Закриване на летния сезон на стопаджийството

Седмият ми лятно-ваканционен тридневен уикенд, последен за това лято, започна с много приятен стоп. На първо време уговорките ми от групата На стоп: Посока, транспорт, уговорка - предложи или потърси изглеждаха сигурни, първо една девойка ми каза че колата им се запълнила и място за мен не останало. Това ме отказа да разчитам на уговорки за споделено пътуване. В последствие се уговорих с една девойка да стопираме заедно - тя към Свети Влас, а аз на юг. Среща в 17:00 часа на Окръжна болница.

Бях на уговореното място и час, но уви - нямаше отговор на позвъняването ми, нито на писанията в групата. Хванах си самостоятелно автобус номер 5 с редовен превозен документ на цена 1 лев и се отправих към изхода на града. Междувременно се оказа че приятелят на мацката я разубедил да пътува на стоп, с непознати и т.н. та затова тя дори не ми отговорила на обаждането.

Връщайки се историята за приятен стоп - първо ме качи много свежа мацка, заедно с двете и деца - Кая на 4-5 години и Вальо на 1-2 години. Тръгнали към Долна баня, но им се доходи до морето, за жалост на Арапя не се намери местенце да нощуват, иначе щяхме да пътуваме заедно. Говорехме си за пътешествия и техния кемперинг по Хърватска и Албания. Беше много приятна и готина история с една отнесена авантюристка и двете й деца със Субару Аутбек и багажник THULE на покрива. На тръгване Милена сподели: "изключително приятно ми беше компанията ти."

Вторият ми стоп бе директно до Бургас, двама младежи бяха купили кола за да развеждат руснаци в района на община Несебър, обиколили всички автокъщи  около Горубляне и все пак стигнали до Враца, от където направили покупкаа на Фиат Улисе - миниван - 7+1, дизел. Оставиха ме около 21:15 часа на първото кръгово в Бургас, от където хвана минибус 2А, който ме отведе до другия край на града, подхода към кв. Меден рудник. 

Третият и последен стоп за пътуването към Бар Безкрай бе от един чичо, който бе ходил от Ахтопол до Димитровград да си ремонтира мерцедеса. Явно по морето майстори не се намират лесно, особено качествени. 

И ето ме вече с раницата и новият Айляк Хамак, заредил с първата бира Бургаско в 22:30 часа.

Много е приятно, когато морето изхвърли нещо интересно, а в случая този флакон е преживял толкова много. Партидния му номер показваше дата, по времето на която аз едва ли още съм бил замислен.

В петъчната сутрин, наслаждавайки се на изгряващото слънце и четейки новините от последния час, се оказа че на 35 км. от мен, в гр. Царево ще има протест срещу назначението на бившия кмет на града Петко Арнаудов за директор в районното горско управление.

Хванах един бърз стоп и стигнах за отрицателно време. Имаше около 60 човека за двете барикади и няколко полицаи, пазители на реда. Инициативата продължи около час, след което всички си хванаха пътя, кой към морето, кой към гората. Сред протестиращите имаше всякакви възрастови групи. 

Ленин бе окичен с розова панделка.

Използвах възможността да се поразходя до морската градина на Царево и скалния плаж се оказа необятен за моята камера, дори имаше плажуващи, хора за които протеста не бе най-важното нещо в този момент.

Бързо се изнесох от градското място и се отправих отново на север. Посоката ми бе Алепу и любимият Шофьорски плаж. Бърз стоп отново, до разклона към стария път за плажа, който сега е ограден с мантинела. Уикенда бе ветровит и вълнист, точно се падаше Илинден, а морето не бе пропуснало да поеме своите няколко жертви на различни места. Използвах възможността да се срещна и с Вася, която лекуваше туристи на Дюни.

Към края на деня се отнесох към Созопол, където пък имах възможността да се поразходя из малките улички на стария град.

В края на петъка, носейки се към Безкрая се натъкнах на поредния прекрасен изгрев, усещайки вече прохладата на вечерта и ранния час на стъмване, напомняйки за наближаващия край на лените месеци.

Съботната сутрин ми премина мисълта да си тръгна преди неделята, хем да избегна задръстванията по вече затворената за ремонт магистрала, както и да си подготвя нещата за дългоочакваната седмица ваканция с пътешествие от Север на Юг по Българското море. Стопа вървеше много добре, дори от Стара Загора до Пловдив ме качи един приятел, който ме видял и ме подминал, но ми позвъня и ме дочака след отбивката, на около 500 м. от моята позиция. Затварям стопа до морето с това пътуване, събраха ми се 4 приключенски стопа, догодина пак. 

Важно е да бъдем здрави, за да можем да преследваме мечтите си!

Kaякинг на Вурвуру с обиколка на островите Диапорос и Агиа Изидорос

Имахме чудесната възможност да се организираме за обичайните тридневни уикенди, в които се измъкваме от големия град и се пускаме към Голямото синьо. Този път посоката ни бе на юг - източната част на Ситония - средния ръкав на п-ов Халкидики, районът около село Вурвуру и обиколка на островите Диапорос и Агиа Изидорос. 

