Трети конгрес на Европейската Зелена Партия в Брюксел

Тръгнах от работа около 15:30 ч. с такси до летището, където Горица вече от един час чакаше, защото беше пристигнала доста по-рано, за да е спокойна. На летището се появиха и останалите от делегацията, регистрация, проверка за сигурността, лични документи и седнахме да чакаме. С автобус ни закараха до самолета и веднага направи впечатление, че самолета е от чисто новите, ЕърБъс 320 - без драскотина и бял като платно. Посрещнаха ни, настаниха ни и тъй като нямаше много хора се разположихме по двама на три седалки. Залъгаха ни с по едно сандвичле и малък мъфин, сокче, чаша червено вино и аз даже подремнах малко.
В Брюксел кацнахме по разписание, валеше дъждец, 8С и много приятно за разходка. Хванахме влак до центъра и слязохме на Централната гара, с Горица се поразходихме на бързо до "Централния площад", "пикаещото момченце", минахме по малките улички и хванахме метрото, трамвая и към 22:30 ч. пристигнахме в семейството, в което ни бе предложено настаняване.

Къщата беше като в приказна история - четири етажа, високи тавани, старинни мебели и предмети. Хората ни посрещнаха като близки приятели, без дори да сме си говорили някога и да сме се виждали. Поканиха ни на домашна вегетарианска лазаня, салата от много магданоз и други треви. Легнахме си към 0:00 ч. В петък сутринта станахме към 8:30 ч., вече не валеше, закусихме пълноценна био-закуска с домашно приготвено сладко, пълнозърнест хляб, масло и чудесен чай. Отправихме се към Европейския парламент, където се провежда конгреса, като още по пътя срещнахме много стари познайници от целия Европейски континент. Преминахме през регистрацията и влезнахме на сутрешната сесия на Конгреса. Нямаше кой знае какво ново да се чуе, продължаваха срещите ни с познати - Бартек, Бруно, Батал, Марина, Флоран, групата на Швейцария и много други.

Обядвахме в ресторанта на Европарламента - много вкусна сьомга със задушени зеленчуци на скара, картофено пюре и гъбена крем супа. След обяда успях да намеря място, където може да се изхвърлят използвани батерии и така най-накрая се отървах от около 20 батерийки, които си носех от България, специално за да ги изхвърля на такова място.
Следобедната сесия бе посветена на взаимоотношенията между изтока и запада. След сесията си направихме една разходка по града, поразгледахме магазините, но нищо не си харесахме, освен детски дрешки за Никола. Вечерта имахме официално откриване на конгреса, с много речи и изказвания. След сесията имаше скромен прием във фоайето на Парламента, с хапване и напитки. Срещнахме се със стари познати, поприказвахме, заснеха ни в едно шеговито видео, отговаряйки на въпроса "Защо е необходимо да се премахне монетата от един евро цент" на български език. Към 22:00 ч. си тръгнахме за да пестим енергия за събота вечер, когато е планирано голямо събитие и концерт.

Събота се оспахме малко и пристигнахме в парламент за втората част на първата сесия. Имаше представяне на документите за кампанията, общите символи - лого, банери и слогани, уеб сайт и други. В следобеда имаше представяне на филма - "20 години - Зелените в Европейския Парламент", в който имаше много интересни кадри от годините, акции, кампании, най-хубаво бе да се види различните кампании на депутатите в залата на Парламента - една от тях бе срещу клонирането, когато цялата зала бе облечена по един и същ начин и всички бяха с бели маски, символизирайки клонинги. Друга акция бе когато Групата е била наречена "Група пирати" и Зелените се явяват в пленарната зала, облечени като пирати. :-)Към края на деня Дани Кон Бендит имаше силна реч, точно в неговия стил - разпален, пълен с енергия и силно мотивиращ.
Отново имахме малка почивка и се разходихме до спортен магазин "Декатлон", от който си накупихме разни дрешки, както и хвърчило, което одавна планирах да си купя, именно от там. След магазина веднага се отпрвихме към мястото за концерта и вечеря. Огромно хале, което преди поне 100 години е било използвано като център за размяна на поща и размяна на коне, както един модерен пощенски комплекс в наши дни. Хапнахме, пийнахме, поприказвахме с този и онзи и към полунощ се отправихме за да си починем за неделното заседание на Съвета на Европейската Зелена Партия.

В неделя се сбогувахме с нашите домакини и в 10:00 ч. пристигнахме в Парламента и започнаха обсъжданията на резолюциите и други процедурни предложения. Слава богу времето бе се изяснило и много приятно. След заседанието на съвета на ЕЗП, тръгнахме директно към летището, защото малко се проточиха нещата, освен това и полета ни бе забавен с един час и така в България си кацнахме към 0:36 ч.

Снимките са малко повече и са разделени на няколко албума: тук...

Два дни в Солун

След като идеята да тръгнем за Солун с Горица и Витан още в събота сутринта се провали, с Вельо решихме да хванем влака в понеделник сутринта, да преспим и да се върнем във вторник вечерта. В крайна сметка това и направихме - пет часа и половина в едната посока, малко престой на границата, за около 44 лева на човек.

