Най-сериозните се оказахме аз и Марина. В 8:30 ч. вече бяхме излезли на магистралата в посока Враца. Към 11:30 ч. стигнахме на входа на пещерата "Леденика", минавайки по пътя над гр. Враца - последователност от леви и десни завои, образувайки много интересна зигзагообразна серия от криви...
На паркинга пред пещерата се намира и хижа "Леденика", където похапнахме и пихме по един сок, порадвахме се на слънцето и тръгнахме да влизаме и за наш късмет пред нас точно влизаше групата с водач, а след нас заключиха входа. За около един час ни разведоха, показаха ни интересни форми и образувания от сталактити, сталагмити и сталактони. Вътре си бе доста хладно и влажно - като в пещера.
След тъмната разходка, се отправихме към с. Згориград, на края на което се намираше началото на екопътеката за водопада "Боров камък". По инструкциите на Adem от поредицата "Непознатата България" стигнахме до края на селото и открихме въпросната табела, оставихме колата, взехме най-необходимото - хапване, фотоапарати и дъждобрани. В началото пътеката бе равна и криволичеше около река Лева, но изведнъж пред нас се показаха мостчета и стълби, минаващи около разни скали. След около 2 часа стигнахме под водопада, но се изкачихме и до горната му част, където се откри чудесна гледка, макар че се бе заоблачило и започваше да капе по малко.
Скоро тръгнахме надолу, където се засякохме с няколко човека, а до колата с един голям пес, може би каракачанска овчарка. Минахме през църквата на селото и се ориентирахме към палатковия лагер, разположен на 50 метра от Вратцата, където е пълно с катерачи, даже се засякох с Влади, който вече пиеше биричка. Опънахме палатката, похапнахме козунак и тъй като нямахме никакви светлини, си легнахме с кокошките.
Снимките от моя фотоапарат са тук.
Снимките на Марина са тук.
На паркинга пред пещерата се намира и хижа "Леденика", където похапнахме и пихме по един сок, порадвахме се на слънцето и тръгнахме да влизаме и за наш късмет пред нас точно влизаше групата с водач, а след нас заключиха входа. За около един час ни разведоха, показаха ни интересни форми и образувания от сталактити, сталагмити и сталактони. Вътре си бе доста хладно и влажно - като в пещера.
След тъмната разходка, се отправихме към с. Згориград, на края на което се намираше началото на екопътеката за водопада "Боров камък". По инструкциите на Adem от поредицата "Непознатата България" стигнахме до края на селото и открихме въпросната табела, оставихме колата, взехме най-необходимото - хапване, фотоапарати и дъждобрани. В началото пътеката бе равна и криволичеше около река Лева, но изведнъж пред нас се показаха мостчета и стълби, минаващи около разни скали. След около 2 часа стигнахме под водопада, но се изкачихме и до горната му част, където се откри чудесна гледка, макар че се бе заоблачило и започваше да капе по малко.
Скоро тръгнахме надолу, където се засякохме с няколко човека, а до колата с един голям пес, може би каракачанска овчарка. Минахме през църквата на селото и се ориентирахме към палатковия лагер, разположен на 50 метра от Вратцата, където е пълно с катерачи, даже се засякох с Влади, който вече пиеше биричка. Опънахме палатката, похапнахме козунак и тъй като нямахме никакви светлини, си легнахме с кокошките.
Снимките от моя фотоапарат са тук.
Няма коментари:
Публикуване на коментар