Настанихме се на къмпинг Реа, където условията са много добри, аз си опънах хамака между две сравнително удобни дървета на сянка. Пазаруването се случи в местния ЛИДЛ, на десетина километра от лагера ни. 

С новият каяк на колегата – разглобяем и двуместен – направихме чудесен преход за около 4 часа, подхождайки по посока, обратна на часовника. Координацията на моменти бе трудна, имаше малко вълни от преминаващи моторни лодки, на отиване имаше и малко вятър. Пристигайки до малкия остров, разположен североизточно от Диапорос се гмуркахме около час време, разглеждайки тюркоазените плитчини между двата острова.

Връщането ни към сушата бе леко отегчително, защото вече бяхме прегладнели и умалели от няколко часа по вода. Но мотивацията ни помогна да се върнем без да усетим разстоянието, а другите нетърпеливо ни чакаха за да поемат следващия курс.

Ocean Initiatives 2013 - първа инициатива за годината

В късния петъчен следобед имахме уговорка за тръгване към морската столица - гр. Варна. Срещата бе в 18:00 часа до столичния парк Заимов. Аз и Ели се срещнахме в очакване на Франк, който се оказа бе запилял портфейла си с всички документи, включително тези за колата. Пийвахме бира на съседна уличка, като в един момент се появи дългоочаквания Нисан (Nissan Qashqai), който в последствие нарекохме Кашка. Автомобила бе осигурен с любезното съдействие на Нисан София. Окомплектовахме багажите, Яни и Калина се присъединиха към групата за пътуването, аз подредих багажа в колата и в 19:15 часа бяхме готови за тръгване. Остана един малък детайл - Макс (лабрадорът на Франк) търсеше компания за уикенда, някой трябваше да се погрижи за него, тъй като в колата нямаше повече пространство. Ели бързо звънна на свои приятелчета, които без колебание приеха да бъдат стопани на четириногия любимец за следващите два дни.

Приключението започна с преценка на възможните маршрути за придвижване, всички превключихме на режим "преизчисление" и обсъдихме предимствата и недостатъците на двете алтернативи - преминаване по магистрала Тракия, Бургас и на север към Варна или преминаване през кратката магистрала Хемус, Велико Търново и към Варна. След бърза обработка на мненията се стигна до единодушното решение за пътуване по царския път - вариант едно. Хванахме Околовръстния път и се качихме на магистралата, като още в началото спряхме за зареждане на гориво. Имаше малки покупки, канелено-медени бисквитки с кисело мляко, кафе и шоколад - девойките без сладко не могат. :)

Вече сме в режим движение - Франк се наслаждава на шофирането на 2.0 дизелов мотор, 4х4 с автоматична трансмисия. Удоволствието да се кара с един крак е неописуемо, независимо че магистралата страда от липса на равни участъци и хубава настилка се намира само в аварийната лента. Но всяко зло за добро - така спазването на ограниченията бе лесна работа, иначе скоростта не се усещаше, педала потъва, а крайпътните картини стават размазани, сякаш рисунката е е с водни бои, които са облени с чаша вода. Аудио системата ни предлагаше другия елемент на приятно изживяване - колекцията музикални дискове разнообразяваше вече притъмнялото небе и "звезди обсипят сводът небесен".

След Велико Търново и Севлиево всички ни почуствахме гладът, който дойде навреме и бе като сигнална лампа на арматурното табло. Отбихме се в крайпътен ресторант със сръбска скара, който за късмет все още имаше жарава от дървени въглища. Хапнахме ароматна плескавица, пийнахме натурална чешмяна вода (сервитьорката с неохота ни наточи една кана, странно защо сме научени водата винаги да я купуваме) и продължихме пътуването си.

Влезнахме във Варна около 1:10 часа, времето бе тихо и приятно, но всички бяхме готови за сън. Аз, Ели и Калина се настанихме в Йо Хо Хостел, а Яни и Франк се отправиха към Сашо, който им бе домакин в първата вечер. Събудихме рецепциониста, настанихме се, освежихме се и всички по леглата, защото ни очаква уикенд пълен с полезни дейности и приятни изживявания. В съседния двор се чуваха препирни между няколко разгонени котарака, но умората надделя и съня приглуши всички възприятия.

Вече е събота, 8:30 часа, а през прозореца се чуват "разговори" между местни гларуси и чайки. Много приятен момент в който човек осъзнава, че морето е на стотина метра, някъде там, зад кооперациите. Отправихме се за близка среща с "голямото синьо", но първо закусихме блажни мекици със сирене в компанията на слънчевите лъчи и група ученици, които изненадващо бяха станали толкова рано в почивния за тях ден. Централния плаж ни приветства със тихият бриз, нулево вълнение и няколко кораба на хоризонта. В началото на разходката ни по плажа се намираха рапани и миди, но в края на ивицата се появиха и най-различни дребни отпадъци. Време беше да се хващаме за работа - намерихме един найлонов чувал, който за броени минути напълнихме със заобикалящите ни боклуци. Получи се добра загрявка за основното почистване.

