сряда, 24 юни 2020 г.

Темаскал в Стара планина - защо не?!

Преди 2-3 седмици получавам обаждане от неизвестен номер: Здрасти, Оги, попадна ми страницата Wander Ogy | BG Traveler, много пътешестваш, пишеш статии за блога си и други подобни. Имаме едно местенце в сърцето на Стара Планина, над гр. Априлци. Искаме да го развием отвъд модела “на маса - с ракия и салата”... Много приятен разговор беше с Ралица.

 

Преди седмица и малко, получавам покана за събитие: Темаскал в Априлци - Кога, Защо и Как!? От 6-7 години съм чувал за темаскал, на Беглика няколко пъти все не е имало място за мен и аз не съм го напъвал. Приятелка ме е канила да ходим, ама не. Сега му е дошло времето.

 

Тръгвам петък по обяд, потърсих спътници от групите за споделено пътуване - няма отзиви - тръгнах и за два телефонни разговор - преполових пътя. Ще се отбия на гости до с. Черни осъм, ама първо ще пазарувам в Троян. Дояло ми се е домашен ръчен хляб. Докато разпитвам къде има фурна, попадам на местния музей - един от 100 НТО на Български Туристически Съюз (БТС) под номер 31б “Музей на народните художествени занаяти и приложните изкуства”

 

Музей на народните художествени занаяти и приложните изкуства
Музей на народните художествени занаяти и приложните изкуства


Изложбените експонати ме карат да мисля, тези хора за ядене и пиене са се грижили само - съдове, съдове и още малко съдове. Керамика в най-различни цветове и форми, съдове за ракия и нейното приготвяне. Форми всякакви.


Съдове всякакви - ядене и пиене да има
Съдове всякакви - ядене и пиене да има


Музеят много спретнат, уреден и си струва да се посети. Експозициите са хронологично уредени по зали, започвайки отдолу нагоре по етажите и спазвайки посоките, обозначени на пода.


Българи от старо време

Българи от старо време

Бързо гости в село Черни осъм, гощавка с домашен шарен боб и сланина. Пътят до Априлци минава през с. Орешак, и половин дузина села, пресичайки реката няколко пъти, преминавайки през красиви зелени гори, с гледки към Балкана от всякакъв ъгъл. Град Априлци посреща със своите къщи за гости и малки хотели, китни зелени поляни във високите части и аз се отправям към кв. Острец, където ме очакват в Хотел "Тихият кът". Хотелът се намира на едно възвишение, ориентиран с перфектна гледка към вр. Острец и цялото Старопланинско било. Някъде там се показва и вр. Ботев, когато няма облаци.


Хотел "Тихият кът" - гр. Априлци
Хотел "Тихият кът" - гр. Априлци


Темаскалът - едно тайнство, култ или едно добро нагряване в алтернативна обстановка. Трудно е да се разкаже едно подобно преживяване и най-сигурно е то да се преживее. Затова ще ви разкажа накратко как го изградихме, за историята му може да се запознаете от “майсторът” на нашия темаскал Краси, а на вас ще оставя решението дали искате да научите нещата от първо лице.

 

В градежа на темаскал има доста точност и природни закони, важно е разположението на конструкцията, където входът е ориентиран на изток, има 16 симетрично разположени куполни подпори. За тази цел използвахме дълги клони от върба, по възможност червена - тя е много гъвкава и еластична. Очертавахме кръг с диаметър около 4 метра и разположихме 16 дупки, в които влизат отделните елементи. Следва огъване и свързване на конструкцията. Затваряне с одеяла и платнище. В центъра на темаскала се изкопава дупка. Прави се огнище, където се нагряват обли и по възможност речни камъни.

 

В темаскала влизат първо жените, последвани от мъжете. Водещият обяснява каква е последователността на процедурата и дава насоки за приятно и пълноценно изживяване. Има 4 етапа от провеждането на ритуала. Преди всеки от тях се внасят по 7 горещи, до червено, камъни, които се поставят в дупката. При пълно затваряне на пространството, камъните започват да се заливат с вода и така температурата вътре се повишава. В темаскала се пее и се свири със специални кожени ударни инструменти. Между всеки от етажите темаскала се отваря и така се раздвижва въздуха и се прави пауза между загряванията. Ефектите са основно пречистващи, балансиращи и зареждащи.

