Преход "чайче и снегоходки" в Балкана...

Общо 32 км. с 1769 м. изкачване и 2187 м. слизане - преход от Шипково, през хижа Васильов, хижа Ехо до Розино...

Походът „чайче и снегоходки” ще се осъществи!

Автор: Михаил Михов

Редакция : Оги Ковачев

Привет старопланински снегоплаватели, ако получавате този мейл, вероятно сте запланували зимно приключение в страната на мечо пух и дивия Прасчо. Може би това е точно Балканът, който пази своите тайни. И ги пази особено добре през зимата. Искам да ви предупредя, че все пак, въпреки многото сняг, и наклонените терени, походът „чайче и снегоходки” ще сеосъществи. Малко информация и подробности: В петък се срещаме в София на паркинга пред стадион Васил Левски в 15:45 часа, за да тръгнем в 16:00 часа. Оттам, потегляме с наш транспорт към Троян и село Шипково.

След като се опаковаме и нахлузим снегоходките, тръгваме из горите и ходим около 2,5 часа по тъмно. Трябва да си носим челници. Ако човек има резервен, няма да е излишен - както човека, така и челника. Ще стигнем към 22:00 часа (плюс минус, умножено и делено...) и на следващия ден ще тръгнем раничко, защото ни очаква по-дълъг преход. В двете хижи -Васильов и Ехо ще има по един вид супа. Чай безплатен и кафе. Другата храна си я носим ние. Групата е големичка - към 33 човека, така че ще трябва да сме организирани и съобразителни спрямо цялата група. Има незапомнени количества сняг по всички планини и със сигурност нашият маршрут няма да е утъпкан, така че се очаква едно истинско пъртино-парти тези дни. :-)

Застраховки: много полезно е всеки да си има планинска застраховка. Групова няма да си правим, защото голяма част от хората вече имат лични годишни застраховки. Едно място, където за минути те застраховат, е магазини Стената. За 3 дена ще е към 3 лв. на човек. За какво служи планинската застраховка – ами ако ни издирва планинска спасителна служба, ако организира акция заради някой човек, и този човек вземе че оцелее и дори след това има финансова ликвидност, ще трябва да си заплати услугата по спасяване на живота, която може да е над 1000 лв. Със застраховка си платил предварително за услугата. Носете си термуси с чай, якета за слънце и очила за дъжд, гети обезателно, щеки - много важно, шапки, ръкавици също. Хора с дълги носове - шапчици за нос и т.н.

Винаги имайте под ръка тоалетна хартия - в гората има мечки и ако тетевенските авджии пуцат из баирите, събратята на Мечо Пух може и да не са заспали дълбок сън...Не е задължително, но е добре да си носим някакви малки спалничували или спални чаршафи от тези, дето скоро навлязоха на пазара - копринени или памучни. Така ще улесним хижите в прането на чаршафи, което през зимата е доста трудоемка работа. Книги, учебници не носете, няма да има време за четене. Ютии също не – вятърът ще ни изглади достатъчнодобре. Музикалнии нструменти са добре дошли – тъпани, гайди, може и по-класически - контрабас, пиано... Ако някой има качаствено гърло - да го вземе и него. Толкова, друго още много, ама на място.

За въпроси (това означава – ако някой иска да му бъде зададен въпрос) - обаждайте се.

Snow Culture Rila Lakes '09

Съвсем спонтанната идея за ходене на Седемте Рилски Езера се превърна в поредния хубав уикенд извън големия град - уикенд изпълнен със много слънце, преходи със снегоходки и пролетен сняг в подножието на ез. Бъбрека.

С ранен старт в събота сутрин и сравнително бързо придвижване, стигнахме към 10:00 ч. над х. Пионерска. На паркинга пред новопостроения незаконен лифт беше по-зле от колкото на разорана нива след наводнение - топящи се снегове и разкаляно до коленете. След като паркирахме колата на безпоасно място, в близост до пътя, нагазихме в калта и се придвижихме нагоре към заснежената част, за да се подготви с багажите за ходенето нагоре. Междувременно се появиха Мишо и Тачката, нарамили сноубордовете и те към хижата.

Стотина метра над лифта вече беше изцяло заснежено, така че сложихме снегоходките и лека полека тръгнахме нагоре и към 12:30 ч. бяхме на хижата. Направи ми впечатление, че доста хора бойкотират използването на незаконния лифт, предвид че и цената, която предлагат е неоправдано висока - 10 лв. за една посока и 15 лв. в двете посоки. Също така "Рила Спорт" искат пари за да превозят багаж.