Прибрахме се в хостела, където вече се събираха нетърпеливите доброволци, изгарящи от желание и емоция да достигнат до прекрасния плаж на Паша Дере. Последните пристигащи от София групи се настаниха и в 12:45 часа се насочихме към сборния пункт за първия ден от Ocean Initiatives 2013. Пътят ни премина през Аспаруховия мост и квартал Галата, стигайки до по-малък тесен път, подминавайки отбивката за хижа Черноморец и стигайки до защитена местност Ракитник. Оставихме колите и с лека разходка през все още не разлистила се гора, но вече с покарала зелена трева, се придвижвахме към плажа, който глухо викаше за помощ: Моля, почистете ме!

Опънахме знамената - Нисан София и Surfrider Foundation Europe оцветиха все още бледо оцветената крайморската гора. Бежовите тръстики, растящи в заблатената част на лимана, се поклащаха под натиска на морския полъх. Франк се зае с координацията на почистването - над 54 човека запретнали ръкави, получиха чифт латексови ръкавици и биоразградими чували за отпадъци. Екип на бТВ зорко следеше подготовката и накратко проведе разговори с няколко участници.

След като всички се екипираха и разпръснаха из цялата местност, аз и Поли започнахме да снимаме различни перспективи на акцията. Паралелно със снимането се включихме и в самото почистване на пълни обороти. За броени минути вече запълнените чували започнаха да се връщат в стартовия пункт. Доброволците си задаваха множество въпроси, свързани с причините, поради които всякакви странни предмети и вещи са попаднали на това място и са се превърнали в отпадък. Аз лично за себе си задавах въпроса как може хората да създават огромни количества отпадък и най-вече защо не се замислят когато купуват. Сред находките имаше автомобилни гуми, опаковки от лекарства, дамски принадлежности и детски памперси, множество бутилки от стъкло и полиетилен, луминесцентни лампи и електрически крушки т.н. В инициативата се включи и група французи, представители на Френсккия Културен Институт.

Лека полека около сборния пункт започна да се формира купчина с пълни чували. Всеки участник си бе "харесал" определена територия или кътче, за което старателно се бе погрижил да не остане дори парченце пластмаса. Около лимана се оформиха няколко ядра, като всяко се бе закопало в определено ъгълче и вадеше всякакви находки. Аз, Ели и още 2-3 човека се бяхме настанили в южната част на заблатената част, силно обрасла с тръстика и папур. В основата на растенията се бяха "загнездили" множество бутилки, полиетиленови чашки и чинийки. Опитахме се да извадим максимално количество от посудата, използвайки всякакви пръчки и приспособления.

След почти три часа борба със стихията наречена боклуци постигнахме резултат от общо 114 събрани чувала с разнообразно съдържание. Събрахме се за групова снимка, а във въздуха се чуваше шума на вълните и полъха на вятъра. Следваше момента за организиране на извозване на събраното. От община Варна можеха да осигурят камион едва в идния понеделник и то при условие, че боклука е изнесен на главния път. Франк поразмисли, а в същия момент се появиха момчета от офроуд средите в компанията на едно високо проходимо бъги. Съвсем кооперативно, момчетата предложиха да помогнат с извозването на чувалите до най-близките контейнери, до които реално има достъп за сметосъбиращия камион. Офроуд екипажа, с помощта на няколко доброволци набързо натовариха бъгито за първия си курс - торбите опасаха цялата каросерия, като за укрепване се използваха мрежа и подръчни въжета за да не се загуби товара по трасето. След няколко курса плажа се освободи от събраните торби с отпадъци.

Вечерта се прибрахме с усещането за приятна умора, преминахме през банята и бяхме готови за вечеря и свежа напитка. Антон ни заведе в местната бирария Алба 2, където се отпуснахме на по наливна бира и салата. Направихме разбор на деня и премислихме как ще планираме неделята, предвид очакванията за дъждовно време. Лека по лека компанията започна да се разотива. Останахме аз, Яни и Антон, но така и не продължихме в някой клуб, за да сме в силите си и за втория ден. На път за хостела споделихме мечтите си за пътешествия на далечни ширини, един иска да посети Сан Франциско, друг се е загледал към Виетнам и все хубави идеи. Както обичам да казвам: "Човек сам сбъдва мечтите си!"

Неделната сутрин ни посреща надвиснали облаци и сиво небе. По улиците почти нямаше хора. Ели закуси в хостела, аз си взех мекици отново, а Яни поспа най-дълго и закуската и отпадна. Направихме подобна разходка, но този ден тръгнахме посока север. Около 11:15 часа заръмя ситен дъжд, който бързо ни изпрати, минавайки през Морската градина и прибирайки се в хостела. В 12:30 часа имахме среща с най-големите ентусиасти за участие във втория ден на почистването.

