вторник, 22 февруари 2011 г.

Ръчно изработени мартенички за вас

За всички ценители и любители на уникалните неща. Предлагам ви един малък подбор от ръчно изработени мартенички. Ако си харесате нещо пишете ми веднага, защото Баба Марта идва и можем да изненадаме близки и познати с нещо различно от класическите найлонови кончета и т.н.




















вторник, 8 февруари 2011 г.

Писмо-възражение във връзка с намеренията за преустройство и благоустройство на пешеходна зона на бул. ”Цар Освободител” в участъка от площад Орлов мост до бул. ”Васил Левски”

До:
Росен Плевнелиев
Министър на Регионалното Развитие и Благоустройството

Йорданка Фандъкова
Кмет на Столична Община

доц. д-р арх. Йорданка Кандулкова
Директор на НИНКН

доц. Тодор Чобанов
Заместник Министър на Културата

ВЪЗРАЖЕНИЕ

Относно: Преустройство и благоустройство на пешеходна зона на бул. ”Цар Освободител” в участъка от площад Орлов мост до бул. ”Васил Левски”.

На 10.11.2010 г. стартира изложба с проекти за пешеходната зона на булевард „Цар Освободител"от площад Орлов мост до Софийския университет, наречена „Идея за общественото обсъждане на открито” в подлеза на Софийския университет.

За инициативата се разбира с излагането на проектите на единствения участник – арх. Станислав Константинов, с което се дава възможността на столичани да изберат един от двата варианта на архитекта в период от 2 седмици.

Обектът е от първостепенно значение за облика, историята и функционалното развитие на София и е било редно провеждането на дискусия в по-широк спектър от специалисти и проектанти с набавянето на повече мнения и препоръки

Пространство на булеварда от двете му страни. „Руски” в частта от площад „Народно събрание” до Орлов мост е обект в системата от исторически зелени площи в централната градска част /Декларационен списък към писмо на НИПК № 4458 от 26.09.1988г., т.11/.

Каквато и да е промяна, несъобразена напълно със съществуващото положение би променила историческия облик и би направила поредното нарушение в обемно пространственото и архитектурно-художественото планировъчно решение и съобразяване с изискванията и критериите на НИНКН .

Абсурдно е важни ключови обществени пространства в центъра на европейска столицата, които дават лицето на страната да се възлагат директно на определени хора, ако те не са лицата носещи авторското право.

Изготвянето на проекти с такова значение трябва да протече след провеждане на конкурс в два етапа с участие на по-широк кръг от архитекти и ландшафтни архитекти. Начина по който е предложена разработката от Столична община в случая ни навежда на мисълта, че се дава възможност не само за изява, но и възлагане на обекти с голямо културно и историческо значение на определени хора и фирми, с което се отнема възможността на много способни специалисти да представят добри проектни решения за част от лицето на София.

Разбираме сложността пред, която са изправени институциите за бързо и адекватно изготвяне на проектна документация и усвояване на Европейски средства /тъй като сега е времето и момента/, но това според нас не е правилният подход за решаване бъдещето на подобни обекти със историческо и културно значение.

Провеждането на конкурс с по голямо обществено достояние ще осигури създаването на съвременни и интересни решения в широк национален и интернационален мащаб.

Нашите въпроси към Вас се изразяват в следното:
1.Защо обект с такова значение за Столичани не е станал достъпен за по широко обществено обсъждане и изготвяне на проекти решения от повече проектанти?
2. Как е възможно ползването на настилка /клинкер/ в проекта при положение, че това не е характерния материал използван в миналото, придаващ облика в тази зона ?

Нашите искания са да се направи подобаващ конкурс с необходимите:
1. Подробни предпроектни проучвания и събиране на информация за реално установяване на историческите особености на тази територия;
2. Достатъчно време за изготвяне на Идейно-планировъчно решение;
3. Преодолими изисквания не само за 1-2 фирми;
4. Независимо жури;
5. Ако се предприема възстановяване, то да се извърши съгласно европейските и световните изисквания за опазване на културното наследство.

