четвъртък, 10 октомври 2013 г.

Сирийските бежанци - хуманитарен проблем на Европейски съюз

Продължаващата гражданска война в Сирия за пореден път разкри основни политически и морални недъзи на нашето съвремие. А те са следните:

1. Войната на бунтовниците срещу властта в Дамаск, не е битка на доброто срещу злото. Това е борба на неясни структури, често силно фанатизирани групировки, да заемат мястото на един диктаторски режим. Нищо не говори, че подмяната на едните с другите по някакъв начин ще увеличи демокрацията и ще облекчи живота на населението.

2. Борбата на „великите сили“, най-вече в лицето на САЩ и Русия, е преди всичко да запазят и разширят своето влияние в региона и да продължат да извличат от това икономическа и политическа изгода.

3. ООН все още не се е превърнала в достатъчна степен в действен орган, който ефективно и ползотворно да се намесва в подобни конфликти, като допринася за тяхното решаване в интерес преди всичко на местното население.

С оглед на тази ситуация позицията на България трябва да бъде:

1. Да не допуска България да бъде въвлечена, нито пряко нито косвено, на страна на която и да е от групировките в конфликта в Сирия.

2. Да отстоява последователно позицията, че единствено Съветът за сигурност на ООН трябва да определи средствата и степента на интервенция в конфликта.

3. България трябва активно да настоява за по-голяма подкрепа от Европейския съюз за решаване на тежката хуманитарна ситуация с бежанците от Сирия. 

Проблемът с бежанците е отговорност на цяла Европа, а не само на засегнатите страни.

петък, 13 септември 2013 г.

Закриване на летния сезон на стопаджийството

Седмият ми лятно-ваканционен тридневен уикенд, последен за това лято, започна с много приятен стоп. На първо време уговорките ми от групата На стоп: Посока, транспорт, уговорка - предложи или потърси изглеждаха сигурни, първо една девойка ми каза че колата им се запълнила и място за мен не останало. Това ме отказа да разчитам на уговорки за споделено пътуване. В последствие се уговорих с една девойка да стопираме заедно - тя към Свети Влас, а аз на юг. Среща в 17:00 часа на Окръжна болница.

Бях на уговореното място и час, но уви - нямаше отговор на позвъняването ми, нито на писанията в групата. Хванах си самостоятелно автобус номер 5 с редовен превозен документ на цена 1 лев и се отправих към изхода на града. Междувременно се оказа че приятелят на мацката я разубедил да пътува на стоп, с непознати и т.н. та затова тя дори не ми отговорила на обаждането.

Връщайки се историята за приятен стоп - първо ме качи много свежа мацка, заедно с двете и деца - Кая на 4-5 години и Вальо на 1-2 години. Тръгнали към Долна баня, но им се доходи до морето, за жалост на Арапя не се намери местенце да нощуват, иначе щяхме да пътуваме заедно. Говорехме си за пътешествия и техния кемперинг по Хърватска и Албания. Беше много приятна и готина история с една отнесена авантюристка и двете й деца със Субару Аутбек и багажник THULE на покрива. На тръгване Милена сподели: "изключително приятно ми беше компанията ти."

Вторият ми стоп бе директно до Бургас, двама младежи бяха купили кола за да развеждат руснаци в района на община Несебър, обиколили всички автокъщи  около Горубляне и все пак стигнали до Враца, от където направили покупкаа на Фиат Улисе - миниван - 7+1, дизел. Оставиха ме около 21:15 часа на първото кръгово в Бургас, от където хвана минибус 2А, който ме отведе до другия край на града, подхода към кв. Меден рудник. 

Третият и последен стоп за пътуването към Бар Безкрай бе от един чичо, който бе ходил от Ахтопол до Димитровград да си ремонтира мерцедеса. Явно по морето майстори не се намират лесно, особено качествени. 

И ето ме вече с раницата и новият Айляк Хамак, заредил с първата бира Бургаско в 22:30 часа.