 

Темаскал в строеж
Темаскал в строеж

За повече подробности и усещания от първо лице - следете активностите на Темаскал и други групи, които организират събития в тази насока.


Панорамата към Стара планина и Централен Балкан
 

С благодарности към Хотел "Тихият кът" и Темаскал от Ogy Kovachev

събота, 18 април 2020 г.

Бабиният козунак от едно време

По време на извънредното положение и около Великден времето ни е неограничен ресурс, подходящ за самоусъвършенстване и учене. В групата от курса по “Дигитален маркетинг” към SoftUni Digital, стана дума за козунаци и една колежка сподели две три снимки. Аз се вдъхнових и поисках рецепти - тя сподели, че ползва хлебопекарна и все пак получих 3 варианта за приготвяне. Избрах тази, като малко я адаптирах по свой вкус и възможности. Няколко човека ме питаха и я споделям сега :)

1 кг. брашно - не намерих брашно тип Козунак и използвах тип Екстра
6 бр. яйца - не успях да се сдобия с домашни и ползвах купешки
200 г. масло (или 1:1 масло и олио) - използвах само едно пакетче от 125 гр. Не се пестете
200 г. бяла захар
1 кубче жива мая - на пакетчето пише за колко килограма брашно е това количество
250 мл. прясно мляко
настъргана кора на 1 бр. лимон или есенция - добре измих лимона с препарат
1 с.л. ром (или есенция) - не разполагах с такива бадеми или орехи за украса - аз използвах орехи
1/3 ч.ч. стафиди - добре ги измих и подсуших щипка сол
1 бр. яйце - за намазване преди печене

Пресявате брашното в чист леген. Отделно от него се разбиват яйцата със захарта и към тях се прибавя и лимоновата кора (есенция) и лъжицата ром (есенция). Затопляте млякото до малко повече от телесна температура – трябва съвсем леко да напарва на пръста. В него се натрошава маята, добавят се щипка сол, 1 с.л. захар и 1 с.л. от брашното и се дръпва настрани. 

Подготовката за козунака и съставките на масата

В легена, в който сте пресяли брашното, оформете кладенче, в което изсипвате яйчената смес и млякото с маята. Замесете тесто, като добре месите, докато сместа не стане напълно хомогенна. В началото може да се образуват бучки, но това е напълно нормално и не бива да се притеснявате. Просто размесвайте усърдно и в края на краищата ще имате нормално тесто. В зависимост от брашното, което използвате, както и от големината на яйцата, е възможно да не ви достигне брашно, или пък да ви остане. 

Тестото трябва да е меко, лесно за размесване, но да не залепва здраво за пръстите. Ако не ви достига брашно, просто ще добавите колкото трябва. След като получите тестото, сега трябва да се вкара маслото в него. Това става като предварително се разтапя, без да се запържва. Разстилате тестото в легена, и започвате да мажете с маслото. След като намажете един път, зазамесвате тестото, за да поеме маслото. След това пак се разстила, пак се маже, пак се замесва и така докато маслото свърши.

Продълговатият замесен козунак след като е втасал и готов за печене

Тавичките облякох с хартия за печене, за да не се загуби коричката след печене. 

Кръглият замесен козунак след като е втасал и готов за печене 

Това е метода, по който се образуват прословутите конци на козунака. След като сте измесли тестото го оставяте, за да втасва на топло. Оставяте го докато удвои обема си. Когато е готово вече може да проявите въображението си и да оформите козунаците, както желаете. Оставят се да втасат както са оформени и след това отгоре се украсяват с орехи, бадеми или каквото предпочитате, намазват се с яйце (така не загарят), после се наръсват със захар и се пекат. В началото се слагат в добре загрята фурна на 220 С, но след десет минути намалявате на 180С и печете още половин час. Поглеждате периодично и ако видите, че отгоре започват да се препичат, слагате алуминиево фолио, за да не изгорят. 

