На рожден ден в Симеоново

След поканата на Георг, която дойде от Facebook, за партито по повод рождения му и имен ден, се вдигнах с колелото от нас до Симеоново. Малко се повъртях, докато намеря мястото н ул.1 и ул. 65, но благодарение на музиката се ориентирах много бързо, след като я дочух в квартала.

Оказа се че Юлияна, на Светльо вече бе минала и даже заминала, но здраве да е. Пийнахме по 2-3 менти със спрайт, аз поснимах малко и то времето отлетя и всеки си затръгва още по светло.

Градината бе пълна с глухарчетаГоляма борба бе с тази капка и хем да я огрее слънцеСнимките са тук.

А'ре всички на Голямото преброяване на велосипедистите

Всеки колоездач – с номера си

Първото преброяване на колоездачи в България! Ела и вземи своя номер!

„Всеки колоездач с номера си!” – това е мотото, под което сдружение „Велоеволюция” и Велосипеди „Драг” организират първото в България преброяване на колоездачите в града, което ще се проведе на 16 май в 19:00ч. на Колодрума в парк „Борисова градина” в София. Там всеки велосипедист ще получи своя символичен уникален номер, като целта е да се преброят максимален брой хора.

Поводът е ежегодното велосипедно шествие в средата на май, което тази година ще започне на 16 май в 18:00ч. от Зала „Универсиада” в София и ще свърши точно в 19:00 на Колодрума в „Борисовата грaдина”.

Среща за шествието 18.00ч. зала Универсиада
Шествието 18.30 – 19.00ч. бул. Цариградско шосе
Преброяване и купон 19.00ч... Колодрума в Борисовата градина

Организаторите канят всички велосипедисти в София, които карат колелото си за удоволствие, ползват го като транспорт или за спорт, да участват в преброяването, за да може да бъде представена актуална информация за хората, които биха карали колелото си в София, ако бъде изградена подходящата инфраструктура.

„В София и повечето големи градове в България, както и въобще в цялата страна - велосипедистите са много. Но колко точно – никой не може да каже. А цифрата всъщност е важна и стои в основата на проблема и отговора на въпроса ‘защо си нямаме велоалеи?’,” казва Радостина Маринова, председател на „Велоеволюция”.

От нас зависи да поискаме правилните решения от управниците си, в случая – да им дадем причина да вземат решение, смятат от сдружението. Причината може да бъде една голяма цифра с множеството велосипедисти, които карат по улиците на София.

„Затова очакваме всички велосипедисти, които са на колело всеки ден, както и всички тези които държат колелетата си в мазето в пламенно очакване на новите алеи,” казва Делян Спасов, координатор проекти във „Велоеволюция”.

Символичното преброяване на велосипедистите в София поставя начало на кампанията „Голямото преброяване“ която ще продължи до 15 Септември 2009 г. Всеки велосипедист ще може да се преброи като попълни кратка анкета на сайта на сдружението www.velobg.org. Така велоеволюционерите искат да поставят основата на едно национално проучване за потенциала и нуждите на велосипедния транспорт. Според сдружението именно непознаването на реалната ситуация в България от властите, липсата на подробни проучвания и анализи възпрепятства развитието на велосипедни мрежи за транспорт, туризъм и спорт.

Фотосесия на боклуците край морето

Разхождайки се по залез слънце на плажа между Приморско и Китен реших този път да обърна внимание на нашите или по-точно вашите отпадъци, разхвърляни по плажната ивица, подмятани от вълните през годините...

Алкохола не прощава!Цигарите също...Даже и това, с което се храним...Снимките са тук.

Организация на срещата на випуск 99' от НПМГ

След ползотворен ден в офиса и почти без много планове ми звънна Горица с информация за планирана среща на организационния комитет по повод сбирката за 10 годишнината от завършването ни в НПМГ.

Хванах автобус 113 от Бизнес парка, прехвърлих се на метрото и в 17:05 ч. бях на Попа. Горица спря на Левски и Раковска и от там, заедно с Никола тръгнахме да се поразхождаме по улиците и да търсим дрешки за кръщенето на Никола.

Стигнахме до ул. Шишман, от където първо купихме малка и голяма бели кърпи по една за попа и за бебето, след това Витан ни пресрещна на Опашката на коня да вземе Никола и с Горица продължихме с оглеждането на магазините за бели дрпки. Оказа се голям зор, защото влизаш в магазина и им казваш искам бели дрешки за кръщене, а те ти предлагат райета и други цветове, та даже се и обиждат...

На ул. Солунска направихме своя избор и приключихме с покупките за кръщене, след като още в понеделник купих кръстче и синджирче за кръщелника. Сега остава попа да потвърди всичко дотук и да каже као има нещо друго.

В 19:00 ч. в Уго за Славейков имахме събиране на организаторите и се появиха десетина човека, с почти пълно представителство от класовете и започнахме уточняване на детайлите, разбира се обменихме някоя и друга клюка. И в крайна сметка определихме клуб "Антре" за място на срещата, 19:00 ч. на 13 Юни 2009 г. Препоръчително е всеки да дойде сам, като куверт сме определили 25 лева, ще поканим и няколко ...

Провалената ваканция

Тръгнахме преди полунощ, заредени с емоция и настроение, безпроблемно преминаване на границите, даже се поразсъних и малко след Ниш нещо сякаш се заплете в двигателя, аз спрях и дигнах капака, колата бе угаснала... Оказа се най-тежката диагноза - скъсан ангренажен ремък.

