Остров Гьокчеада - рай за сърфистите

В едно списание наскоро четох статия за Гьокчеада и мога да кажа, че веднъж изписан разказ за острова е на 95% сходен със всеки друг пътепис от там, независимо от датата на пътуването и броя на хората, които са пътували. Затова ще бъда доста кратък и с не много подробности.

Още през февруари бяхме планирали да ходим за четирите почивни дни около 22 септември 2009г. и плана ни влезна в действие.

От Пловдив тръгнахме към 23:00 ч. - аз, Алекс, Вельо, Стефан и Меги. Един сърф, два гика и три колела. В другата кола бяха баща ми, Калина и Велка. Минахме през Капитан Андреево, където без никакви проверки бяхме допуснати на турска територия. Митничаря от турска страна проговори на руски, с питане дали отиваме на острова и дали може да го вземем с нас. Уговорихме се другия път да имаме място и за него... таман! Много коли със сърфове ни задминаваха или ние задминавахме. На развиделяване вече достигнахме до Дарданелите и бяхме "приятно" изненадани от завилата се опашка на ферибота, 2-3 завоя преди подстъпа до пристанището. Другата кола, в която пътуваха баща ми с Велка и Калина, пристигна след около час. Имахме надежда да се качим на първия ферибо, но уви, оказа се че в Турция се отбелязва някакъв религиозен празник и наплива беше жесток. За късмет първия ферибот не бе достатъчен и ние останахме на опашката, 3-та кола подред, а Алекс се качи сама на ферибота с колелото. Почакахме 2-3 часа, докато се върне ферито, като през това време си пихме по един чай, пускахме хвърчило и си приказвахме. На опашката българите бяха със спортното оборудване, а турците бяха само със семействата си и дечурлигата.

Пътуването с ферибота беше обичайните около 80-90 минути. Вече стъпили здраво на острова трябваше да открием Алекс, която всъщност се оказа, че ми е звъняла на изключения телефон и ми е оставила само гласово съобщение. Отркихме я опънала се на една пейка, до пристанището, на слънчице и спокойствие.

Отправихме се към с. Ешелек, където следваше да търсим квартира. Оказа се ча сме поукаснели и всичко е окупирано. Успяхме да намерим една стая за трима, като с Алекс решихме да спиме в колата. Бащата се появиха към следобеда, те също си намериха къща. Разходихме се до уейв спот-а, покарахме колела до къмпинга на Шен, нагазихме в безсолното езеро и се порадвахме на залеза.

Вечерта се събрахме в центъра за да хапнем вкусни манджи и се видяхме и с други познати.

На другия ден вятъра беше прекалено силен за ученици, погребахме с голямата дъска, поплувахме и се пекохме на вятъра и слънцето. Към следобеда се екипирах с неопрена и влезнах за час, но много бързо дърпаше на вътре, не си бе за учение. Жалко, че никой не можа да се пробва.

По-следващия ден се пекохме на завет до ранния следобед и след това направихме панораната обиколка на острова, видяхме костенурки и други животинки, хубави места и накрая изпратихме слънцето зад о-в Самотраки. Направихме последните покупки от острова и на другата сутрин рано рано се отправихме към пристанището, за да се качим на едва втория ферибот към 10:00 ч.

Решихме да се приберем през Гърция, спряхме в гр. Кешан, изхарчвайки последните пари и продължихме към Гръцко. Дадох на Алекс да кара през цяла Гърция до България.

Реят се сред вълните и вятъра като пера
Един от многото скачащи кайтъри
Здраво желаем комшу...
Малко преди залез слънце
Кратка почивка сред завет и спокойствие
Приговяме се за гребане
В подготовка за правене на поворот
На уейв спот-а
При опитите да карам
Логото на сърф дъската...
Целия екипаж на кораба

Три дни в ориента - до Истанбул и обратно

След като плана за ходене до о-в Гьокчеада пропадна, решихме да се отбием до Истанбул. Аз, Деси, Петко и Дино.