Уважаеми Дами и Господа, надяваме се, че ще поемете моралния ангажимент и ще се съобразите с огромното недоволство на българските граждани относно начина, по който е протекъл процеса за изготвянето на проект и ограничения брой варианти, от които трябва да се избира. Силно се надяваме, че ще дадете пример, като се съобразите с мнението на гражданите в гр.София и покажете подобаващо отношение и уважение за обекти с такова значение.

С уважение,

Зелена Партия
Млади Зелени
Инициативна група на Ландшафтните Архитекти
Независими Архитекти в България

понеделник, 17 януари 2011 г.

Набиране на дрехи, книги на редки езици и занимателни и спортни пособия за настанените в СДВНЧ чужденци

Скъпи приятели,

Моя близка ме запозна с един проблем и реших да се отзова от мое име и от името на “Млади Зелени”. Става дума за Специалния дом за временно настаняване на чужденци в квартал "Бусманци". В този дом някои от чужденците, на които предстои депортиране, престояват по 2-3 години без присъда, настаняват се бежанци, които чакат регистрация за процедура в Държавната агенция за бежанците, все още за съжаление и цели семейства с малки деца.

Хората там имат нужда от дрехи и обувки (повече мъжки, но и детски и дамски са добре дошли), книги на редки езици, занимателни пособия (като например топки за спорт, книги, игри, стари фитнес уреди). Също така в момента има нужда от дървени пейки или столове, с които да се оборудват телевизионните зали.

Следващият краен срок за набиране на дрехи, книги на редки езици и занимателни и спортни пособия за настанените в СДВНЧ чужденци е 31.01.2011 г. Всичко, с което бихте могли да помогнете, може да носите в офиса на институт „Отворено общество“ на ул. Солунска 56, където следва да потърсите Звезда Ванкова или в офиса на “Image in Travel” на ул. Уилям Гладстон 63, където следва да потърсите Таня Стоименова. Моля ви единствено, да давате знак предварително във Фейсбук на лично съобщение или на ogniancho@gmail.com, за да знаем кога ще ви бъде удобно да донесете нещата. Ако нямате възможност да пренесете обемни пакети и мебели, дни преди крайния срок ще се организира превоз до мястото, където се съхраняват тези неща, за да бъдат закарани до дома в с. Бусманци.

Снимки от доброволческата акция преди Коледа тук.

Благодарение на общи усилия на инициативата на моята близка, само за 2 седмици са събрани повече от 25 торби с мъжки и дамски дрехи, книги и спортни и развлекателни занимания за временно настанените чужденци в СДВНЧ.

Всички 160 настанени в дома са получили дрехи и имат достъп до спортен кът с фитнес уреди.

Благодарим ви!

Оги Ковачев – Млади Зелени
Таня Стоименова – Image in Travel
Звезда Ванкова – Отворено Общество

вторник, 11 януари 2011 г.

Трафик на цигари от Сърбия към България на Калотина

Малко преди нова година се запознах с един канадец, който пристигаше в България идвайки от Сърбия с влак. След като се заговорихме и мен ми стана любопитно какво е състоянието на любимата ми свръзка между София и Белград. Не бях пътувал от 2-3 години, ако не се лъжа още не бяхме станали част от Европейския съюз, но си спомням потресаващата картина, в която възрастна женица, въоръжена с отверки, усилено демонтира и разглобява вагоните и по-точно вътрешната част на купетата и коридорите, разкривайки вътрешни тайници, в които се поставят нелегално купища цигари. След преминаване на митницата, униформен митнически служите, т. нар. митничар, умело почуква и "оглежда" купетата и коридорите и уверено НЕ открива нищо тревожно. В крайна сметка той си заминава и влака потегля към крайната си спирка в София. На Драгоман, всичките контрабандни цигари са вече извадени от тайниците и са прибрани от техните "собственици", а на гарата си има "агент", който прибира "стоката".

Чудя се до кога държавата ще се прави на сляпа, в лицето на тези митничари, които очевидно изкарват по някой и друг стек цигари на смяна, а може би не само толкова...