Много е приятно, когато морето изхвърли нещо интересно, а в случая този флакон е преживял толкова много. Партидния му номер показваше дата, по времето на която аз едва ли още съм бил замислен.
В петъчната сутрин, наслаждавайки се на изгряващото слънце и четейки новините от последния час, се оказа че на 35 км. от мен, в гр. Царево ще има протест срещу назначението на бившия кмет на града Петко Арнаудов за директор в районното горско управление.
Хванах един бърз стоп и стигнах за отрицателно време. Имаше около 60 човека за двете барикади и няколко полицаи, пазители на реда. Инициативата продължи около час, след което всички си хванаха пътя, кой към морето, кой към гората. Сред протестиращите имаше всякакви възрастови групи. 
Ленин бе окичен с розова панделка.
Използвах възможността да се поразходя до морската градина на Царево и скалния плаж се оказа необятен за моята камера, дори имаше плажуващи, хора за които протеста не бе най-важното нещо в този момент.
Бързо се изнесох от градското място и се отправих отново на север. Посоката ми бе Алепу и любимият Шофьорски плаж. Бърз стоп отново, до разклона към стария път за плажа, който сега е ограден с мантинела. Уикенда бе ветровит и вълнист, точно се падаше Илинден, а морето не бе пропуснало да поеме своите няколко жертви на различни места. Използвах възможността да се срещна и с Вася, която лекуваше туристи на Дюни.
Към края на деня се отнесох към Созопол, където пък имах възможността да се поразходя из малките улички на стария град.
В края на петъка, носейки се към Безкрая се натъкнах на поредния прекрасен изгрев, усещайки вече прохладата на вечерта и ранния час на стъмване, напомняйки за наближаващия край на лените месеци.
Съботната сутрин ми премина мисълта да си тръгна преди неделята, хем да избегна задръстванията по вече затворената за ремонт магистрала, както и да си подготвя нещата за дългоочакваната седмица ваканция с пътешествие от Север на Юг по Българското море. Стопа вървеше много добре, дори от Стара Загора до Пловдив ме качи един приятел, който ме видял и ме подминал, но ми позвъня и ме дочака след отбивката, на около 500 м. от моята позиция. Затварям стопа до морето с това пътуване, събраха ми се 4 приключенски стопа, догодина пак. 

Важно е да бъдем здрави, за да можем да преследваме мечтите си!

понеделник, 12 август 2013 г.

Отворено писмо до г-жа Фандъкова във връзка с извършен ремонт на кръстовището на Петте кьошета

Уважаема г-жо Фандъкова,

Бих искал да ви благодаря за "бързата" реакция по повод подаденият от мен сигнал във връзка с възникнали неравности непосредствено до трамвайната линия на кръстовището на Петте кьошета. Решението дойде след поредното ми писмо от петък, 9 август 2013 г. в продължение на серия от писма, първото от които е входирано с номер 94-ВД-1142 от 30.3.2012 г. в деловодството на СО.

В неделя, 11 август 2013 г., т.е. около 16-17 месеца след първоначалният ми контакт с Общината бях приятно изненадан да видя екип от работници, полагащи асфалтова настилка на кръстовището, с която се коригират възникналите неравности от тежкото натоварване на
трасето.

В крайна сметка се вижда колко малко коства намесата на общината, за да се реши проблема със задържането на трафика и амортизирането на автомобилния транспорт.

Поздрави
Оги Ковачев
----------------------------------------------------
Уважаеми г-н Ковачев,

Вашият документ е регистриран  в деловодството на Столична община под
№ 94-ВД-1142-[15]/09.08.2013 г.

Имате възможност  да следите състоянието на работа по документа в рубриката "Деловодна справка", един ден след получаване на входящия номер.

Благодарим Ви, че използвахте Виртуалното деловодство.
--------------------------------------------------------
До Кмета на Столична община

Жалба от Огнян Ковачев
Адрес: ул. Пиер Дегейтър 4, бл.1, ап.73
Tелефон: 0898823316
Email: ogniancho@gmail.com

Уважаема г-жо Фандъкова,

Пиша ви за пореден път относно мое писмо 94-ВД-1142 от 2012 г. Става дума за слягането на асфалтовата настилка от източната страна на релсовия път на кръстовището на Петте кьошета.

Преди година получих отговор, че ще се извърши коригиращ ремонт за изравняване. Такъв бе направен,но само бе фрезирана гърбицата от западната страна, която се бе получила в резултат на издуване.

Преди месеци получих друг отговор, в който бях информиран, че предстои основен ремонт на кръстовището, с изместване на релсовия път. До днешен ден няма информация и постъпки, свързани с ремонт на кръстовището.

Моля да предприемете мерки за изрязване на слегналия асфалт и полагане на нов с цел изравняване на настилката до релсовия път. Става дума за 10-15 метрова ивица по протежение на релсовия път.

Ползите от такава не скъпа поправка ще са увеличаване на пропускливостта на кръстовището, намаляване на амортизируемостта на колите на градския транспорт, увеличен комфорт и по-малко изразходвани нерви за всички водачи.

Надявам се молбата ми да бъде удовлетворена!

С уважение,
Огнян Ковачев

09.08.2013 г.
гр. София

събота, 20 юли 2013 г.

Kaякинг на Вурвуру с обиколка на островите Диапорос и Агиа Изидорос

Имахме чудесната възможност да се организираме за обичайните тридневни уикенди, в които се измъкваме от големия град и се пускаме към Голямото синьо. Този път посоката ни бе на юг - източната част на Ситония - средния ръкав на п-ов Халкидики, районът около село Вурвуру и обиколка на островите Диапорос и Агиа Изидорос. 

Настанихме се на къмпинг Реа, където условията са много добри, аз си опънах хамака между две сравнително удобни дървета на сянка. Пазаруването се случи в местния ЛИДЛ, на десетина километра от лагера ни. 