Продълговатият козунак е вече готово бижу

Тъй като във фурната нямах място за двете тави едно временно, кръглият козунак втаса малко повече и се опита да избяга от тавата :) 

Кръглият козунак е вече готово бижу

четвъртък, 13 юни 2019 г.

Моето Камино де Сантиаго

В резюме
Идеята - мечтата става реалност - от години имам тази мечта и времето за сбъдването ѝ е между две работи, когато няма да има нужда от ползване на отпуск и няма натиск от ангажименти и срокове.

Подготовката - планирането и организацията започнаха още в края на пролетта - закупуване на еднопосочен билет до Барселона и уговорка за спане при приятелка. Билетът за връщане е от Сантиаго през Майорка с едноседмичен престой за релаксация.

Багажът - опитът на хора, които вече са преминали по пътя препоръчва багажът да е около 10% от собственото тегло. Направих усилие да минимизирам всичко и стигнах до 10 килограма - все пак сезонът вече е преходен и сутрин е студено, може да има и дъждове.
Багажът
Обувките - 3/4 от времето изминах със сандали - сутрин с чорап, когато все още е хладно. В дъждовното време бях с леки обувки, които се намокряха още в началото на деня. Сандалите ми създадоха комфорт и лекота и никакви мазоли.
Сандалите
Заминаването - достигане до изходния пункт - следобеден полет (изненадващо без закъснение), нощувка и сутрешна разходка в Барселона. Обеден влак до Памплона, прехвърляне на автобус до Сен Жан Пиед де Порт и пристигане около 19 часа - настаняване и вечеря.

Пътят - класическият маршрут е чудесно предизвикателство за тялото и духа - на пръв поглед 800+ километра са нещо огромно и необхватно за пешеходене. На финала усещането за изминатия път е изпълващо, удовлетворяващо и с поглед към следващото дълго приключение.

Хората и срещите по пътя - всеки отива със своите търсения и потребности - материални или духовни. Всеки един се изправя пред себе си в своето търсене и може би най-доброто решение да тръгнете сами по пътя, за да сте свободни от свързаността с някой близък, който ще бъде вашата комфортна зона по пътя и ще ви изолира от възможностите за срещи и познанства със света, който ще срещате в следващите няколко седмици - млади и стари, учени и сполучили, търсещи и намиращи, плахи и смели, осъзнати и объркани, бедни и богати - всички с една обща цел - да стигнат до себе си.
14 националности на една маса
Удобства и неудобства - по пътя още от ден едно са на разположение няколко мобилни приложения за вашия телефон, както и книжен вариант с почти всички места за настаняване в населените места, като на всеки 5-7 километра (рядко има места, където разстоянието до следващото село е повече от 10-12 км.) има варианти за споделено или самостоятелно настаняване. Топлата баня и менюто за пилигрими също са неизменна част от ежедневието. Не навсякъде ще имате чаршафи и калъфка за възглавница, както и одеяло. Задължително си носете тънък спален чувал.

Пристигането - последните 3-4 дни беше дъждовно и устремени към финалната права, неразположението от мокрите обувки и влагата оставаха на заден план. Последният ден преди Сантиаго стигнахме до хълма наречен Гозо, от където при ясно време се вижда катедралата. Преспиваме и рано сутринта се пускаме към Катедралата.

Завършекът - в 7:05 часа и все още таман сутрин на 20 октомври се изправихме пред Катедралата в Сантиаго - усещането беше ново, непонятно и вълнуващо. Бяхме 6-7 човека на площада. Останахме безмълвни за няколко минути с поглед нагоре. Отидохме на опашката за да получим сертификатите си и пак се върнахме на площада. по-късно пак бяхме тук. И пак. И пак.
28 дни, 800 км. и 1.2 млн. крачни по-късно
Разходите - в рамките на един месец, без прецизни сметки съм изхарчил около 2200 лева, включително самолетните билети от София до Барселона и обратно. Разходите за храна и спане варират и са средно между 30 и 50 лева на ден, в зависимост от мястото - дали сте в голям град с много възможности или в малко селце, където няма много варианти. Ако решите да си транспортирате багажа си всеки ден - заделете допълнително 10 лева.