Пренощувахме в хотел "Атлантис" на цена 22 евро на човек, като хотела се намира на 15 минути от гарата и на 15 минути от "Бялата кула".Тъй като понеделник бе някакъв празник в Гърция, всичко бе затворено и нямаше кой знае какво да се види. Времето е леко облачно и свежо, около 15С. Направихме 3 часова разходка край морето и се прибрахме, за да се наспим.

Във вторник се пооспахме и докато си оправим багажа и да тръгнем стана 10:00 ч. Тръгнахме до един мол да гледаме и не си харесахме нищо за покупка, но бяхме озверели от глад, напазарувахме туй-онуй и седнахме да похапнем да пристанището, припичайки се на слънчице при 17С. Стана време да се ориентираме към гарата, където случайно попаднахме на ул. Георги Иванов, която се намира в близост до гарата.

Хванахме влака за София, но в купето този път всички места бяха ангажирани и този път не можехме да се ширим, както бе на отиване към Солун. Към 23:50 ч. пристигнахме в София.

Снимките са ТУК.

Живи и здрави след 12 дни, 4600 км, 8 държави, много музика, емоции и настроение!

С няколко думи мога да кажа, че това голямо и интересно пътуване, премина без никакви усложнения и забележки, заредено с много енергия, музика и емоция!

Тръгнахме рано на 25.12.2008 г. към първата ни граница със Сърбия, заредихме с газ до дупка и около 7:45 бяхме на Калотина. За наш късмет хванахме смяната на служителите и те се мотаеха, без да си дават много зор. На всичко отгоре заваля и сняг. Към 8:15 бяхме сред първите "коледари" преминали през границата, но уви съседите ни също се сменяха, макар и един час по-рано (навлизаме в зоната на централно европейско време). За наш късмет си имахме и непланиран стопаджия: един от сръбските граничари ни помоли да го закараме до някъде по пътя и разбира се не му отказахме. Снега се засили, образуваха се много гадни коловози, а снега бе толкова лепкав, че колата отпред толко се олепи та даже почна да грее... Преди Белград снега утихна и времето се успокои. Заредихме с газ отново без проблем. Магистралата беше добра, като отсечката до Белград струва 13 евро, а в самия Белград имаше доста тежък трафик. Продължихме към Нови Сад и границата с Унгария, където платихме още 10 евро.

В Унгария заредихме газ до горе, купихме винетка за 1140 форинта и около 17:30 ч. бяхме в Будапеща, предвид че около 16:00 ч. вече се бе смрачило. GPS-а ни закара буквално пред блока в отдалечен жилищен квартал, подобен на "Люлин", макар да нямат нищо общо, един с друг, предвид колко подреден и безупречно чист е този квартал, в сравнение с "Люлин". Няма никъде хартийка и найлоново пликче, бяхме изумени от липсата на контейнери за смет, които се оказа стоят в сградата и всеки си пуска боклука в специална шахта на етажа. Настанихме се, наспахме се и на втория ден обикаляхме от 8:00 ч. до 20:00 ч.

Числата от пътуването - 4600 км., 474 л. газ, 60 л. бензин,...

Следва...

Един момент от новогодишната ни нощ!Снимките от Будапеща са тук и тук.
Снимките от Виена са тук.
Снимките от гостуването при леля ни в Германия тук.
Официални снимки от партито в Новогодишната нощ тук. Нашите снимки от партито са вече ТУК!
Снимките от Люксембург са тук и тук.

Празнично пътуване

Със сестра ми тръгнахме на европейско турне, като плана е следния: тръгваме от София, за Будапеща - 2 нощувки, Виена - 1 нощувка, на гости у леля в Германия за 3 нощувки, една безсънна нощ на Sensation White партито в Дюселдорф, догодина тръгваме към Люксембург - 2 нощувки и една последна нощ в Любляна. Детайли и снимки от пътуването ще има много и от сърце.

Весели празници на всички!

На сватба в Одеса

Разказът ще е доста просторен и описателен, само да остане време да го изготвя.

Тръгнахме в 14:30 ч. в четвъртък, ясно време, през Русе, Букурещ хванахме трафика около 19:00 ч., минавайки по околовръстното и качвайки се на магистралата за Констанца... От там на 100 км. след Букурещ се отклонихме към Браила и Галац, а в Галац, както и във всяко населено място в северната ни съседка след което следва изхода от Румъния и влизане в Молдова за преминаване на около един километър и съответно излизане от Молдова и влизане в Украйна. Около 2 ч. ни отне тази граница, в Украйна влезнахме около 1:00 ч. Преминавайки през най-различни селца и покрай реки и водоеми наближихме Одеса и в 6:15 ч. навлезнахме в града и благодарение на GPS-а стигнахме пред блока на Краси.

Посрещнаха ни, похапнахме и към 10:00 ч. се настанихме в квартирата, поспахме до към обяд и излезнахме на разходка из града. После имахме похапване в Краси и се прибрахме за да поспим преди сватбения ден.

На сутринта към 10:00 ч. стигнахме в Българското консулство, където се проведе официалната церемония по подписването, след което продължихме в много изискан ресторант в центъра на града. Вечерта продължихме в дома на младоженците.