До кога ще се оплакваме, а няма да си помръдваме пръста и само ще хленчим.

сряда, 5 януари 2011 г.

Железопътно приключение във Врачанския Балкан

Едно старо пътешествие, което ми седеше на опашката за споделяне на малко кадри и емоции и ето че му дойде и на него реда. В последно време след работа не ми остава да пиша, защото се занимавам и с хиляди други неща.

Та пътешествието бе замислено с идеята да посетим Карлуково и пещерния дом, но тъй като бе в ремонт се насочихме към Враца и района. Привлечени от емоцията за пътуване с БДЖ се качихме на влака до Враца, с който за два часа се стига до тази част на Балкана. 

След последните неприятни ситуации, случили се във влаковете на българския превозвач, вече във всеки вагон се вижда учтивото обръщение към "Уважаемите пътници".
Много е забавно да си на зор и да се загледаш, че има шарени табелки, които си противоречат на 100 % при насочване от и към WC.
На гара Мездра има кратко прекачване, а някои вагони са освежени от графитите на анонимни художници.
Някои от социалистическите надписи и табели продължават да информират пътуващите.
И технологиите не са успели да си пробият път сред комуникационните средства на БДЖ.
 Тук подобно на по-горната картинка се вижда старите имена на "Бутик"
Ето един пример как се подреждат перфектно и без ръбче плочки - идеално изправени фуги, надлежно запълнени с циментов разтвор... По социалистическо време хората си свършваха работата за да не се налагат чести ремонти, а сега всеки отбива номера, взима парите и чака нов ремонт да се отвори
Пердетата на "Началника" не са се срещали с никакъв перилен препарат през последните 30 години...
Една от многото забравени и изоставени гари по пътя към индустриалното развитие и западането на железопътния транспорт, надделели над него са автомобилния и автобусния, макар наличието на добре изградена ж.п. мрежа, макар и в тежко състояние
 Един остатък от липата, сгушил се сред керемидите на един Врачански покрив
Изхвърлена и прецизно подредена плеада от автомобилни крушки върху капака на контейнер за смет, отново в гр. Враца
Озвучителната система на площада е забравена от времето, някога тук Тодор Живков е приветствал с пламенни речи
И авто-спирката е потънала в забрава, ръчно изписаното разписание едва ли е актуално
Нито един от артикулите не се намираше в кафето, независимо че са обявени на видно място на входа
Влакът, който ни отведе до Черепишкия манастир
Изоставената красива църква, именно на гара Черепиш
Липсващи болтове, разхлабени гайки и отворени разстояния между релсите - такава е ситуацията като цяло в БДЖ
Но някои буболечки не се интересуват от случващото се наоколо - те си остават пъстри и красиви
Последната картина от разрухата на БДЖ се вижда на ж.п. гарата, която е занемарена и изоставена да се руши без да се използва

вторник, 4 януари 2011 г.

Годишна равносметка за 2010 г.

Тази година изначално не бях замислил големи пътувания, но в крайна сметка след обиколката на половин Ирландия и идеята за ходене в Индия натрупаха някой и друг километър в "бордовия" ми компютър. Сумарно съм изминал около 43 540 км., което е с около 13 000 км. повече от 2009 г., с 11 000 км. по-малко от 2008 г. и почти колкото през 2007 г. В таблицата не съм включвал крайградски пътувания и други дребни разходки.

В таблицата се виждат различните направления, по които съм се придвижвал, като в периода януари-август излиза, че нямам уикенд в Столицата.

От летене със самолет съм натрупал около 3 000 кг. въглеродни емисии, които съм компенсирал с различни природозащитници дейности, ежедневни икономии и засаждане на малки дървета и храсти, силно ограничено използване на полиетиленови торби, заменени с многократни платнени торби, избягване на употребата на пластмасови чаши и чинии, заменени с метални, изключване на всякакви консуматори от ел. мрежа, когато не се използват, ходене пеша, вместо използване на МПС, ползване на градски транспорт вместо ползване на МПС и много други. 

събота, 25 декември 2010 г.