Настанихме се в стая 403 за 12 човека. Полегнахме малко и тръгнахме в посока ез. Бъбрека покрай "паничката", минавайки над улеите, следвайки зимната маркировка, като за нула време времето се скофти, заоблачи и започна да вали сняг, който принудително ни върна в хижата към 18:30 ч. Отново си полегнахме и с всички налични средства - фотоапарат, хапване и пийване слезнахме надолу, където лека полека се заформяше купона.

Наздравици, тостове, стари и нови познати, та така откарахме до към 23:00 ч., когато изведнъж един от хижарите реши да ни преориентира към заведението в мазето и най-грубо обяви, спирайки музиката и прибирайки всички кабели, че партито свършва и който иска да слиза в мазето. Аз само наминах за 30 минутки и си легнах.

С колегата Дидо и Ивет в пушилнята на хижата
В неделя се излюпихме към 8:00 ч., пробудени от яркото слънце, предвид че нямахме пердета на прозорците. Закусихме чудесни пържени филийки с конфитюр, сирене и мурсалски чай и към 10:00 ч. тръгнахме отново нагоре към езерата, като Мария реши да кара ски за последно този сезон.

Край брега на ез. Близнака си направихме чудесна почивка за около един час, препичайки се на слънце и радвайки се на тишината. Тръгнахме да слизаме надолу и се засякохме с нашите съквартиранти от хижата, които си бяха изградили скокче и си правеха трикове, аз даже успях да направя няколко снимки.

Един час на припек
Тръгнахме заедно надолу и аз се опитах да си пусна хвърчилото, но при всеки опит вятъра спираше...

Оплетен като петел в кълчища
Като стигнахме до хижата погледахме как запалени карачи преминаваха през езерото на скорост и 80% имаха успех, но имаше и забавни случаи, в които някой я падаше във водата, я спираше насред езерото, затъвайки до колене в ледените води.

Направихме един бърз и късен обяд и тръгнахме да слизаме надолу пеш, към 18:00 ч. бяхме на колата и около 20:00 ч. всички си бяха вече по домовете.

На брега на едно от езерата
Снимките са тук.

До Черни връх със снегоходки

С голямо закъснение все пак се качихме на Голи връх и от там до Черни връх. Времето по прогноза - слънце и слаб вятър. Тъй като бяхме позакъсняли, горе не ни чакаха и нямаше какво да се хапва.

Следва малко фотоистория, без много коментари...

Градът от птичи поглед
Части от новата маркировка...
Части от старата маркировка - фигурка, наподобяваща човече
Софийския цетър като фон на кайт сърфист в действие
Автоснимка в очилата на Владо
И самолетите минават ли минават
Красивите снежни форми, издялани от ветровете
Рила погледната от Черни връхСнимките са тук.

Следобедно качване на Черни връх

Към 11:00 ч. тръгнахме от София с колата, взехме Чавдар и продължихме към Алеко, където бе пълно с хора, макар че условията за каране бяха неподхоящи, предвид заледяванията по пистите...
Похапнахме сочни кюфтета и тръгнахме към 13:30 ч. със снегоходките нагоре. Страхотен вятър ни посрещаше през целия път до върха, който ни отне около 2:20 ч. време.
Горе похапнахме боб чорба с палачинка за десет и се звъртяхме по пътеката към Голи връх, където се накефихме на кайт-ски маняци...
Около 18:00 ч. бяхме при колата а в 19:00 ч. всички по домовете.

Днес си взех и нова Nokia N95 8GB.

Снимките са тук.

Невероятно слънце и много сняг на Рилските езера

С малко закъснение тръгнахме към Паничище, а по пътя на места температурата падаше до -14С с гъста мъгла. До хижа Пионерска, където оставихме колата беше -5С и настроихме снегоходките според обувките на всеки един от нас, заредихме си хапването и багажа, кой каквото си е взел и тръгнахме по трасето към хижата. Слънцето беше на макс и след няколко стотин метра ходене почнахме да загряваме и да се посъбличаме.
Около 13:00 ч. стигнахме на хижата и похапнахме боб с леща и се отправихме на слънчева, трийсет минутна релакс пауза на близката пейка. Подкосихме пистата и излезнахме на зимната маркировка към х. Скакавица, където слизането бе повече търкаляне и пързаляне, но бе много весело и забавно. До водопада нямаше време да се отбием и около 18:00 ч. вече бяхме се опаковали за спускането към Сапарева баня.Снимките са тук.