събота, 25 април 2009 г.

Следобеден рафтинг до гр. Кресна на р. Струма

След като бях обявил плановете за рафтинг още преди 4-5 седмици, доста хора преминаха през списъка, някои се отказаха в последния момент, други пък се присъединиха в последния момент, така че в крайна сметка се събрахме точно 12 човека, именно бройката, която бяхме резервирали - аз, Жужа, Светльо, Вельо, Таня, Боби, Митя и още 5 негови приятеля.

От София тръгнахме към 12:30 ч. и в 14:15 ч. бяхме на Кресненското ханче, където ни бе сборния пункт. Похапнахме, поприказвахме и като дойде време се отправихме към X-club, които благодарение на Светльо ни предложиха по-добра цена. Подписахме си декларациите, платихме си таксите, получихме си екипировката - каска, неопрен, спасителна жилетка, обувки и гребло.

В пълно бойно снаряжение
След това си направихме малко снимки, направиха ни инструктаж за безопасност и се натоварихме на микробуса към началната точка за рафтинг.

Наперени преди пускането
Част от екипажа на "кораба"
Последни приготовления на сухо, среща с водача ни Митко, командите напред, назад, леви, десни и стоп, разгряване и влизане в буйните води на р. Струма.

Сухата тренировка
Най-важния елемент бе да имаме синхрон в гребането, макар че това от един път не се получава. Аз и Вельо бяхме на първа линия на рафта и се гледахме за да имаме синхрон в действията си. Водача малко се изнерви или просто бе нервен, но ние не се предадохме и преминахме почти без големи рискове през отделните по-бурни места. От снимките може да се видят няколко страхотни преминавания през водата, буквално потопени отдолу.

В поредния бързейНа излизане от "валяка"
След рафтинга всички бяхме усмихната и заредени с емоция. Отидохме да хапнем в гр. Кресна, има едно място с големи пилешки пържоли, след което към 19:30 ч. тръгнахме обратно към София и около 22:00 ч. с Вельо бяхме на гости у Ивет, където пихме по едно вино и хапахме леща. :-)

Всички снимки от деня са тук.

неделя, 19 април 2009 г.

Пещера "Магурата", крепост "Калето" и Белоградчишките скали

След като се наспахме и станахме към 8:30 ч., леко премръзнали заради летните спални чували, си казахме "Христос воскресе" и се чукнахме с яйца, хапнахме козунак с боза и започнахме да прибираме палатката и да се отправяме към следващия етап от нашето пътуване.

След като излязохме от гр. Враца заваля дъжд и в гр. Монтана ни посрещна дъжд, като едва в района вече на пещера Магурата имаше проблясъци на пролетното слънце. Паркирахме колата, купихме си билети и влезнахме в пещерата. Имаше група с водач, която бе влезнала 15 минути преди нас и в един момент ги застигнахме. В залата, в която се провеждат концерти, както каза водача има много хубава акустика и подкани някой да запее, за да се чуе. Марина се престраши и запя "Хубава си моя горо" - наистина беше велико, а и самата тя после каза, че това и е било мечта да запее в пещера.

На изхода на пещерата, от другата страна на хълма се намираше Рабишко езеро, а и слънцето бе преборило всички облаци и беше се затоплило много. 1,5 км походихме до входа на пещерата, изядохме по един сладолед "Ескимо" и продължихме към последния етап от нашето пътуване - Белоградчик и крепостта "Калето".

Около 14:30 ч. се бяхме изкачили на входа на комплекса, покатерихме се на скалите от към астрономическата обсерватория, похапнахме и се понесохме към самата крепост и по големите скални образувания. Покатерихме се на повечето, снимахме се, порадвахме се на чудесните гледки и тъй като започваше да се заоблачава и да припръсква, се отправихме към колата за да си тръгваме в посока гр. София.

Около 20:00 ч. бяхме на входа на гр. София при нормално натоварване на пътя и в 21:00 ч. всеки си бе по домовете на топло...

Снимките от моя фотоапарат са тук.
Снимките на Марина са тук.

събота, 18 април 2009 г.

Пещера "Леденика", екопътека до връх "Боров камък" и "Вратцата"

Най-сериозните се оказахме аз и Марина. В 8:30 ч. вече бяхме излезли на магистралата в посока Враца. Към 11:30 ч. стигнахме на входа на пещерата "Леденика", минавайки по пътя над гр. Враца - последователност от леви и десни завои, образувайки много интересна зигзагообразна серия от криви...

На паркинга пред пещерата се намира и хижа "Леденика", където похапнахме и пихме по един сок, порадвахме се на слънцето и тръгнахме да влизаме и за наш късмет пред нас точно влизаше групата с водач, а след нас заключиха входа. За около един час ни разведоха, показаха ни интересни форми и образувания от сталактити, сталагмити и сталактони. Вътре си бе доста хладно и влажно - като в пещера.

След тъмната разходка, се отправихме към с. Згориград, на края на което се намираше началото на екопътеката за водопада "Боров камък". По инструкциите на Adem от поредицата "Непознатата България" стигнахме до края на селото и открихме въпросната табела, оставихме колата, взехме най-необходимото - хапване, фотоапарати и дъждобрани. В началото пътеката бе равна и криволичеше около река Лева, но изведнъж пред нас се показаха мостчета и стълби, минаващи около разни скали. След около 2 часа стигнахме под водопада, но се изкачихме и до горната му част, където се откри чудесна гледка, макар че се бе заоблачило и започваше да капе по малко.