Невероятната Индия - идеята и подготовката в спомени и емоции

Всеки казваше, че две седмици престой в Индия са нищожно малко, но в крайна сметка излезнаха прави...

Идеята ми за пътешествие на изток дойде преди няколко години, когато вече започнах да се чувствам наситен от Европейските дестинации, които най-често посещавах. След запознанството ми с моя приятел от Непал Ражу Пандит от гр. Катманду - Непал бях замислил да се ориентирам натам, говорили бяхме и с Горица, че на нея и се ходеше в Индия и мислихме някога да тръгнем и да комбинираме двете страни. Покрай тези планове дните си минаваха, но така и не се виждаше план за пътуване в обозримо бъдеще. Но в един хубав мартенски ден на 2010 г. моя приятел Аренд от Холандия ми изпрати покана в едно "Писмо с много труден отговор", което аз споделих с моите близки и приятели и реших: тръгвам за Индия, но за кратко двуседмично пътуване.

Започнах да разглеждам за самолетни билети и да се ориентирам в предложенията на авиокомпаниите и попаднах на предложенията на Аэрофлот като цените бяха около 390-420 евро за двупосочен билет през Москва. Първоначално си купих билет само за мен в края на месец май. Имах още двама потенциални партньори, които бяха изявили желание да се включат в пътешествието - моя колега от УНСС Владо, както и Петя от "Петък". Владо се колебаеше дали е готов да извади необходимата сума за пътуването, колебаейки се колко ще са ни разходите по самия престой в Индия. Петя пък се чудеше дали да си задели парите за пътуването или за да си закупи цифров огледално-рефлексен фотопапарат. В крайна сметка Владо се колеба до последните седмици преди пътуването, а Петя се фокусира върху купуването на фотоапарат и окончателно затвори главата за преговори.

Лятото си вървеше, аз си подадох документи за паспорт около началото на август, опитвайки се да избегна дългите опашки, а спорта бе готов в средата на септември, когато купихме билет и за Оля. Към края на септември подготвихме формуляра за кандидатстване за виза към посолството на Индия, подадохме документит към средата на октомври с искане за двукратна виза, защото имахме желание да отидем и до Непал, но консула изиска билет, с който ще влезнем отново в Индия, но ние нямхаме такъв и се отказахме. Получихме еднократни визи, като таксата за туристическите такива е 100 лева. Дните се нижеха неусетно един по един и така си наближи рождения ми ден в края на октомври и след него вече започнах да усещам тръпката и настроението, което се създава преди едно такова екзотично и загадъчно пътешествие - без резервации за хотели, без планиране на конкретни места за посещение... На първо време си бях набелязал 10-12 интересни града в централната част на Индия, които намерих за по-интересни и толкоз.

Вече е ноември и комуникацията ми с моя холандски приятел Аренд стана по интензивна, именно в организационно-подготвителната фаза за нашето пътуване. Той замина още през август към Афганистан и вече бе се придвижил до Индия, като след края на един курс, воден от Далай Лама, се бе насочил към Непал, тъй като се уточнихме, че ние този път няма да имаме време и възможност за ходене, та той планира, две седмици преди ние да пристигнем в Индия, своето ходене до Непал. Имахме принципна уговорка да се срещнем в гр. Варанаси на ж.п. гарата на 16 ноември сутринта.

Всеки един посетен град от това пътешествие ще публикувам в отделна публикация, за да мога да споделя по-детайлни впечатления и да не забравям нещо важно, пишейки всичко наведнъж.

И накратко ще обърна внимание на записа от нашата обиколка, изобразен на картата от Google Maps. Сумарно сме изминали около 3000 километра, като по-голямата част от пътуването беше с междуградкси автобуси, а другата част с уникален индийски влак. 
Снимките са вече на Facebook профила ми тук

Видео файлове са качени на YouTube профила ми тук

Темаскал в Стара планина - защо не?!

Преди 2-3 седмици получавам обаждане от неизвестен номер: Здрасти, Оги, попадна ми страницата Wander Ogy | BG Traveler , много пътешестваш, ...