Великденска Епопея 2018 - идеята, маршрутът, планирането

Едно необичайно пътешествие от София към Тел Авив с еднодневка до Йерусалим, придвижване към Киев с преход към Чернобилска област и Прибирск за еднодневен тур в зоната на ограничен достъп до Чернобилската АЕЦ, последван от трите прибалтийски репубилки Литва, Латвия, Естония - техните столици и поглед към Русия за посещебие на Санкт Петербург и Ермитажа, Мурманск и далечния север със завършек в Москва и нейните грандиозни дадености. Предвиденият багаж бе само ръчен.

Три седмична обиколка с няколко полета и автобусни трансфера, за някои - тематично несвързани дестинации - за мен всичко си има причина и няма случайни неща.

Цялото планиране започна от идеята да посетя Чернобилската АЕЦ и ограничената зона за достъп около нея, родила се още при първото ми пътуване в Киев, Украйна през 2007. Последвах мечтите си, особено след като се докоснах до разказа на Vilian и неговото посещение в зоната, вече бях започнал да подреждам програмата.

Проучих възможностите за двудневен тур, допитах се до различни мнения и опит от познати, които са били там. Целта ми бе да използвам дните около Великден и празниците, за да ги комбинирам с отпуска - да имам пролетни гледки (тук се подведох) и времето да е по-меко.

Ориентирах се в предлагащите тур организации, огледах графика им и избрах двудневен такъв в първата седмица на април - сряда и четвъртък. Офертатата беше около 300$ с вкл. трансфер от/до Киев с храна, спане в хотел в Чернобил, Гайгер-Мюлеров брояч и англоговорящ гид.

Започнах да очертавам възможностите около направленията. Оглеждах нискобюджетните полети и връзки от/до Киев с директна връзка помежду.

Първото направление от София бе Тел Авив, Израел. Полетът от София бе под 50 лева с ранно пристигане в събота. По-късно разбрах, че в събота няма работещ градски транспорт и влак преди 19:00 часа. Единствената възможност бе такси (~40$) на което аз не се зарадвах и имах намерение да ходя или на стоп (в последствие се намери добър домакин от CouchSurfing, който ме посрещна на летището и ме свали до хостела в центъра на града).

В последствие свързах Тел Авив с Киев. Полет с ЕлАл (Израелските авиолинии). От Киев се появи хубава възможност за полет до Вилнюс, Литва с WizzAir. Така се роди идеята да посетя Прибалтийските държави за сефте. Предвид близките разстояния избрах пътуване с автобусите на LuxExpress - 5€ до Рига, Латвия, после пак за 5€ до Талин, Естония.

От сайта на LuxExpress видях връзка от Талин до Санкт Петербург, Русия за 10€ и резервирах без да се замисля - чувал съм за Ермитажа много и ето, че времето му дойде. Чак после се досетих, че за Русия е необходима виза.

Дойде въпросът накъде след Санкт Петербург - бях на кръстопът. Огледах директните връзки - връзка с Исландия през Лондон или Тенерифе, Испания или Мадейра, Португалия. В последствие си дадох сметка, че като вадя Руска виза (120 лева) би било рационално да се задържа в Русия за по-дълго.

Мурманск ми хвана окото - харесвам далечния север (макар този да е по-близък от Далечния). От Мурманск възможностите бяха да се върна в Санкт Петербург или да отида до Москва. Развълнувах се от мисълта, че ще мога да стъпя на Червения площад, да видя Кремъл и да ...follow the Moskva, down to Gorky Park, listening to the wind of change... Дните отпуска се подредиха точно и от Москва се прибирам директно в София.

Не всеки ден е Великден

Оформих свръзките между всички дестинации - общата сметка за полети и автобуси без визата се завъртя около 888 лева. Пет нови държави плюс Украйна - един часови пояс между 31 и 69 градус северна ширина.

Добрата новина дойде с обаждане от Vladi с желание да се включи по трасето след участието си на маратона в Рим. Това идваше точно на 11 април - деня на моето пристигане в Талин, Естония. От там се движим на пакет до края.

Междувременно в началото на март в Берлин се провеждаше голямо туристическо изложение, на което избраната от мен организация за тур в Чернобил участваше със свой щанд. Бързо се свързах с тях и поисках отстъпка от пакета с идея за взаимно сътрудничество в бъдеще. След успешни преговори договорих 20% отбив от цената и бързо предплатих посещението си.

