Оказа се, че няма голям наплив от желаещи да се качим на Витоша. Затова се вдигнахме със Стефан, рано в неделя и се качихме над Алеко. Намерихме една кррасива и снежна полянка зад вододайната зона по пътя към Черни връх и там сиопънахме лагера - ветропоказателя, двете хвърчила и 24 карата усмивки. Ту единия ту другия се рееше в небесата, а другия снимаше...
Снимките са достатъчно красноречиви, така че няма нужда от повече думи.
Всички снимки са тук.
Снимките са достатъчно красноречиви, така че няма нужда от повече думи.
Всички снимки са тук.
Няма коментари:
Публикуване на коментар