**********************************************************************

Записки ден по ден с емоция и без редакция 🤭

Ден 0 - закуска и бърза разходка по Ла Рамбла в Барселона - придвижвам се с влак с 250 км/ч към началото на Моето Камино де Сантиаго 🎯

От ЖП гарата до автогарата се движихме с първият пилигрим по пътя, макар и да не говорим на един език 🤭

Човекът е тръгнал от Валенсия за да ходи половината Камино 👣
Моят първи Камино приятел
Той не знаеше как да стигне до автогарата (30 мин. пеша). Едно момиче ни помогна да се разберем с него и аз да го водя през града до автобуса 🚌

Човекът на няколко пъти попита пешеходци за насоки към гарата. Възниква въпросът за доверието към непознати, макар и съмишленици. Като стигнахме и той си купи билет се усети една радост в него и ме почерпи с парче ябълка 🍎

Сега седим заедно с него в автобуса 👻

Стигнахме в Saint-Jean-Pied-de-Port в 19:10 и веднага се регистрирах в офиса, получих паспорт и се огледах за настаняване.

Попаднах на място за 10€, където от входа миришеше на котки. Оказа се собственичката има 13 котки и 2 кучета. За тези пари си струва. Собственичката излезе голямо ку-ку - има строги правила - никакви обувки в стаите - всичко се оставя в един кош при нея, нищо не се простира в стаята - при нея има сушилник, нищо не се пере на ръка - само се ходи на пералня, вечер в 23 часа затваря и сутрин преди 7 часа никой не става - тъмно е и котките ѝ също спят.

За вечеря хапнах един марципанов пай с топка сладолед и толкова. Скъпо е.

Ден 1 - от Saint-Jean-Pied-de-Port до Roncesvalles

Придвижването ми започна в 8:00 часа и пристигнах в 15:30 часа с изминати около 30 км с над 1000 м. денивелация 

Имаше красива мъгла в ниското и отвратителен вятър на високото. Цял ден не съм се събличал или обличал 🌬

Закуската беше френска и скромна 🥖

Настаних се в общинския пансион за пилигрими. На третия етаж е най-яко, чисто и малобройно.
Общинският пансион след ремонт
Вечерта е за вечеря и служба в църквата.

Ден 2 - от Roncesvalles до Larassoaña - сутринта след закуската тръгнах в 7:15 по тъмно. Малко препусках и без почивка след 6 часа и половина достигнах до следващият ми пункт.

През нощта беше валяло и в гората беше мокро. Движих се със сандали. По обяд изпече. Вятър почти нямаше. Спускам се от планината и вече съм на около 500 м.н.в.
Вело-пилигрим
Имаше и колоездачи.

Ден 3 - от Larassoaña до Zariquiegui - тръгнах в 7:40 и стигнах в 14:50 - заради дъждеца тръгнах със стегнати високи чорапи и обувки - завърших с пришки на малките пръстчета - вечерях на меню - канадец - пенсионер - бивш граничар с история за криминално проявен от Сан Франциско - от 21 до 50 години бачкане за пенсия.

Ден 4 - от Zariquiegui до Lorca - тръгнах в 7:10 и стигнах в 15:40 - уж със сандали с чорап за по-леко, после и без чорап 👻

Имах изгрев и посрещах изгрева на билото при паметника на пилигрима 👣
Паметника на пилигрима
И един филм за препоръка да е гледа - аз го харесах 🎥

Имаше хубави градски и полски гледки.