Скоро тръгнахме надолу, където се засякохме с няколко човека, а до колата с един голям пес, може би каракачанска овчарка. Минахме през църквата на селото и се ориентирахме към палатковия лагер, разположен на 50 метра от Вратцата, където е пълно с катерачи, даже се засякох с Влади, който вече пиеше биричка. Опънахме палатката, похапнахме козунак и тъй като нямахме никакви светлини, си легнахме с кокошките.

Снимките от моя фотоапарат са тук.
Снимките на Марина са тук.

неделя, 12 април 2009 г.

Snow Culture Rila Lakes '09

Съвсем спонтанната идея за ходене на Седемте Рилски Езера се превърна в поредния хубав уикенд извън големия град - уикенд изпълнен със много слънце, преходи със снегоходки и пролетен сняг в подножието на ез. Бъбрека.

С ранен старт в събота сутрин и сравнително бързо придвижване, стигнахме към 10:00 ч. над х. Пионерска. На паркинга пред новопостроения незаконен лифт беше по-зле от колкото на разорана нива след наводнение - топящи се снегове и разкаляно до коленете. След като паркирахме колата на безпоасно място, в близост до пътя, нагазихме в калта и се придвижихме нагоре към заснежената част, за да се подготви с багажите за ходенето нагоре. Междувременно се появиха Мишо и Тачката, нарамили сноубордовете и те към хижата.

Стотина метра над лифта вече беше изцяло заснежено, така че сложихме снегоходките и лека полека тръгнахме нагоре и към 12:30 ч. бяхме на хижата. Направи ми впечатление, че доста хора бойкотират използването на незаконния лифт, предвид че и цената, която предлагат е неоправдано висока - 10 лв. за една посока и 15 лв. в двете посоки. Също така "Рила Спорт" искат пари за да превозят багаж.

Настанихме се в стая 403 за 12 човека. Полегнахме малко и тръгнахме в посока ез. Бъбрека покрай "паничката", минавайки над улеите, следвайки зимната маркировка, като за нула време времето се скофти, заоблачи и започна да вали сняг, който принудително ни върна в хижата към 18:30 ч. Отново си полегнахме и с всички налични средства - фотоапарат, хапване и пийване слезнахме надолу, където лека полека се заформяше купона.

Наздравици, тостове, стари и нови познати, та така откарахме до към 23:00 ч., когато изведнъж един от хижарите реши да ни преориентира към заведението в мазето и най-грубо обяви, спирайки музиката и прибирайки всички кабели, че партито свършва и който иска да слиза в мазето. Аз само наминах за 30 минутки и си легнах.

С колегата Дидо и Ивет в пушилнята на хижата
В неделя се излюпихме към 8:00 ч., пробудени от яркото слънце, предвид че нямахме пердета на прозорците. Закусихме чудесни пържени филийки с конфитюр, сирене и мурсалски чай и към 10:00 ч. тръгнахме отново нагоре към езерата, като Мария реши да кара ски за последно този сезон.

Край брега на ез. Близнака си направихме чудесна почивка за около един час, препичайки се на слънце и радвайки се на тишината. Тръгнахме да слизаме надолу и се засякохме с нашите съквартиранти от хижата, които си бяха изградили скокче и си правеха трикове, аз даже успях да направя няколко снимки.

Един час на припек
Тръгнахме заедно надолу и аз се опитах да си пусна хвърчилото, но при всеки опит вятъра спираше...

Оплетен като петел в кълчища
Като стигнахме до хижата погледахме как запалени карачи преминаваха през езерото на скорост и 80% имаха успех, но имаше и забавни случаи, в които някой я падаше във водата, я спираше насред езерото, затъвайки до колене в ледените води.

Направихме един бърз и късен обяд и тръгнахме да слизаме надолу пеш, към 18:00 ч. бяхме на колата и около 20:00 ч. всички си бяха вече по домовете.

На брега на едно от езерата
Снимките са тук.

неделя, 5 април 2009 г.

Следобедна разходка до Черни връх с хвърчилото

След уморителна събота се поуспах в неделя сутринта и така около обяд решихме да се качим до Черни връх, за да си изпробвам новото хвърчило (kite). По пътя се засякохме с Иво, Адаша (Ачо) и Ади. Бе много забавно, гое седяхме до към 18:00 ч., а по пътя си играхме с хвърчилото, голяма забава е, но с тези 0,9 м2 няма голяма тръпка, затова следващия път още по-голямо.
Снимките са тук.

събота, 4 април 2009 г.

Пролетна акция за почистване

По инициатива на "Младите зелени" и "Зелената партия - българските зелени" проведохме съботна акция за почистване на междублоковото пространство на бл. 33 в Студентски град, в близост до "Бар на края на вселената". Студентите от Университета по архитектура, строителство и геодезия се включиха активно и събрахме много отпадъци, подкастрихме много дървета и храсти, както и засадихме около 200 храста. Също така подготвяме терена за изграждане на волейболно игрище.

С кирката в ръце
В обедната почивка
С дългогодишен опит като дървосекач...
Снимките са тук.

Темаскал в Стара планина - защо не?!

Преди 2-3 седмици получавам обаждане от неизвестен номер: Здрасти, Оги, попадна ми страницата Wander Ogy | BG Traveler , много пътешестваш, ...