В неделната сутрин, след като се наспахме и подредихме багажа, предвид че навън валеше, направихме една разходка в търговския център до блока на Краси и после ходихме до морето и към 17:00 ч. тръгнахме обратно към България. Минаването на границите отново ни отне около 2 ч. време, в България бяхме към 4:00 ч. Около Долни дъбник спукахме предна и задна дясна гума, след като на един мост бе изкочило огромно желязо от фугата и още 4-5 коли бяха със същата участ като нашата.

Снимките са ТУК

Три дни в ориента - до Истанбул и обратно

След като плана за ходене до о-в Гьокчеада пропадна, решихме да се отбием до Истанбул. Аз, Деси, Петко и Дино.

Както очаквах тръгнахме доста по-късно от планираното. На границата минахме за по-малко от половин час, като притесненията, около документите на колата, която е с пълномощно, се оказха излишни, но типично в стил Деси, тя се вкара във филм, че ще ни върнат, защото пълномощното е преведено само на английски, а не на турски. След границата се качихме на магистралата и в Истанбул бяхме към 8:00 ч. Благодарение на моя верен приятел - телефонът ми с вградения GPS се докарахме до самия хостел, който е на центъра. Тъй като бе доста рано за чек-ин си направихме една разходка до стадиона на Бешикташ, минахме по моста на Босфора и се разходихме до Азиатската част, пробвахме баклави и толумби, поседяхме до морето и се отправихме обратно към Европа за да подремнем следобеда.

Вечерта след следобедната дрямка ни отведе пак до крайбрежието, където стотина рибари се приготвяха да събират такъмите след риболов от моста над Босфора. Поразходихме се, полюбувахме се на нощните светлини и хоризонта, видяхме 2 големи круизни кораба и капнали от умора, бяхме готови за спане.

На втория ден имахме планирано ходене до няколко места, но за съжаление тъй като бе неделя (пазар на турски) почти всички магазини бяха затворени, но имаше много хора по улиците и основно посетители в джамиите. Капалъ Чарши бе затворен. За да влезнем в Света София пък искаха по 20 лири (курса е около 1:1), при което се отказахме. В Синята джамия така и не пожелахме да гледаме, защото бе страхотна навалица. Направихме си един круиз с градските корабчета по Босфора, вечеряхме много вкусна рибка и отново капнали се прибрахме да се освежим и късната вечер ни отведе в моят любим наргиле бар. Там откарахме до почти полунощ, но си заслужаваше напрежението.

Последния ден ни бе за опаковане и ранно тръгване. По магистралата и хоп... след 200 км газостанция на Одрин. Решихме да пообиколим в Одрин, пак похапнахме и най-накрая си хванахме пътя, като този път чакането ни отне около 90 минути, то не беха гишета, проверки и т.н.

Ретро трамвай по главната улица
Кула "Галата"
...без коментар...Отново...без коментар...Снимките са тук.

Плескавица в Белград дни след ареста на Радован Караджич

След Босна, на път за София имах възможност да прекарам няколко часа в любимият Белград. Бях заедно с Йоан и двама албанци. След като слезнахме от автобуса, първо си купих билет за влака за София, после обмених малко парички, оставих си багажа на съхранение и дойде дългоочакваният момент - купуване на плескавица от една закусвалня пред ж.п. гарата.

Похапнахме, Йоан си уреди хостела и тръгнахме на разходка по класическия маршрут, който аз винаги правя. Минахме през центъра, видяхме бивщата болница, която е бомбандиранта през войната, парка пред парламента, където имаше десетки, дори стотици полицаи, незнайно защо. Ние се поуплашихме, защото нямахме никакви новини през последната седмица и не бе ясно акво се случва. Продължихме къ баш центъра и там попаднахме на още много полицаи и се оказа че има демонстрация в подкрепа на Радован Караджич, и полицаите бяха подредени плътно един до друг с пълното им снаряжение.

Пред факта, че бяхме с двамата албанци, които си говореха на албански по улицата и никак не се замисляха, че това може да породи негативни чувства у някои хора, нямаше какво друго да ни накара да сме бодри и на щрек през цялото време.

Минахме през кордоните, дори засекохме демонстрантите, зорко следени от полицията, подминахме и се качихме на Калемегдан - голям парк с крепост, която е отворена за посетители и поседнахме на тревата, където се отваряше изглед към мястото, където р. Сава се влива в р. Дунав. Пийнахме по една бира и дойде време да гоня влака, там се включи и Марина, която заедно с Миряна и Влад дойдоха с късния автобус от Тузла.

Демонстранти в подкрепа на Радован Караджич
Всичките снимки са тук.

Младежки летен лагер в Тузла, Босна и Херцеговина

На първо време снимките от лагера:

Централната част на гр. Тузла
Моменти от Летния лагер на CDN 2008
Акция срещу национализма в центъра на гр. Тузла

Кратка сутрешна разходка в Загреб

Снимки има тук.

Уиндсърф на о-в Гьокчеада, Турция

Баща ми се обади в четвъртък и хайде да тръгваме към Турция на сърф, очакваше се да има хубав вятър точно тези дни. Отпътувахме късно вечерта с Фиат Пунто, качихме сърфа на багажника и си взехме добро настроение! Към 5:30 ч. преминахме границата на Капитан Андреево и в 10:00 ч. стигнахме Кабатепе, от където с ферибот потегляме към остров Гьокчеада.