Повикахме пътна помощ, закараха ни до Калотина, от там избутахме до един паркинг и Веско ни взе и ни закара до вкъщи.

Айде на море...

Следобеден рафтинг до гр. Кресна на р. Струма

След като бях обявил плановете за рафтинг още преди 4-5 седмици, доста хора преминаха през списъка, някои се отказаха в последния момент, други пък се присъединиха в последния момент, така че в крайна сметка се събрахме точно 12 човека, именно бройката, която бяхме резервирали - аз, Жужа, Светльо, Вельо, Таня, Боби, Митя и още 5 негови приятеля.

От София тръгнахме към 12:30 ч. и в 14:15 ч. бяхме на Кресненското ханче, където ни бе сборния пункт. Похапнахме, поприказвахме и като дойде време се отправихме към X-club, които благодарение на Светльо ни предложиха по-добра цена. Подписахме си декларациите, платихме си таксите, получихме си екипировката - каска, неопрен, спасителна жилетка, обувки и гребло.

В пълно бойно снаряжение
След това си направихме малко снимки, направиха ни инструктаж за безопасност и се натоварихме на микробуса към началната точка за рафтинг.

Наперени преди пускането
Част от екипажа на "кораба"
Последни приготовления на сухо, среща с водача ни Митко, командите напред, назад, леви, десни и стоп, разгряване и влизане в буйните води на р. Струма.

Сухата тренировка
Най-важния елемент бе да имаме синхрон в гребането, макар че това от един път не се получава. Аз и Вельо бяхме на първа линия на рафта и се гледахме за да имаме синхрон в действията си. Водача малко се изнерви или просто бе нервен, но ние не се предадохме и преминахме почти без големи рискове през отделните по-бурни места. От снимките може да се видят няколко страхотни преминавания през водата, буквално потопени отдолу.

В поредния бързейНа излизане от "валяка"
След рафтинга всички бяхме усмихната и заредени с емоция. Отидохме да хапнем в гр. Кресна, има едно място с големи пилешки пържоли, след което към 19:30 ч. тръгнахме обратно към София и около 22:00 ч. с Вельо бяхме на гости у Ивет, където пихме по едно вино и хапахме леща. :-)

Всички снимки от деня са тук.

Пещера "Магурата", крепост "Калето" и Белоградчишките скали

След като се наспахме и станахме към 8:30 ч., леко премръзнали заради летните спални чували, си казахме "Христос воскресе" и се чукнахме с яйца, хапнахме козунак с боза и започнахме да прибираме палатката и да се отправяме към следващия етап от нашето пътуване.

След като излязохме от гр. Враца заваля дъжд и в гр. Монтана ни посрещна дъжд, като едва в района вече на пещера Магурата имаше проблясъци на пролетното слънце. Паркирахме колата, купихме си билети и влезнахме в пещерата. Имаше група с водач, която бе влезнала 15 минути преди нас и в един момент ги застигнахме. В залата, в която се провеждат концерти, както каза водача има много хубава акустика и подкани някой да запее, за да се чуе. Марина се престраши и запя "Хубава си моя горо" - наистина беше велико, а и самата тя после каза, че това и е било мечта да запее в пещера.

На изхода на пещерата, от другата страна на хълма се намираше Рабишко езеро, а и слънцето бе преборило всички облаци и беше се затоплило много. 1,5 км походихме до входа на пещерата, изядохме по един сладолед "Ескимо" и продължихме към последния етап от нашето пътуване - Белоградчик и крепостта "Калето".

Около 14:30 ч. се бяхме изкачили на входа на комплекса, покатерихме се на скалите от към астрономическата обсерватория, похапнахме и се понесохме към самата крепост и по големите скални образувания. Покатерихме се на повечето, снимахме се, порадвахме се на чудесните гледки и тъй като започваше да се заоблачава и да припръсква, се отправихме към колата за да си тръгваме в посока гр. София.

Около 20:00 ч. бяхме на входа на гр. София при нормално натоварване на пътя и в 21:00 ч. всеки си бе по домовете на топло...

Снимките от моя фотоапарат са тук.

Снимките на Марина са тук.

Пещера "Леденика", екопътека до връх "Боров камък" и "Вратцата"

Най-сериозните се оказахме аз и Марина. В 8:30 ч. вече бяхме излезли на магистралата в посока Враца. Към 11:30 ч. стигнахме на входа на пещерата "Леденика", минавайки по пътя над гр. Враца - последователност от леви и десни завои, образувайки много интересна зигзагообразна серия от криви...

На паркинга пред пещерата се намира и хижа "Леденика", където похапнахме и пихме по един сок, порадвахме се на слънцето и тръгнахме да влизаме и за наш късмет пред нас точно влизаше групата с водач, а след нас заключиха входа. За около един час ни разведоха, показаха ни интересни форми и образувания от сталактити, сталагмити и сталактони. Вътре си бе доста хладно и влажно - като в пещера.

След тъмната разходка, се отправихме към с. Згориград, на края на което се намираше началото на екопътеката за водопада "Боров камък". По инструкциите на Adem от поредицата "Непознатата България" стигнахме до края на селото и открихме въпросната табела, оставихме колата, взехме най-необходимото - хапване, фотоапарати и дъждобрани. В началото пътеката бе равна и криволичеше около река Лева, но изведнъж пред нас се показаха мостчета и стълби, минаващи около разни скали. След около 2 часа стигнахме под водопада, но се изкачихме и до горната му част, където се откри чудесна гледка, макар че се бе заоблачило и започваше да капе по малко.

