събота, 28 юни 2008 г.

Разходка до 7-те рилски езера

Първоначалната идея бе да спим 2 дни на Рила, след това само събота вечер, но в края на крайщата се качихме за съботата и се върнахме в София рано вечерта.

Към 10:30 ч. тръгнахме от х. Пионерска към х. Седемете езера, където обядвахме боб и леща, след което продължихме към езерата. За лош късмет се заформиха сиви ниски облаци и когато приближихме езеро Бъбрека ни започна дъжда, а аз незнам от какъв акъл, но си оставих дъждобраните и дългите дрехи в колата и помръзнах докато стигнем обратно. На х. Рилски езера пихме по един чай, където за късмет се срещнахме с една позната германка, която е в България за около 2 месеца. Слизането ни бе по-бързо, като и времето се изясни и позатопли отново.

Положнието на незаконното строителство на път и лифт съоръжения никак не е цветущо. Работите по лифта не са спрели и никой не може да накара инвеститорите да спазват Европейското законодателство.

Боб и леща
Всички пътеки водят към върха
Хижа "Седемте езера"

Снимките са тук и другите тук.

петък, 27 юни 2008 г.

Петъчно пръскане пред Народния театър

По инициатива на двама пичове - Калин и Борис се получи много забавно събиране на хора под формата на флаш моб - спонтанно появяване пред театъра, пръскане с пистолети и разпръсване на тълпата.

Ето всъщност как са се развили нещата: лятото на 2007-ма година четирима приятели решили да направят една забавна глупотевина, а именно - пръскане с вода пред народния театър "Иван Вазов"... Лятото на 2008-ма четиримата приятели се надяват да дойдат техни приятели, и приятели на техни приятели, и приятели на приятели на техни приятели и да направят най-голямото пръскане с вода в лятна нощ.

Първо прочетох информацията под формата на покана на страниците на Капитал Light, след което започнах да следя равитието и подготовката на нещата на Facebook групата наречена Midsummernight's sprinkle.

И така в угоровеният час и място се появих с моята еднолитрва пушка и се почнахме. С няколко презареждания от близката чешма успях да понапръскам този онзи, макар че и аз не успях да се опазая и бях сравнително мокър. Сестра ми се изявяваше като фотограф, докато Ива, Таня и Камен ме изчакаха за да седнем някъде на по бира.

Масовата стрелба с водни пистолети

Човекът с предпазният щит

Тук съм в бойна готовност

Снимките са тук , а другата част тук.

понеделник, 23 юни 2008 г.

Обезщетение от България Еър

През месец март 2008 г. на връщане от Париж, след като получих багажа си на летище София, за втори път получавам чадъра си счупен на две. Този път се изнервих и реших да подам официална жалба до авиокомпанията, с която съм летял, а именно България Еър. Издадоха ми входящ номер, препратиха ме и казаха да се обадя след няколко дни, тогава ми казаха да изпратя копия от всичките ми документи, бордни карти и т.н. на адрес. И това изпълних. След като документите ми бяха доставени до офис на авиокомпанията се наложи да се обаждам няколко пъти за да разбера до къде са придвижени документите ми. В крайна сметка след месец време получих положителен отговор, с който ми потвърдиха, че ще получа обезщетение в брой.

Поради малко или много мои ангажименти, успях да отида до офиса на авиокомпанията едва 3 месеца след датата на пътуването ми. Обадих се първо по телефона на летището, за да ми кажат в кой офис на България Еър да отида, казаха ми на Терминал 2. От там ме пратиха на терминал 1, най-накрая ме пренасочиха до високата сграда на авиокомпанията. Охраната там ми каза на 5 етаж, еди коя си стая. Там почаках, почаках и ме приеха, след ровене из документите се оказа, че жената е по заместване и не е "в час". Прати ме в стаята на счетоводството, където почаках 30 минути след края на регламентираната обедна почивка, а там се оказа, че трябва да получа първо решението за обезщетение от отдел "Рекламации и багажи", който се намира в ниската част на сградата и то от другата й страна. Най-накрая се добрах отново до счетоводството и получих прословутото обезщетение и в крайна сметка се замислих дали имаше смисъл да си губя повече от един ден, за да получа това нищожно обезщетение?!

Оставам без коментар...

неделя, 22 юни 2008 г.

Довършително-ремонтни работи на Приморско

Трябваше да поставяме последният ламиниран паркет в апартамента на Приморско и да се приключи с тези ремонти най-накрая. От 2001 г. насам все ремонти правим тук, което всъщност започна да омръзва. Още в петъка успяхме да опукаме стаята и паркета за нула време си пасна на мястото, дори первазите сложих. След малко почистване стаята светна и бе готова да посреща първите гости за сезона.

Тука му се е видел края вече

В събота се понаспах и започнах с монтаж на первази във втората стая, като през част от времето се занимавах с миенето на прозорци и почистване от общ характер. Приключихме с первазите и ходихме на плаж. Водата бе чудесна, а Чоки (малкия дакел) се къпа за първи път в морето. За голяма изненада не го бе страх и веднага задейства инстинтките си за плуване. След няколко опита му хареса, но си го бе страх. С Дъки си оформиха голяма игра по пясъка, както се вижда от снимките по-долу.

Кучешки живот

В неделя довършихме каквото имаше и ходихме на плаж, водата беше чай, без вълни, с малко водорасли. Дъки голямо гмуркане направи, вадеше рапанчета и водорасли, ама и доста пясък изяде. И на Чоки много му се хареса къпането и като малки деца, не можем да ги извадим от водата.