Както очаквах тръгнахме доста по-късно от планираното. На границата минахме за по-малко от половин час, като притесненията, около документите на колата, която е с пълномощно, се оказха излишни, но типично в стил Деси, тя се вкара във филм, че ще ни върнат, защото пълномощното е преведено само на английски, а не на турски. След границата се качихме на магистралата и в Истанбул бяхме към 8:00 ч. Благодарение на моя верен приятел - телефонът ми с вградения GPS се докарахме до самия хостел, който е на центъра. Тъй като бе доста рано за чек-ин си направихме една разходка до стадиона на Бешикташ, минахме по моста на Босфора и се разходихме до Азиатската част, пробвахме баклави и толумби, поседяхме до морето и се отправихме обратно към Европа за да подремнем следобеда.

Вечерта след следобедната дрямка ни отведе пак до крайбрежието, където стотина рибари се приготвяха да събират такъмите след риболов от моста над Босфора. Поразходихме се, полюбувахме се на нощните светлини и хоризонта, видяхме 2 големи круизни кораба и капнали от умора, бяхме готови за спане.

На втория ден имахме планирано ходене до няколко места, но за съжаление тъй като бе неделя (пазар на турски) почти всички магазини бяха затворени, но имаше много хора по улиците и основно посетители в джамиите. Капалъ Чарши бе затворен. За да влезнем в Света София пък искаха по 20 лири (курса е около 1:1), при което се отказахме. В Синята джамия така и не пожелахме да гледаме, защото бе страхотна навалица. Направихме си един круиз с градските корабчета по Босфора, вечеряхме много вкусна рибка и отново капнали се прибрахме да се освежим и късната вечер ни отведе в моят любим наргиле бар. Там откарахме до почти полунощ, но си заслужаваше напрежението.

Последния ден ни бе за опаковане и ранно тръгване. По магистралата и хоп... след 200 км газостанция на Одрин. Решихме да пообиколим в Одрин, пак похапнахме и най-накрая си хванахме пътя, като този път чакането ни отне около 90 минути, то не беха гишета, проверки и т.н.

Ретро трамвай по главната улица
Кула "Галата"
...без коментар...Отново...без коментар...Снимките са тук.

Уиндсърф на о-в Гьокчеада, Турция

Баща ми се обади в четвъртък и хайде да тръгваме към Турция на сърф, очакваше се да има хубав вятър точно тези дни. Отпътувахме късно вечерта с Фиат Пунто, качихме сърфа на багажника и си взехме добро настроение! Към 5:30 ч. преминахме границата на Капитан Андреево и в 10:00 ч. стигнахме Кабатепе, от където с ферибот потегляме към остров Гьокчеада.

Аз и баща ми

Самото усещане, че си в Егейско море неусетно те връща към омировата “Одисея”, станала символ на идеята за пътешествие и премеждие. Очакването, че ще стъпиш на земя, в която синът на Зевс и на нимфата Мая, Хермес се е носил над земята и морето с крилатите си златни сандали, те кара вече да се чувстваш исторически човек. Границите между мит и реалност постепенно се размиват още преди да си стъпил на приказния остров, наричан от елините Имброс, което в превод означава –“Ветровит остров”. В далечните времена, описани в гръцката митология, морският бог Нерей живеел между егейските острови Самотраки и Имброс. Почитали го като добър, мъдър и справедлив старец, който помагал на мореплавателите в трудни моменти.

Само след час и половина пътуване стъпихме на острова, невероятно местенце с много привлекателен полъх на вятъра и силно греещо слънце. Веднага се отправихме към мястото, където са разположени Шерин кьой, Ювалъ и Ешелек, известен като “заливът на сърфистите”. Тук се практикуват и други спортове свързани с уникалната природа на острова, като скално катерене, маратон, но най-вече уинсърф, а село Ешелек бе мястото, където баща ми имаше идея да спим. Настанихме се в една къща, която се стопанисва от баба и дядо. Нито един от тях знаеше какъвто и да е език, с който да се разберем, но с езика на тялото и арабските цифри успяхме да договорим цената на нощувките (10 лева/човек) за 3 вечери. Къщата разполагаше с 4 стаи, много легла и 2-3 бани, топла вода и всички условия, които са необходими на човек, за да се почуства у дома си. Дори бабата беше приготвила сладко от ягоди, домашно кисело и прясно мляко, което беше заредено в хладилника.