Седмица преди уговорката за тура получих телефонно обаждане, с което бях информиран, че поради военно обучение, насрочено за 5 април (вторият ден от двудневният тур) няма да може да се реализира по план. Всички полети вече бяха потвърдени и нямаше как да правя промяна в плановете си. Така турът се промени в еднодневен и се премести в петък. Всяко зло за добро - спестих някой лев (200$) и си дадох възможност с вратичка за бъдещо по-дълго посещение в зоната около Чернобил.

Първият ми ултра маратон - Хонг Конг 100 - защо не?

Аз съм Оги Ковачев – един от онези пътешественици, които често може да срещнете по летищата в различни точки на света. Първите ми приключения датират още от края на миналия век и вече имам над 47 посетени държави на шест континента.

Последните две години от моите приключения имат особен привкус. Почти във всичките ми дестинации се вписва някой маратон или планинско бягане, а в началото на 2017 се впуснах в едно вълнуващо приключение в Азия – първото ми ултра състезание, част от Ultra Trail World Tour 2017 – именно Vibram Hong Kong 100 Ultra Trail.

Световното турне за ултра маратонски бягания през 2017 започна във влажните и свежи хълмове на бившата британска колония със специален статут в Китай, която разполага със собствена валута и автономия. Хонг Конг е разположен на дузина полуострови и острови, разхвърляни по протежение на стръмни хълмове и гъсти гори.

Снимка: Оги Ковачев

През последните две години участвах на маратоните в Истанбул, Турция (3:51), Оукланд, Нова Зеландия (3:31) и Валенсия, Испания (3:36). Прелиствайки бегаческите истории в мрежата, попадах на страницата на HK100 и веднага ми мина онази тънка мисъл – 100 км бягане, 5000+ метра положителна денивелация и всичко това в комбинация с пътешествие на необикновено място като Хонг Конг. Защо не?

Не съм имал Китай в списъка си с приоритетни места за посещение и тази мисъл пречупи нагласите ми. Семката е посадена и започва да покълва. Както винаги, поканих приятели и познати от бегаческите среди да се включат в пътешествието – много интерес и само моят близък приятел Влади “поддаде” на изкушението. Двамата започнахме интензивно проучване и след няколко дни таксата за участие бе вече платена, билетите закупени и спането резервирано. Всичко това се случи в края на септември – точно преди голямото ми пътешествие до Австралия и Нова Зеландия.

Имахме точно 3 месеца до пътуването и седмица по-късно бе самият старт. Редовно преглеждане на прогнозите за времето, следене на полетите и много вълнение. Попаднах на едно зарибяващо видео (можете да го видите в края на поста), което ни вдъхнови много за приключението като бъдещи ултра маратонци. Много се вълнувам – повече от всякога и започвам да осъзнавам, че плануваната седмица няма да ни стигне за подробно опознаване на региона.

Дните ни се нижат неусетно, коледни празници минават, Нова Година и ето го петъка в късната зимна вечер след работа, вече сме на летището, където започваме да олекваме от махането на дебелите зимни дрехи. Аз като редовен ползвател на Qatar Airways съм посрещнат на червен килим, като член на клуба на привилегированите пътници. Независимо от привилегиите и поради забавяне на полета изпускаме връзката в Доха. Всяко зло за добро – настанени сме в бизнес салона на летището в Доха за 4 часа до следващия полет, който е рано сутринта.

Хонг Конг е вдъхновяващ – високи сгради, подредени улици, има забрана за пушене на всички публични места. Заобиколени сме от хълмове и гори. Слънцето леко се прокрадва през облаците, правим много разходки и ежедневни 15+ км.

След седмица аклиматизация и приятно сухо време идва денят преди състезанието. Аз и Влади вече сме получили стартовите пакети и отиваме на пресконференция и брифинг за състезанието.

Срещаме се със светила в ултрамаратонското бягане, запознаваме се с космическите бегачи Сет Суонсън и Тим Толефсон, което още повече ни вдъхновява и мотивира.

Снимка: Оги Ковачев

Денят на състезанието дойде – ранна съботна сутрин, придружена с лек дъжд, ни събира с цял автобус бегачи, надъхани преди и на път за старта. Последни приготовления, проверка на екипировката, оставяме багажа и старт в 8:06 часа.

Снимка: Оги Ковачев

Първите няколко километра са за събуждане, осъзнаване, като придвижването по тясната пътека е бавно и изпреварването е затруднено. Множеството се движи в редица по един, предстои преминаване през няколко плажа и стръмни хълмове, стотици стълби се качват и слизат по пътеката. Първите 50 км са със сумарно изкачване около 2000 м. Втората част от трасето поема останалите 3000+ м.

