Ловешките потайности - Съева дупка, Зоопарк, Къкринско ханче, Крушунски водопади и Деветашка пещера

Този път реших разказчето ми да е по-богато на снимки и по-бедно на думи. За това накратко ще обобщя, че тръгнахме в ранната съботна сутрин с две коли мои хора и 2 коли хора на Петър. Двете групи се отправихме по направление Ловеч, където се разделихме на два лъча, които се събраха тново на Крушуна в неделя. Антон от Димитровград също се присъедини към екипа. На пътя за гр. Ловеч минахме през с. Брестница и се отбихме до пещера Съева дупка, която ми бе в списъка с предпочитани места за посещение тази година.

По пътеката минахме покрай една реликва от годините на социализма а именно машината на времето, която е спряла тук - Москвич дванайсетка, подпрян с камък на задната гума, за да не си тръгне в дерето

Красотите на пещера "Съева дупка", обект номер 33 от 100 Национални Туристически Обекта в България

След посещението в пещерата пристигнахме в гр. Ловеч, срещайки се с останалите в Зоопарка, който се намира на високото в града. Имаше интересни животни, като смия Зоопарк е наистина парк, богат на растителност и много прохладен и приятен.

Катерушка от годините на социализма, даже по-рано

Мъжкият паун, устремен и активизиран да привлече вниманието на женската

Царят на животните, залостен в клетката, имайки за съсед женската лъвица

Показвам колко каймак имаше прясно свареното домашно краве мляко, ако не ми вярвайте, жалко за вас...

"Бере мед" - пчелата в действие

Кошерите, които ни заобикаляха и пчелите работеха усърдно, събирайки мед от разцъфтелите дървета, храсти и полски цветя

"Хайде всички на закускааа... палачинките са готовиии..."

Крайният продукт беше прекрасна порция палачинки, гарнирани с домашен пчелен мед

И красотата на Крушунските водопади в един чудесен слънчев пролетен ден

И най-накрая да се вкарам и аз в някой кадър...

Най-високият водопад, погледнат от горе

Момента на щастие - прихванал поривистия вятър на голямата поляна

Както казаха някои познати, ето го тапета на работния плот на Windows XP

Огромното предверие на Деветашката пещера с височина от 60 метра

Чудесна гледна точка към небето

Поредица от отвори на тавана в използваната за целите на държавния резерв пещера

...и поглед от високо, точно над големия отвор

Всички снимки са подредени по места:

"Експедицията" в пещера Съева дупка е тук.

Посещението в Ловешкия зоопарк е тук.

Историческото Къкринско ханче е тук.

Нощуването и престоя ни в с. Кърпачево е тук.

Моменти от Крушунските водопади са тук.

Огромните размери на Деветашката пещера са тук.

За приемане на закона за пещерите

От: Българска федерация по спелеология

ДО НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ДО МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Уважаеми дами и господа народни представители ,

Ние, 900 –те членове на 35-те пещерни клуба, обединени от Българската федерация по спелеология (БФСп), считаме, че е крайно време българската държава да вземе действени мерки за защитата и опазването на нашите пещери!

В резултат на 80-годишната дейност на стотици пещерняци на територията на страната са проучени и изследвани около 6 000 пещери. Повечето от тях имат важно научно, културно, естетическо и стопанско значение:

- в пещерите Сухи печ (Козарника), Бачо Киро, Темната дупка, Магурата и много други се намират най-старите следи на човешката култура в Европа;

- стотици български пещери са били използвани като светилища и обители с религиозно предназначение;

- българските пещери се обитават от над 800 вида уникални пещерни животни;

- българските пещери са местообитание на най-големите прилепни колонии в Европа;

- 40 български пещери се използват за битово и стопанско водоснабдяване;

- в българските пещери са открити над 50 вида пещерни минерали;

- хиляди български пещери крият уникални пещерни образувания;

- 9 пещери у нас са благоустроени и посрещат хиляди туристи;

- 124 пещери, карстови образувания и извори са в списъка на националното ни геоложко наследство.

