След Босна, на път за София имах възможност да прекарам няколко часа в любимият Белград. Бях заедно с Йоан и двама албанци. След като слезнахме от автобуса, първо си купих билет за влака за София, после обмених малко парички, оставих си багажа на съхранение и дойде дългоочакваният момент - купуване на плескавица от една закусвалня пред ж.п. гарата.
Похапнахме, Йоан си уреди хостела и тръгнахме на разходка по класическия маршрут, който аз винаги правя. Минахме през центъра, видяхме бивщата болница, която е бомбандиранта през войната, парка пред парламента, където имаше десетки, дори стотици полицаи, незнайно защо. Ние се поуплашихме, защото нямахме никакви новини през последната седмица и не бе ясно акво се случва. Продължихме къ баш центъра и там попаднахме на още много полицаи и се оказа че има демонстрация в подкрепа на Радован Караджич, и полицаите бяха подредени плътно един до друг с пълното им снаряжение.
Пред факта, че бяхме с двамата албанци, които си говореха на албански по улицата и никак не се замисляха, че това може да породи негативни чувства у някои хора, нямаше какво друго да ни накара да сме бодри и на щрек през цялото време.
Минахме през кордоните, дори засекохме демонстрантите, зорко следени от полицията, подминахме и се качихме на Калемегдан - голям парк с крепост, която е отворена за посетители и поседнахме на тревата, където се отваряше изглед към мястото, където р. Сава се влива в р. Дунав. Пийнахме по една бира и дойде време да гоня влака, там се включи и Марина, която заедно с Миряна и Влад дойдоха с късния автобус от Тузла.
Демонстранти в подкрепа на Радован Караджич
Всичките снимки са тук.
Похапнахме, Йоан си уреди хостела и тръгнахме на разходка по класическия маршрут, който аз винаги правя. Минахме през центъра, видяхме бивщата болница, която е бомбандиранта през войната, парка пред парламента, където имаше десетки, дори стотици полицаи, незнайно защо. Ние се поуплашихме, защото нямахме никакви новини през последната седмица и не бе ясно акво се случва. Продължихме къ баш центъра и там попаднахме на още много полицаи и се оказа че има демонстрация в подкрепа на Радован Караджич, и полицаите бяха подредени плътно един до друг с пълното им снаряжение.
Пред факта, че бяхме с двамата албанци, които си говореха на албански по улицата и никак не се замисляха, че това може да породи негативни чувства у някои хора, нямаше какво друго да ни накара да сме бодри и на щрек през цялото време.
Минахме през кордоните, дори засекохме демонстрантите, зорко следени от полицията, подминахме и се качихме на Калемегдан - голям парк с крепост, която е отворена за посетители и поседнахме на тревата, където се отваряше изглед към мястото, където р. Сава се влива в р. Дунав. Пийнахме по една бира и дойде време да гоня влака, там се включи и Марина, която заедно с Миряна и Влад дойдоха с късния автобус от Тузла.
Демонстранти в подкрепа на Радован Караджич
Всичките снимки са тук.
