Първият ми ултра маратон - Хонг Конг 100 - защо не?

Аз съм Оги Ковачев – един от онези пътешественици, които често може да срещнете по летищата в различни точки на света. Първите ми приключения датират още от края на миналия век и вече имам над 47 посетени държави на шест континента.

Последните две години от моите приключения имат особен привкус. Почти във всичките ми дестинации се вписва някой маратон или планинско бягане, а в началото на 2017 се впуснах в едно вълнуващо приключение в Азия – първото ми ултра състезание, част от Ultra Trail World Tour 2017 – именно Vibram Hong Kong 100 Ultra Trail.

Световното турне за ултра маратонски бягания през 2017 започна във влажните и свежи хълмове на бившата британска колония със специален статут в Китай, която разполага със собствена валута и автономия. Хонг Конг е разположен на дузина полуострови и острови, разхвърляни по протежение на стръмни хълмове и гъсти гори.

Снимка: Оги Ковачев

През последните две години участвах на маратоните в Истанбул, Турция (3:51), Оукланд, Нова Зеландия (3:31) и Валенсия, Испания (3:36). Прелиствайки бегаческите истории в мрежата, попадах на страницата на HK100 и веднага ми мина онази тънка мисъл – 100 км бягане, 5000+ метра положителна денивелация и всичко това в комбинация с пътешествие на необикновено място като Хонг Конг. Защо не?

Не съм имал Китай в списъка си с приоритетни места за посещение и тази мисъл пречупи нагласите ми. Семката е посадена и започва да покълва. Както винаги, поканих приятели и познати от бегаческите среди да се включат в пътешествието – много интерес и само моят близък приятел Влади “поддаде” на изкушението. Двамата започнахме интензивно проучване и след няколко дни таксата за участие бе вече платена, билетите закупени и спането резервирано. Всичко това се случи в края на септември – точно преди голямото ми пътешествие до Австралия и Нова Зеландия.

Имахме точно 3 месеца до пътуването и седмица по-късно бе самият старт. Редовно преглеждане на прогнозите за времето, следене на полетите и много вълнение. Попаднах на едно зарибяващо видео (можете да го видите в края на поста), което ни вдъхнови много за приключението като бъдещи ултра маратонци. Много се вълнувам – повече от всякога и започвам да осъзнавам, че плануваната седмица няма да ни стигне за подробно опознаване на региона.

Дните ни се нижат неусетно, коледни празници минават, Нова Година и ето го петъка в късната зимна вечер след работа, вече сме на летището, където започваме да олекваме от махането на дебелите зимни дрехи. Аз като редовен ползвател на Qatar Airways съм посрещнат на червен килим, като член на клуба на привилегированите пътници. Независимо от привилегиите и поради забавяне на полета изпускаме връзката в Доха. Всяко зло за добро – настанени сме в бизнес салона на летището в Доха за 4 часа до следващия полет, който е рано сутринта.

Хонг Конг е вдъхновяващ – високи сгради, подредени улици, има забрана за пушене на всички публични места. Заобиколени сме от хълмове и гори. Слънцето леко се прокрадва през облаците, правим много разходки и ежедневни 15+ км.

След седмица аклиматизация и приятно сухо време идва денят преди състезанието. Аз и Влади вече сме получили стартовите пакети и отиваме на пресконференция и брифинг за състезанието.

Срещаме се със светила в ултрамаратонското бягане, запознаваме се с космическите бегачи Сет Суонсън и Тим Толефсон, което още повече ни вдъхновява и мотивира.

Снимка: Оги Ковачев

Денят на състезанието дойде – ранна съботна сутрин, придружена с лек дъжд, ни събира с цял автобус бегачи, надъхани преди и на път за старта. Последни приготовления, проверка на екипировката, оставяме багажа и старт в 8:06 часа.

Снимка: Оги Ковачев

Първите няколко километра са за събуждане, осъзнаване, като придвижването по тясната пътека е бавно и изпреварването е затруднено. Множеството се движи в редица по един, предстои преминаване през няколко плажа и стръмни хълмове, стотици стълби се качват и слизат по пътеката. Първите 50 км са със сумарно изкачване около 2000 м. Втората част от трасето поема останалите 3000+ м.

Бягането до 5 пункт (на всеки 10 км) е приятно и красиво – гледките се простират над хълмове и пясъчни плажове. На всеки пункт зареждахме с хапване и напитки, което ни отнемаше между 5 и 8 минути. На 5 пункт имахме предвидена по-дълга почивка, защото имахме багаж – дрехи за преобличане и фина настройка за предстоящата вечер, захлаждането при изкачването на големите върхове и натрупващата се умора.

Около 25 минути на пункт 5 и след тръгване – проверка на задължителните за носене телефон, челник и одеяло при спешност (специално термо фолио при измръзване).

Снимка: Оги Ковачев

Започнаха стръмните стълби – не, а цели стълбища. Запалихме фенерите. Умората започна да се трупа. Всеки пункт беше зареден с енергийни запаси, имаше музика и доброволците допринасяха за мотивирането ни да продължаваме напред. Между 8 и 9 пункт имаше множество маймуни по трасето. Срещата с тях беше загадъчна. Също пътя ни минаха семейство диви прасета.