Към 16:00 ч. тръгнахме, минахме през гр Поморие, защото трябваше да купуваме ракия, а след това през с. Равда за да хапнем от най-добрите палачинки по българското черноморие. В 23:00 ч. се прибрахме у нас и догледахме мача, браво на Испания.

Нощен изглед към гр. Китен


Дъки се е метнал на батко си - природозащитник

Всички снимки са тук.

събота, 14 юни 2008 г.

Велоследобед над село Локорско

Със Стефан планирахме да ходим на Белоградчик, да посетим пещерите Магурата и Леденика, но метрологичните прогнози и самото време бяха дъжд, превалявания или валежи и затова отложихме пътуването. След обяд се натоварихме на колата с колелата и отпрашихме към село Локорско, където направихме един маршрут, предложен от МТБ-БГ. Едва на 20 км. от София има такива хубави села, човек просто да не му се седи в шумната и мръсна столица, дори времето ни поднесе чудесно слънце с разкъсана облачност и лек ветрец, за сметка на което в София се е изсипал проливен дъжд.

От центъра на селото се кара първо по асфалтиран път, след което се преминава по черен такъв, през гората и се стига до около 1000 м. надморска височина, след което започва спускане по каменисти пътеки и тревисти поляни, като след около 2 часа каране се озовахме отново на центъра на селото. Най-накрая GPS-a на телефона ми влезна в употреба като предварително му бях заложил споменатия маршрут и с него от време на време засичахме местоположението си, за да сме сигурни, че нямаме отклонения от трасето, тъй като нямахме отпечатана карта предварително. В края на краищата всичко завърши чудесно и към 18:00 ч. си бяхме по домовете.

Колелата в колата

Спускаме по скалите

и отново...

Интересна буболечка

...и облаци

както и един гущер на припек
Всичките снимки са тук.

вторник, 3 юни 2008 г.

Странджа - нестинари в с. Българи и разходка до Малко Търново

След като на стоп се придвижихме от Велико Търново до с. Българи, срещайки много нови и интересни хора, ето че вече сме на територията на парк Странджа и нестинарският празник е на пълни обороти.

Село Българи е център на нестинарството в България и всяка година на 2-ри срещу 3-ти юни се провежда този нестинарски събор, за който всъщност сме тръгнали. Като пристигнахме оставихме багажите в колата и се разходихме, за да намерим нещо за хапване и място за спане. Много ни допадна една поляна, накрая на селото, макар че и други хора си я бяха харесали вече. Хапнахме по 2 кебапчета с бира и бяхме готови за забавление.

Започнаха да се събират хора от всички краища на страната, както и множество момичета и момчета с традиционни български носии. Започна и програмата с изпълненията, много зареждащи изпълнения, в сърцето на Странджа. Не бях ходил на такова място. Не можех да се нарадвам на красивите момичета с шарените носии, богатството от цветове и фигури много ме изпълваше с емоция. Аз с фотоапарата си не спрях да щракам, дори някои моми позираха, явно изглеждах много професионалист, дори кмета на селото, когато исках да се кача на балкона на кметството ме попита: "Вие от коя телевизия сте?". :-)

Най-красивата снимка

Междувременно бай Мишо, най-известният нестинар в България подготвяше огъня за жарава. След като вече се притъмни и жаравата бе готова бай Мишо направи фигура с форма на слънце от жарава и ритуала започна с обикалянето на църквата и носенето на чудотворните икони. След като нестинарите преминаха през жарава и нещата"поугаснаха", хора от публиката започнаха да преминават през вече поугасналите въглени. Дори Чавдар на няколко пъти премина през тях.

Жаравата под форма на слънце

Когато се ориентирахме към мястото за спане, там двамата пичове с които пътувахме до с. Българи бяха запалили огън, имаше голяма компания, която се бе събрала и едно момиче със сина си запя с невероятен глас, като имаше едно момче с тамбура, което вкарваше ритъм в цялата работа. Така откарахме до към 1:00ч. и си легнахме. Тъй като оставихме палатката при Стефан спахме на чували, малко бе хладnо, но го преживяхме, а на сутринта слънцето ни зарадва много от рано и ни стопли бързо.

Всички хора се бяха изнесли рано рано, предвид че беше работен ден, а ние се отправихме към следващата спирка от Странджанското ни пътуване, а именно Малко Търново. Стопът нещо не ни провървя, защото след около два часа чакане минаха само 5-6 коли в нашата посока, но ето че моментът дойде и един младеж ни качи до крайната ни дестинация, че дори се уговорихме и да ни върне.

В Малко Търново се срещнахме с хората от дирекцията на парк Странджа, купихме си пътеводители и карти на парка и разгледахме инфоцентъра. Хората ни заведоха до местността Пантелеймон, където имаше една традиционна за миналото седянка на баби, които си пеят песни, то всъщност това сега е една туристическа атракция, но бе автентично, дори бабите ни изпяха няколко песни. След това бяхме заведени до село Бръшлян, където селският и екотуризма за много добре развити, а местните ни почерпиха с череши и мента. Не пропуснах да си сложа печат в книжката със стоте национални обекта.

Седянката на бабите

Нашият човек ни върна с колата до гр. Царево и от там ни качи една жена с огромен Range Rover с бебето си - Борис, което седеше на задната седалка. Остави ни на Приморско, което ни бе крайната спирка за деня.

Снимките са в 3 части: първа, втора и трета.

Темаскал в Стара планина - защо не?!

Преди 2-3 седмици получавам обаждане от неизвестен номер: Здрасти, Оги, попадна ми страницата Wander Ogy | BG Traveler , много пътешестваш, ...