Вековната история на днешния турски остров Гьокчеада познава много обрати. Днес той е спокойно място за туризъм, останало незасегнато от урбанизацията. Много българи търсят тихите заливи на островните брегове, за да избягат от напрежението на съвременността. Морски спортове, риболов, разглеждане на исторически забележителности – това предлага днес Гьокчеада, един егейски остров само на няколко часа път от Одрин.

Карта на о-в Гьокчеада

Остров Гьокчеада е с площ 289 кв.км. От север на юг дължината му е 13 километра, а от изток на запад 30 км. Намира се на 33 мили от пристанището Кабатепе и на 16 мили от остров Лимнос. При ясно време се вижда друг гръцки остров Самотраки, който е на разстояние 14 мили от Имброс. Със своите заливи, вулканични скали и чисто море островът е едно прекрасно място, в което движението на различните култури е оставило своя траен отпечатък. Тук можете да видите остатъци от византийски стени, пра-елински каменни останки, манастири, църкви и джамии.

Някои от градчетата на острова все още носят атмосферата на старите гръцки селища с калдъръмените тесни улички и разлистения олиандър пред всяка врата. Зейтинли Кьой е китно селце, което носи името си от маслиновите насаждения, разположени в подножието му. Тук можете да си поръчате хубаво турско кафе и да разгледате старата църква.

Най-големият град на острова и административен център е Гьокчеада, чието население наброява около 7 000 души.

В продължение на четирите дни, които прекарахме на острова имахме чудесно време, пообиколихме острова, като още първия ден се разходихме до полуизоставеното селце Бадемли, в старинен гръцки стил, тесни улички и схлупени къщурки. Единственият жив човек, който видяхме бе кръчмарят, заседнал на центъра и чакащ някой заблуден посетител. Над селото се откриваше чудесна гледка към военното пристанище, а залезът беше страхотен, като слънцето попадаше над о-в Самотраки. Другото интересно, което се случваше по време на нашия престой бе военното учение, което се провеждаше повсеместно на острова. Тъй като може би военните в Турция използват този остров за отбранителни цели, предвид географското му положение, имаше военни бази и казарми около всяко селце. Та военното учение на моменти ни ограничаваше при предвижване от село Ешелек до къмпинга, където карахме сърф, но ние научихме графика на заниманията и се съобразявахме, за да не ни задържат насред пътя. Наистина учението бе доста мащабно и имаше стрелби с доста големи снаряди.

Изгледа над село Бадемли

Изгледа към пристанището


Изоставените къщи на селото

От кулинарна гледна точка мога да се оплача положително от факта, че имаше толкова много вкусни работи, че всеки ден преяждах с всякакви вкуснотии, като най-предпочитаното от мен бе супата от червена леща, нахут и баклава

На сърф спот-а, както всички го наричаха, имаше доста българско присъствие, приоритетно сърфисити, като тук цените бяха малко по туристически, в сравнение с центъра, където всичко бе на приемливи цени. До сърф спот-а имаше едно езеро, което на дълбочина е около 30-50 см, богато на сяра и по думите на местните, лечебните свойства на калта се използват за различни цели. Та един ден решихме да се разходим в езерото, за да стигнем до другия му край, където имаше розово фламинго. Така и не стигнахме, защото ни се стори доста далеч. Другата разходка, която не изпълнихме до край бе по плажа, но тъй като имаше доста чайки, които бранейки малките си започнаха да стават малко или много застрашителни, прелитайки прекалено ниско над главите ни и за да не станем част от сюжет, подобен на този от филма на Хичкок "Птиците", решихме бързичко да се връщаме към нашата си територия.

На връщане към България решихме да минем през Гърция (пункта се казва Ипсала), за да спестим малко от пътя и да разнообразим пътуването си. Към 1:00 ч. всеки се прибра по домовете.

Използвал съм малко информация от филм, излъчен по телевизия МСАТ, посветен на о-в Гьокчеада.

Всички снимки са ТУК.