Всичко с времето си - за босоногото бягане по пясък и историята на една чешма

 

Преди повече от две години участвах на първото си състезание по пясък и на бос крак - Камчийски пясъци 2015. Записах се на късата десет километрова дистанция. Нямах очаквания и не знаех какво е усещането да се състезаваш бос на пясъка. 

 

Състезанието започнах добре, усещането беше приятно - без чорапи и обувки, нямаше усещане за протриване и дискомфорт. Бягащият на първа позиция беше с електриково зелен потник и аз го следвах с поглед. Преминаването на буйната река Камчия на отиване беше вълнуващо и заредено с адреналин. Водещият плавно продължаваше напред. Аз се държах на добра позиция зад него. 

 

Достигнахме до контролата на пети километър, където бе и обръщалото - сменихме посоката от юг на север. Най-удобно се бяга по ръба на водата и сушата, най-точно там, където водата току що е плиснала и се е оттеглила. В тази част е най-твърдо и гладко, няма потъване и загуба на тяга. 

 

С обръщането сменихме и наклона, заедно с натоварването на тазо-бедрените стави. Второто преминаване на реката беше още по-вълнуващо заради натрупаната умора и финалът, който се виждаше на няколко стотина метра, а конкуренцията дишаше във врата. Задържах позиция и с последни сили станах трети в състезанието. 

 

Основен спонсор на проявата бе “Идеал Стандарт - Видима” АД и наградите бяха предоставени от тях. За някои бе смешно и го приеха с подигравка - обаче аз си тръгнах с чудесен смесител за умивалник от серия висок клас (цена около 200 лева). Прибрах кашончето под леглото и го оставих за когато му е писано.

 

Моментът на награждаването за III-то място

Всичко с времето си. Две години и половина по-късно часът настъпи. Оказа се моят смесител бе различен от идеите ми за влагането му в баня. 

 

Какво бихте направили вие? Моето решение е най-практично - в късната неделна вечер се свързах директно със спонсора-производител по ел. поща. В понеделник преди обяд получих любезен отговор от представителството в гр. Севлиево и г-жа Маргарита Ронкова, ме посъветва да идентифицирам желаният от мен модел и ще ми бъде изпратен по куриер в замяна. 

 

Речено и сторено. В четвъртък вечер получих желаният модел в офис на куриерската фирма.

Търпение, мисъл и директна комуникация - това е моят път към щастието!

Един Безбожен уикенд - от хубавите

Уикендът беше един от тези хубавите, когато всичко се случва по мед и масло.

Петък пътуване след работа, вечеря в механата на къщата за гости, парти любимите барчета - Бар Безкрай и Баш Бара, таман до към сутринта.

Празничната събота започна преди обяд с домашна баница за закуска, качване за следобедно каране на Безбог, където беше райския момент - без чакане на кифта, дебела снежна постеля и истинска зимна приказка.

Направихме късен обяд на хижата, леличката много се зарадва да ни види, а бобът и лещата бяха божествени. Последни спускания до междинна и до долу.

Скоростно слизане до Добринище и време за Балнеолечебницата. Чуда баня, бяхме само ние. После релакс и празнична вечеря.

Наздравици, шегички, една бърза скара - пържолки и кюфтета и фойерверки. Лягане...

Неделно успиване и втори ден следобедно каране, още по-яко и красиво, вече и върхът се показа, с множество следи от спускания - като драсканици от детска рисунка.

Отново последен на пистата, отново скоростно и газ към банята, че Македонската кръчма ни чака с наливно Столично, шопска и боб в гърне.

Както се казва - епично.

Благодаря на Мия и баща й, Павел, Роми, Лили х 2, Рой, мацките от Бар Безкрай, лифтаджиите и лелката от х. Безбог.

За другия уикенд предлагам три опции :

1. Пампорово на ски
2. Хижа Иван Вазов с панти
3. Хижа Безбог на ски

Един 2ри февруари - на стоп, на баня, на теснолинейка

Денят премина неусетно, основно в пътуване, където човек разполага със себе си, може да помисли и размисли върху битието си. 

До изводи и решения не стигнах, само свежи идеи и размишления. Бъдещето е в ръцете ми. 

Денят премина с пътуване с трамвай номер 1, автобус 74, трамвай 5, плевенски специалист по вентилационни системи до Перник, столично такси до Симитли, софийска дама до Банско и двойка скиори до Добринище. 

Придвижване на стоп в такси е винаги приятно и загадъчно

Минералните води в градската Балнеолечебница на Добринище бяха с температура 38С и на цена 1.50 лв., разделени на мъжко и женско помещение.

Честита баня!

Теснолинейката ни взе от гара Добринище до гара Аврамово, издигаща се на 1261 м., най-високата на Балканите. Веско ни посрещна и стигнахме до гр. Септември, където хапнахме пица в ресторант Секвоите. 

И ето ме във влак 8612 на път за София. Благодаря на Stanimira Stefanova за малкото пътешествие и на Veselin Durgov и Hristo Topalov за включването в края на деня...