Аз и баща ми

Самото усещане, че си в Егейско море неусетно те връща към омировата “Одисея”, станала символ на идеята за пътешествие и премеждие. Очакването, че ще стъпиш на земя, в която синът на Зевс и на нимфата Мая, Хермес се е носил над земята и морето с крилатите си златни сандали, те кара вече да се чувстваш исторически човек. Границите между мит и реалност постепенно се размиват още преди да си стъпил на приказния остров, наричан от елините Имброс, което в превод означава –“Ветровит остров”. В далечните времена, описани в гръцката митология, морският бог Нерей живеел между егейските острови Самотраки и Имброс. Почитали го като добър, мъдър и справедлив старец, който помагал на мореплавателите в трудни моменти.

Само след час и половина пътуване стъпихме на острова, невероятно местенце с много привлекателен полъх на вятъра и силно греещо слънце. Веднага се отправихме към мястото, където са разположени Шерин кьой, Ювалъ и Ешелек, известен като “заливът на сърфистите”. Тук се практикуват и други спортове свързани с уникалната природа на острова, като скално катерене, маратон, но най-вече уинсърф, а село Ешелек бе мястото, където баща ми имаше идея да спим. Настанихме се в една къща, която се стопанисва от баба и дядо. Нито един от тях знаеше какъвто и да е език, с който да се разберем, но с езика на тялото и арабските цифри успяхме да договорим цената на нощувките (10 лева/човек) за 3 вечери. Къщата разполагаше с 4 стаи, много легла и 2-3 бани, топла вода и всички условия, които са необходими на човек, за да се почуства у дома си. Дори бабата беше приготвила сладко от ягоди, домашно кисело и прясно мляко, което беше заредено в хладилника.

Вековната история на днешния турски остров Гьокчеада познава много обрати. Днес той е спокойно място за туризъм, останало незасегнато от урбанизацията. Много българи търсят тихите заливи на островните брегове, за да избягат от напрежението на съвременността. Морски спортове, риболов, разглеждане на исторически забележителности – това предлага днес Гьокчеада, един егейски остров само на няколко часа път от Одрин.

Карта на о-в Гьокчеада

Остров Гьокчеада е с площ 289 кв.км. От север на юг дължината му е 13 километра, а от изток на запад 30 км. Намира се на 33 мили от пристанището Кабатепе и на 16 мили от остров Лимнос. При ясно време се вижда друг гръцки остров Самотраки, който е на разстояние 14 мили от Имброс. Със своите заливи, вулканични скали и чисто море островът е едно прекрасно място, в което движението на различните култури е оставило своя траен отпечатък. Тук можете да видите остатъци от византийски стени, пра-елински каменни останки, манастири, църкви и джамии.

Някои от градчетата на острова все още носят атмосферата на старите гръцки селища с калдъръмените тесни улички и разлистения олиандър пред всяка врата. Зейтинли Кьой е китно селце, което носи името си от маслиновите насаждения, разположени в подножието му. Тук можете да си поръчате хубаво турско кафе и да разгледате старата църква.

Най-големият град на острова и административен център е Гьокчеада, чието население наброява около 7 000 души.

В продължение на четирите дни, които прекарахме на острова имахме чудесно време, пообиколихме острова, като още първия ден се разходихме до полуизоставеното селце Бадемли, в старинен гръцки стил, тесни улички и схлупени къщурки. Единственият жив човек, който видяхме бе кръчмарят, заседнал на центъра и чакащ някой заблуден посетител. Над селото се откриваше чудесна гледка към военното пристанище, а залезът беше страхотен, като слънцето попадаше над о-в Самотраки. Другото интересно, което се случваше по време на нашия престой бе военното учение, което се провеждаше повсеместно на острова. Тъй като може би военните в Турция използват този остров за отбранителни цели, предвид географското му положение, имаше военни бази и казарми около всяко селце. Та военното учение на моменти ни ограничаваше при предвижване от село Ешелек до къмпинга, където карахме сърф, но ние научихме графика на заниманията и се съобразявахме, за да не ни задържат насред пътя. Наистина учението бе доста мащабно и имаше стрелби с доста големи снаряди.

Изгледа над село Бадемли

Изгледа към пристанището


Изоставените къщи на селото

От кулинарна гледна точка мога да се оплача положително от факта, че имаше толкова много вкусни работи, че всеки ден преяждах с всякакви вкуснотии, като най-предпочитаното от мен бе супата от червена леща, нахут и баклава

На сърф спот-а, както всички го наричаха, имаше доста българско присъствие, приоритетно сърфисити, като тук цените бяха малко по туристически, в сравнение с центъра, където всичко бе на приемливи цени. До сърф спот-а имаше едно езеро, което на дълбочина е около 30-50 см, богато на сяра и по думите на местните, лечебните свойства на калта се използват за различни цели. Та един ден решихме да се разходим в езерото, за да стигнем до другия му край, където имаше розово фламинго. Така и не стигнахме, защото ни се стори доста далеч. Другата разходка, която не изпълнихме до край бе по плажа, но тъй като имаше доста чайки, които бранейки малките си започнаха да стават малко или много застрашителни, прелитайки прекалено ниско над главите ни и за да не станем част от сюжет, подобен на този от филма на Хичкок "Птиците", решихме бързичко да се връщаме към нашата си територия.

