Балканът и хижа Амбарица

Един експеримент с цъфтящите минзухари

Плачещи скали на слизане от хижата

Узана, Шипка, Габрово, Етъра...

Bike route 1635627 - powered by Bikemap 

Страхотен съботен веломаршрут с приятели.

Преход "чайче и снегоходки" в Балкана...

Общо 32 км. с 1769 м. изкачване и 2187 м. слизане - преход от Шипково, през хижа Васильов, хижа Ехо до Розино...

Походът „чайче и снегоходки” ще се осъществи!

Автор: Михаил Михов

Редакция : Оги Ковачев

Привет старопланински снегоплаватели, ако получавате този мейл, вероятно сте запланували зимно приключение в страната на мечо пух и дивия Прасчо. Може би това е точно Балканът, който пази своите тайни. И ги пази особено добре през зимата. Искам да ви предупредя, че все пак, въпреки многото сняг, и наклонените терени, походът „чайче и снегоходки” ще сеосъществи. Малко информация и подробности: В петък се срещаме в София на паркинга пред стадион Васил Левски в 15:45 часа, за да тръгнем в 16:00 часа. Оттам, потегляме с наш транспорт към Троян и село Шипково.

След като се опаковаме и нахлузим снегоходките, тръгваме из горите и ходим около 2,5 часа по тъмно. Трябва да си носим челници. Ако човек има резервен, няма да е излишен - както човека, така и челника. Ще стигнем към 22:00 часа (плюс минус, умножено и делено...) и на следващия ден ще тръгнем раничко, защото ни очаква по-дълъг преход. В двете хижи -Васильов и Ехо ще има по един вид супа. Чай безплатен и кафе. Другата храна си я носим ние. Групата е големичка - към 33 човека, така че ще трябва да сме организирани и съобразителни спрямо цялата група. Има незапомнени количества сняг по всички планини и със сигурност нашият маршрут няма да е утъпкан, така че се очаква едно истинско пъртино-парти тези дни. :-)

Застраховки: много полезно е всеки да си има планинска застраховка. Групова няма да си правим, защото голяма част от хората вече имат лични годишни застраховки. Едно място, където за минути те застраховат, е магазини Стената. За 3 дена ще е към 3 лв. на човек. За какво служи планинската застраховка – ами ако ни издирва планинска спасителна служба, ако организира акция заради някой човек, и този човек вземе че оцелее и дори след това има финансова ликвидност, ще трябва да си заплати услугата по спасяване на живота, която може да е над 1000 лв. Със застраховка си платил предварително за услугата. Носете си термуси с чай, якета за слънце и очила за дъжд, гети обезателно, щеки - много важно, шапки, ръкавици също. Хора с дълги носове - шапчици за нос и т.н.

Винаги имайте под ръка тоалетна хартия - в гората има мечки и ако тетевенските авджии пуцат из баирите, събратята на Мечо Пух може и да не са заспали дълбок сън...Не е задължително, но е добре да си носим някакви малки спалничували или спални чаршафи от тези, дето скоро навлязоха на пазара - копринени или памучни. Така ще улесним хижите в прането на чаршафи, което през зимата е доста трудоемка работа. Книги, учебници не носете, няма да има време за четене. Ютии също не – вятърът ще ни изглади достатъчнодобре. Музикалнии нструменти са добре дошли – тъпани, гайди, може и по-класически - контрабас, пиано... Ако някой има качаствено гърло - да го вземе и него. Толкова, друго още много, ама на място.

За въпроси (това означава – ако някой иска да му бъде зададен въпрос) - обаждайте се.

Протест, подписка и информация за Витоша и горите

Мили приятели,

в момента българското правителство скорострелно прокарва промени в Закона за горите под натиска на Витоша ски. Промяната се движи бързешком – за рекордните 4 работни дни, тихомълком и при пълна липса на прозрачност и обществени консултации. Подобни скандални опити за ремонт в Закона за горите, които да направят големи държавни подаръци на офшорни оператори в ски туризма и други ползватели в горите, имаше и по време на Тройната коалиция. Промените в закона тогава бяха спрени заради острата обществена реакция и голямото обществено недоволство, т.е. благодарение на вас.