Придвижихме се с 3 коли към плаж Почивка. Аз се екипирах с дъждобран, всички запретнаха ръкави, покрили се от дъжда, сложихме ръкавици и грабнахме чувалите. Морето бе погълнало част от плажа и се придвижихме по скалите към едно малко деренце. Дъжда леко покапваше и след около 45 минути спря. Бяхме се поделили на няколко екипа и всеки си чоплеше каквото си е започнал. Аз се зарових в едни дълбоки храсти и бръшляни, изпод които изникваха торби с боклуци. Постоянно излизаха и излизаха бутилки, стъкла, капачки и т.н. Яни се присъедини към ровенето, а накрая и Поли се включи, тъй като всички други вече бяха приключили, а при нас излизаше ли излизаше. Намерих едно гребло от лодка, което послужи за разриване на почвата и разбутване на бодливите храсталаци.

В крайна сметка се събраха около 20 чувала, като този път събраното оставихме на страни от главния път, така че камиона да може лесно да изнесе боклука. Леко прегладнели, особено тези, които бяха проспали закуската, се отправихме към града и имахме следната дискусия: по кой път да минем - през Търново или през Бургас? Чревоугодничеството наклони везните към втория вариант, карайки ни към ресторант "При Панчо" в село Горица. Имахме 45 минути докато стигнем. Набързо открихме координатите им, за да се уверим че ще ни посрещнат с готвено. И имахме късмет. Поръчахме си готвени манджи, Бургаско пиво, чеснови пърленки, сафрид и само аз - мляко с ориз за десерт. Приятния обяд ни отне около час време, но всичко хубаво си има своя край. Дойде време да потегляме към Столицата.

Дойде дългоочаквания момент за Поли - да подкара Кашка. Очакваха ни около 440 км. С придвижването ни на запад дъжда лека полека се засилваше. Аз се унесох и на моменти усещах че се движим със 160 км/ч, но само километража можеше да потвърди това мое усещане. Магистралата все още не е завършена.

Придвижихме се почти до "Петолъчката", където имаше идея да поспрем и да се раздвижим. Но ни се случи нещо много коварно, за щастие без да стане беля. На около 120 метра преди самото кръстовище и буквално на 15 метра пред колата ни се строполи огромна топола, която блокира движението в двете посоки. Поли адекватно натисна спирачката и колата спря за миг. Зад нас имаше ТИР, който също успя да реагира навреме.

Първата ми реакция бе да се обадя на 112 и да докладвам за случилото се с надеждата движението да не остане блокирано за неопределено време. В същия момент, поглеждайки през прозореца се видяха множество хора, един бе извадил бичкия, а друг цяла моторна резачка. Буквално за 6 минути огромното дърво бе разчленено и отместено от пътя. Неочаквано развилите е събития много ме изненадаха, но силно ме озадачи факта, че такава случка с падащо дърво се случва на мен и Франк за втори път в рамките на 3-4 седмици. А Франк в бързината да се включи в почистването на пътя неусетно изпусна телефона си, който бе намерен по случайност от Ели. При вече планираното ни спиране на бензиностанцията се оказа, че Франк е загубил един малък инструмент. Късмета бе на наша страна и инструмента се намери заедно с писалката от телефона.

Продължихме към втората част на магистралата. Там ни се случи друго приключение. Движим се ние по почти празната магистрала и пред нас един ТИР. Поли решава да го изпреварва, а той изведнъж тръгва към нас. Спирачките ни отново спасиха положението, клаксона ни събуди очевидно заспалия шофьор и ситуацията не излезе от границите на нормалната уплаха, но само толкова.

В София влезнахме в 22:30 часа, но следваше първо да вземем Макс, после оставихме Яни, и накрая бяхме аз и Ели. Всички пристигнехме живи и здрави, заредени с много енергия и положителни емоции. И отново благодарим на Нисан България и на Кашка. след споделените 1100 км.

Великденска велоразходка на о-в Тасос в Гърция

Планирахме да тръгнем към 16:30 ч. от работата ми в Бизнес парка - аз, Алекс, Вельо и Вили. В крайна сметка се реорганизирахме и началната ни точка на тръгване бе кафето на брачедката в Дианабад с уговорка в 17:30 ч. Първо дойде Вельо с половината си багаж, разтовари се и отиде да си кара колелото и другата част от багажа. Появиха се и Алекс и Вили, започнах да товаря и подреждам багажа, качих четвъртото колело на багажника от горе, качих три метровата греда за парапет за селото и ги вързах добре с ластици и остана да опаковаме последните багажи и да слагам багажника за останалите три колела отзад на теглича с багажника. 

В крайна сметка в 19:00 ч. тръгнахме в пълен състав и с усмивки в посока село Илинден, което се намира до новооткрития ГКПП Илинден на Гръцката граница, където планирахме да преспим в къщата на брачедката. Реших да минем през с. Бистрица, с. Железница, с. Ковачевци, с. Поповяне, с. Белчин, гр. Клисура, гр. Сапарева баня и да излезем на гр. Дупница - Града на фармацията, както казват табелите на входа на града. Около 20:15 ч. вече излизахме от Дупница и се устремихме към гр.Гоце Делчев, където планирахме да направим последното зареждане на газ преди да излезем от България. В Банско се завъртяхме малко за да напазаруваме последни неща за гръцко, както и нещо за вечеря, като в процеса на търсене на магазин се допитах до една полицейска патрулна кола, спряла пред районното управление. 