Ден 5 - от Lorca до Los Argos - тръгнах в 7:50 и стигнах в 16:10 - безветрие и хлад за начало и припек за завършек ☀️

Имаше много композиции като за десктоп тапет 🖼, малко овце 🐑 и почти 50 хил. за деня 👣
Windows Desktop
Множество гроздови масиви и фонтанът на виното - наздраве! 🍷

Ден 6 - от Los Arcos до Logroño - тръгнах в 7:00 и стигнах в 13:30 - днес без багаж - пуснах го по куриер и полетях - движех се със своето темпо без неразположения 👣

Сутрешен трафик - всички отиват на работа 👻

Вечеря за заслужения ден без тегло на гърба 🍽

Ден 7 - от Logroño до Najera - тръгнах в 7:10 и стигнах в 14:00 - пак без багаж - безоблачно и нищо интересно днес - няколко лебеда преди закуска и малко гроздобер 🍇

Ден 8 - от Najera до Grañón - тръгнах в 7:40 и стигнах в 15:00 - вече без багаж - ще спя в църквата ⛪️

Хубаво е да си имаш компания по пътя и да си говорите - първо двама германци 🇩🇪, с които вечеряхме снощи, после с двама руснаци и италианка 🇷🇺 🇮🇹
Друзя и рагаци
Вечерята беше в църквата и си говорих пенсиониран британски полицай 🇬🇧, архитектка от Полша 🇵🇱 и научих за две девойки от Полша, които са тръгнали от Варшава през юни, аз ги засякох в началото на моето ходене.
В интересен свят живеем! 🤪

Ден 9 - от Grañón до Villafranca Montes de Oca - тръгнах в 6:25 и стигнах в 13:05 - много приятно с час ходене по тъмното 👣👀👌

Ден 10 - от Villafranca Montes de Oca до Burgos - тръгнах в 7:05 и стигнах в 17:00 - дълъг ден с над 40 км зад гърба - ходихме в група с германците и се разделихме преди подхода към града - града е жив и динамичен - хубава вечеря с бразилеца и италианец.

В катедралата на Бургос
Ден 11 - от Burgos до Hornillos del Camino - кратък следобед с много емоции и смях до сълзи 👣☀🤪

Ден 12 - от Hornillos del Camino до Itero de la Vega - тръгнах в 7:25 и стигнах в 14:25 - заедно съм с германците и естонеца - делим се, събираме се. Имаше няколко грабливи птици, които кръжаха над пустите полета. Влезнахме в нова провинция. В хостела има 3 кучета. Много хубав и лежерен ден 🤪👣👌
Графити по пътя на пилигримите
Ден 13 - от Itero de la Vega до Carrión de los Condes - тръгнах в 6:55 и стигнах в 14:55 - движихме се покрай голям канал - късна закуска за обяд - пустош и раздяла с член от колектива - градска вечеря и почивка 👻🍀👣
Още един Windows Desktop момент
Ден 14 - от Carrión de los Condes до Moratinos - тръгнахме в 7:30 и стигнахме в 14:15 - доста приятен ден без много гледки за споделяне и няколко разговора със сподвижници 👣🖼🇪🇸

Ден 15 - от Moratinos до El Burgo Ranero - тръгнахме в 7:30 и стигнахме в 14:45 - попаднахме в хотел - минахме официално половината път - пак се посмяхме добре
Моето Камино семейство
Ден 16 - от El Burgo Ranero до Leon - тръгнахме в 7:25 и стигнахме в 15:25 - повървяхме повече от 35 км. - малко влакове и мъгла - голям град и лудница

Ден 17 - от Leon до San Martín del Camino - тръгнах в 7:35 и стигнах в 12:25 - от големия град към село - чудесен домакин с вкусна вечеря и котки наоколо

Ден 18 - от San Martín del Camino до Murias de Rechivaldo - тръгнахме в 7:35 и стигнахме в 15:25 - още една красива катедрала по пътя и следи от Български магазин в Асторга👣

Ден 19 - от Murias de Rechivaldo до El Acebo de San Miguel - тръгнахме в 7:05 и стигнахме в 16:15 - изкачихме се до 1550 м.н.в. и минахме през Cruz de Fierro - купчина от камъни, където всеки оставя своят камък, символ на тежестите и несполуките в миналото
В пълно бойно снаряжение
Ден 20 - от El Acebo de San Miguel до Cacabelos - тръгнах в 7:05 и стигнах в 15:45 - залутахме се в големия град по пътя - групата се разделя за следващите дни и всеки със своето темпо - един дядо на 83 г. от 8 години минава пътя два пъти в годината!

