в 21:40 ч., преспах по пътя и на сутринта бях на работа.

Снимките от Велико Търново и Калиакра са тук.
Снимките от Балчик и Двореца са тук.
Снимките от Аладжа манастир са тук.
Снимките от Варна и плаж Кабакум са тук.
Снимките от Несебър и Слънчев бряг са тук.

Темаскал в Стара планина - защо не?!

Преди 2-3 седмици получавам обаждане от неизвестен номер: Здрасти, Оги, попадна ми страницата Wander Ogy | BG Traveler , много пътешестваш, ...