На връщане към България решихме да минем през Гърция (пункта се казва Ипсала), за да спестим малко от пътя и да разнообразим пътуването си. Към 1:00 ч. всеки се прибра по домовете.

Използвал съм малко информация от филм, излъчен по телевизия МСАТ, посветен на о-в Гьокчеада.

Всички снимки са ТУК.

Бразилия в разкази и снимки...

Поради липса на време тази статия е частично на английски език, за което се извинявам на тези, които няма да могат да я прочетат изцяло.

Arrival in Brazil and first days in Rio de Janeiro
24 April 2008

We arrived around 6:00 in Sao Paulo after 11 hours of pleasant flight with Lufthansa. Everything was all right there; we had dinner and early breakfast. The only disturbance was when we were flying over the equator there was slight turbulence which woke everybody up, it was a bit scary but it passed very fast.

After waiting around half an hour at the passport control we entered Brazil with no problems, took the bus from the airport and went to the Metro for going to the Central Bus Terminal, one of the biggest in the world. Surprisingly there were thousands people waiting for the metro so we were not able to get on the metro so we decided to take the train for the other direction and to make sure we are in the train when it goes the other way round.

Three hours after landing in South America we managed to get to the bus for Rio de Janeiro. After six hours of going down from altitude of 660 meters we arrived in Rio. The weather was great and promising for the entire period of our stay here. There were a lot of mosquitoes but the locals say the dengue fever is gone.

We woke up at 6:40 local time because the time change makes us a bit confused but it was nice. We had a very nice pineapple and bananas for breakfast. Now we go for sightseeing and hope to "meet" Jesus Christ at Corcovado Mountain today.

26 April 2008

After the first day of enjoying around here we went to see the Jesus Christ statue on the Corcovado Mountain. As we spent half day on beach having some drinks and drinking coconuts and caipirinha, we went to the Corcovado mountain in the afternoon. I was good trip because there is a special tram which goes up the hill and brings you to the top of the mountain where the famous statue of Jesus is located.

My expectations were greater than the reality brought us. I thought it is a huge monument but it is not. This story happened once again and it was similar to what my expectations were in Paris when visited the Louvre, seeing Mona Lisa picture.

Next day we were planning to go to Maracana stadium and the city centre and we did so but unfortunately entering in the stadium was not possible because the electricity was gone and the stadium was closed. Anyway we had enough time to see it around, took some brake and went to the center for a walk. In the afternoon we spent 2 hour on Ipanema beach, took a caipirinha for the end of the day and walked to the Lagoon. Just before we came back to the hostel we found very nice market where we bought some gifts.

27 April 2008

We had a lazy morning with a late wake-up. Around 10 o'clock we went to the Sugar Loaf and there we had some good moments, especially when we were approached by some small monkeys. We enjoyed the views and took some pictures but unfortunately the weather was a bit unclear and we didn't have good visibility.

After going down from the rock we went to buy our tickets to Foz do Iguacu. The trip will take around 23 h and it is 1477 km away from Rio de Janeiro.

After we went to the Copacabana beach, had some time there and came back to the hostel where by accident we met Eva and Ann-Karin from Sweden. They just arrived in Rio and came to our hostel - we are living in such a small world indeed.

We went out for a drink at the beach and a short walk. We went also to the market for some souvenirs as well.

Early morning we depart to Iguaçu Falls.

Снимките до тук:

Рио де Жанейро - част 1

Рио де Жанейро - част 2

Рио де Жанейро - част 3

Рио де Жанейро - част 4

After 24 hours trip from Rio de Janeiro and crossing around 1500 km we finally arrived to the place called Foz do Iguaçu - area where the Brazilian, Argentinean and Paraguayan borders are meeting at one spot. After some time for orientation we managed to find our way to the hostel Natura - place in a land, far away from the city. Lying in the fields - silent and peaceful. The owner met us with his minibus, took us to or rooms and gave us some hints for our stay. We left our stuff and took the way to the Brazilian part of the Iguaçu falls.

It was very easy to access them from our place as we had to take only one bus to there. There are no words to explain the falls so the pictures which will be online soon will say enough. In general it was not that exciting as we expected but it was good to go there. We saw some coatis - a small mammal coming from the family of raccoons. They were so close to the people and even a bit disturbing. One of them approached a small kid and took his cola away and when it spilled on the ground, the coati went there and started to lick it. We also saw toucans and other interesting birds.

After the day of waterfalls we came back to our hostel and the owner prepared very nice dinner - Japanese dish and local desert. It was the first cooked food we eat after our arrival in Brazil. We took some extra after the first dish was over. At dinner we had American man and woman who by accident happened to live in the region of Lake Tahoe in California. And even the woman said she worked at the place were I used to work for three months in 2001. There was also a family from UK. All in all after having some conversations we became to speak about politics and how stupid is Bush, etc.