Около 23:00 ч. влезнахме в с. Илинден, като на входа на къщата ни посрещна братовчеда на Петко. Настанихме се, запалихме печка, направихме си за вечеря, похапнахме и си легнахме. На сутринта ни посрещна чудесното слънце, козите на дядото, който живее зад нашата къща и двама цигани, които търсеха желязо за изкупуване. Ние им обяснихме, че само сме на гости и нямаме желязо, което да им дадем.

Това чудовище живее в къщата, а именно на гърба на входната врата...

След като закусихме с лютеница, майонеза и мухлясал хлебец, бяхме (не)приятно изненадани от появата на двама младежи от ромски произход, които се увъртаха около колата, с колелата на багажника, търсейки нещо за вторични суровини, я желязо, я нещо друго, но бяха смутени от появата на Алекс, която извика на шега: "Ще ни крадат колелата" и ние всички се появихме на терасата. Момчетата събират отпадъци, които връщат на вторични суровини, за да изкарат някоя стотинка. Питаха ни дали колелата ставали за вторични, но после се замислиха на глас и си казаха: "Ааа, те сигурно 100 лева струват тези колела, не можем да им ги искаме" без дори и ум да им го побира, че "тези колела" на практика струват 25 пъти повече от тяхното предположение.

Без повече отклонения потеглихме към ГКПП Илинден, където преминаването ни отне около 10 минути. За тези, които не са имали път от там, ще кажа, че е изграден специален тунел, минаващ под планината, който дава свобода и подвижност, като осигурява безпроблемно придвижване на мечките между двете територии. В Гърция се показаха планини със снежни шапки и достигайки до гр. Драма попаднахме в градския трафик, защото пътя минава през центъра на града и спирането за изчакване на няколко кръстовища със светофар бе неизбежно. Преминавайки Драма вече започваше да се усеща полъха на морския бриз, до момента в който се видя самото море. Карахме по магистралата за Ксанти, подминавайки Кавала и следейки за отбивката към гр. Керамоти, от където следваше да се качим на ферибота за едноименния град на о-в Тасос. Наредихме се и в 13:30 ч. бяхме готови за отплаване към острова, като след проверката на билетите за ферибота, проверяващия започна да ми обяснява, че освен платените 20 евро за колата и по 3 евро на човек за 40 минутния рейс, трябвало да платя и за колелата, че размера им бил в допълнение на това, което съм платил за колата. Аз обаче го послъгах и казах че съм проверил предварително в интернет (което е истина), че до 5 метра е точно 20 евро. Лъжата ми бе че казах че колата е около 420 см. и с колелата е под 500 см., което в действителност е само реалната дължина на колата, но уви, минахме метър.

На ферибота бяхме съпроводени от ято чайки, които под влиянието на човешкия фактор се бяха научили да взимат храна от пасажерите, които им я подхвърляха като на кученца, дори я хващаха в движение, без да пада и за миг надолу. След пристанището се отправихме на юг, в обратна на часовниковата стрелка посока, на около 42 километра, където се намираше именно къмпинг Пефкари, на който бях планирал да отседнем. В небето над острова се бяха заформили едни черни облаци, които в последствие преминаха в дъжд, когато бяхме поели към къмпинга, някъде в средата на пътя ни, но за 10 минути преминахме през стихията и небето пресъхна. Имаше облаци и бе свежо и хладно. Навлизайки в гр. Лименария, вече се оглеждахме за предстоящия път, който следваше да води към къмпинга. Имаше ясни табели и нямаше проблем да достигнем до мястото. За наша изненада привидно  къмпинга не функционираше и портата бе затворена, но слава богу отключена. Вътре имаше едно момче, което косеше тревата с моторна коса и в началото не ни забеляза, в последствие ни видя и спря да коси и ни обърна внимание. През това време Алекс и Вили вече бяха на плажа да се радват неустоимо на морето. В разговора стана ясно, че сезона се отваря около и след средата на месец април, т.е. ние сме подранили. След проведен разговор с шефа се оказа, че няма да можем да останем да нощуваме, защото къмпинга е ЗАТВОРЕН. След малко ослушване и увъртане наоколо и от двете страни в далечината се зададе един видимо възрастен човек, който след като приближи заговори на български език, като в разговора се оказа, че от войната знае български, беше много ентусиазиран да ни срещне и да ни разпита, от къде, по какъв повод и т.н. Оказа се, че дядото е на 87 години и живеел в Германия, Швейцария и други държави на Запад. Каза че едно време този плаж е бил в рамките на Българската държава, което е било по времето на Велика България с излаз на три морета. Дядото беше толкова услужлив, че проведе разговор с шефа и го убеди, че да останем на къмпинга, независимо че още нито е почистено, нито е пометено нито е облагородено. А нас не ни пукаше за това изобщо. Момичетата изпуснаха този момент от преговорите и дойдоха на готово, но те пък се бяха порадвали на първия допир с морето през годината, та така и вълка сит и агнето цяло. Започнахме да се организираме и подреждаме маса, пейки, свалихме колелата и разтоварихме багажа лека по лека. Опънахме палатката под една маслина на окосената тревичка и под облаците се появиха слънчевите лъчи, създавайки неописуема картина, която дори на фотоапарата не можа да се запише (не го носех в себе си тогава). Качихме се на едни скали, от които се виждаше челия Атонски полуостров - източния ръкав на Халкидическия полуостров с връх Атос, издигащ се на 2043 м.н.в.

