Продължаващата гражданска война в Сирия за пореден път разкри основни политически и морални недъзи на нашето съвремие. А те са следните:
1. Войната на бунтовниците срещу властта в Дамаск, не е битка на доброто срещу злото. Това е борба на неясни структури, често силно фанатизирани групировки, да заемат мястото на един диктаторски режим. Нищо не говори, че подмяната на едните с другите по някакъв начин ще увеличи демокрацията и ще облекчи живота на населението.
2. Борбата на „великите сили“, най-вече в лицето на САЩ и Русия, е преди всичко да запазят и разширят своето влияние в региона и да продължат да извличат от това икономическа и политическа изгода.
3. ООН все още не се е превърнала в достатъчна степен в действен орган, който ефективно и ползотворно да се намесва в подобни конфликти, като допринася за тяхното решаване в интерес преди всичко на местното население.
С оглед на тази ситуация позицията на България трябва да бъде:
1. Да не допуска България да бъде въвлечена, нито пряко нито косвено, на страна на която и да е от групировките в конфликта в Сирия.
2. Да отстоява последователно позицията, че единствено Съветът за сигурност на ООН трябва да определи средствата и степента на интервенция в конфликта.
3. България трябва активно да настоява за по-голяма подкрепа от Европейския съюз за решаване на тежката хуманитарна ситуация с бежанците от Сирия.
Проблемът с бежанците е отговорност на цяла Европа, а не само на засегнатите страни.
