Всеки казваше, че две седмици престой в Индия са нищожно малко, но в крайна сметка излезнаха прави...
Идеята ми за пътешествие на изток дойде преди няколко години, когато вече започнах да се чувствам наситен от Европейските дестинации, които най-често посещавах. След запознанството ми с моя приятел от Непал Ражу Пандит от гр. Катманду - Непал бях замислил да се ориентирам натам, говорили бяхме и с Горица, че на нея и се ходеше в Индия и мислихме някога да тръгнем и да комбинираме двете страни. Покрай тези планове дните си минаваха, но така и не се виждаше план за пътуване в обозримо бъдеще. Но в един хубав мартенски ден на 2010 г. моя приятел Аренд от Холандия ми изпрати покана в едно "Писмо с много труден отговор", което аз споделих с моите близки и приятели и реших: тръгвам за Индия, но за кратко двуседмично пътуване.
Започнах да разглеждам за самолетни билети и да се ориентирам в предложенията на авиокомпаниите и попаднах на предложенията на Аэрофлот като цените бяха около 390-420 евро за двупосочен билет през Москва. Първоначално си купих билет само за мен в края на месец май. Имах още двама потенциални партньори, които бяха изявили желание да се включат в пътешествието - моя колега от УНСС Владо, както и Петя от "Петък". Владо се колебаеше дали е готов да извади необходимата сума за пътуването, колебаейки се колко ще са ни разходите по самия престой в Индия. Петя пък се чудеше дали да си задели парите за пътуването или за да си закупи цифров огледално-рефлексен фотопапарат. В крайна сметка Владо се колеба до последните седмици преди пътуването, а Петя се фокусира върху купуването на фотоапарат и окончателно затвори главата за преговори.
Лятото си вървеше, аз си подадох документи за паспорт около началото на август, опитвайки се да избегна дългите опашки, а спорта бе готов в средата на септември, когато купихме билет и за Оля. Към края на септември подготвихме формуляра за кандидатстване за виза към посолството на Индия, подадохме документит към средата на октомври с искане за двукратна виза, защото имахме желание да отидем и до Непал, но консула изиска билет, с който ще влезнем отново в Индия, но ние нямхаме такъв и се отказахме. Получихме еднократни визи, като таксата за туристическите такива е 100 лева. Дните се нижеха неусетно един по един и така си наближи рождения ми ден в края на октомври и след него вече започнах да усещам тръпката и настроението, което се създава преди едно такова екзотично и загадъчно пътешествие - без резервации за хотели, без планиране на конкретни места за посещение... На първо време си бях набелязал 10-12 интересни града в централната част на Индия, които намерих за по-интересни и толкоз.
Вече е ноември и комуникацията ми с моя холандски приятел Аренд стана по интензивна, именно в организационно-подготвителната фаза за нашето пътуване. Той замина още през август към Афганистан и вече бе се придвижил до Индия, като след края на един курс, воден от Далай Лама, се бе насочил към Непал, тъй като се уточнихме, че ние този път няма да имаме време и възможност за ходене, та той планира, две седмици преди ние да пристигнем в Индия, своето ходене до Непал. Имахме принципна уговорка да се срещнем в гр. Варанаси на ж.п. гарата на 16 ноември сутринта.
Идеята ми за пътешествие на изток дойде преди няколко години, когато вече започнах да се чувствам наситен от Европейските дестинации, които най-често посещавах. След запознанството ми с моя приятел от Непал Ражу Пандит от гр. Катманду - Непал бях замислил да се ориентирам натам, говорили бяхме и с Горица, че на нея и се ходеше в Индия и мислихме някога да тръгнем и да комбинираме двете страни. Покрай тези планове дните си минаваха, но така и не се виждаше план за пътуване в обозримо бъдеще. Но в един хубав мартенски ден на 2010 г. моя приятел Аренд от Холандия ми изпрати покана в едно "Писмо с много труден отговор", което аз споделих с моите близки и приятели и реших: тръгвам за Индия, но за кратко двуседмично пътуване.
Започнах да разглеждам за самолетни билети и да се ориентирам в предложенията на авиокомпаниите и попаднах на предложенията на Аэрофлот като цените бяха около 390-420 евро за двупосочен билет през Москва. Първоначално си купих билет само за мен в края на месец май. Имах още двама потенциални партньори, които бяха изявили желание да се включат в пътешествието - моя колега от УНСС Владо, както и Петя от "Петък". Владо се колебаеше дали е готов да извади необходимата сума за пътуването, колебаейки се колко ще са ни разходите по самия престой в Индия. Петя пък се чудеше дали да си задели парите за пътуването или за да си закупи цифров огледално-рефлексен фотопапарат. В крайна сметка Владо се колеба до последните седмици преди пътуването, а Петя се фокусира върху купуването на фотоапарат и окончателно затвори главата за преговори.
Лятото си вървеше, аз си подадох документи за паспорт около началото на август, опитвайки се да избегна дългите опашки, а спорта бе готов в средата на септември, когато купихме билет и за Оля. Към края на септември подготвихме формуляра за кандидатстване за виза към посолството на Индия, подадохме документит към средата на октомври с искане за двукратна виза, защото имахме желание да отидем и до Непал, но консула изиска билет, с който ще влезнем отново в Индия, но ние нямхаме такъв и се отказахме. Получихме еднократни визи, като таксата за туристическите такива е 100 лева. Дните се нижеха неусетно един по един и така си наближи рождения ми ден в края на октомври и след него вече започнах да усещам тръпката и настроението, което се създава преди едно такова екзотично и загадъчно пътешествие - без резервации за хотели, без планиране на конкретни места за посещение... На първо време си бях набелязал 10-12 интересни града в централната част на Индия, които намерих за по-интересни и толкоз.
Вече е ноември и комуникацията ми с моя холандски приятел Аренд стана по интензивна, именно в организационно-подготвителната фаза за нашето пътуване. Той замина още през август към Афганистан и вече бе се придвижил до Индия, като след края на един курс, воден от Далай Лама, се бе насочил към Непал, тъй като се уточнихме, че ние този път няма да имаме време и възможност за ходене, та той планира, две седмици преди ние да пристигнем в Индия, своето ходене до Непал. Имахме принципна уговорка да се срещнем в гр. Варанаси на ж.п. гарата на 16 ноември сутринта.
Всеки един посетен град от това пътешествие ще публикувам в отделна публикация, за да мога да споделя по-детайлни впечатления и да не забравям нещо важно, пишейки всичко наведнъж.
И накратко ще обърна внимание на записа от нашата обиколка, изобразен на картата от Google Maps. Сумарно сме изминали около 3000 километра, като по-голямата част от пътуването беше с междуградкси автобуси, а другата част с уникален индийски влак.
Видео файлове са качени на YouTube профила ми тук.
Няма коментари:
Публикуване на коментар