След като бях "ослепен" от гледката притичах до колата да взема фотоапарата и видях, че Мими и Иван са ме търсили по телефона. На бързо им дадох инструкции по телефона за мястото и тичах към залеза - буквално. Това което хванах бе "Разпятието на Исус Христос" и слънчевия диск.

Тук се долавя Светата Троица на фона на залязващото слънце...

Минути след приказно красивия залез, над континентална Гърция се появиха Иван и Мими, ориентирали се по моето текстово съобщение, което гласеше: "Ot feribota nadyasno obratno na chasovika kam limenaria. Kam kamping pefkari, okolo 40km sa. Zatvoreno e no nie sme tuk i ni razreshina da ostanem ima tok i voda." 

Заредени от първите впечатления на ваканцията се ориентирахме към приготвянето на вечерята и пийването на домашна хасковска ракия, червено вино "Черга" и други напитки, с които разполагахме за вечерта. Към 22:30 ч. започнахме да се ориентираме към палатката, която вече се бе овлажнила от влагата. Алекс бе твърдо решила да спи навън, като си аранжира едни натрупани шезлонги в комбинация със стар надуваем дюшек. В палатката се наредихме аз, Вили и Вельо, беше доста прохладно и влажно. Мими и Иван решиха да спят в колата (VW Beetle), разпънали задните седалки. По някое време през нощта Алекс се присламчи в палатката, защото очевидно вън не можеше да се спи под открито небе, колкото и да й се искаше. На сутринта се събудихме доста неравномерно подредени: аз бях в едната половина на палатката, а другите трима в другата половина, все пак показахме, че капацитета на палатката спокойно може да бъде удвоен - от трима на шест...

Сред най-ранобудните, станал в 6:30 ч., бях първи, който се излюпи в лагера. Бяхме изоставили всичко от вечерта -  остатъците от вечерята и все още не разопакованото от горния багажник колело.

Слънчевата сутрин беше обещаваща и времето предразполагаше към хубави емоции и настроение. Възможността да съм първи на плажа и първият, който имаше неповторима срещна с делфините в залива, беше просто запомнящо се и заслужаваше усилието за ранно ставане.

Обектива ми не можа да запечата делфините в най-подходящия момент, но всичко е пред очите ми, сякаш прожектирано на видео лента...

На места се намираха много причудливи и изваяни от вълните и времето рапанчета и миди, както и множество камъчета с овални форми, вариращи в множество цветове и багри, малки и големи, всякакви...

Още като пристигнаха Мими и Иван успяхме да съберем котките в района, защото с провизиите, които донесоха имаше пакет с месо и за секунди, изпуснати от поглед, котките демонстрираха нахалността си и отмъкнаха целия вакумиран пакет от масата и го отнесоха на недостъпно за нас място. След като се простихме с мръвката вече имахме едно на ум и всичко се прибираше на недостъпно място.

Докато групата започна да се събужда и отваря очи, аз приготвих кафе и чай, започнах да окомплектовам велосипедите за разходката. На първо време ги подредих и един по един ги смазах със специално закупеното масло - третирах амортисьорите, веригата, движенията, както и проверих спирачките на всички по отделно. След смазването направих по едно тест драйв кръгче, сменях скоростите и изпробвах амортисьорите и спирачките. С леко помотаване и без напрежение, всички се приготвяха за потегляне.

 

Отправихме се в посока, обратна на часовниковата стрелка, следвайки пътя край морето. Редуваха се красиви заливи и гористи местности, на моменти имахме стръмни изкачвания и скоростни спускания, достигайки скорост от над 50 км/ч. Минахме през манастира "Свети Архангел Михаил", който аз лично не влезнах, защото бях с къси панталони и тениска, а и нямах голямо желание за това.

По пътя открих залива с лагера и бусовете на "Тудурини Брос", едни познати, с които щях евентуално да пътувам, ако ми се бе провалила моята организация. Те бяха с десетина каяка и група за обиколка около острова. Догодина и това ще го включа в моите планировки и дейности, пък да видим.

Едно усмихнато островно цвете...

Тук направихме обедната почивка, където и групата на "Тудурини Брос" се бе настанила за похапване и студена бира. До това заливче се намира и огромния каменоломен комплекс, от който са добивали мрамор за целите на Гръцката държава преди стотици години.

Мащабите за тогавашните времена наистина са огромни. Учудващо е как са премествали огромните блокове и как са ги товарили на корабите в морето. По долу зад мен се виждат малките скали във водата, които очертават терена, от който е набавян мраморния материал, а зад камъните са се извършвали товарните дейности и зареждането на корабите.