Скоро тръгнахме надолу, където се засякохме с няколко човека, а до колата с един голям пес, може би каракачанска овчарка. Минахме през църквата на селото и се ориентирахме към палатковия лагер, разположен на 50 метра от Вратцата, където е пълно с катерачи, даже се засякох с Влади, който вече пиеше биричка. Опънахме палатката, похапнахме козунак и тъй като нямахме никакви светлини, си легнахме с кокошките.

Снимките от моя фотоапарат са тук.

Снимките на Марина са тук.

Snow Culture Rila Lakes '09

Съвсем спонтанната идея за ходене на Седемте Рилски Езера се превърна в поредния хубав уикенд извън големия град - уикенд изпълнен със много слънце, преходи със снегоходки и пролетен сняг в подножието на ез. Бъбрека.

С ранен старт в събота сутрин и сравнително бързо придвижване, стигнахме към 10:00 ч. над х. Пионерска. На паркинга пред новопостроения незаконен лифт беше по-зле от колкото на разорана нива след наводнение - топящи се снегове и разкаляно до коленете. След като паркирахме колата на безпоасно място, в близост до пътя, нагазихме в калта и се придвижихме нагоре към заснежената част, за да се подготви с багажите за ходенето нагоре. Междувременно се появиха Мишо и Тачката, нарамили сноубордовете и те към хижата.

Стотина метра над лифта вече беше изцяло заснежено, така че сложихме снегоходките и лека полека тръгнахме нагоре и към 12:30 ч. бяхме на хижата. Направи ми впечатление, че доста хора бойкотират използването на незаконния лифт, предвид че и цената, която предлагат е неоправдано висока - 10 лв. за една посока и 15 лв. в двете посоки. Също така "Рила Спорт" искат пари за да превозят багаж.

Настанихме се в стая 403 за 12 човека. Полегнахме малко и тръгнахме в посока ез. Бъбрека покрай "паничката", минавайки над улеите, следвайки зимната маркировка, като за нула време времето се скофти, заоблачи и започна да вали сняг, който принудително ни върна в хижата към 18:30 ч. Отново си полегнахме и с всички налични средства - фотоапарат, хапване и пийване слезнахме надолу, където лека полека се заформяше купона.

Наздравици, тостове, стари и нови познати, та така откарахме до към 23:00 ч., когато изведнъж един от хижарите реши да ни преориентира към заведението в мазето и най-грубо обяви, спирайки музиката и прибирайки всички кабели, че партито свършва и който иска да слиза в мазето. Аз само наминах за 30 минутки и си легнах.

С колегата Дидо и Ивет в пушилнята на хижата
В неделя се излюпихме към 8:00 ч., пробудени от яркото слънце, предвид че нямахме пердета на прозорците. Закусихме чудесни пържени филийки с конфитюр, сирене и мурсалски чай и към 10:00 ч. тръгнахме отново нагоре към езерата, като Мария реши да кара ски за последно този сезон.

Край брега на ез. Близнака си направихме чудесна почивка за около един час, препичайки се на слънце и радвайки се на тишината. Тръгнахме да слизаме надолу и се засякохме с нашите съквартиранти от хижата, които си бяха изградили скокче и си правеха трикове, аз даже успях да направя няколко снимки.

Един час на припек
Тръгнахме заедно надолу и аз се опитах да си пусна хвърчилото, но при всеки опит вятъра спираше...

Оплетен като петел в кълчища
Като стигнахме до хижата погледахме как запалени карачи преминаваха през езерото на скорост и 80% имаха успех, но имаше и забавни случаи, в които някой я падаше във водата, я спираше насред езерото, затъвайки до колене в ледените води.

Направихме един бърз и късен обяд и тръгнахме да слизаме надолу пеш, към 18:00 ч. бяхме на колата и около 20:00 ч. всички си бяха вече по домовете.

На брега на едно от езерата
Снимките са тук.

Следобедна разходка до Черни връх с хвърчилото

След уморителна събота се поуспах в неделя сутринта и така около обяд решихме да се качим до Черни връх, за да си изпробвам новото хвърчило (kite). По пътя се засякохме с Иво, Адаша (Ачо) и Ади. Бе много забавно, гое седяхме до към 18:00 ч., а по пътя си играхме с хвърчилото, голяма забава е, но с тези 0,9 м2 няма голяма тръпка, затова следващия път още по-голямо.
Снимките са тук.

Пролетна акция за почистване

По инициатива на "Младите зелени" и "Зелената партия - българските зелени" проведохме съботна акция за почистване на междублоковото пространство на бл. 33 в Студентски град, в близост до "Бар на края на вселената". Студентите от Университета по архитектура, строителство и геодезия се включиха активно и събрахме много отпадъци, подкастрихме много дървета и храсти, както и засадихме около 200 храста. Също така подготвяме терена за изграждане на волейболно игрище.

С кирката в ръце
В обедната почивка
С дългогодишен опит като дървосекач...
Снимките са тук.