С новият каяк на колегата – разглобяем и двуместен – направихме чудесен преход за около 4 часа, подхождайки по посока, обратна на часовника. Координацията на моменти бе трудна, имаше малко вълни от преминаващи моторни лодки, на отиване имаше и малко вятър. Пристигайки до малкия остров, разположен североизточно от Диапорос се гмуркахме около час време, разглеждайки тюркоазените плитчини между двата острова.

Връщането ни към сушата бе леко отегчително, защото вече бяхме прегладнели и умалели от няколко часа по вода. Но мотивацията ни помогна да се върнем без да усетим разстоянието, а другите нетърпеливо ни чакаха за да поемат следващия курс.


събота, 13 април 2013 г.

Ocean Initiatives 2013 - първа инициатива за годината

В късния петъчен следобед имахме уговорка за тръгване към морската столица - гр. Варна. Срещата бе в 18:00 часа до столичния парк Заимов. Аз и Ели се срещнахме в очакване на Франк, който се оказа бе запилял портфейла си с всички документи, включително тези за колата. Пийвахме бира на съседна уличка, като в един момент се появи дългоочаквания Нисан (Nissan Qashqai), който в последствие нарекохме Кашка. Автомобила бе осигурен с любезното съдействие на Нисан София. Окомплектовахме багажите, Яни и Калина се присъединиха към групата за пътуването, аз подредих багажа в колата и в 19:15 часа бяхме готови за тръгване. Остана един малък детайл - Макс (лабрадорът на Франк) търсеше компания за уикенда, някой трябваше да се погрижи за него, тъй като в колата нямаше повече пространство. Ели бързо звънна на свои приятелчета, които без колебание приеха да бъдат стопани на четириногия любимец за следващите два дни.


Приключението започна с преценка на възможните маршрути за придвижване, всички превключихме на режим "преизчисление" и обсъдихме предимствата и недостатъците на двете алтернативи - преминаване по магистрала Тракия, Бургас и на север към Варна или преминаване през кратката магистрала Хемус, Велико Търново и към Варна. След бърза обработка на мненията се стигна до единодушното решение за пътуване по царския път - вариант едно. Хванахме Околовръстния път и се качихме на магистралата, като още в началото спряхме за зареждане на гориво. Имаше малки покупки, канелено-медени бисквитки с кисело мляко, кафе и шоколад - девойките без сладко не могат. :)

Вече сме в режим движение - Франк се наслаждава на шофирането на 2.0 дизелов мотор, 4х4 с автоматична трансмисия. Удоволствието да се кара с един крак е неописуемо, независимо че магистралата страда от липса на равни участъци и хубава настилка се намира само в аварийната лента. Но всяко зло за добро - така спазването на ограниченията бе лесна работа, иначе скоростта не се усещаше, педала потъва, а крайпътните картини стават размазани, сякаш рисунката е е с водни бои, които са облени с чаша вода. Аудио системата ни предлагаше другия елемент на приятно изживяване - колекцията музикални дискове разнообразяваше вече притъмнялото небе и "звезди обсипят сводът небесен".

След Велико Търново и Севлиево всички ни почуствахме гладът, който дойде навреме и бе като сигнална лампа на арматурното табло. Отбихме се в крайпътен ресторант със сръбска скара, който за късмет все още имаше жарава от дървени въглища. Хапнахме ароматна плескавица, пийнахме натурална чешмяна вода (сервитьорката с неохота ни наточи една кана, странно защо сме научени водата винаги да я купуваме) и продължихме пътуването си.

Влезнахме във Варна около 1:10 часа, времето бе тихо и приятно, но всички бяхме готови за сън. Аз, Ели и Калина се настанихме в Йо Хо Хостел, а Яни и Франк се отправиха към Сашо, който им бе домакин в първата вечер. Събудихме рецепциониста, настанихме се, освежихме се и всички по леглата, защото ни очаква уикенд пълен с полезни дейности и приятни изживявания. В съседния двор се чуваха препирни между няколко разгонени котарака, но умората надделя и съня приглуши всички възприятия.

Вече е събота, 8:30 часа, а през прозореца се чуват "разговори" между местни гларуси и чайки. Много приятен момент в който човек осъзнава, че морето е на стотина метра, някъде там, зад кооперациите. Отправихме се за близка среща с "голямото синьо", но първо закусихме блажни мекици със сирене в компанията на слънчевите лъчи и група ученици, които изненадващо бяха станали толкова рано в почивния за тях ден. Централния плаж ни приветства със тихият бриз, нулево вълнение и няколко кораба на хоризонта. В началото на разходката ни по плажа се намираха рапани и миди, но в края на ивицата се появиха и най-различни дребни отпадъци. Време беше да се хващаме за работа - намерихме един найлонов чувал, който за броени минути напълнихме със заобикалящите ни боклуци. Получи се добра загрявка за основното почистване.