Последните километри от трасето бяха най-трудни – остри върхове, стръмни стъпала и натрупаната умора в комбинация с тъмнината, падащи температури около 10 градуса и мъгла.

Снимка: Влади Мутафчиев

След последният пункт и вече на финалната права ни оставаше да покорим най-високия връх в Хонг Конг, където доброволците ни насочваха по правия път под звуците на парчето Gonna fly now от филма Rocky, след което имахме 4 км спускане по асфалтов път и финал! Съзнанието ми не вярваше на резултата – 17:48:30 часа за тези почти 100 км с 5000+ метра денивелация.

Бях вълнуващо уморен!

Снимка: Оги Ковачев

Кой не би мечтал за такъв живот?

Любопитни ли сте да разберете следващата ми дестинация – следете Фейсбук, за да се докоснете до част от следващите ми приключения – Лондон през март, поредният маратон през април в Рим, вело и каяк на о-в Майорка и роуд трип в Западна Европа – всичко това преди Великден. А на есен ще ви заведем в Патагония – на Края на земята в Ушуая и о-в Огнена земя, парк Торес дел Пайне и следващия ултра маратон с 80 км и 3200+ м. денивелация.

Невероятната Индия - идеята и подготовката в спомени и емоции

Всеки казваше, че две седмици престой в Индия са нищожно малко, но в крайна сметка излезнаха прави...

Идеята ми за пътешествие на изток дойде преди няколко години, когато вече започнах да се чувствам наситен от Европейските дестинации, които най-често посещавах. След запознанството ми с моя приятел от Непал Ражу Пандит от гр. Катманду - Непал бях замислил да се ориентирам натам, говорили бяхме и с Горица, че на нея и се ходеше в Индия и мислихме някога да тръгнем и да комбинираме двете страни. Покрай тези планове дните си минаваха, но така и не се виждаше план за пътуване в обозримо бъдеще. Но в един хубав мартенски ден на 2010 г. моя приятел Аренд от Холандия ми изпрати покана в едно "Писмо с много труден отговор", което аз споделих с моите близки и приятели и реших: тръгвам за Индия, но за кратко двуседмично пътуване.

Започнах да разглеждам за самолетни билети и да се ориентирам в предложенията на авиокомпаниите и попаднах на предложенията на Аэрофлот като цените бяха около 390-420 евро за двупосочен билет през Москва. Първоначално си купих билет само за мен в края на месец май. Имах още двама потенциални партньори, които бяха изявили желание да се включат в пътешествието - моя колега от УНСС Владо, както и Петя от "Петък". Владо се колебаеше дали е готов да извади необходимата сума за пътуването, колебаейки се колко ще са ни разходите по самия престой в Индия. Петя пък се чудеше дали да си задели парите за пътуването или за да си закупи цифров огледално-рефлексен фотопапарат. В крайна сметка Владо се колеба до последните седмици преди пътуването, а Петя се фокусира върху купуването на фотоапарат и окончателно затвори главата за преговори.

Лятото си вървеше, аз си подадох документи за паспорт около началото на август, опитвайки се да избегна дългите опашки, а спорта бе готов в средата на септември, когато купихме билет и за Оля. Към края на септември подготвихме формуляра за кандидатстване за виза към посолството на Индия, подадохме документит към средата на октомври с искане за двукратна виза, защото имахме желание да отидем и до Непал, но консула изиска билет, с който ще влезнем отново в Индия, но ние нямхаме такъв и се отказахме. Получихме еднократни визи, като таксата за туристическите такива е 100 лева. Дните се нижеха неусетно един по един и така си наближи рождения ми ден в края на октомври и след него вече започнах да усещам тръпката и настроението, което се създава преди едно такова екзотично и загадъчно пътешествие - без резервации за хотели, без планиране на конкретни места за посещение... На първо време си бях набелязал 10-12 интересни града в централната част на Индия, които намерих за по-интересни и толкоз.

Вече е ноември и комуникацията ми с моя холандски приятел Аренд стана по интензивна, именно в организационно-подготвителната фаза за нашето пътуване. Той замина още през август към Афганистан и вече бе се придвижил до Индия, като след края на един курс, воден от Далай Лама, се бе насочил към Непал, тъй като се уточнихме, че ние този път няма да имаме време и възможност за ходене, та той планира, две седмици преди ние да пристигнем в Индия, своето ходене до Непал. Имахме принципна уговорка да се срещнем в гр. Варанаси на ж.п. гарата на 16 ноември сутринта.

Всеки един посетен град от това пътешествие ще публикувам в отделна публикация, за да мога да споделя по-детайлни впечатления и да не забравям нещо важно, пишейки всичко наведнъж.

И накратко ще обърна внимание на записа от нашата обиколка, изобразен на картата от Google Maps. Сумарно сме изминали около 3000 километра, като по-голямата част от пътуването беше с междуградкси автобуси, а другата част с уникален индийски влак. 

Снимките са вече на Facebook профила ми тук. 

Видео файлове са качени на YouTube профила ми тук.