Трети конгрес на Европейската Зелена Партия в Брюксел

Тръгнах от работа около 15:30 ч. с такси до летището, където Горица вече от един час чакаше, защото беше пристигнала доста по-рано, за да е спокойна. На летището се появиха и останалите от делегацията, регистрация, проверка за сигурността, лични документи и седнахме да чакаме. С автобус ни закараха до самолета и веднага направи впечатление, че самолета е от чисто новите, ЕърБъс 320 - без драскотина и бял като платно. Посрещнаха ни, настаниха ни и тъй като нямаше много хора се разположихме по двама на три седалки. Залъгаха ни с по едно сандвичле и малък мъфин, сокче, чаша червено вино и аз даже подремнах малко.
В Брюксел кацнахме по разписание, валеше дъждец, 8С и много приятно за разходка. Хванахме влак до центъра и слязохме на Централната гара, с Горица се поразходихме на бързо до "Централния площад", "пикаещото момченце", минахме по малките улички и хванахме метрото, трамвая и към 22:30 ч. пристигнахме в семейството, в което ни бе предложено настаняване.

Къщата беше като в приказна история - четири етажа, високи тавани, старинни мебели и предмети. Хората ни посрещнаха като близки приятели, без дори да сме си говорили някога и да сме се виждали. Поканиха ни на домашна вегетарианска лазаня, салата от много магданоз и други треви. Легнахме си към 0:00 ч. В петък сутринта станахме към 8:30 ч., вече не валеше, закусихме пълноценна био-закуска с домашно приготвено сладко, пълнозърнест хляб, масло и чудесен чай. Отправихме се към Европейския парламент, където се провежда конгреса, като още по пътя срещнахме много стари познайници от целия Европейски континент. Преминахме през регистрацията и влезнахме на сутрешната сесия на Конгреса. Нямаше кой знае какво ново да се чуе, продължаваха срещите ни с познати - Бартек, Бруно, Батал, Марина, Флоран, групата на Швейцария и много други.

Обядвахме в ресторанта на Европарламента - много вкусна сьомга със задушени зеленчуци на скара, картофено пюре и гъбена крем супа. След обяда успях да намеря място, където може да се изхвърлят използвани батерии и така най-накрая се отървах от около 20 батерийки, които си носех от България, специално за да ги изхвърля на такова място.
Следобедната сесия бе посветена на взаимоотношенията между изтока и запада. След сесията си направихме една разходка по града, поразгледахме магазините, но нищо не си харесахме, освен детски дрешки за Никола. Вечерта имахме официално откриване на конгреса, с много речи и изказвания. След сесията имаше скромен прием във фоайето на Парламента, с хапване и напитки. Срещнахме се със стари познати, поприказвахме, заснеха ни в едно шеговито видео, отговаряйки на въпроса "Защо е необходимо да се премахне монетата от един евро цент" на български език. Към 22:00 ч. си тръгнахме за да пестим енергия за събота вечер, когато е планирано голямо събитие и концерт.

Събота се оспахме малко и пристигнахме в парламент за втората част на първата сесия. Имаше представяне на документите за кампанията, общите символи - лого, банери и слогани, уеб сайт и други. В следобеда имаше представяне на филма - "20 години - Зелените в Европейския Парламент", в който имаше много интересни кадри от годините, акции, кампании, най-хубаво бе да се види различните кампании на депутатите в залата на Парламента - една от тях бе срещу клонирането, когато цялата зала бе облечена по един и същ начин и всички бяха с бели маски, символизирайки клонинги. Друга акция бе когато Групата е била наречена "Група пирати" и Зелените се явяват в пленарната зала, облечени като пирати. :-)Към края на деня Дани Кон Бендит имаше силна реч, точно в неговия стил - разпален, пълен с енергия и силно мотивиращ.
Отново имахме малка почивка и се разходихме до спортен магазин "Декатлон", от който си накупихме разни дрешки, както и хвърчило, което одавна планирах да си купя, именно от там. След магазина веднага се отпрвихме към мястото за концерта и вечеря. Огромно хале, което преди поне 100 години е било използвано като център за размяна на поща и размяна на коне, както един модерен пощенски комплекс в наши дни. Хапнахме, пийнахме, поприказвахме с този и онзи и към полунощ се отправихме за да си починем за неделното заседание на Съвета на Европейската Зелена Партия.

В неделя се сбогувахме с нашите домакини и в 10:00 ч. пристигнахме в Парламента и започнаха обсъжданията на резолюциите и други процедурни предложения. Слава богу времето бе се изяснило и много приятно. След заседанието на съвета на ЕЗП, тръгнахме директно към летището, защото малко се проточиха нещата, освен това и полета ни бе забавен с един час и така в България си кацнахме към 0:36 ч.

Снимките са малко повече и са разделени на няколко албума: тук...

Хижа Гиргиница на Рила и иглуто

Веднага след работа уж да тръгнем към гр. Долна баня дирекно и да стигнем на време по светло, се оказа че трябва да се отбием до Люлин за да вземем някви такъми, после да вземем Стефан и да инем през Чавдар и то си стана 21:00 ч., докато се качихме на магистралата към крайната ни цел. В същото време снега си валеше постоянно и тръпаше ли трупаше. На хижата пристигнахме към 22:30 ч. Настанихме се, похапнахме и към полунощ си легнахме.