В сега предложените промени за пореден път се предлага строителството на ски писти и лифтове в горите да става без промяна на предназначението на територията и съответно без заплащане на такса за изключване на земята от горския фонд, което ще лиши държавата от десетки милиони левове приходи.

Със законопроекта управляващите са на път да прокарат и още няколко лобистки поправки, свързани с увеличаване сроковете за лов, износа на незаконна дървесина и застрояването на приватизирани частни гори без общ устройствен план.

Предложената промяна в Закона за горите обаче ще облагодетелства не само Витоша ски АД, но и всички инвеститори в ски курорти в горските територии на Стара планина, Рила, Родопите и Пирин.

В тази връзка е необходимо ОТНОВО изключително бърза и остра реакция от наша страна, за да спрем готвените промени в Закона за горите и така да защитим от застрояване българските планини. Законът беше одобрен от Министерски съвет и се очаква да бъде гласуван от Народното събрание още в първите работни дни на депутатите.

За това организираме ПРОТЕСТ пред Парламента още на 11ти януари, от 11.30 до 13.00 часа (избрали сме обедно време, за да може да е максимално удобно за всички работещи хора и същевременно народните ни представители да ни видят). Повече за протеста може да видите тук.

Освен това стартирахме НОВА подписка – моля подпишете и разпространете бързо: http://forthenature.org/petitions/18. След подписване в сайта моля изпратете подписката и от вашите лични електронни пощи – това се прави тъй като при организирането на предишни подписки автоматичното предпращане през сайта беше спирано по IP адрес от институциите, а когато писмата са изпратени от различни компютри, пощи и са с еразлични заглавия блокирането им е много по-трудно. Така институциите ще получат вашия протест дори преди ние да внесем официално петицията. Текстът и електронните адреси на институциите са лени за копиране след подписване на подписката.

Какви поправки в Закона за горите се готвят и защо поправките могат да бъдат определени като изключително лобистки можете да видите тук: 

Интересна статия за това кой владее зимните курорти и кой печели от поправките в Закона за горите можете да намерите тук.

Становище на Коалиция „За да остане природа в България“ относно ЗИД за Закона за горите, обявен за обществени консултации на 21 Декември 2011 г.: http://forthenature.org/news/2244

За още и нова информация по случаите може да следите сайта на Коалиция „За да остане природа в България“ - http://forthenature.org/. Очакваме ви на протеста в първия работен ден на депутатите (и осмия работен ден за всички нас) от новата година  – 11.01.2012! 

Ваши,

За да остане природа!

В сърцето на Стара Планина - от град Априлци през хижа Плевен, връх Ботев, водопад Райско пръскало и хижа Рай до град Калофер

Голям късмет извадих с планирането на пътуването ни до отправната ни точка, а именно гр. Априлци. Тъй като пътуването ни започваше на 6 май - Гергьовден и очаквах да има засилено придвижване на хората по пътища и гари, реших още на 3 май да се обадя до автобусния превозвач, за да резервирам билети. Речено и сторено - за голям късмет взех последните 4 билета на последния ред в автобуса до гр. Априлци.

Отпътувахме по график и в 13:00 ч. бяхме на центъра на града, поразходихме се, напазарувахме си по нещо за идните дни и тръгнахме по асфалтовото шосе през кв. Зора и кв. Видима до паркинга под хижа Плевен.

Успяхме да стигнем преди залез слънце на хижата, където бяхме посрещнати от няколко красиви свободни коне. А връх Ботев се виждаше "на една ръка разстояние".

Центърът на ПСС към БЧК се бе разположил на зелената полянка.

Трибагреника се бе разположил върху името на хижата, а зад него планината се бе настанила в пространството.

Моят приятел от Холандия практикуваше както той каза "Slack-lining Bulgarian style". 

В похода ни към върха и остатъците от прясно падналия майски сняг.

Вече сме стъпили на билото на Стара планина, част от международния маршрут Е-3 в българската му част Ком-Емине.

Красивите гледки са навсякъде - комбинациите от облаци, ледени форми, образувани от ветровете и студа.

Стъпили здраво на върха с поглед към метеорологичната станция, антените и военните съоръжения.

Военният камион останал от времето на социализма.

Аз и моят холандски приятел Аренд на връх Ботев.

Още красиви форми, изваяни от вятъра и студа.

