След като се канихме от сума време да направим такава разходка, ето че дойде момента и след работа се покатерихме за един час до върха, след като оставихме колата на паркинга на Алеко. Нямаше никакви хора, нямаше никакъв вятър, беше слънчево и свежо.
Запис от GPS-a с разходката, която си направихме
Един от малкото посетители на хижата на Черни връх.
Следобедното слънце огрява вр. Голям резен.
Съоръжението, което се стопанисва от РВД.
"Гъбата" и прилежащите съоръжения са доста занемарени, макар че изглежда да се използват
Столицата с изглед към Младост и Бизнес Парка
Горната станция на седалкова въжена линия "Витошко лале 2"
Този уикенд ме каниха на хижа Соколна в Стара планина по повод някакъв си рожден ден. Не приех, защото знаех, че там няма да се мине без много пиене и веселба, а аз не бях много настроен за това.
Реших да се разходя в събота до Мальовица, а в неделя се качих до Черни връх. Останах много доволен и щастлив от уикенда. До Мальовица ходихме с Адаша (Ачо), Ина и приятеля и Елмо. Ранно тръгване от Младост, леко заснежаване в Самоков и много сняг след с. Говедарци към Мальовица. Много се кефих на заснежаването по пътя нагоре, защото новите ми зимни гуми Мишелин Пилот Алпин 3 се доказаха и потвърдиха избора на ADAC най-добри зимни гуми в класа си. След като пристигнахме на ЦПШ Мальовица, похапнахме и се опаковахме за преход до старата хижа, откъдето се отправихме до втора тераса под върха. Пълен комплект на компанията Мальовишките върхове към края на деня През цялото време бе облачно и снежно, но в един момент слънцето започна да се прокрадва през облаците. Вече на слизане облаците се разкъсаха и слънцето весело се разхождаше по Мальовишките скали и отвеси. Към 16:30 ч. вече бяхме на път към София.
Неделята си направих самостоятелна разходка до Черни връх. Бях си взел и хвърчилото. Качих се с Петко до Алеко, похапнах и се втурнах към върха. Хвърчилото успях да опъна сам в подножието на върха, защото нагоре хем нямаше вятър, хем беше мъгливо. Поиграх около час и продължих към върха. Горе си хапнах туршия, боб чорба и палачинка - класическа комбинация за около 5 лева. Направих бързо слизане към Алеко и така приключих преходите в българските планини за 2009 г.
След "тежка" вечер в клуб "Соло" и неочаквана инициатива от страна на Мария Бакърджиева и Марина Драгомирецкая, след като се прибрахме след 4:00 ч. от диско, в 8:00 ч. сутринта се чухме и уговорихме среща на Хладилника.
За мой късмет бях решил да ходя с такси, за да не закъснея много. Обаждам се на "Такси за един долар" и след 10 минутно чакане ми казаха че нямали коли, после се обаждам на 9732121 от където ми казвт ще ви се обадим за да ви кажем таксито кога ще дойде, тук още 15 загубени минути и на Хладилника стигнах 30 минутно закъсение. Тук другия карък беше, че нямаше автобус 93 вече 40 минути, а Светльо вече чакаше на Околовръстния. Най-накрая се появи буса, събрахме се и стигнахме до Драгалевския лифт.
Наистина горе времето беше като на друга планета, никакъв вятър, страхотно слънце и топло. Момичетата със ски, ние със Светльо пеша - всички кък Алеко. От там скиорките си взеха карти, ние се качихме с лифта почти до горе и от там катерихме до Черни връх, за моя изненада горе нямаше почти никакви хора, ние хапнахме по един боб и тръгнахме обратно. Директно пуснахме по пистата, макар че бе доста рисковано, защото имаше повишена лавинна опасност, а на места имаше дори заледявания.
Благополучно се "спуснахме" до Алеко, там седнахме, похапнахме и Петко ни свали с колата, като 4мата се подредихме като рибки отзад на Опела.
Това е сплотеният колектив и Светльо зад кадър Чудесните условия за туризъм Медицинският пункт на горнаа станция на Романски лифт Футболист от класа Не обичам да ме снимат ли...позьор На входа на хижата на Черни връх Бобена фиеста Всички снимки тук.
След като цяла седмица със Стефан уж планирахме да ходим на Витоша, приказки, уговорки и т.н. и изведнъж в петък вечерта почна да овърта и накрая след като се уговорихме за 9:00 ч. за среща на Хладилника, звъня му аз и той се "оспал". С Вельо хванахме автобус 93 и директно на седалковия лифт над Драгалевци, после до Голи връх и от там по пътеката към Черни връх. В началото вятъра беше доста силен, но нагоре се засили още повече и аз без качулка тръгнал помислих че ще ми отнесе ушите и добре че имах шал, с който се увих добре, че позакрепих положението. По информация на метеоролозите скоростта на вятъра е била между 40 и 45 км/ч. Но както винаги най-силно мотивиращият фактор за изкачване на върха е чудесната боб-чорба и топъл чай. Разбира се това в рамките на шегата, но наистиа в такъв вятър не бях качвал. Към 13:30 ч. бяхме горе, хапнахме и пийнахме и бяхме готови за слизане. По пътя за Алеко се пързаляхме, потичахме и даже от някъде се появи един англичанин - Дейвид, 57 г., живеещ в Испания, занимаващ се с KFC (има 8 ресторанта), аз между другото му казах, че храната там е боклук и той потвърди но бизнеса си е бизнес. Дейвид бе дошъл да подпише документи за закупуване на апартамент в гр. Банско за да си го ползват взаимно със семейството. Човекът обича да катери планини и не е скиор, просто му е харесало в Пирин. Всъщност е закупил имота почти по интернет, на някакъв сайт, по снимка, но обекта всъщност още не е завършен. Дали този човек ще е жертва на инвеститорски машинации не се знае. За около час стигнахме до Алеко и от там Петко ни качи на кабинката и после хванахме 111 до магазина "Sport depot" за да проверим за кънки за лед.
В далечината - нашата крайна цел В пълно бойно снаряжение към върха Чудя се къде да се скрия от този коварен вятър ...без думи Композиция 1 Композиция 2 Композиция 3 Снежни форми Рила планина в далечината Заслужена почивка след покоряването на върха Силния вятър със скорост до 40 км/ч.