В събота сутринта се събудихме в една бяля снежна приказка, затрупани от 40 см. вяла шелена, колата не се виждаше. В това време идеините ни за занимания на открито почти пропаднаха и решихме да си направим иглу. За около 2 часа работа се получи доста висока къщурка, но успяхме да затворим покрива и дори да се съберем петимата вътре. Следобеда слезнахме до града за да си напазаруваме малко и се прибрахме да посвършим малко работа на закрито, оказа се че няма ток в късния следобе и не можехме да си пуснем компютрите и така до вечерта. В предверието на нашето спално помещение се намираше голямата камина, където се оказа, че вечерта ще има голяма комппания от хора, слушащи всякаква музика и пиещи алкохол като за последно. То не бяха викове и какви ли не стилове музика, че няма такава комбинация по света и у нас. Едва заспах към 3:00 ч. и на сутринта се оспахме до към 10:00 ч.

Неделята се пооправихме, почистихме колата, огледахме стаите, приключихме някои работи и тръгнахме към Самоков. Навън снега беше затрупал сериозно пътя, но след като бях сложил веригите и преди нас бяха минали 2-3 коли, някак си се измъкнахме от затъване и на средата на пътя преди Долна баня свалихме веригите, защото се показа асфалт. До с. Радуил пътя бе сравнително почистен, но започвайки изкачването, много интензивно навлизахме в зимните условия, някои коли дори бяха почти закъсали по баира. Измъкнахме се и се добрахме до гр. Самоков, където се отбихме на гости у директора на Ловно стопанство "Искър", простиращо се на площ от 3 000 ха, североизточно от яз. Искър.

Пътя към София бе добре почитен и нямаше никакво движение.

В София се прибрахме към 19:00 ч.

Снимките са тук.

До Черни връх със снегоходки

С голямо закъснение все пак се качихме на Голи връх и от там до Черни връх. Времето по прогноза - слънце и слаб вятър. Тъй като бяхме позакъсняли, горе не ни чакаха и нямаше какво да се хапва.

Следва малко фотоистория, без много коментари...

Градът от птичи поглед
Части от новата маркировка...
Части от старата маркировка - фигурка, наподобяваща човече
Софийския цетър като фон на кайт сърфист в действие
Автоснимка в очилата на Владо
И самолетите минават ли минават
Красивите снежни форми, издялани от ветровете
Рила погледната от Черни връхСнимките са тук.

Два дни в Солун

След като идеята да тръгнем за Солун с Горица и Витан още в събота сутринта се провали, с Вельо решихме да хванем влака в понеделник сутринта, да преспим и да се върнем във вторник вечерта. В крайна сметка това и направихме - пет часа и половина в едната посока, малко престой на границата, за около 44 лева на човек.

Пренощувахме в хотел "Атлантис" на цена 22 евро на човек, като хотела се намира на 15 минути от гарата и на 15 минути от "Бялата кула".Тъй като понеделник бе някакъв празник в Гърция, всичко бе затворено и нямаше кой знае какво да се види. Времето е леко облачно и свежо, около 15С. Направихме 3 часова разходка край морето и се прибрахме, за да се наспим.

Във вторник се пооспахме и докато си оправим багажа и да тръгнем стана 10:00 ч. Тръгнахме до един мол да гледаме и не си харесахме нищо за покупка, но бяхме озверели от глад, напазарувахме туй-онуй и седнахме да похапнем да пристанището, припичайки се на слънчице при 17С. Стана време да се ориентираме към гарата, където случайно попаднахме на ул. Георги Иванов, която се намира в близост до гарата.

Хванахме влака за София, но в купето този път всички места бяха ангажирани и този път не можехме да се ширим, както бе на отиване към Солун. Към 23:50 ч. пристигнахме в София.

Снимките са ТУК.

Да спасим парковете в България!

Препращам ви получената информация с призив за спонтанен протест утре.

Източник: http://saverila.ludost.net/saveparks.html

17.00, петък (27.02.2009) на ПОПА
Да запушим булеварда!

ПРИЯТЕЛИ!
1 година и половина, след като не дадохме Странджа,

ето че напъните на мафията да превземе вече не един,а 3 парка и да застроят дробовете ни с бетоните си, след множество пожари, целящи само и единствено "освобождаването" на терени за строеж, се активизираха с надеждата, че сме сломени и забравили онова, в което вярваме!

СЛЕД КАТО ПРЕМАХНАХА ОТ ПЪТЯ СИ ДИРЕКТОРА НА НАЦИОНАЛЕН ПАРК „РИЛА”, ДНЕС ДИРЕКТОРИТЕ НА ТРИТЕ НАЙ-ЗАПЛАШЕНИ ОТ УНИЩОЖВАНЕ ПРИРОДНИ ПАРКОВЕ СА ПРЕД УВОЛНЕНИЕ , ТЪЙ КАТО ТЕ НЕ ДОПУСКАТ ИНВЕСТИТОРИ ДА УНИЩОЖАВАТ ПРИРОДАТА И БЪДЕЩЕТО НИ, ВЪПРЕКИ НАТИСКА НА БИЗНЕСИ, СВЪРЗАНИ С ДПС И БСП! ВЕЧЕ Е УВОЛНЕН ДИРЕКТОРЪТНА ПАРК „ВИТОША”, КОЙТО ОПАЗИ ПАРКА ДОСЕГА ОТ ХИЛЯДИТЕ ИНВЕСТИЦИОННИ НАМЕРЕНИЯ! ПОДГОТВЯТ СЕ ЗАПОВЕДИТЕ ЗА УВОЛНЕНИЕ НА ДИРЕКТОРИТЕ НА ПРИРОДЕН ПАРК „СТРАНДЖА” И ВРАЧАНСКИ БАЛКАН!