След разходката си тръгнахме обратно към къмпинга. Бяхме изминали около 25 км., от което следваше че имаме толкова и на връщане. Спряхме на няколко места да пазаруваме за вечерята: хляб, сирене, маслини и други вкусотии, малко салати и Метакса за пийване. Стигнахме си на залез слънце, който посрещнахме на скалите, но най-забележителното е че всички бяхме въоръжени с пакет семки в ръка и усърдно чоплихме пред хоризонта на залязващото слънце.  Ама едни семки, каквито в България не се предлагат: не пресолени и наистина едри парчета, направо като конски зъби както им казват понякога.

След залеза се насочихме към импровизирания лагер за да си приготвим за хапване и да похапнем, за да сме готови за предстоящия ни втори ден на каране на колела. Всеки извади наличностите на масата, основно залагахме на зеленчука и почти не хапнахме месо, имаше само малко пастърма и ролца от раци.

Тази вечер само аз и Вельо останахме да спим в палатката, като другите спаха в колите. Разкрих, че имам нужда от хубав и топъл спален чувал и този, с който разполагам сега е само за топли и меки летни нощи, но не и за спане на 6-8 градуса, на 200 метра от морето при наличната влага и лек бриз.

На Великден и вторият ни ден за каране на колела екипа намаля с един човек (Алекс), който реши да си остане целия ден на плажа и да си почива и събира слънце, защото наистина времето беше неповторимо - спокойно, не много горещо, около 20С и слънчево. Направихме кус-кус за закуска, помотахме се малко и тръгнахме в посока, обратна на предходния ден и по посока на часовниковата стрелка. Междувременно се появи човека от къмпинга, на който платихме, като в крайна сметка ни излезе по 5 (пет) лева на човек за целия престой. В посоката която тръгнахме нещата бяха по-приятни - нямаше тези големи изкачвания, беше доста равно и се движехме с по-голяма скорост. Минавайки през населените места бяхме удивени от начина по който гърците отбелязват Великден - пред всяка къща имаше шиш с агне, което се пече на жар, свиреше много високо гръцка народна музика, а хората бяха се събрали с роднините си, софрата бе с бели покривки и лъхаше на настроение, както подобава за Великден!

Спирахме на едно пристанище, пекохме се на слънцето, слушахме музика, похапвахме. Карахме до един фрад, в който спряхме на площада за да обядваме, закупихме завидно количество пакетчета със семки и се разположихме на един плаж, с гледка към континенталната част, изчоплихме количеството слънчоглед и пак се отправихме в обратн посока, като този път ни очакваха около 30 км. преход, но пак казвам далеч по равномерен, в сравенине с предния ден.

Минахме по един крайбрежен път, през една поляна, пълна с овце на паша.

Преминахме през тази местност и попаднахме на много приятна картинка - овца и агне, много големи сладури бяха, защото хем ги бе страх, хем бяха любопитни какво правим и защо минаваме от там...

Другата интересна картинка бе маслиновата плантация, в която дърветата бяха на десетки години, подредени и сплетени като по учебник. Всяко дърво бе снабдено с поливна система за капково напояване и всички дървета изглеждаха сякаш за всяко едно се грижат по отделно.

Стигнахме до последното населено място преди нашия къмпинг Пефкари, а именно Лименария, където пак купихме малко провизии и се прибрахме на къмпинга, където Алекс ни изненада с приготвена вечеря. Допълнихме масата с направените покупки и седнахме на великденската трапеза, чукнахме се с наличните боядисани яйца, закупени от магазина, пихме по едно вино и си легнахме преди полунощ.

На сутринта, в понеделник, дойде момента, в който трябваше да започнем да събираме палатка, багаж и колела и да се отправяме към България. Успяхме да хванем ферибота отново в 13:30 ч. както на отиване и се отправихме към ГКПП Кулата, за да разнообразим и да видим нещо по различно от това, което видяхме на идване. Минахме първо през гр. Кавала, където хапнахме по един сладолед, фъстъчки и др., разходихме се, откъснахме си 2-3 портокала/мандарини от уличните дървета, порадвахме се на последните слънчеви лъчи, преди да се появят облаците и да завали дъжд, както и последната ни среща с морето преди навлизане навътре в страната.

Най-накрая се видя и тази жълта къща с жълта кола на пътя - последния кадър от пътуването.

След излизане от града бяхме устремени към България и мисълта за българско хапване и пийване. Всички прегладнели, с нетърпение чакахме да стигнем до кръчмата в гр. Кресна, където да хапнем от огромните пилешки пържоли, но разочарованието дойде, когато се разбра че заведението е затворено. Продължихме до Кресненското ханче, където си похапнахме преди да тръгнем към София в дъждовното време.

По време на самото пътуване имахме една песничка, която идваше от Вельо и може би я слушахме поне 50-60 пъти... Ето я тук.

Всички снимки от пътуването са тук.

Закриване на лято 2009 и прибиране на караваните от к-г Градина

Пътеписа от пътуването ще е готов скоро
Снимките са тук.

Уикенд до морето с надежда за вятър и слънце

Съвсем случайно нещата се нареждат и уикенда ще го откараме на морето. Според прогнозите, вятър ще има, дъжд няма да вали и на моменти трябва и слънцето да ни огрява.