Днес спим в градския пансион - в двора на църквата - разделени кабинки за по двама 👀

Ден 21 - от Cacabelos до La Faba - тръгнах в 7:20 и стигнах в 14:40 - днес групата ни се разтури и се движихме само с германеца. Другите изостават и почиват.

Изкачихме планината - зелена и прекрасна - почти сме на върха. Остават още 5-6 дни до Сантиаго и в неделя има прогноза за дъжд 🌧

Вечеряхме във вегетариански стил и на съседната маса обсъждат хъркащите в спалните.

Ден 22 - от La Faba до Samos - тръгнах в 7:05 и стигнах в 16:15 - и сам войнът е войн. Една от мъдростите по пътя е: Ако искаш да стигнеш бързо - върви сам. Ако искаш да стигнеш далеч - върви с другите 🤙

Вече съм в Галиция, хубава закуска, минзухари и гъби. Крави и много зеленина. Завършекът бе с обиколка в огромния манастир на град Самос - детайлите му заслужават внимание👀📷

Ден 23 - от Samos до Gonzar - тръгнах в 6:50 и стигнах в 16:20 - изминах маратонска дистанция, втори ден съм сам. Много красоти и 3 четирилистни детелини за късмет 🍀🍀🍀

Минах 100 километровата раница преди Сантиаго. Оттук се включват още пилигрими, които искат да получат сертификат за последните сто километра 💯
Още 100 километра до финала
Времето се раздуха и утре го дават облачно с ръмеж - стискам зъби и продължавам ⚠️

Buen camino!

Ден 24 - от Gonzar до Palas de Rei - тръгнах в 7:45 и стигнах в 12:45 - днес го писах дъждовен - съобразено и с прогнозата - вятър, плътни облаци и преваляване 👣

Първи ден почивка и изминати около 17 км. при средно 30 км./ден до тук. Ще зачакам групата за да стигнем заедно до Сантиаго 🍀
Страхотен обяд в лежерен ден
Седнах за късен и лек обяд преди вечеря и като ми сервираха едни порции, та вечерята ще я проспивам днес.

Лека нощ 👻

Ден 25 - от Palas de Rei до Melide - тръгнах в 7:35 и стигнах в 10:45 - дъждът започна десет минути след като вече ходех и продължи на пресекулки докато стигнах 🌧

Краката не успях да опазя сухи 👣

Настаних се бързо и се изсуших. Почивка и дочаках колектива 👻
Walking in the rain now
Направихме план за дните напред с целево пристигане в Сантиаго в четвъртък рано сутринта 👀

Две нощувки в града и после с кола ще обиколим до и край морето 🌊

Ден 26 - от Melide до Salceda - тръгнахме в 8:10 и стигнахме в 15:30 - почти не валя днес и беше красиво с много зеленина 🌳

Минахме през гора с евкалиптови дървета 🌲
Евкалиптовата гора и папрат навсякъде
Беше влажно и сочно - много хубави цветове за снимки на растения 🖼
Остава ни един ден и му се видѐ краят 🏁

Ден 27 - от Salceda до Monte do Gozo - тръгнахме в 8:10 и стигнахме в 14:00 - върви по вода и през евкалиптовата гора...

Ден 28 (последен) - от Monte de Gozo до Santiago de Compostela - тръгнахме в 6:00 и стигнахме в 7:05 - нощта беше неспокойна и от вълнение не спах добре. Дъжда беше спрял, а обувките и чорапите бяха мокри ☹️

Успяхме! 🏁 За 28 дни с 1,2 млн. крачки над 800 км. зад нас 👣
Бяхме сред първите на площада. Сертификатите си взехме за около 40 мин. Набързо се настанихме, изпрахме и изсушихме. Късна закуска, дрямка и вечерна разходка с влизане в катедралата (в ремонт) 
⛪️
Сертификат за завършен пилигримски поход
Първа среща с българи - мои фенове, които са били на обмен в Понтеведра и случайно или не се засякохме в едно кафене ☕️, след което се видяхме и на площада 📷

Българският ми фен клуб на площада

петък, 22 февруари 2019 г.