САМО ДНЕС, САМО ТУК И СЕГА МОЖЕМ ДА СПАСИМ СТРАНДЖА, ВИТОША И ЗАПАДНА СТАРА ПЛАНИНА от онези, които вярваха, че ще забравим!
НЕ сме забравили лятото на своето недоволство и няма да забравим! Не сме такива!
СИЛНИ СМЕ С ТОВА, В КОЕТО ВЯРВАМЕ - ЧЕ ПАРИТЕ, СТРОЕЖИТЕ И МАФИЯТА НЯМАТ ПРАВА НАД ПРИРОДАТА И ЧОВЕШКОТО ДОСТОЙНСТВО!

17.00, петък - напишете какво мислите, където можете, сложете си клоунски носове, и нещо червено, с което да разярим бика. на ПОПА.
ВЕДНАГА И ВСИЧКИ!

НЕ СМЕ ЗАБРАВИЛИ АРЕСТИТЕ И НЕ НИ Е СТРАХ ОТ ТЯХ! ЕДИНСТВЕНОТО, ОТ КОЕТО НИ Е СТРАХ Е МАЛОДУШЕТО И НЕВЕЖЕСТВОТО!

Лек уикенд с малко занимания

След 4 дни под "домашен арест", лекувайки изстинка и хрема, най-накрая дооздравях и си позволих да се раздвижа. Именно съботата бе деня, в който от обяд започнаха дейностите по оздравителния ми план извън къщи.

Около обяд се вдигнахме до Боровец да караме ски. В 13:00 ч. бяхме на входа на кабината, като нямаше жив човек на опашка. В ниското имаше мъгла, но след междинна станция почна да се развиделява и горе се откри вълшебна гледка към вр. Мусала.

Пускахме цял ден на Маркуджиците и последното ни спускане бе до долна станция на кабината - около 17:00 ч.

След ски емоцията се прибрах и имах уговорка за вечеря с моя холандски приятел Аренд, който пътувайки на стоп, се завръщаше от ски ваканция в Грузия, вечеря в София и с продължение на пътуването със ски-спирка в Австрия за деня и прибиране в Амстердам, Холандия. Вечеряхме в Оливс на Гурко, изпратих го след това до метрото, за да може да стигне до Сливница, от където на караулката се качва на стоп-а и продължава на запад.

В 23:00 ч. вече бях на бразилска вълна, за "FESTA DO BRAZIL - Carnival Edition 2009" - парти, посветено на началото на карнавала в Рио де Жанейро.

Пътни знаци в центъра на София

В един следобеден ден реших да се поразходя из града и да запечатам някои моменти от ежедневието, но може би малко не обичайни. Моменти, които са статични по произхода си и почти неизменни през времето на тяхното съществуване. Това са именно пътните знаци или т.нар. вертикална маркировка на пътя. Някои са много логични и информират адекватно.
А от други има по много и навсякъде, понякога невидими за нас, понякога постоянно повтарящи се от ляво и от дясно, отпред и отзад.
За тях се грижи както общината, така и други органи, отговорни за поставянето и контрола на пътната маркировка. Понякога знаци липсват на ключови места, а понякога някои от тях могат да са излишни, дори да си противоречат.

Снимките са тук.

Слънчев ски уикенд на хижа Безбог

Тръгването...

Взех Вельо от тях, минахме през Княжево, от където взехме Мария, Делян и Андрей и отпрашихме към Добринище, където засекох Тони и Митко. Към 10:00 ч. бяхме на лифта за х. Безбог.

Следва...

Снимките тук.

КРАЛИЦАТА МАДОНА В СОФИЯ!!!

КРАЛИЦАТА НА СВЕТОВНАТА ПОП МУЗИКА!

29 август 2009г. (събота), 20:00ч.

София, Национален стадион Васил Левски

special guest PAUL OAKENFOLD

ФЕНОМЕНАЛНОТО ТУРНЕ НА МАДОНА 'STICKY & SWEET'

Мадона е една от най-известните жени на планетата и без съмнение, най-успешната певица в историята на световната музика. През своята 27-годишна кариера, мегазездата издава 19 албума, продадени в рекордните над 500 милиона копия, печели седем награди Грами и прави девет супер мащабни и ултра успешни световни турнета. Обожавана, величествена, провокираща и скандална, Мадона има космически принос не само в музиката, а и в цялата културна история на човечеството.Турнето "Sticky & Sweet" подобри собствения си рекорд за най печелившо турне на солов изпълнител. Обиколката спечели 280 млн. долара от продажба на билети. Мадона фигурира в Книгата на рекордите на Гинес като най-печелившата певица, със състояние от 490 млн. долара.

Най-голямото турне за соло артист Sticky & Sweet на Мадона, отново ще е най-сладкият успех през това лято. Продажбите на билети за концертите през 2009г. стартираха преди броени дни с впечаталяващи рекорди.

На 6 февруари в Лондон и Манчестър билетите са разпродадени за минути! Потвърдени са и две допълнителни концертни дати - на 5 юли в Лондон и на 8 юли в Манчестър, които ще са и последните от турнето Sticky & Sweet във Великобритания.

