Всичко с времето си - за босоногото бягане по пясък и историята на една чешма

 

Преди повече от две години участвах на първото си състезание по пясък и на бос крак - Камчийски пясъци 2015. Записах се на късата десет километрова дистанция. Нямах очаквания и не знаех какво е усещането да се състезаваш бос на пясъка. 

 

Състезанието започнах добре, усещането беше приятно - без чорапи и обувки, нямаше усещане за протриване и дискомфорт. Бягащият на първа позиция беше с електриково зелен потник и аз го следвах с поглед. Преминаването на буйната река Камчия на отиване беше вълнуващо и заредено с адреналин. Водещият плавно продължаваше напред. Аз се държах на добра позиция зад него. 

 

Достигнахме до контролата на пети километър, където бе и обръщалото - сменихме посоката от юг на север. Най-удобно се бяга по ръба на водата и сушата, най-точно там, където водата току що е плиснала и се е оттеглила. В тази част е най-твърдо и гладко, няма потъване и загуба на тяга. 

 

С обръщането сменихме и наклона, заедно с натоварването на тазо-бедрените стави. Второто преминаване на реката беше още по-вълнуващо заради натрупаната умора и финалът, който се виждаше на няколко стотина метра, а конкуренцията дишаше във врата. Задържах позиция и с последни сили станах трети в състезанието. 

 

Основен спонсор на проявата бе “Идеал Стандарт - Видима” АД и наградите бяха предоставени от тях. За някои бе смешно и го приеха с подигравка - обаче аз си тръгнах с чудесен смесител за умивалник от серия висок клас (цена около 200 лева). Прибрах кашончето под леглото и го оставих за когато му е писано.

 

Моментът на награждаването за III-то място

Всичко с времето си. Две години и половина по-късно часът настъпи. Оказа се моят смесител бе различен от идеите ми за влагането му в баня. 

 

Какво бихте направили вие? Моето решение е най-практично - в късната неделна вечер се свързах директно със спонсора-производител по ел. поща. В понеделник преди обяд получих любезен отговор от представителството в гр. Севлиево и г-жа Маргарита Ронкова, ме посъветва да идентифицирам желаният от мен модел и ще ми бъде изпратен по куриер в замяна. 

 

Речено и сторено. В четвъртък вечер получих желаният модел в офис на куриерската фирма.

Търпение, мисъл и директна комуникация - това е моят път към щастието!

Новата година с Родопската теснолинейка на отстояние 760 мм

След новогодишните приключения в екваториалните води на Тайландския залив, зареден с много слънце и конкретни цели за 2016 г. и при липсата на добри условия за ски, за първият ми уикенд в България реших да се пусна по любимото трасе на отстояние 760 мм - толкова е разстоянието между релсите на Родопската теснолинейка - единствената останала на Балканите.

2015 г. бе предизвикателна за съществуването й - имаше трудности, ремонти, заплаха от затваряне, но благодарение на многото радетели на това уникално съоръжение, водени от последователността и любовта към каузата на един специален човек в лицето на Кристиан Ваклинов, Родопската теснолинейка се сдоби с по-удобни ремонтирани вагони, влакчетата получиха индивидуални имена, чуждестранните медии обърнаха голямо внимание на съоръжението, което доведе туристи именно за да се повозят на влакчетата.

След кратката работна седмица за мен, последвана от дългата петъчна вечер, посещавайки семейна вечеря, имен ден в барче и рожден ден на домашно, преспах 4 часа и се отправих към Централна гара, където в 6:30 часа потегля влака за връзка с теснолинейката на гара Септември. Цената на цялото пътуване е 11,30 лева, а самата му продължителност е 6 часа и 30 минути. Тъй като на гишето за билети бях едва 3 минути преди потеглянето на влака, една от продавачките отказа да ми продаде билет, но аз не се отказах и на другото гише с усмивка получих заветната ценна книга.