Оги Ковачев пред bTV: Аушвиц - усещането е много силно

56 държави на 6 континента, среща с маймуни, диви прасета и крокодили, няколко забавни пътувания на стоп и едно, в което за малко не губи живота си. 

Оги Ковачев работи като специалист човешки ресурси, а втората му професия е пътешественик. 

Трудно обаче ще го видите да върви безцелно из някоя екзотична държава. 

Веднъж попаднал на мечтаното място, той се качва на колело или се пуска с каяк по някоя бърза река, а в най-добрия случай се включва просто в един ултрамаратон и по 15 часа тича под открито небе. 

Публикацията е от bTV тук.

четвъртък, 31 май 2018 г.

Великденска Епопея 2018 - идеята, маршрутът, планирането

Едно необичайно пътешествие от София към Тел Авив с еднодневка до Йерусалим, придвижване към Киев с преход към Чернобилска област и Прибирск за еднодневен тур в зоната на ограничен достъп до Чернобилската АЕЦ, последван от трите прибалтийски репубилки Литва, Латвия, Естония - техните столици и поглед към Русия за посещебие на Санкт Петербург и Ермитажа, Мурманск и далечния север със завършек в Москва и нейните грандиозни дадености. Предвиденият багаж бе само ръчен.

Три седмична обиколка с няколко полета и автобусни трансфера, за някои - тематично несвързани дестинации - за мен всичко си има причина и няма случайни неща.

Цялото планиране започна от идеята да посетя Чернобилската АЕЦ и ограничената зона за достъп около нея, родила се още при първото ми пътуване в Киев, Украйна през 2007. Последвах мечтите си, особено след като се докоснах до разказа на Vilian и неговото посещение в зоната, вече бях започнал да подреждам програмата.

Проучих възможностите за двудневен тур, допитах се до различни мнения и опит от познати, които са били там. Целта ми бе да използвам дните около Великден и празниците, за да ги комбинирам с отпуска - да имам пролетни гледки (тук се подведох) и времето да е по-меко.

Ориентирах се в предлагащите тур организации, огледах графика им и избрах двудневен такъв в първата седмица на април - сряда и четвъртък. Офертатата беше около 300$ с вкл. трансфер от/до Киев с храна, спане в хотел в Чернобил, Гайгер-Мюлеров брояч и англоговорящ гид.

Започнах да очертавам възможностите около направленията. Оглеждах нискобюджетните полети и връзки от/до Киев с директна връзка помежду.

Първото направление от София бе Тел Авив, Израел. Полетът от София бе под 50 лева с ранно пристигане в събота. По-късно разбрах, че в събота няма работещ градски транспорт и влак преди 19:00 часа. Единствената възможност бе такси (~40$) на което аз не се зарадвах и имах намерение да ходя или на стоп (в последствие се намери добър домакин от CouchSurfing, който ме посрещна на летището и ме свали до хостела в центъра на града).

В последствие свързах Тел Авив с Киев. Полет с ЕлАл (Израелските авиолинии). От Киев се появи хубава възможност за полет до Вилнюс, Литва с WizzAir. Така се роди идеята да посетя Прибалтийските държави за сефте. Предвид близките разстояния избрах пътуване с автобусите на LuxExpress - 5€ до Рига, Латвия, после пак за 5€ до Талин, Естония.

От сайта на LuxExpress видях връзка от Талин до Санкт Петербург, Русия за 10€ и резервирах без да се замисля - чувал съм за Ермитажа много и ето, че времето му дойде. Чак после се досетих, че за Русия е необходима виза.

Дойде въпросът накъде след Санкт Петербург - бях на кръстопът. Огледах директните връзки - връзка с Исландия през Лондон или Тенерифе, Испания или Мадейра, Португалия. В последствие си дадох сметка, че като вадя Руска виза (120 лева) би било рационално да се задържа в Русия за по-дълго.

Мурманск ми хвана окото - харесвам далечния север (макар този да е по-близък от Далечния). От Мурманск възможностите бяха да се върна в Санкт Петербург или да отида до Москва. Развълнувах се от мисълта, че ще мога да стъпя на Червения площад, да видя Кремъл и да ...follow the Moskva, down to Gorky Park, listening to the wind of change... Дните отпуска се подредиха точно и от Москва се прибирам директно в София.