На 7 февруари в Белгия, която Мадона ще посети за първи път, над 70 000 билета са продадени само за един ден!

На 9 февруари, концертът на Мадона в Осло беше светкавично разпродаден само за 30 минути!

Концертът на Мадона в Хелзинки на 6 август ще бъде най-мащабното шоу на соло артист, организирано някога във Финландия - 76 000 билета са били продадени за няколко часа!

За шоуто на мегазвездата в Гьотеборг над 55 000 билета, са напълно разпродадени за два часа!

През 2008, турнето на Мадона Sticky & Sweet събира 2 350 285 фенове в 58 града и поставя рекорд в продажбите на билети на световно ниво. В това число 650 000 билета, са продадени за концертите в Южна Америка, 72 000 билета в Цюрих, където е най-многобройната публика, събирана някога на шоу в Швейцария, 75 000 билета в Лондон и четири напълно разпродадени концерта в Ню Йорк на Медисън Скуеър Гардън (60,364 билета).

Специалният гост на турнето Sticky & Sweet 2009, Пол Оукънфолд отдавна е едно от най-влиятелните имена в модерната клубна култура. Той е правил ремикси на Ролинг Стоунс, U2, Мадона, Джъстин Тимбърлейк, Снууп Дог, Мюз, Ню Ордър, Дъ Кюър, Масив Атак и дори Елвис Пресли. Два пъти номинираният за Грами артист е включен в Книгата за рекордите на Гинес като най-значимият Диджей на света. Новият му албум 'Pop Killer' се очаква да излезе по-късно тази година.

Поп кралицата триумфално ще пристигне в София с най-мащабната и пищна продукция, която някога се е случвала у нас! Ето някои акценти в цифри от турнето Sticky & Sweet. Концертът, който предстои да видим на 29 август, България никога няма да забрави!

250 души екип

3500 аксесоари и дрехи

36 дизайнера, създали сценичните костюми за турнето

30 контейнера сценичен гардероб

28 танцьори и музикнти на сцената

12 батута за тренировки на Мадона и балета

69 китари, 10 от които - специално за Мадона

По информация на СМЕ.

Щатска компания за клинични изследвания придобива AbCRO

Американската компания PPD Inc. ще засили присъствието си в Централна и Източна Европа с придобиването на базираната в България AbCRO Inc., в която работя и аз.

Планира се сделката да бъде финализирана до края на първото тримесечие, като преди трябва да получи разрешение от регулаторите. Сумата по закупуването не се уточнява.

Базираната във Вашингтон PPD, известна също като Pharmaceutical Product Development Inc., е организация за клинични изследвания. Тя вече развива дейност в Полша, Русия и Украйна и има 10 500 служители в 33 офиса в цял свят.

Според компанията сделката ще подкрепи усилията й за навлизане на пазарите в Румъния, България, Сърбия и Хърватия.

Базираната в България AbCRO е компания с американски капитали и управление, създадена през 2000 г. и предоставяща услуги в сферата на клиничните изследвания за фармацевтични и биотехнологични компании. За компанията работят над 230 служители. Централният й офис е в София, като има подразделения и в Хърватия, Полша, Румъния, Русия, Сърбия и Украйна.

Дана Леф, главен изпълнителен директор и съосновател на Abcro, ще ръководи операциите на PPD в ЦИЕ. Криста Плезънтс, председател и съосновател на Abcro, ще се присъедини към бизнеса на PPD във Великобритания.

Източник: Инвестор.бг

По прашните рафтове на моите архиви

Реших да се поряазровя из прашните рафтове на моите архиви и попаднах на хубави спомени, даже като гледам аз и книга мога да напиша, но нека да се понарупа още материал, пък знае ли човек...

Ето ги и архивите в цвят... ТУК и СЕГА

Видеото от Коледното парти на AbCRO

Очаквано скучна, съботата се оказа динамична

След като се оказа, че моите приятели и в лицето на Ива не се бяха сетили за моето споделено(!) желание да ходим заедно на Добринище за да караме ски, аз бях оставен отново да разчитам само на себе си, предвид че всички други приятели, я нямаха пари, я нямаха желание и възмойност да тръгнат на някъде. Само Стефан даде надежда, но и той не звънна за допълнителна уговорка, та на сутринта в събота бях изправен пред съботно безделничество в София. Но уви аз сепреборих с него и реших да се кача сам на Алеко, за да покарам ски.

Към 12:30 ч. бях на Алеко, взех си карта с намаление и ударих едно малко Джони, един шоколад Аеро преди тръгване. Появи се Стефан, който бе дошъл от сутринта да кара с Ира и племенника му Наско, качихме се на Романски лифт и почти под Черни връх ни застигна гъста мъгла.

Тръгнмахме по пистата към Лалето, където бяха пуснали оръдията за сняг, които още повече засилваха ефекта на мъгла. Вече бяхме се загубили със другите един от друг и аз стигнах до долната станция на лифт Витошко лале, тръгнах с него на горе, Стефан го чух, той бе някъде по средата и така 3-4 пъти се разминавахме и аз накрая към 16:00 ч. се прибрах на кафето да се попреоблека и приготвя за слизане. Стефан дойде малко ядосан на Ира, че бърза да гони лифта, предвид че му оставаше поне още един час работа...