Прибрахме се в хостела, където вече се събираха нетърпеливите доброволци, изгарящи от желание и емоция да достигнат до прекрасния плаж на Паша Дере. Последните пристигащи от София групи се настаниха и в 12:45 часа се насочихме към сборния пункт за първия ден от Ocean Initiatives 2013. Пътят ни премина през Аспаруховия мост и квартал Галата, стигайки до по-малък тесен път, подминавайки отбивката за хижа Черноморец и стигайки до защитена местност Ракитник. Оставихме колите и с лека разходка през все още не разлистила се гора, но вече с покарала зелена трева, се придвижвахме към плажа, който глухо викаше за помощ: Моля, почистете ме!

Опънахме знамената - Нисан София и Surfrider Foundation Europe оцветиха все още бледо оцветената крайморската гора. Бежовите тръстики, растящи в заблатената част на лимана, се поклащаха под натиска на морския полъх. Франк се зае с координацията на почистването - над 54 човека запретнали ръкави, получиха чифт латексови ръкавици и биоразградими чували за отпадъци. Екип на бТВ зорко следеше подготовката и накратко проведе разговори с няколко участници.


След като всички се екипираха и разпръснаха из цялата местност, аз и Поли започнахме да снимаме различни перспективи на акцията. Паралелно със снимането се включихме и в самото почистване на пълни обороти. За броени минути вече запълнените чували започнаха да се връщат в стартовия пункт. Доброволците си задаваха множество въпроси, свързани с причините, поради които всякакви странни предмети и вещи са попаднали на това място и са се превърнали в отпадък. Аз лично за себе си задавах въпроса как може хората да създават огромни количества отпадък и най-вече защо не се замислят когато купуват. Сред находките имаше автомобилни гуми, опаковки от лекарства, дамски принадлежности и детски памперси, множество бутилки от стъкло и полиетилен, луминесцентни лампи и електрически крушки т.н. В инициативата се включи и група французи, представители на Френсккия Културен Институт.


Лека полека около сборния пункт започна да се формира купчина с пълни чували. Всеки участник си бе "харесал" определена територия или кътче, за което старателно се бе погрижил да не остане дори парченце пластмаса. Около лимана се оформиха няколко ядра, като всяко се бе закопало в определено ъгълче и вадеше всякакви находки. Аз, Ели и още 2-3 човека се бяхме настанили в южната част на заблатената част, силно обрасла с тръстика и папур. В основата на растенията се бяха "загнездили" множество бутилки, полиетиленови чашки и чинийки. Опитахме се да извадим максимално количество от посудата, използвайки всякакви пръчки и приспособления.

След почти три часа борба със стихията наречена боклуци постигнахме резултат от общо 114 събрани чувала с разнообразно съдържание. Събрахме се за групова снимка, а във въздуха се чуваше шума на вълните и полъха на вятъра. Следваше момента за организиране на извозване на събраното. От община Варна можеха да осигурят камион едва в идния понеделник и то при условие, че боклука е изнесен на главния път. Франк поразмисли, а в същия момент се появиха момчета от офроуд средите в компанията на едно високо проходимо бъги. Съвсем кооперативно, момчетата предложиха да помогнат с извозването на чувалите до най-близките контейнери, до които реално има достъп за сметосъбиращия камион. Офроуд екипажа, с помощта на няколко доброволци набързо натовариха бъгито за първия си курс - торбите опасаха цялата каросерия, като за укрепване се използваха мрежа и подръчни въжета за да не се загуби товара по трасето. След няколко курса плажа се освободи от събраните торби с отпадъци.


Вечерта се прибрахме с усещането за приятна умора, преминахме през банята и бяхме готови за вечеря и свежа напитка. Антон ни заведе в местната бирария Алба 2, където се отпуснахме на по наливна бира и салата. Направихме разбор на деня и премислихме как ще планираме неделята, предвид очакванията за дъждовно време. Лека по лека компанията започна да се разотива. Останахме аз, Яни и Антон, но така и не продължихме в някой клуб, за да сме в силите си и за втория ден. На път за хостела споделихме мечтите си за пътешествия на далечни ширини, един иска да посети Сан Франциско, друг се е загледал към Виетнам и все хубави идеи. Както обичам да казвам: "Човек сам сбъдва мечтите си!"

Неделната сутрин ни посреща надвиснали облаци и сиво небе. По улиците почти нямаше хора. Ели закуси в хостела, аз си взех мекици отново, а Яни поспа най-дълго и закуската и отпадна. Направихме подобна разходка, но този ден тръгнахме посока север. Около 11:15 часа заръмя ситен дъжд, който бързо ни изпрати, минавайки през Морската градина и прибирайки се в хостела. В 12:30 часа имахме среща с най-големите ентусиасти за участие във втория ден на почистването.

Придвижихме се с 3 коли към плаж Почивка. Аз се екипирах с дъждобран, всички запретнаха ръкави, покрили се от дъжда, сложихме ръкавици и грабнахме чувалите. Морето бе погълнало част от плажа и се придвижихме по скалите към едно малко деренце. Дъжда леко покапваше и след около 45 минути спря. Бяхме се поделили на няколко екипа и всеки си чоплеше каквото си е започнал. Аз се зарових в едни дълбоки храсти и бръшляни, изпод които изникваха торби с боклуци. Постоянно излизаха и излизаха бутилки, стъкла, капачки и т.н. Яни се присъедини към ровенето, а накрая и Поли се включи, тъй като всички други вече бяха приключили, а при нас излизаше ли излизаше. Намерих едно гребло от лодка, което послужи за разриване на почвата и разбутване на бодливите храсталаци.


