Кайт - забавления за големи деца

Оказа се, че няма голям наплив от желаещи да се качим на Витоша. Затова се вдигнахме със Стефан, рано в неделя и се качихме над Алеко. Намерихме една кррасива и снежна полянка зад вододайната зона по пътя към Черни връх и там сиопънахме лагера - ветропоказателя, двете хвърчила и 24 карата усмивки. Ту единия ту другия се рееше в небесата, а другия снимаше...

Снимките са достатъчно красноречиви, така че няма нужда от повече думи.



Всички снимки са тук.

Предпоследен уикенд в България през 2009

Този уикенд ме каниха на хижа Соколна в Стара планина по повод някакъв си рожден ден. Не приех, защото знаех, че там няма да се мине без много пиене и веселба, а аз не бях много настроен за това.

Реших да се разходя в събота до Мальовица, а в неделя се качих до Черни връх. Останах много доволен и щастлив от уикенда.
До Мальовица ходихме с Адаша (Ачо), Ина и приятеля и Елмо. Ранно тръгване от Младост, леко заснежаване в Самоков и много сняг след с. Говедарци към Мальовица. Много се кефих на заснежаването по пътя нагоре, защото новите ми зимни гуми Мишелин Пилот Алпин 3 се доказаха и потвърдиха избора на ADAC най-добри зимни гуми в класа си. След като пристигнахме на ЦПШ Мальовица, похапнахме и се опаковахме за преход до старата хижа, откъдето се отправихме до втора тераса под върха.
Пълен комплект на компанията

Мальовишките върхове към края на деня
През цялото време бе облачно и снежно, но в един момент слънцето започна да се прокрадва през облаците. Вече на слизане облаците се разкъсаха и слънцето весело се разхождаше по Мальовишките скали и отвеси. Към 16:30 ч. вече бяхме на път към София.

Неделята си направих самостоятелна разходка до Черни връх. Бях си взел и хвърчилото. Качих се с Петко до Алеко, похапнах и се втурнах към върха. Хвърчилото успях да опъна сам в подножието на върха, защото нагоре хем нямаше вятър, хем беше мъгливо. Поиграх около час и продължих към върха. Горе си хапнах туршия, боб чорба и палачинка - класическа комбинация за около 5 лева.
Направих бързо слизане към Алеко и така приключих преходите в българските планини за 2009 г.

Снимките от Алеко и Черни връх.

Дни на предизвикателствата 2009

Скъпи пътешественици, любители на предизвикателствата и „непораснали деца”, в началото на месец декември в Дом на Киното, София за пети пореден път ще се проведат традиционните „Дни на предизвикателствата”.

Програмата на фестивала:
Ден 1 (1 декември 2009)
Ден 2 (2 декември 2009)
Ден 3 (3 декември 2009)

В няколко поредни вечери ще бъдат представени значими събития, случили се под и над земята през 2009 година. Казват, че пътешествия от хиляди мили започват с една крачка. Днес дори една снимка, мисъл, идея или разказ на приятел може да ви отведат в неподозирани места и да ви запалят за нещо, считано от мнозина за опасно или неразумно.

Акцентите в програмата ще бъдат пътешествията, приключенията и екстремните изживявания из всички континенти и във всички техни форми: катерене, височинен алпинизъм, парапланеризъм, бънджи, кайт, пещери, ски, колела и много други...

Отново ще отделим време да поговорим за опазването на българската природа и да дискутираме как всеки може да се включи и подпомогне този процес.

За втора година в рамките на дните ще се проведе фотоконкурс „360 градуса предизвикателства”. Регламент за конкурса може да прочетете тук.

http://predizvikatelstva.com/

Остров Гьокчеада - рай за сърфистите

В едно списание наскоро четох статия за Гьокчеада и мога да кажа, че веднъж изписан разказ за острова е на 95% сходен със всеки друг пътепис от там, независимо от датата на пътуването и броя на хората, които са пътували. Затова ще бъда доста кратък и с не много подробности.

Още през февруари бяхме планирали да ходим за четирите почивни дни около 22 септември 2009г. и плана ни влезна в действие.