Тръгвайки си към София, вече се притъмняваше, след няколко завоя се оказа че пътря е лед като стъкло и се получи колона от пързалящи се автомобили, аз веднага сложих еди комплект вериги отзад, което леко подсигури обстановката при мен, но не намали риска някой друг да се спре в мен. Около Драгалевци вече нещата се нормализираха и спокойно свалих вергите и продължих към центъра.

Бях решил да релаксирам след ските и отидох на парна баня. 3 сесии с почивка и хладен душ ме заредиха пълноценно за вечерта, която едва започваше.

В къщи вечерях и гледах филма, номиниран с 10 Оскара "Slumdog millionaire" и към 23:30 ч. тръгнах към "Viper rooms", където бе партито за рождения ден Юлия...

Неделно гости у Горица

Със Стефан решихме да идем следобеда до с. Пожарево на гости у Горица и Витан да видим и Никола. Той беше много активен следобеда, не беше танцуване, подскачане, лигавене...
Колко сме послушни...
Ааааааааааааммм...
Инат...
Много обича да позира

Церемонията по встъпване в длъжност на 44-я американски президент в длъжност - Барак Обама

Олга Апостолова ми прати невероятни кадри от подготовката на церемонията, които можете да видите тук.

Ето и сателитна снимка от самата церемония, наистина се виждат много хора.

Сателитна цнимка от церемонията.

Следобедно качване на Черни връх

Към 11:00 ч. тръгнахме от София с колата, взехме Чавдар и продължихме към Алеко, където бе пълно с хора, макар че условията за каране бяха неподхоящи, предвид заледяванията по пистите...
Похапнахме сочни кюфтета и тръгнахме към 13:30 ч. със снегоходките нагоре. Страхотен вятър ни посрещаше през целия път до върха, който ни отне около 2:20 ч. време.
Горе похапнахме боб чорба с палачинка за десет и се звъртяхме по пътеката към Голи връх, където се накефихме на кайт-ски маняци...
Около 18:00 ч. бяхме при колата а в 19:00 ч. всички по домовете.

Днес си взех и нова Nokia N95 8GB.

Снимките са тук.

Невероятно слънце и много сняг на Рилските езера

С малко закъснение тръгнахме към Паничище, а по пътя на места температурата падаше до -14С с гъста мъгла. До хижа Пионерска, където оставихме колата беше -5С и настроихме снегоходките според обувките на всеки един от нас, заредихме си хапването и багажа, кой каквото си е взел и тръгнахме по трасето към хижата. Слънцето беше на макс и след няколко стотин метра ходене почнахме да загряваме и да се посъбличаме.
Около 13:00 ч. стигнахме на хижата и похапнахме боб с леща и се отправихме на слънчева, трийсет минутна релакс пауза на близката пейка. Подкосихме пистата и излезнахме на зимната маркировка към х. Скакавица, където слизането бе повече търкаляне и пързаляне, но бе много весело и забавно. До водопада нямаше време да се отбием и около 18:00 ч. вече бяхме се опаковали за спускането към Сапарева баня.Снимките са тук.

Живи и здрави след 12 дни, 4600 км, 8 държави, много музика, емоции и настроение!

С няколко думи мога да кажа, че това голямо и интересно пътуване, премина без никакви усложнения и забележки, заредено с много енергия, музика и емоция!

Тръгнахме рано на 25.12.2008 г. към първата ни граница със Сърбия, заредихме с газ до дупка и около 7:45 бяхме на Калотина. За наш късмет хванахме смяната на служителите и те се мотаеха, без да си дават много зор. На всичко отгоре заваля и сняг. Към 8:15 бяхме сред първите "коледари" преминали през границата, но уви съседите ни също се сменяха, макар и един час по-рано (навлизаме в зоната на централно европейско време). За наш късмет си имахме и непланиран стопаджия: един от сръбските граничари ни помоли да го закараме до някъде по пътя и разбира се не му отказахме. Снега се засили, образуваха се много гадни коловози, а снега бе толкова лепкав, че колата отпред толко се олепи та даже почна да грее... Преди Белград снега утихна и времето се успокои. Заредихме с газ отново без проблем. Магистралата беше добра, като отсечката до Белград струва 13 евро, а в самия Белград имаше доста тежък трафик. Продължихме към Нови Сад и границата с Унгария, където платихме още 10 евро.

В Унгария заредихме газ до горе, купихме винетка за 1140 форинта и около 17:30 ч. бяхме в Будапеща, предвид че около 16:00 ч. вече се бе смрачило. GPS-а ни закара буквално пред блока в отдалечен жилищен квартал, подобен на "Люлин", макар да нямат нищо общо, един с друг, предвид колко подреден и безупречно чист е този квартал, в сравнение с "Люлин". Няма никъде хартийка и найлоново пликче, бяхме изумени от липсата на контейнери за смет, които се оказа стоят в сградата и всеки си пуска боклука в специална шахта на етажа. Настанихме се, наспахме се и на втория ден обикаляхме от 8:00 ч. до 20:00 ч.

Числата от пътуването - 4600 км., 474 л. газ, 60 л. бензин,...

Следва...

Един момент от новогодишната ни нощ!Снимките от Будапеща са тук и тук.
Снимките от Виена са тук.
Снимките от гостуването при леля ни в Германия тук.
Официални снимки от партито в Новогодишната нощ тук. Нашите снимки от партито са вече ТУК!
Снимките от Люксембург са тук и тук.