В крайна сметка се събраха около 20 чувала, като този път събраното оставихме на страни от главния път, така че камиона да може лесно да изнесе боклука. Леко прегладнели, особено тези, които бяха проспали закуската, се отправихме към града и имахме следната дискусия: по кой път да минем - през Търново или през Бургас? Чревоугодничеството наклони везните към втория вариант, карайки ни към ресторант "При Панчо" в село Горица. Имахме 45 минути докато стигнем. Набързо открихме координатите им, за да се уверим че ще ни посрещнат с готвено. И имахме късмет. Поръчахме си готвени манджи, Бургаско пиво, чеснови пърленки, сафрид и само аз - мляко с ориз за десерт. Приятния обяд ни отне около час време, но всичко хубаво си има своя край. Дойде време да потегляме към Столицата.

Дойде дългоочаквания момент за Поли - да подкара Кашка. Очакваха ни около 440 км. С придвижването ни на запад дъжда лека полека се засилваше. Аз се унесох и на моменти усещах че се движим със 160 км/ч, но само километража можеше да потвърди това мое усещане. Магистралата все още не е завършена.

Придвижихме се почти до "Петолъчката", където имаше идея да поспрем и да се раздвижим. Но ни се случи нещо много коварно, за щастие без да стане беля. На около 120 метра преди самото кръстовище и буквално на 15 метра пред колата ни се строполи огромна топола, която блокира движението в двете посоки. Поли адекватно натисна спирачката и колата спря за миг. Зад нас имаше ТИР, който също успя да реагира навреме.

Първата ми реакция бе да се обадя на 112 и да докладвам за случилото се с надеждата движението да не остане блокирано за неопределено време. В същия момент, поглеждайки през прозореца се видяха множество хора, един бе извадил бичкия, а друг цяла моторна резачка. Буквално за 6 минути огромното дърво бе разчленено и отместено от пътя. Неочаквано развилите е събития много ме изненадаха, но силно ме озадачи факта, че такава случка с падащо дърво се случва на мен и Франк за втори път в рамките на 3-4 седмици. А Франк в бързината да се включи в почистването на пътя неусетно изпусна телефона си, който бе намерен по случайност от Ели. При вече планираното ни спиране на бензиностанцията се оказа, че Франк е загубил един малък инструмент. Късмета бе на наша страна и инструмента се намери заедно с писалката от телефона.


Продължихме към втората част на магистралата. Там ни се случи друго приключение. Движим се ние по почти празната магистрала и пред нас един ТИР. Поли решава да го изпреварва, а той изведнъж тръгва към нас. Спирачките ни отново спасиха положението, клаксона ни събуди очевидно заспалия шофьор и ситуацията не излезе от границите на нормалната уплаха, но само толкова.

В София влезнахме в 22:30 часа, но следваше първо да вземем Макс, после оставихме Яни, и накрая бяхме аз и Ели. Всички пристигнехме живи и здрави, заредени с много енергия и положителни емоции. И отново благодарим на Нисан България и на Кашка. след споделените 1100 км.

четвъртък, 21 март 2013 г.

Европейската гражданска инициатива "Водата е човешко право"

Да подпишем Европейската гражданска инициатива "Водата е човешко право"!

Преди 20 години Обединените нации обявиха 22 март за Световен ден на водата, за да привлекат вниманието върху важността на питейната вода и да насърчат устойчивото управление на водните ресурси.

На Световния ден на водата Зелена партия, Млади зелени и Федерацията на Европейските млади зелени призовават за подкрепа на Европейската гражданска инициатива (ЕГИ) - "Водата е човешко право". Тази инициатива защитава публичното управление на водоснабдяването и се противопоставя на опитите за изкуствено налагане на "пазарни правила" за водни услуги в рамките на Европейския съюз.

Инициативата до момента е събрала повече от 1 милион подписа в цяла Европа. За България квотата е 13 500 подписа, която за съжаление все още не е достигната. Може да се подпишете за инициативата "Водата е човешко право" на сайта www.right2water.eu.

Денят на водата е още един повод, Зелена партия да обърне внимание, че в България, проблемът с монополите в електроснабдяването, може да бъде повторен и с услугите във ВиК сектора. В София това вече се случи с концесионера на Софийска вода, който от началото на концесията е увеличил цените на водата поне три пъти, без значителни инвестиции в инфраструктурата, като не са отстранени големите загуби на питейна вода, които всички ние плащаме всеки месец.

Зелената партия, Млади зелени и Федерацията на европейските млади зелени призовават всички български граждани да подкрепят Европейската гражданска инициатива „Водата е човешко право” и по този начин да станем част от борбата с монополите в Европа.