Във все още студеният влак проведох един ранен международен разговор, предремах и се събудих от изгледа на облаците и красивото небе, озарени от изгряващото слънце във вече затоплените вагони на влак по направление София - Бургас. На гара Септември имах 15 минутки престой, който бе достатъчен да си купя закуска и да се запозная с влак Юндола. Парата свистеше от отоплителната система на вагоните, слънцето огряваше пероните и коловоза, а перестите облачета се смееха над всички нас.

Пътешествието е частта, която всеки един приключенец и изследовател следва сам да преживее, тъй като разказът няма да е достатъчен. На гара Велинград имаше раздвижване на пътници, слънцето просветна и до гара Банско се прокрадваше през малките прозорчета на влака.

След дългото изкачване до гара Аврамово и гледките към разкриващата се Пирин планина, започнахме спускане преминавайки през Якоруда, през Разлог и до крайната точка на моето приключение. На гара Банско се докоснах до част от историята на железницата, където има изоставена една стара мотриса, със своите дървени пейки и двигател в предната част на вагонетката. За любителите на скритите находки и най-запалени приключенци може да намерите GeoCache, повече подробности тук. 

 

Пожелавам на всеки смелчага, търпелив да пропътува 125 км. за 4 часа и 30 минути - сам или в компания, да избере свободна събота или неделя и да поеме по пътя - наистина си заслужава! 

 

Новини около Родопската теснолинейка може да следите тук. 

Обзор на 2015 г. по линията може да прочетете в статията на Ивайло Механджиев.

Железопътно приключение във Врачанския Балкан

Едно старо пътешествие, което ми седеше на опашката за споделяне на малко кадри и емоции и ето че му дойде и на него реда. В последно време след работа не ми остава да пиша, защото се занимавам и с хиляди други неща.

Та пътешествието бе замислено с идеята да посетим Карлуково и пещерния дом, но тъй като бе в ремонт се насочихме към Враца и района. Привлечени от емоцията за пътуване с БДЖ се качихме на влака до Враца, с който за два часа се стига до тази част на Балкана. 

След последните неприятни ситуации, случили се във влаковете на българския превозвач, вече във всеки вагон се вижда учтивото обръщение към "Уважаемите пътници".

Много е забавно да си на зор и да се загледаш, че има шарени табелки, които си противоречат на 100 % при насочване от и към WC.

На гара Мездра има кратко прекачване, а някои вагони са освежени от графитите на анонимни художници.

Някои от социалистическите надписи и табели продължават да информират пътуващите.

И технологиите не са успели да си пробият път сред комуникационните средства на БДЖ.

 Тук подобно на по-горната картинка се вижда старите имена на "Бутик"

Ето един пример как се подреждат перфектно и без ръбче плочки - идеално изправени фуги, надлежно запълнени с циментов разтвор... По социалистическо време хората си свършваха работата за да не се налагат чести ремонти, а сега всеки отбива номера, взима парите и чака нов ремонт да се отвори

Пердетата на "Началника" не са се срещали с никакъв перилен препарат през последните 30 години...

Една от многото забравени и изоставени гари по пътя към индустриалното развитие и западането на железопътния транспорт, надделели над него са автомобилния и автобусния, макар наличието на добре изградена ж.п. мрежа, макар и в тежко състояние

 Един остатък от липата, сгушил се сред керемидите на един Врачански покрив

Изхвърлена и прецизно подредена плеада от автомобилни крушки върху капака на контейнер за смет, отново в гр. Враца

Озвучителната система на площада е забравена от времето, някога тук Тодор Живков е приветствал с пламенни речи

И авто-спирката е потънала в забрава, ръчно изписаното разписание едва ли е актуално

Нито един от артикулите не се намираше в кафето, независимо че са обявени на видно място на входа

Влакът, който ни отведе до Черепишкия манастир

Изоставената красива църква, именно на гара Черепиш

Липсващи болтове, разхлабени гайки и отворени разстояния между релсите - такава е ситуацията като цяло в БДЖ

Но някои буболечки не се интересуват от случващото се наоколо - те си остават пъстри и красиви

Последната картина от разрухата на БДЖ се вижда на ж.п. гарата, която е занемарена и изоставена да се руши без да се използва