Погледът е вече ориентиран на юг - долу се вижда хижа Рай, леко озарена от следобедното слънце. Отново, както и година по-рано - склона от южната страна е изцяло с разтопен сняг и няма следа от него.

Райското пръскало този път бе наистина пълноводно и величествено.

Есенното почистване в района на хижа Ехо в Стара Планина

От сряда до неделя се проведе мултифункционален лагер на хижа ЕХО, с няколко работни групи и работилници: една по почистване и извозване на стари сметища, една по почистване на остатъчни отпадъци след боровинкоберачи..., една по подобрения и арт в хижата, една по готвене и други. И тъй като ние сме от тези работещи, които от понеделник до петък са в офиса пред компютъра, трябваше да потеглим едва събота. И така следва...

В ранната съботна сутрин в 6:30 ч., както бяхме се уговорили с Надя, се срещнахме на паркинга на стадион "Васил Левски". Там се запознах с Вера от "Граждани за Рила", Зорница, Пламен и Филип. Оказа се, че ще пътуваме с 2 коли, защото сме 6 човека. Малко нерационално, но нямахме друг избор. Е все пак имахме място за стопаджии, дано да има нуждаещи се, на които да помогнем. :-)

Потеглихме. Бързо спиране на "Фантастико" на Театър София за дребни покупки, спиране на ОМВ на изхода от Ботевградско шосе за кафе и чай с банички и хванахме магистралата. За нула време изминахме няколко десетки километра и дойде разклона за излизане от магистралата, минаване през Гложене, Тетевен и Рибарица. Последните две населени места се оказаха безкрайни, от табела за вход до табела за изход сигурно имаше 15 километра. Отворих изрезката от картата на района и пътеката към хижата. След Рибарица имаше 2-3 километра до разклона за ловната хижа. По пътя срещнахме Мая и Мима, които бяха стигнали на стоп. Качихме ги до "бариерата", от където като наша отправна точка следваше 4 часов преход.

Сутрешната роса, преплела с в нишките на паяжината

Покрай реката, по черен път, минаваме през една пропаст, сред есенно оцветена широколистна гора и шумолящо поточе.

На кръстопътМалко след като свърши приятния равен път започна изкачването по една зигзагообразна пътека, след което стигнахме на билото на Стара Планина - разклон за хижа "Козя стена" на изток и хижа "Ехо" на запад.

Гъбки се подават... ...и ощеОтпочинахме около 20 - 30 минути и продължихме по билото. След около 30 минути бяхме над хижата.

Красотата на есенния пейзажВеднага се засякохме с познати и приятели, всички бяха седнали да почиват, личеше че кипи усилена работа. Регистрирахме се при Сашка, аз похапнах много вкусно сготвени зеленчуци от Скини - готвача на мероприятието. Качихме се до връх Юмрука с Вера, Зори и Наско, който понесе една домашна кайсиева. До пътеката има много приятен параклис, а на върха си духаше чудесен ветрец, за жалост поривист, но хвърчилото беше опънато и всички много му се радваха. Написахме впечатленията в специално оставената книга на върха. Обсъждахме идеи за пътуване на стоп около нова година, ориентирано на Изток - през Турция, може би Иран, Сирия, може би...

Параклиса под връх ЮмрукаХижа Ехо и билото на Стара планинаЗавърнахме се на хижата и се включихме в работата, копахме малко за прекарването на тръба за вода от ново планирания резервоар, който ще захранва хижата в по сухите месеци на годината. Другите бяха нацепили доста дърва, бяха сменили балатума в някои помещения, имаше доста дребни подобрения, които са от голяма полза за предстоящия зимен сезон.

За голяма моя изненада се засякох с Явор, който се оказа голям планинар, а преди работеше като охрана на хотел ЦСКА, сега в спедиторска компания.

Билото на залез слънцеПреди залеза опънахме палатката, не на най-доброто място, защото имаше равен терен само на билото, където бе най ветровито. Но нямахме избор. След това всички се събрахме пред хижата за да посрещнем залеза и да го снимаме. Захладя, температурите паднаха под 15С. Запознахме се след това, всички подредени в кръг, около 40 човека и всеки трябваше да си каже индианското име. :-) Забавно...