Съществуващите закони гарантират, в повечето случаи формално и непълноценно, опазването само на онези карстови терени и обекти, които са част от защитени територии – национални и природни паркове, резервати и природни забележителности - или са част от мрежата на НАТУРА 2000 в България.

Под най-сериозна угроза са пещерите, които не са защитени от съществуващите закони, каквито са почти всички (5 100) от проучените досега пещери в България. Те са обект на разрушителна и безнаказана човешка дейност - изменение на физическата им цялост – нарушаване на наслагате им, разрушаване на пещерните образувания, унищожаване на пещерната фауна, незаконна кариерна дейност, иманярство и много други.

През 2004 г. в съответствие с Директива 92/43 на ЕС, Споразумението за защита на европейските прилепи (ЕUROBATS), по което България е страна, и по препоръка 26/93 на ЕК, Министерството на околната среда и водите възложи на колектив на Българската федерация по спелеология да разработи проект за Закон за пещерите.

Целта на проектозакона бе да се постави опазването на пещерите в България пред всякакви други интереси. Той бе приет от Министерския съвет и депозиран в 39-тото Народно събрание. След като така и не достигна до пленарната зала, законът беше внесен за разглеждане и от 40-ото Народно събрание и бе приет на първо четене от Комисията по околната среда и водите. Времето за второ четене на проекта от комисията не стигна и отново не се стигна до обсъждането му в пленарна зала.

Какви са последствията?

Продължават с още по-разрушителна сила безобразията в българските пещери:

- неуредената им собственост поражда сериозни проблеми с тяхното опазване и природосъобразно използване;

- непрекъснато се увеличава броят на нерегламентираните сметища в пещери;

- много пещери са унищожени или застрашени от разрушение от кариерни дейности;

- безнаказано се замърсяват карстови извори и пещерни реки с непредсказуеми здравни последици за населението, използващо тези водоизточници;

- нараства незаконната търговия с пещерни образувания;

- безскрупулната иманярска ръка непрекъснато унищожава безценни пластове от човешката история и цивилизация;

- нерегламентираната туроператорска дейност унищожава природната цялост на пещерите и влияе негативно върху местообитанията на редки и застрашени животински видове – прилепи, птици, подземна безгръбначна фауна.

Излагайки всички тези проблеми, а чрез това и нашите тревоги, ние считаме, че действителното опазване на българските пещери може да бъде решено единствено чрез приемането от Народното събрание на Закона за пещерите!

Надяваме се, че Българското народно събрание няма да допусне нашите пещери, които са неотменима част от българското и общочовешкото природно, културно и историческо наследство, да бъдат загубени за бъдещите поколения.

За това се обръщаме към г-жа Цецка Цачева – председател на Народното събрание и към всички български народни представители и към г-н Бойко Борисов - министър председател на Ребублика България да вземат присърце съдбата на българските пещери и да направят необходимото за внасянето и приемането на Закона за пещерите!

С текста на проектозакона можете да се запознаете в деловодството на Народното събрание или на страницата му.

Нека с ум, воля и съвместни усилия съхраним 6-те хиляди български пещери!

Линк на петицията: http://bgpetition.com/zakonzapeshterite/index.html

Пещера "Магурата", крепост "Калето" и Белоградчишките скали

След като се наспахме и станахме към 8:30 ч., леко премръзнали заради летните спални чували, си казахме "Христос воскресе" и се чукнахме с яйца, хапнахме козунак с боза и започнахме да прибираме палатката и да се отправяме към следващия етап от нашето пътуване.

След като излязохме от гр. Враца заваля дъжд и в гр. Монтана ни посрещна дъжд, като едва в района вече на пещера Магурата имаше проблясъци на пролетното слънце. Паркирахме колата, купихме си билети и влезнахме в пещерата. Имаше група с водач, която бе влезнала 15 минути преди нас и в един момент ги застигнахме. В залата, в която се провеждат концерти, както каза водача има много хубава акустика и подкани някой да запее, за да се чуе. Марина се престраши и запя "Хубава си моя горо" - наистина беше велико, а и самата тя после каза, че това и е било мечта да запее в пещера.