Отиваме на к-г Градина, където в неделя трябва да изтеглим една каравана до Боровец. В събота се надяваме да покараме сърф, да се къпем и да съберем малко слънце. Хвърчилото също е в бойна готовност.

Какво друго му трябва на човек освен свободата да избира! Да избира да чува вятъра, да вижда слънчевите отблясъци и да усеща пръските на морската вода...

Разходка до Велико Търново, Калиакра, Балчик и Двореца, Варна и Кабакум, Несебър и Слънчев бряг

В четвъртък след работа хванах автобуса за Търново и в 21:00 ч. пристигнах и се отправих към хостел "Пашов", стопанисван от родителите на моя колега Данчо. Там Яна вече ме чакаха, за да излезем да се разходим и да вечерям. Платихме 16 лв. за нощувка. В 22:00 ч. се надявахме да има шоуто "Звук и светлина" на крепостта Царевец, но нямахме късмет поне този път. Петък сутринта потеглихме към морето.

Към 13:00 ч. пристигнахме на нос Калиакра. Силно ме изненада наличието на десетки ветрогенератори, по цялото протежение на местността. Направихме класическите снимки за района и потеглихме към гр. Балчик.
Спането в гр. Балчик ни бе планирано в базата на Министерство на културата в комплекс "Двореца". Бяхме настанени в чудесни къщички, разполагащи с вътрешен двор, всяка стая си имаше собствена баня, климатик, Булсатком, хладилник и малка веранда с масичка и столчета. Целият този лукс ни струваше умопомрачителните 5 лв. (словом: пет лева) на човек на нощувка. Аз толкова много се изненадах и наистина не помня такова чудо от 2006 година, когато в Лас Палмас на Канарските о-ви спахме в хостел за 2,40 евро на човек. За първи път разгледах по детайлно цялото разнообразие от растения и архитектура в комплекса. Наложи се сам да ходя до плажа, защото беше доста облачно и се готвеше да завали, а аз бях устремен от желанието си да се изкъпя в морето и го направих.

Плажа на Двореца. гр. БалчикКрасива комбинация от вина и туршииОги на тронаЧудесно отражениеВодопада в 1:00 ч. след полунощКъм 17:00 ч. се събрахме групата, за да хапнем и да се разходим в града. Вечеряхме рано рано и тръгнахме по улицата със сергиите, която води към "Двореца", но времето реши да ни подплаши и започна да превалява. Купихме си набързо бира и вино, аз си взех "Столично" и се прибрахме в стаите, където седнахме, пийнахме, полафихме и си легнахме. Но преди това направих един нощен тур около двореца и градината.

Двореца посред нощКъм 10:00 ч. в събота тръгнахме към гр. Варна. Минахме през Аладжа манастир, един от множеството скални такива в България.

Части от старини времена
Настанихме се в хостел "Йо-хо-хо" в центъра, където нощувката ни бе 24 лв. с включена закуска. В стаята ми имаше един австралиец, един французин и една римлянка. Яна ни запозна с нейна приятелка Огняна от университета в Щатите. Тя ни заведе на плаж "Кабакум", което от турски означава каба-голям кум-пясък.

Компанията на плажаОпънахме се на плажа и таман да се печем и запука страхотен порой, изгони ни и от този плаж за нула време. Прибрахме се в града, седнахме за по кафе и сладкишче в "Планет". Прибрахме се за душ, вечеряхме в някакъв ресторант на крайморската алея и после бяхме в един бар, друг бар, в който имаше промоция на Jim Beam и попаднахме в обсега на фотографите от екипа им. Най-накрая приключихме в клуб "Extravaganza".

За неделята имахме идея да скачаме с бънджи от Аспаруховия мост, но щото поспахме и решихме да го отложим за друг път.

В Слънчев бряг се настанихме около обяд, в апартамент със собствен басейн, гараж, кухня, баня, климатик, кабелна и т.н. за 20 лв. на нощувка.

Басейна в нашия комплекс
Отидохме на Cacao Beach да купуваме билети за Тиесто, но казаха, че само на входа срещу 50 лв. ще пускат и ние се отказахме. Направихме си поне хубав плаж до към 18:00 ч. След това разходка в Стария град, вечеря и палачинки в с. Равда за десерт. Всички оклюмаха и се прибраха да спят, но аз отидох в Multiplace в ретро залата, където Венци, Пешо и Краси се включиха с малко закъснение.

Понеделник изпратих Яна и ко. към Синеморец и отидох при Пешо и Венци за да ги подкарвам към плажа. Закусихме от пиците на главната в гр. Несебър и се отправихме към Cacao Beach, където откарахме до 19:00 ч.

На плаж по време на криза...
Следобеда имаше хубав вятър и си поиграх с хвърчилото.
Автобусът за София потегли в 21:40 ч., преспах по пътя и на сутринта бях на работа.

Снимките от Велико Търново и Калиакра са тук.
Снимките от Балчик и Двореца са тук.
Снимките от Аладжа манастир са тук.
Снимките от Варна и плаж Кабакум са тук.
Снимките от Несебър и Слънчев бряг са тук.