Вятъра се усили, всички бяхме в хижата, двойно повече хора, отколкото е капацитета на хижата. Започнаха се разговорите, кой къде ходил лятото, какви били ветровете и кой къде се запил безпаметно, като междувременно този ти предлага ракия, другия ти предлага ракия и в крайна сметка моята мента си остана непокътната, дори забравена. Осветлението в хижата идваше от един генератор, а една от идеите за в бъдеще време е енергията за електричеството да идва изцяло от слънчевите колектори, които ще бъдат монтирани на хижата. Преди лягане решихме да проверим състоянието на палатката ни. На вън беше се развихрил ураганен вятър, който бе счупил една от рейките и конструкцията бе станала доста нестабилна. Наложи се със светлината от мобилен телефон да правя аварийно укрепване, но се справих. Към 23:00 ч. Събрахме всички „съпалаткаджии” за да си легнем едновременно и да не се налага отваряне и затваряне на ципове и т.н. Събрахме се 4 човека в тройната палатка, беше ни доста топло и задушевно, а в ранната сутрин на неделния ден дори вятъра утихна.

Посрещнахме изгрева над билото на Стара Планина и заредени с чистата енергия от Балкана се приготвихме за дълъг ден на преходи и покоряване на нови върхове. За закуска имаше жито, хапнах 2 порции, защото нямаше друго какво да си купим за из път. Решихме да не се връщаме по същия път, а да минем през хижа Вежен. Очакваха ни 4 часа по билото, и 3 часа слизане от хижата до Рибарица. Тръгнахме аз, Вера, Зори, Надя и Маги, която се присъедини късно вечерта към компанията. Другите слезнаха по стария път. Тръгвайки към хижа Вежен, най-много ни крепеше мисълта за вкусните чорби, които ще ядем там за обяд. По пътя имахме южен вятър и много слънце. В една от почивките пускахме хвърчилото. Пътищата ни се разделиха когато Вера и Надя хванаха една пътека за хижата, останалите продължихме към вр. Вежен и накрая аз се отказах да качвам върха и Зори и Маги продължиха на горе.

Връх Вежен в далечинатаОказа се, че аз първи стигнах на хижата, там бях посрещнат от група младежи, пиещи поредната бира. В хижата научих най-лошата новина – няма никаква храна, няма нищо сладко и просто няма нищо. Аз реших да изляза на слънцето да се съблека, преоблякох си дрехите и се припекох на слънце. В един момент един от хората ме повика в хижата и ми каза че са събрали една порция от храната на хижарите – ориз със зеленчуци и месо. Тъкмо излизам и 4те момичета се появяват и аз ги зарадвах, че тази порция ще делим на 5 части, а те още повече ме зарадваха, като казаха че нито една от тях не яде месо. Бяха почти шокирани, че няма какво да се яде. Все пак хората ни посъбраха малко сиренце, маслини и хляб и така се понахранихме за да имаме малко сили за слизане надолу.

Тръгнахме в 16:00 ч. към Рибарица, Зори “дръпна” напред, Маги и Вера решиха да се изкъпят в реката и поизостанаха, а ние с Надя си вървяхме с едно темпо надолу. Вече наближавахме изхода от националния парк, когато силите ни и мотивацията силно започваха да намаляват, а до пътя имаше броени километри. В този момент от планината слизаше кола, която ние стопирахме, за жалост беше пълна, но в нея беше и човека, който ни нахрани на хижа Вежен. Явно като ни видя ни съжали и ни предложи да дойде да ни вземе, за да ни закара по-близо до колата, защото нямаше да можем да се приберем до полунощ. С бавно темпо с Надя стигнахме до селото преди Рибарица. Там се подхранихме с малко ябълки от едно дърво и в същия момент се появи човека – нашия спасител в този ден. В последствие се разбра, че той е полицай в района. Дори разказа историйка за група белгийци, които наскоро попаднали в мъгла и се загубили. Хванали се за зимната маркировка и сигнализирали на телефон 112, след 2-3 часа били спасени. Закара ни до разклона за хижа “Ехо” от пътя, където 3те километра до бариерата взех на бегом, защото се разбрахме с другите хора да се срещнем на центъра на Рибарица. И както бяхме 5 човека се оказа, че ще сме 7, защото Мишо и Ваня трябваше да си стигнат до Тетевен. Пътувахме с компанията на Джак Джонсън – всички много се накефиха на музиката му.