Our second day at Foz do Iguaçu was even better and more exciting. We had early wake up and moving to the other hostel Paudimar. We left our backpack there, had a fast breakfast and took the tour to the Argentinean part of the falls. In the minibus we were with a retired woman from Canada and two girls from Denmark. Going to the Argentinean part was very easy, the border control just stamped our passports and we arrived at 9:40 at the entrance gate.

We went through the trails, first the upper, later the lower one, took a boa to an island which brings us closer to the falls, and we met even a guy from Peru who had a girlfriend from Bulgaria. It was a time for lunch, so we went to a place which was offered to us by the local guards. It was a buffet with lots of different dishes but nothing spectacular, just typical international dishes. We had a lot of all and some more desert.

After that as I eat very slow we had only two hours left, so we had to rush to catch the train to the Devil's throat and then go back to the Maccuco trail. The first spot was honestly said, breathe taking, so great spot to observe how the water falls down into nowhere.

The last trail was very spooky... The leaflets say there might be dangerous species going around. So be careful and take care of yourself... :-) As we went there after the working time of the trail was over there were no people. It was silent and even scarier. What we saw was a big ant, size like one euro coin and... Small crocodile staying in the middle of the trail...

We were happy that we saw it and all in all the day was awesome...

Now we go for dinner in the hostel and sleep as we plan to "invade" Paraguay before we head to Sao Paulo with the bus at 18:00 h...

Водопадите Игуасу - Бразилската част

Водопадите Игуасу - Аржентинската страна - част 1

Водопадите Игуасу - Аржентинската страна - част 2

Водопадите Игуасу - Аржентинската страна - част 3

Язовирът Итайпу - седми по големина в света и първи по производство на електроенергия

До Любляна и назад... със самолет :-(

Колкото ми се искаше да пътувам с кола до Любляна и дори почти всичко да бе уредено, за мой лош късмет ми наложиха да пътувам със самолет, който лети чак до Германия и се връща в Словения. Както и да е преглътнах това и попаднах в кокетно градче, столицата Любляна. Летището е извън града, на около 27 км. от центъра. Возиха ни на едно самолетче тип CRJ-200. Като стигнах в градчето заваля дъжд за добре дошъл и макар, че доста бях уморен се поразходих и за няколко часа успях да пообиколя центъра, който може да се сравни по големина с този на Ловеч да кажем. Има крепост, река и един по централен площад. Но наистина голямо спокойствие и тишина, без прахоляк и натоварено движение. Има около 15-16 автобусни линии и това му е градския транспорт, трамваи и тролеи няма.

Заседанието на Европейската Зелена Партия започна в петък. Много познати лица и доста приятели, основно младежи присъстваха на заседанието, дори понякога, когато ставаше скучно, имаше начин да се разсеем и да се посмеем с дружките. Първата вечер отскочихме до един бар, в който имаше жива музика и пихме по няколко бири и тъй като градския транспорт е до 23:00 ч. най-късно се наложи да се качим на такси, но като "туристи" попаднахме на най-големите главорези и платихме 24 евро, при условие че други са платили до 8 евро за същото разстояние.

Събота вечер бяхме събрани в едно заведение, тип механа, като до 00:00 ч. всичко беше организирано само за Зелените, без да има външни хора като хапването и напитките бяха на корем. Имаше много танци и на млади и на стари, няколкото евродепутати се забавляваха и танцуваха наравно с всички. Не бях се забавлявал така с възрастни от не помня кога.

Пътуването на обратно беше много отегчително и уморително, сякаш пътувах до Осло... Дали беше от умората или и аз не знам от какво.

Аз, Флоран и Натали


Крепостта, до която така и не можах да стигна


Снимките са много и все хубави:
Любляна - събрание, приятели и купон
Фото-изложба на животни
Военни снимки

Енергията на бъдещето – европейска младежка перспектива – от производството до потреблението

От 15 до 23 март в Нант, Франция се проведе младежки обмен на тема енергийната политика на ЕС. Този зимен лагер беше организиран от Младите Зелени в Нант с подкрепата на Федерацията на Младите Европейски Зелени. През тази една седмица близо 60 млади зелени активиста от Малта, Германия, България, Ирландия, Швеция, Чехия, Румъния, Белгия, Турция, Испания, Холандия и Италия се събраха, за да обсъдят настоящата ситуация по отношение на енергийното потребление в Европа, заплахите, свързани с изчерпаемите ресурси и перспективите, които новите възобновяеми източници на енергия и новите екологични технологии предлагат.

По време на този зимен лагер, участниците имаха възможността да се срещнат с Mathiue Fichter (съветник по промените в климата в Европейския Парламент), Marie-Hélène Aubert (Член на групата на Зелените в Европейския Парламент) и други специалисти от района на Нант. Освен лекциите и обмена на информация с тези експерти, участниците имаха възможността и да посетят екологична къща, която по отношение на енергията си изцяло се снабдява от възобновяеми източници.

Акцентът в дискусиите бе поставен основно върху плюсовете и минусите на възобновяемите енергийни източници и атомната енергетика, както и върху крайно негативното влияние на консуматорското общество, в което живеем. След анализиране и сравняване на различните видове източници и вредите върху околната среда, както в краткосрочен, така и в дългосрочен план, се достигна до извода, че атомната енергия заплашва бъдещето ни и че единственото решение е въвеждането на възобновяемите технологии като основен енергиен източник.