Не всеки ден е Великден

Оформих свръзките между всички дестинации - общата сметка за полети и автобуси без визата се завъртя около 888 лева. Пет нови държави плюс Украйна - един часови пояс между 31 и 69 градус северна ширина.

Добрата новина дойде с обаждане от Vladi с желание да се включи по трасето след участието си на маратона в Рим. Това идваше точно на 11 април - деня на моето пристигане в Талин, Естония. От там се движим на пакет до края.

Междувременно в началото на март в Берлин се провеждаше голямо туристическо изложение, на което избраната от мен организация за тур в Чернобил участваше със свой щанд. Бързо се свързах с тях и поисках отстъпка от пакета с идея за взаимно сътрудничество в бъдеще. След успешни преговори договорих 20% отбив от цената и бързо предплатих посещението си.

Седмица преди уговорката за тура получих телефонно обаждане, с което бях информиран, че поради военно обучение, насрочено за 5 април (вторият ден от двудневният тур) няма да може да се реализира по план. Всички полети вече бяха потвърдени и нямаше как да правя промяна в плановете си. Така турът се промени в еднодневен и се премести в петък. Всяко зло за добро - спестих някой лев (200$) и си дадох възможност с вратичка за бъдещо по-дълго посещение в зоната около Чернобил.

вторник, 21 ноември 2017 г.

Всичко с времето си - за босоногото бягане по пясък и историята на една чешма

 
Преди повече от две години участвах на първото си състезание по пясък и на бос крак - Камчийски пясъци 2015. Записах се на късата десет километрова дистанция. Нямах очаквания и не знаех какво е усещането да се състезаваш бос на пясъка. 
 
Състезанието започнах добре, усещането беше приятно - без чорапи и обувки, нямаше усещане за протриване и дискомфорт. Бягащият на първа позиция беше с електриково зелен потник и аз го следвах с поглед. Преминаването на буйната река Камчия на отиване беше вълнуващо и заредено с адреналин. Водещият плавно продължаваше напред. Аз се държах на добра позиция зад него. 
 
Достигнахме до контролата на пети километър, където бе и обръщалото - сменихме посоката от юг на север. Най-удобно се бяга по ръба на водата и сушата, най-точно там, където водата току що е плиснала и се е оттеглила. В тази част е най-твърдо и гладко, няма потъване и загуба на тяга. 
 
С обръщането сменихме и наклона, заедно с натоварването на тазо-бедрените стави. Второто преминаване на реката беше още по-вълнуващо заради натрупаната умора и финалът, който се виждаше на няколко стотина метра, а конкуренцията дишаше във врата. Задържах позиция и с последни сили станах трети в състезанието. 
 
Основен спонсор на проявата бе “Идеал Стандарт - Видима” АД и наградите бяха предоставени от тях. За някои бе смешно и го приеха с подигравка - обаче аз си тръгнах с чудесен смесител за умивалник от серия висок клас (цена около 200 лева). Прибрах кашончето под леглото и го оставих за когато му е писано.
 
Моментът на награждаването за III-то място

Всичко с времето си. Две години и половина по-късно часът настъпи. Оказа се моят смесител бе различен от идеите ми за влагането му в баня. 
 
Какво бихте направили вие? Моето решение е най-практично - в късната неделна вечер се свързах директно със спонсора-производител по ел. поща. В понеделник преди обяд получих любезен отговор от представителството в гр. Севлиево и г-жа Маргарита Ронкова, ме посъветва да идентифицирам желаният от мен модел и ще ми бъде изпратен по куриер в замяна. 
 
Речено и сторено. В четвъртък вечер получих желаният модел в офис на куриерската фирма.
Търпение, мисъл и директна комуникация - това е моят път към щастието!

Темаскал в Стара планина - защо не?!

Преди 2-3 седмици получавам обаждане от неизвестен номер: Здрасти, Оги, попадна ми страницата Wander Ogy | BG Traveler , много пътешестваш, ...