Ако искате да станете съпричастни със събитието посетете www.facebook.com/events/434909593257063/?ref=3

четвъртък, 7 февруари 2013 г.

Winter Bike Duel 2013 - Пампорово - 9-10 февруари 2013


В началото на месец февруари ще се проведе третото издание на Winter Bike Duel

Да се спуснеш с колело по най-стръмната писта в Пампорово, пред изненаданите погледи на всички скиори и бордисти в курорта? – Това не е просто идея, а това ще се случи на 9-10 февруари, когато ще се проведе уникалното състезание Winter Bike Duel 2013.

Вече две години поред снежната байк надпревара събира над 100 участника от цялата страна, които имат смелостта да се включат в нетрадиционното състезание. За първа година Winter Bike Duel ще се проведе в Пампорово, което гарантира ново и разнообразно трaсе, по което ще е необходимо да се изпотиш добре, за да спечелиш.

Тази година в курорта беше открит най-новия специализиран парк за планинско колоездене в България, който разполага с над 25 километра разнообразни трасета и маршрути, като за следващия сезон бройката им ще се увеличи значително – повече от плановете ще бъдат споделени на място.

По традиция състезанието ще протече на два етапа – индивидуални квалификации за време, в следствие на които ще бъдат определени стартовите двойки. Финалите ще бъдат в дуел формат т.е. стартиране по двойки с преки елиминации, което гарантира зрелищна надпревара и напрежение до края на всеки един сблъсък. Квалификациите и финалите ще се проведат на 10-ти февруари по специално подготвено трасе изпълнено с множество големи виражи, скокове, бабуни и други разанообразни препятствия.

Новото тази година е, че състезанието ще бъде два дни и тренировките ще бъдат изнесени предния ден, като ще се даде много по-добра възможност на всички състезатели да се запознаят основно със състезателното трасето и да се подготвят добре за сблъсъка с опонентите си на следващия ден.

Участниците ще бъдат разделени в три категории – Юноши 15+, Мъже 19+ и Жени 15+.
В Winter Bike Duel vol.3 могат да се включат всички желаещи, като от тях се иска да заявят своето желание предварително на един от двата адреса – www.conceptcreative.org/register и
www.veloparkpamporovo.com/register, като попълнят специалната бланка за участие.

Организаторите от Concept Creative, Case и Пампорово АД очакват тазгодишното издание на състезанието да бъде най-доброто до сега, като обещават отлично подготвено трасе и стегната организация само с приятни изненади.

За победителите има подготвен паричен награден фонд от 1200 лева, както и предметни награди любезно осигурени от спонсорите на събитието – Монстър енерджи и велосипеди Драг.

Специално за участниците в състезанието и техните близки има подготвени промоционални пакети от хотел Перелик за периода 09-10.02 – за допълнителна информация и резервации посетете www.perelikhotel.com

Очакваме всички любители на планинското колоездене, зимните спортове и всички, които просто обичат да се забавляват на 9-10 февруари в Пампорово, за да дадем старт на състезателен сезон 2013 и да прекараме един хубав снежен уикенд в планината.

За допълнителна информация:
Ема Паунова
ema@conceptcreative.org
0893831559

четвъртък, 17 януари 2013 г.

Годишна равносметка за 2012 г.

Ето че дойде момента за моята Годишна равносметка за 2012 г. Прави ми впечатление, че броя километри, които съм изминал са общо с около 300 км. повече спрямо 2011 г. През 2012 г. в действителност не съм посетил много нови места и не съм "открил" нови държави. Въглеродните емисии натрупани от полети със самолет са намалели двойно.

Запомнящите се пътувания са няколко:

В края на януари направихме страхотен тридневен преход със снегоходки, преминавайки Стара планина от Шипково, през хижа Васильов, хижа Ехо до Розино.

Великденският ни road-trip в Гърция, където достигнахме до най-южната точка на Балканския полуостров, общо изминавайки 3179 км. по суша. Въпреки очакванията ни за топло и слънчево време, в крайна сметка имахме един слънчев и топъл ден, а останалите бяха студени и дъждовни. Затова нарекохме времето "Мордор" и песента на цялото ни пътуване бе "Looking for the summer" на Крис Реа.

Следващото интересно пътуване бе това в Холандия, където бях за празника на Кралицата, като в някои от дните пътувахме в страната. В един от дните пътувахме на юг, където обиколихме интересни градчета и стигнахме до един огромен проект, наречен "Delta Works" за затваряне на големи водни площи от морето и превръщането им в сладководни басейни и суша. След това решихме да отидем на вечеря в някоя съседна държава, тъй като вече бяхме на границата. Първата идея бе някъде в Белгия, но в крайна сметка се вдигнахме на 350 км и отидохме до Париж.

Лятото обичайно бе динамично, бях взел девет петъка отпуск и така имах 4 дневна работна седмица с дълъг три дневен уикенд. Наистина бе приятно, но и доста уморително.