От Пловдив тръгнахме към 23:00 ч. - аз, Алекс, Вельо, Стефан и Меги. Един сърф, два гика и три колела. В другата кола бяха баща ми, Калина и Велка. Минахме през Капитан Андреево, където без никакви проверки бяхме допуснати на турска територия. Митничаря от турска страна проговори на руски, с питане дали отиваме на острова и дали може да го вземем с нас. Уговорихме се другия път да имаме място и за него... таман! Много коли със сърфове ни задминаваха или ние задминавахме. На развиделяване вече достигнахме до Дарданелите и бяхме "приятно" изненадани от завилата се опашка на ферибота, 2-3 завоя преди подстъпа до пристанището. Другата кола, в която пътуваха баща ми с Велка и Калина, пристигна след около час. Имахме надежда да се качим на първия ферибо, но уви, оказа се че в Турция се отбелязва някакъв религиозен празник и наплива беше жесток. За късмет първия ферибот не бе достатъчен и ние останахме на опашката, 3-та кола подред, а Алекс се качи сама на ферибота с колелото. Почакахме 2-3 часа, докато се върне ферито, като през това време си пихме по един чай, пускахме хвърчило и си приказвахме. На опашката българите бяха със спортното оборудване, а турците бяха само със семействата си и дечурлигата.

Пътуването с ферибота беше обичайните около 80-90 минути. Вече стъпили здраво на острова трябваше да открием Алекс, която всъщност се оказа, че ми е звъняла на изключения телефон и ми е оставила само гласово съобщение. Отркихме я опънала се на една пейка, до пристанището, на слънчице и спокойствие.

Отправихме се към с. Ешелек, където следваше да търсим квартира. Оказа се ча сме поукаснели и всичко е окупирано. Успяхме да намерим една стая за трима, като с Алекс решихме да спиме в колата. Бащата се появиха към следобеда, те също си намериха къща. Разходихме се до уейв спот-а, покарахме колела до къмпинга на Шен, нагазихме в безсолното езеро и се порадвахме на залеза.

Вечерта се събрахме в центъра за да хапнем вкусни манджи и се видяхме и с други познати.

На другия ден вятъра беше прекалено силен за ученици, погребахме с голямата дъска, поплувахме и се пекохме на вятъра и слънцето. Към следобеда се екипирах с неопрена и влезнах за час, но много бързо дърпаше на вътре, не си бе за учение. Жалко, че никой не можа да се пробва.

По-следващия ден се пекохме на завет до ранния следобед и след това направихме панораната обиколка на острова, видяхме костенурки и други животинки, хубави места и накрая изпратихме слънцето зад о-в Самотраки. Направихме последните покупки от острова и на другата сутрин рано рано се отправихме към пристанището, за да се качим на едва втория ферибот към 10:00 ч.

Решихме да се приберем през Гърция, спряхме в гр. Кешан, изхарчвайки последните пари и продължихме към Гръцко. Дадох на Алекс да кара през цяла Гърция до България.

Реят се сред вълните и вятъра като пера
Един от многото скачащи кайтъри
Здраво желаем комшу...
Малко преди залез слънце
Кратка почивка сред завет и спокойствие
Приговяме се за гребане
В подготовка за правене на поворот
На уейв спот-а
При опитите да карам
Логото на сърф дъската...
Целия екипаж на кораба

Уикенд до морето с надежда за вятър и слънце

Съвсем случайно нещата се нареждат и уикенда ще го откараме на морето. Според прогнозите, вятър ще има, дъжд няма да вали и на моменти трябва и слънцето да ни огрява.

Отиваме на к-г Градина, където в неделя трябва да изтеглим една каравана до Боровец. В събота се надяваме да покараме сърф, да се къпем и да съберем малко слънце. Хвърчилото също е в бойна готовност.

Какво друго му трябва на човек освен свободата да избира! Да избира да чува вятъра, да вижда слънчевите отблясъци и да усеща пръските на морската вода...

Следобедна разходка до Черни връх с хвърчилото

След уморителна събота се поуспах в неделя сутринта и така около обяд решихме да се качим до Черни връх, за да си изпробвам новото хвърчило (kite). По пътя се засякохме с Иво, Адаша (Ачо) и Ади. Бе много забавно, гое седяхме до към 18:00 ч., а по пътя си играхме с хвърчилото, голяма забава е, но с тези 0,9 м2 няма голяма тръпка, затова следващия път още по-голямо.
Снимките са тук.