Харесвам тези уикенди, в които нещата сами се случват и не се налага да се напъваме, да се обясняваме надълго и нашироко.
Събрахме се, пътувахме, похапнахме, преспахме и походихме. Събота се разходихме до вр. Вихрен, леко каменисто по трасето. На върха имахме безброй гледки и посоки.
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhphfPzQt_JNBdySvih5cdOsJBd3nDlxfFegOvaiArY6-cOrKbNY4HK6dZez2Q1JRE8rcBxbEduUhqS31U17ZejiFw7kUaAdWB3jZMhu9VZw1e7TbVXFxfD0mjLggBN_-z9IoGs/s320/IMAG5035_1.jpg)
След върха се понесохме към Кончето и с удоволствие се отдадохме на хубавото и стабилно време, невероятно и факт!
Най-върховният момент от уикенда бе срещата с това малко растение, което носи толкова силна енергия и мистика в себе си - Пирински еделвайс.
Преспахме на заслон "Казана", където имахме (не)случайна среща с интересен човек. Прибирането ни се осъществи с любимата Родопска теснолинейка.
Благодаря за уикенда на себе си и на Цвети