В началото на септември имах девет дневна ваканция, която посветих на велосипеден и морски туризъм. Пътувахме до Шабла, карахме колела до Румъния, после се пуснахме на юг, карахме колела от Градина до Корал и накрая на ваканцията стигнахме с колелата до Резово. С други думи обходихме Българското Черноморие от край до край. Песента на това пътуване бе "I follow rivers" на Лики Ли.

Една запомняща се неделя в началото на декември направихме 490 км през Петрохан, Бегоградчик и Видин до Дунава. Имаше много сняг и красота, в комбинация с тихи градчета и сякаш всички хора си седяха на топло в къщите си.

Годината завърши на топло и слънчево с гледки от Испания. Палми, море, планини и много слънце. Посетих сестра ми на Палма де Майорка и за няколко дни се влюбих в зимното време с температури над 18С. Пожелавам си догодина пак. Адиос!

понеделник, 14 януари 2013 г.

По стъпките на Дон Кихот и Санчо Панса - част първа, година 2012



Идеята за пътуване в Испания се роди в момента в който сестра ми Катя взе решение да се установи да живее на един от Балеарските острови, а именно Майорка. Обичайно, когато планирам отпуската си около новогодишните празници, се събират около седмица, даже две, в които се ориентирам някъде извън България. Бягам от родната земя заради трудността да се съберем всички приятели на едно място, от една страна, както и в случая отправяйки се към места, на които средните температури са с 10-15 градуса по-високи от средните за България.

С колегата Ракан разгледахме идеята и я превърнахме в план за действие, закупувайки билетите за Барселона към края на август, коментирайки възможните дестинации, започнахме да очертаваме картата на пътешествието, включвайки няколко дестинации. Излитайки от София, с тридневен престой в Барселона, прелитайки Средиземно море с пет дневен престой в Палма де Майорка за да посрещнем Бъдни вечер и Коледа по Испански и връщайки се на континента с полет до Севиля за да посрещнем Новата година по южняшки. Новата година ще ни тръгне на колела, устремени през Тарифа към Гибралтар с изглед към Африканския континент, Малага, Толедо, Валенсия с връщане към столицата на Каталуния за връщане към Родината.

Денят за пътуването ни дойде и съвпадаше с обявения за край на свет 21.12.2012. Последен работен ден за годината, сравнително спокойно и тихо в офиса. Багажа беше готов и очакваше в офиса. За зла участ някой хитрец реши да пуска сигнал за бомба на края на работния ден, минути преди да затръгваме, за малко да се окаже, че не мога да си взема багажа. Сред всички евакуиращи се пробих пътя по стълбите и от вече опразнения офис си събрах вещите, на всичко отгоре и поръчката за такси не сработи, защото всички телефони даваха заето.

Късмета бе с нас, хващайки единственото такси на стоянката и пристигнахме на летището 2 часа преди полета. Както се казва много хубаво не е на хубаво, затова покрай благородната завист на другарчета и колеги се получи едночасово закъснение на полета ни. Здраве да е, пак успешно бяхме в центъра на Барса в 22 часа. Настанихме се в много приятно и подредено място наречено St. Christophers Inn, на 2 минутки от централната La Rambla.

Хвърлихме багажите, свалихме зимните дрешки и се пуснахме по петъчно вечерната Барселона. Намерихме нещо за похапване, пораздвижихме се преди лягане и се отправихме към хостела. Съботата ни очакваше с идеи за велоразходка по забележителности, магазини и т.н.

Обичайно ранобудни, дори съботно, направихме богата закуска с препечени филийки, сирене, шунка, конфитюр, домати зелен чай и сок от портокал, след което се спуснахме за бърз шопинг в магазин Декатлон, използвайки времето преди вело обиколката на тема архитектурата на Гауди. Водачът ни Исеф се оказа ирландец, който преди 11 години е пристигнал за 4 дни в Барселона и така и не се е върнал в родината си, много му харесало. Неработещ историк, музикант, писател и пиянка, който води безплатно всекидневно туристи за малък бакшиш.

Обиколката ни започна с около час закъснение, тъй като броя на колелата бе недостатъчен за всички, освен това самите те бяха заключени в един бар, от който ключа бе в друг бар и т.н. Беше много приятно с колело, по улиците и велоалеите на града, край морето и плажа. Крайната ни точка след обиколката на доста забележителности бе не достроената Саграда Фамилия, с множество малки детайли по фасадата. Препоръчвам велоразходка в Барселона, наистина си заслужава.

Гидът ни заведе в барче, където голямата бира бе 2 евро, а обяд със супа, основно и десерт бе 9,95 на човек.