На изхода на пещерата, от другата страна на хълма се намираше Рабишко езеро, а и слънцето бе преборило всички облаци и беше се затоплило много. 1,5 км походихме до входа на пещерата, изядохме по един сладолед "Ескимо" и продължихме към последния етап от нашето пътуване - Белоградчик и крепостта "Калето".

Около 14:30 ч. се бяхме изкачили на входа на комплекса, покатерихме се на скалите от към астрономическата обсерватория, похапнахме и се понесохме към самата крепост и по големите скални образувания. Покатерихме се на повечето, снимахме се, порадвахме се на чудесните гледки и тъй като започваше да се заоблачава и да припръсква, се отправихме към колата за да си тръгваме в посока гр. София.

Около 20:00 ч. бяхме на входа на гр. София при нормално натоварване на пътя и в 21:00 ч. всеки си бе по домовете на топло...

Снимките от моя фотоапарат са тук.

Снимките на Марина са тук.

Пещера "Леденика", екопътека до връх "Боров камък" и "Вратцата"

Най-сериозните се оказахме аз и Марина. В 8:30 ч. вече бяхме излезли на магистралата в посока Враца. Към 11:30 ч. стигнахме на входа на пещерата "Леденика", минавайки по пътя над гр. Враца - последователност от леви и десни завои, образувайки много интересна зигзагообразна серия от криви...

На паркинга пред пещерата се намира и хижа "Леденика", където похапнахме и пихме по един сок, порадвахме се на слънцето и тръгнахме да влизаме и за наш късмет пред нас точно влизаше групата с водач, а след нас заключиха входа. За около един час ни разведоха, показаха ни интересни форми и образувания от сталактити, сталагмити и сталактони. Вътре си бе доста хладно и влажно - като в пещера.

След тъмната разходка, се отправихме към с. Згориград, на края на което се намираше началото на екопътеката за водопада "Боров камък". По инструкциите на Adem от поредицата "Непознатата България" стигнахме до края на селото и открихме въпросната табела, оставихме колата, взехме най-необходимото - хапване, фотоапарати и дъждобрани. В началото пътеката бе равна и криволичеше около река Лева, но изведнъж пред нас се показаха мостчета и стълби, минаващи около разни скали. След около 2 часа стигнахме под водопада, но се изкачихме и до горната му част, където се откри чудесна гледка, макар че се бе заоблачило и започваше да капе по малко.

Скоро тръгнахме надолу, където се засякохме с няколко човека, а до колата с един голям пес, може би каракачанска овчарка. Минахме през църквата на селото и се ориентирахме към палатковия лагер, разположен на 50 метра от Вратцата, където е пълно с катерачи, даже се засякох с Влади, който вече пиеше биричка. Опънахме палатката, похапнахме козунак и тъй като нямахме никакви светлини, си легнахме с кокошките.

Снимките от моя фотоапарат са тук.

Снимките на Марина са тук.

Ягодинска пещера

Без много уговорки и планиране се хванахме петък вечер и решихме националния празник и уикенда да прекараме на Ягодинска пещера. Тръгване от София в 10ч, в Пловдив стигнахме около 12ч, малко се помотахме и отпрашихме към с. Ягодиново. Едни завои, едно чудо. Аз си спах като пич в колата. Обядвахме към 15ч в една страшна кръчма, тараторче, яйца по панагюрски, страхотни питки с чубричка, десертче и се издухме доста. Привечер ни посрещна една баба от селото, настанихме се в къщата, направихме софрата и се приготвяхме за другия ден за спускането в пещерата. На закуска едни палачинки, едно домашно сладко от боровинки, сладко от шипки и боров мед. Изпоядохме си ръцете. В пещерата се чувствах супер. Имаше един момент, в който имаше нужда да спускаме с въже около 30 метра. Голяма тръпка. Вътре бяхме около 6 часа. В София си стигнахме около 21ч.

Широка лъка на път за с. Ягодиново
Експериментите на Митака
Виден пещерняк
Кал до ушите
Причудливи форми в пещерата