Факт е, че Земята е екологично застрашена от безотговорното използване на ресурси, а това, че повечето от основните ни източници на енергия са невъзобновяеми създава не само вреда на околната среда, но и безкрайно много социални и политически проблеми. Именно заради това, младите зелени насърчават използването на слънчевата, вятърна и водна енергия – тези източници са не само неизчерпаеми, но и достъпни за всеки. Енергийните планове на всеки регион трябва да бъдат определяни съгласно природните ресурси, които областта предлага, и да се действа разумно, като се прави подходяща комбинация от различни източници, а не да се акцентира върху един единствен (който в повечето случаи в момента е атомната енергия).

Париж в снимки...и малко коментар

Малко от снимките - Париж

За n-ти път във Виена

Този път бях във Виена по партийна линия на кръгла маса за зелени общински съветници от страните в Централна и Източна Европа. Бях заедно с един от нашите съветници - Христо Бардуков от гр. Созопол. Пъувахме в петък сутринта, на обед бяхме вече оставили багажа в хотела и пристигнали в "Rathaus", където се проведе заседанието. Програмата ни бе пълна до събота вечерта.

Първия ден беше по лек, вечеряхме в един ресторант, който е на зелените, с хубаво вино и органично приготвени ястия. Домакин ни бе един от районните кметове, избрамот листата на Виенските зелени.

Втората вечер, след края на официалната програма, след вечеря и по 2 бири с Христо хванехме промоцията на зимната пързалка пред "Rathaus" - за 4,50 евро, вкл. вход и кънки се пързаляхме на 4 400 кв. метра площ.

Неделя ни бе изцяло свободен ден, предвид факта, че самолета бе в 18:45 ч. Разходихме се до любимия дворец "Шонбрун", както и до "Белведере", площад "Свети Стефан" и др. Улисани във времето се оказа, че имаме реален шанс за да си изпуснем самолета. Но все пак успяхме, след като потичахме. :-)

Още снимки...СКОРО!!!

"Да отидеш до Рим и да не видиш Папата"

"Да отидеш до Рим и да не видиш Папата" - колкото и странно да звучи, това всеки му познато словосъчетание, за добро или за лошо, се случи и с мен. Тъй като връщането ми бе рано в неделя, не можах да съм на неделната меса на площад Свети Петър във Ватикана, за да мога и аз, аджеба, да видя Папа Бенедикт XVI.

Още с пристигането си в сряда, рано сутринта се отправих към хостела, за да си оставя багажа и да се отдам да туризъм. В 10:00 ч. бях във Ватикана, разгледах базиликата "Свети Петър", "Купола", влизах в музеите и "Сикстинската капела" - тук се извършва избор на папа, дори има комин, а когато от него излезе пушек, значи папата е избран.

Денят бързо се изниза, аз поразгледах и други интересни места и се прибрах да се понаспя за следващия ден.

Четвъртъка в програмата бях предвидил "Колизеума", "Палатино" и фонтанът "Ди Треви", като дори успях да видя и доста непредвидени места. Ходих до едни катакомби, разходих се в най-големия им градски парк и т.н.

В петък вече почнаха да пристигат другите, събрахме се и вечеряхме в центъра. Возих се на кола, в едни тесни улички и паркирането е цяло предизвикателство, няма нищо общо със София. ;-)

Събота сутринта имахме акция по повод годишнината от подписването на протокола от Киото, специален гост беше министъра на екологията, който е от Зелената партия там. След това срещата ни продължи до 23:00 ч.

Неделя излетях в 6:00 ч.

Ватикана 1 - тук.
Ватикана 2 - тук.
Колизеума - тук.

За трети път през годината...Берлин

Тази година се случи така, че три пъти пътувах до Берлин. За трите дни престой не видях почти нищо ново, като изключим че опресних кадрите, които имах от "Check point Charlie", вечерях в Африкански ресторант, видях се със стари другари и пихме във вино бар, в който си купуваш чаша за едно евро и пиеш вино докато ти се пие. Времето бе много студено и дъждовно, успях да се срещна с леля ми, която живее от години на около 150 км. от Берлин. Втората вечер се събрахме с някои от местните зелени активисти и пихме по бира.

Една от известните улици "Unter den linden" или "Под липите"

Колективът, който бе в Берлин

Немският парламент отблизо

Чашата за бира в африкански ресторант

Парламентът през ноща

Пропусквателният пункт "Чарли" по времето на Хитлер

"Вие напускате Американския сектор"

Още снимки тук.

Велосипедите и Амстердам

Амстердам е интересно място. С всичките си туристически закачки като квартала на "Червените фенери", т. нар. кофи-шопове, където свободно може да се консумира канабис, психотропни гъби и други леки наркотици, музеите и т.н., за мен най-интересното е културата за ползване на велосипед. Поне 50% от жителите на столицата използват колело като средство за придвижване, има невероятна инфраструктура - алеи, маркировка, светофари и велосипедистите са с най-висок приоритет сред участниците в движението. Правилата за велосипедиране са също с голяма степен на уважение. Всеки си включва светлините когато се притъмни, ако ли не следват серизони глоби. Спазване на пътните знаци и т.н. е важно, защото иначе идва полицаят и пише глобата на момента.