Продължихме пешеходно, градът се бе изпълнил с хиляди хора, минаващи от малки в големи улички, от магазин на магазин, от барче в барче. В сравнение със сутрешните часове, гледката бе като небе без и със звезди. Похапнахме и се прибрахме малко да отморим, но се успахме и така до неделя сутринта. Обичайната закуска, ранна разходка след изгрева, прекрасното спокойствие на спящия град и щипещите слънчеви лъчи. Днес вчерашният ни гид ни поведе на пешеходен преход по улиците на стария готически град. В компанията ни се включи Чам, малайзиец, работещ за петролна компания в Копенхаген. С Чам се създаде едно приятелство, като основен градивен елемент се очерта интереса към пътуванията по света.

Ето какво ни бе приготвила сестрата още преди началото на цялото ни пътешествие:

Темата бе "Майорка за 6 дни"

1ви ден - 24.12

Кацане и хоп взимане на колата под наем - имахме на разположение Форд Фиеста. Имахме план от Палма да тръгваме към Кап де Форментор - най-североизточната точка на острова и от там пускаме надолу по източното крайбрежие до един момент, когато се отбиваме в посока вътрешността на острова. Разглеждахме заливи, хълмчета, замъци, манастири и всякакви красоти, които са в района. Вечерта манджихме по случай Бъдни вечер. Сестрата и колегата бяха наготвили много вкусна питка, бобец и всякакви други традиционни вкусотии :) Също имахме 5 литра домашно червено винце и отделно имаше още алкохол така че... да се знае.

2ри ден - 25.12

Коледно ще закусим и ще се запътим този път към югоизточните части на острова, където ще обърнем внимание на едни каше заливи и един манастир, от който се вижда целия остров при хубаво време, а и при не чак толкова. Вечерта ще си похапнем, а после парти в едно клубче. Очертава се да е готина вечер, защото един диджей ще пуска, пък да видим. В крайна сметка тук малко се отклонихме от графика, тъй като с колегата се успахме уж само за малко полегнахме, та така и не отидохме на парти.

3ти ден - 26.12

Ще ставаме на време няма как! Запътваме се към западното крайбрежие, което ми е любима част. Високи върхове и плажове на едно! Тука главно ще се возим и ще зяпаме красотите. Пътчетата са малки и със завойчета. Там стигнахме до едни красиви плажове и китни местенца, но завойчетата ще са онагледени с помощта на Google Maps.

4ти ден - 27.12

Много ми се иска да покатерим за последно тази година, а и района в който катерим е супер яко. Горички, поточета, водоеми и скали, разбира се. След катеренето ще се разходим до една кула в района дето има супер гледка и ще можем да се любуваме на залеза. Наистина катеренето на живата скала бе зарибяващо, та дори и Колегата се изкефи. В началото на деня имахме спасителна акция в която една жена бе паднала от 5-6 метра през едни скаои, уж отишла да снима. Викахме бърза помощ, пожарната също дойде, тъй като терена бе недостъпен за всеки, но в крайна сметка и докторите дойдоха и всичко се подреждаше. 

5ти ден - 28.12

Това е деня за трекче (поне така аз съм си решила :Д) Ще ахкате и охкате като се изкачим над Кастейо де Аларо. Горе доле целия ден ще отнеме и ще се радваме на супер гледки и тишина. Ще посетим и пещера, която е супер яка! Тоя ден ке ползваме автобусче....да усетите инфраструктурата тук малко.

Този ден в действителност решихме да го даваме по леко, идеята за автобус отпадна, но се разхождахме доста из града, разкривахме разни тайни местенца, видяхме крайбрежието и пристанището. След уморителния ден се прибрахме за почивка и все пак събрахме сили за излизане в бар Харана. Аз, сестрата, Колегата, Габи, Тошко, Виктор и др. се спуснахме необичайно рано според местните - около 23 часа. Местите излизат след 1 часа. Вечерта се развихри по тоновете на звука от наздравици с много и изстуден Jägermeister, та откарахме до първи петли.

6ти ден - 29.12

Ще забягваме към Севиля, но преди това ще се разходим из Палма, защото има какво да се види. Малка е, така че 1 ден стига. Е в крайна сметка поспахме до 16 часа и разходихме преди полета ни към Севиля, който бе планиран за след 22 часа.

Пристигнахме в полунощ в Севѝля (на испански се произнася по-близко до Севийя), център на автономна област Андалусия. Настанихме се в хостел Samay. През деня пообиколихме градчето, без кой знае какви забележителности, похапнахме и пихме по бира две за да изпратим последните ден два от 2012 г. На 31.12 се включихме в пешеходна обиколка на града, с поредния Британски гид. За вечерта се приготвихме скромно, похапнахме, пихме 2-3 бутилки вино и полегнахме да поспим за около два часа и към 23:30 часа се отправихме към площада, където в 23:55 заваля дъжд, а самото посрещане на новата година бе дори незабележимо, тъй като нямаше нито заря и фойерверки, нито камбанен звън да огласи новото начало. Е в крайна сметка заваля дъжд. 

Следва продължение за пътуването през 2013 година...

Темаскал в Стара планина - защо не?!

Преди 2-3 седмици получавам обаждане от неизвестен номер: Здрасти, Оги, попадна ми страницата Wander Ogy | BG Traveler , много пътешестваш, ...