В Тетевен седнахме да вечеряме и в 22:00 ч. потеглихме обратно за София. Всички заспаха, пътя беше спокоен и в 23:30 ч. оставих всички по домовете.

Хижа "Ехо" вече се стопанисва съвместно от "Академик" Русе и сдружение „За Ехо” (www.ehoto.org), чиято дейност се подкрепя и от АПХ. Идеите на стопаните за следващите години са тя да се превърне в хижа-модел с възможно най-нисък екологичен отпечатък: да се изградят компостни тоалетни, да се въведе извозване на всички бавно разградими отпадъци, използване на еко препарати, слънчеви системи за енергия и топла вода, и всякакви други еко мерки. Също така стопаните ще се погрижат за по-адекватното поведение на посетителите в една от най-опасните български планини и информираността за ценностите на национален парк "Централен Балкан".

Началото на края на една цинична олигархия! Обсада на сградата на народното събрание

Началото на края на една цинична олигархия! Обсада на сградата на народното събрание:

старт четвъртък 16.30 пред парламента до края в петък заедно със студентите, в 13.00 пред парламента.

На второ четене вчера беше прието скандално продължаване на сезона за престъпните заменки на земи и респективното унищожаване на гори!!!

Нямаме причина да търпим повече!

Носете си метли!

На второ четене вчера беше прието скандално продължаване на сезона за престъпните заменки на земи и респективното унищожаване на гори!!! Депутатите от комисията по земеделие и гори отново опорочиха институцията народно събрание, оставяйки 9 месеца на всеки мафиот да завърши започнатото със заменките и ощетиха държавата с поредните милиони!
В същото време си гласуваха коледни премийки по време на финансова криза!

Поредното изпитание за нашето търпение мина всякакви граници заедно с:
- безочието
- корупцията
- нежното сливане на мафията с държавата пред очите ни
- убийствата и престъпността
- липсата на действащо правосъдие
- липса на демокартичност и изключване на гражданския сектор от взимането на решения
- цинизма
- спрените европейски фондове
- подменените обществени с лични приоритети
- изолацията на младите и образовани хора от демокартични принципи при взимането на решения
- липсата на дългосрочна стратегия за управление в икономиката, устойчивото развитие, социалната политика и т.н.
- унищожаването на българската природа и разбирането на екологията единствено като шанс да си продадем „някоя въглеродна квотичка”
- системното подценяване на умствения капацитет на българските граждани и унижаването им
- всичко, онова, което пречи на държавата ни да се развива интелигентно и устойчиво в един динамичен глобален контекст и по време на финансова криза

Гражданските движения „Да спасим Иракли”, „Граждани за Рила” и коалицията „За да остане природа” смятат, че политическият климат в държавата е нетърпим, а злоупотребите с човешки, природен и интелектуален ресурс трябва да бъдат платени от управляващите с доброволно напускане на постовете на властта, поради липса на качествата нужни за управлението на страната!

Ще отстояваме правото си на правова държава, чиста морално политическа среда и девствена природа докрай.

Вярваме, че всички засегнати от това малоумно управление на циници ще бъдат солидарни и ще застанем заедно пред парламента от днес нататък, за да докажем, че не сме мършата, която ни управлява, а се отличаваме с достойнство и воля!

16.30
18-ти декември 2008

Нова година, ново правителство!

P.S. Като млади и критично мислещи млади хора смятаме, че споменатите недъзи се отнасят и за столична община и некадърността в управлението й ни лишава от каквито и да било илюзии, че алтернатив на сегашното управление може да бъде Бойко Борисов.

Екскурзионно летуване - Стара планина 2008

След прекарани 8 дни в планината без интернет и телефонна връзка, разказът ми няма да е много обширен, ще наблегна на снимките, които са достатъчно красноречиви за това, колко е красива българската природа и защо трябва да се борим за да я спасим от набезите на инвеститорите, които виждат в нея само финикийските знаци и чуват шума на банкнотите, а не песните на птиците и двичението на дивите животни.

Маршрутът по който се движихме бе от Беклемето към х. Дерменка с 2 нощувки, х. Добрила с 2 нощувки, х. Васил Левски с 1 нощувка, х. Рай с 2 нощувки и х. Плевен с 1 нощувка, придружена с лунно затъмнение.

Една от малкото снимки, където ме има мен и Стара планина
Всички снимки са тук и тук.