Отличната маркировка е навсякъде

Подредени паркинги

...и неподредени паркинги

Приятна композиция за любители и цветове всякакви...

...зелени

...черни

...кафяви

...розови

...оранжеви

...ръждясали

Целият албум със снимки тук.

До Амстердам и назад

Попаднах за втори път в Амстердам, година и малко след първото ми посещение и то без дългосрочно планиране, дори бих казал малко инцидентно.

Пътуването бе доста интересно и сложно от гледна точка на комбинациите на транспорт и времевите ограничения. Шоуто започна още в началото на пътуването. Последните два дни имаше десетки анулирани полети заради много гъстата мъгла, независимо че уж новото летище има 2-ра категория за излитане/кацане при намалена видимост поради мъгла. На минаване през митницата един униформен ме спря и започна да ме разпитва къде отивам, за колко, колко пари нося и дори ме попита дали не нося някакви икони...

Започнах да чакам да ни "товарят" на самолета, но в един момент се оказа, че ще има един час закъснение, защото полета още не бе пристигнал. Дочакахме полета и в Дортмунд пристигнах точно на време, за да хвана автобуса от летището до ж.п. гарата. Стигайки до ж.п. гарата имах точно 10 минути да се кача на влака за Амстердам, който имаше прекачване на Дюселдорф. В Дюселдорф се оказа, че имам още 25 минути закъснение и така в Амстердам стигнах към 23:45.

Пратих 2 съобщения на Аренд да ме посреща, но не получих потвърждение, че ги е получил и се наложи да му звънна. Срещнахме се към полунощ и веднага започнахме да купонясваме. Той бе на прием в най-голямата концертна зала на Амстердам, където имаше прием. Пихме по 2-3 бързи бири и отскочихме до тях да си оставя багажа, разбира се на колело. Малко пийнал, Аренд ме откара с целия ми багаж без проблеми до тях. Пооправих се и айде пак към центъра, обиколихме дискотеките и към 4:00 часа се прибрахме.

На другия ден аз поспах и вечерта бехме на рожден ден на една стара приятелка Биби. Партито беше у тях, гостите бяха основно от курса по руски език, който карат в университета. Имаше много водка и кисели краставички, готини руски песни, а към края се появи полицията. Добросъвестни съседи се обадили, че е им било много шумно.

Следващите дни имах посещения в музея на Ван Гог и други. Карахме много колело, возихме се на корабче, срещахме се с разни приятели на Аренд. За късмет имахме един приятел от Кипър, който с бе дошъл с 4 дружки за 5 дни и обикаляха по кофишоповете, за да се "забавляват" по техен си начин.

Палачинки по Амстердамски

Еееех тези колела...

I amsterdam

Един от многобройните кофишопове

А Оги караааа колело...

Още снимки от Амстердам тук.
Сгради и архитектура тук.
Велосипедите са навсякъде и тук.

Среща със стари дружки във Виена

На заседанието на Европейската Зелена Партия, което се проведе от петък до неделя в столицата на Австрия, се срещнах с доста добри приятели, основно младежи от зелените среди в Европа. Последните години се забелязва подновяване на редиците и подмладяване на представителството на партиите от Стария контиент по тези заседания. На срещата се видях с Флоран от Испания, който след по-малко от месец ще става баща, Натали от Малта, Иржи и Йозеф от Чехия, Алекс от Сърбия, Севги от Турция, Бартек и Александра от Полша, Маркус от Финландия, Анди и Щефан от Австрия и др.

В хотела бях в стая с Бартек и Юдит. В нашия хотел бяха още Севги и Маркус. Тъй като имаше някакви сериозни събтия в града, делегатите на заседанието бяха разпределени в 17 различни хотела из целия град. Придвижването става много лесно с градския транспорт, който е толкова удобен и е точен на минутата по определеното разписание.

В петъка правихме мини демонстрация пред сградата на Европейската агенция за фундаментални човешки права, която явно не си върши работата добре в последните години, в момента няма изпълнителен директор и тихичко си живурка, без да е притеснявана от никой.

Вечерта уж голяма група тръгнахме, първо бяхме в кръчма, където пихме по 2 бири и айде тръгнахме на клуб. Пообикаляхме половин час докато не влезнахме в един клуб, който беше сравнително приемлив и имаше места. Пихме по още 2 бири, музиката беше слаба работа и си тръгнахме с такси, тъй като не ни се чакаше нощен автобус.

Втората вечер след като официалната вечеря бе в парадната зала на Общината на гр. Виена, си хванах последния трамвай в 00:04 ч. за да съм свеж в неделя, когато ме очакваше ранна сесия с гласувания и пътуване към България.

Самите заседания се провеждаха в залите на Австрийския парламент.

Пред председателската банка в Австрийския парламент

В историческата зала на Австрийския парламент

Аз и Жулиет Буле - най-младият член на парламента в Белгия

Позираме като затворници с номерата ни от гардероба

Аз и Натали Дебоно - координатор на Младите Зелени в Малта

Всичките снимки са тук.