Бягането до 5 пункт (на всеки 10 км) е приятно и красиво – гледките се простират над хълмове и пясъчни плажове. На всеки пункт зареждахме с хапване и напитки, което ни отнемаше между 5 и 8 минути. На 5 пункт имахме предвидена по-дълга почивка, защото имахме багаж – дрехи за преобличане и фина настройка за предстоящата вечер, захлаждането при изкачването на големите върхове и натрупващата се умора.

Около 25 минути на пункт 5 и след тръгване – проверка на задължителните за носене телефон, челник и одеяло при спешност (специално термо фолио при измръзване).

Снимка: Оги Ковачев

Започнаха стръмните стълби – не, а цели стълбища. Запалихме фенерите. Умората започна да се трупа. Всеки пункт беше зареден с енергийни запаси, имаше музика и доброволците допринасяха за мотивирането ни да продължаваме напред. Между 8 и 9 пункт имаше множество маймуни по трасето. Срещата с тях беше загадъчна. Също пътя ни минаха семейство диви прасета.

Последните километри от трасето бяха най-трудни – остри върхове, стръмни стъпала и натрупаната умора в комбинация с тъмнината, падащи температури около 10 градуса и мъгла.

Снимка: Влади Мутафчиев

След последният пункт и вече на финалната права ни оставаше да покорим най-високия връх в Хонг Конг, където доброволците ни насочваха по правия път под звуците на парчето Gonna fly now от филма Rocky, след което имахме 4 км спускане по асфалтов път и финал! Съзнанието ми не вярваше на резултата – 17:48:30 часа за тези почти 100 км с 5000+ метра денивелация.

Бях вълнуващо уморен!

Снимка: Оги Ковачев

Кой не би мечтал за такъв живот?

Любопитни ли сте да разберете следващата ми дестинация – следете Фейсбук, за да се докоснете до част от следващите ми приключения – Лондон през март, поредният маратон през април в Рим, вело и каяк на о-в Майорка и роуд трип в Западна Европа – всичко това преди Великден. А на есен ще ви заведем в Патагония – на Края на земята в Ушуая и о-в Огнена земя, парк Торес дел Пайне и следващия ултра маратон с 80 км и 3200+ м. денивелация.

Хронология и числа - статистическата равносметка за 2015 г.

В продължение на моята равносметка от 2015 г. и по-важните неща, които ми се случиха и реализирах, тук съм поднесъл информацията в по-сух вид. Числата говорят:

Повече от 56 хил. км. по света и у нас
Повече от 900 км. с велосипед извън града
Повече от 200 км. бягане по състезания
Около 6 хил. лв. разходи за път - гориво и билети
Около 9 хил. кг. въглеродни емисии със самолет, които съм компенсирал с доброволчески инициативи и дарителски каузи

Моята лична равносметка за 2011 година

През 2011 година нямаше големи пътувания, натрупах някой и друг километър в "бордовия" ми компютър с ходене до Холандия, Грузия, няколко пъти Гърция, мъничко Румъния, два пъти Франция и всичко останало в страната.

През 2011 година се случиха доста сериозни неща - счупих си ръката, смених колата, удари ни гръм, изнесох се на квартира, продадох си планинското колело, купих си пистово колело и други по-лични работи.

Сумарно съм изминал около 29 535 км., което е с около 14 005 км. по-малко от 2010 г., с 528 км. по-малко от 2009 г. и с почти 24 215 км. по-малко от 2008 г. В таблицата не съм включвал крайградски пътувания и други дребни разходки.

В таблицата се виждат различните направления, по които съм се придвижвал, като през тази година уикендите в Столицата са около половината през годината, което се дължи на тенденцията ми към забавяне на оборотите, но основно през преходните месеци, където реално няма много много какво да се прави.

От летене със самолет съм натрупал около 3 740 кг. въглеродни емисии, които съм компенсирал с различни природозащитни дейности, ежедневни икономии на енергия и засаждане на малки дървета и храсти, ограничено използване на полиетиленови торби, заменени с многократни платнени торби, избягване на употребата на пластмасови чаши и чинии, заменени с метални, изключване на всякакви консуматори от ел. мрежа, когато не се използват, ходене пеша, вместо използване на МПС, ползване на градски транспорт вместо ползване на МПС, каране на колело и други.

Личният ми блог е с намалял брой публикации през 2011 година, както и публикациите ми във Фейсбук са намаляли. Броя на качените снимки е също с намаляващи темпове спрямо минали години. В блога през 2011 година са влезнали 15 514 потребители, което е с 28,29 % по-малко от 2010 година. 

Ето я и кратката извадка на моите пътувания през 2011 година, като дадените разстояния са в километри.