неделя, 17 август 2008 г.

Екскурзионно летуване - Стара планина 2008

След прекарани 8 дни в планината без интернет и телефонна връзка, разказът ми няма да е много обширен, ще наблегна на снимките, които са достатъчно красноречиви за това, колко е красива българската природа и защо трябва да се борим за да я спасим от набезите на инвеститорите, които виждат в нея само финикийските знаци и чуват шума на банкнотите, а не песните на птиците и двичението на дивите животни.

Маршрутът по който се движихме бе от Беклемето към х. Дерменка с 2 нощувки, х. Добрила с 2 нощувки, х. Васил Левски с 1 нощувка, х. Рай с 2 нощувки и х. Плевен с 1 нощувка, придружена с лунно затъмнение.

Една от малкото снимки, където ме има мен и Стара планина
Всички снимки са тук и тук.

петък, 8 август 2008 г.

Спонтанен велоследобед

Уж планирахме да се поразходим с колелата и да ходим на плаж следобед, а то каква стана, че изминахме 60 км с доста катерене и каране по каменисти пътеки.

Хванахме автобус 69 до Железница, и от там яхнахме колелата до с. Плана, преминавийки през селото, попитах как се стига до съоръжението на БТК. Следвайки пътя междувременно ни заваля дъжд, слава богу се "покрихме" под навеса на кръчмата, която беше в следобедна сиеста и не работеше. След около 30 минути дъжда отмина и продължихме по пътя, преминавайки през гората имахме чудесно спускане и в един момент пред нас изникнаха големите антени, а Стефан бе изумен и дори се почувства като във научно-фантастичен филм.

Продължихме по един коларски път през полята, без да знаем на къде отиваме. По едно време реших да консултирам GPS-a, макар че батерията бе зела-дала (точно на време) и се оказа че на около 5 км по въздух се намира яз. Искър. Решихме да следваме курса и да излезем на пътя Самоков - София. Катерихме баирите, спускахме по каманак и в един момент излезнахме в някакво село, което се оказа Горни Окол. Похапнахме в местния магазин и продължихме към Долни Окол, където имаше страхотно спускане, та така чак до главния път. От там лека полека, с голямо внимание се придвижихме до Горубляне, Младост и всеки се прибра у дома.

Наземна космическа станция за сателитни връзки "Плана"

Снимките от следобеда са тук.

неделя, 3 август 2008 г.

До Несебър и назад

Реших да се разходя за 4-5 дни до Несебър, защото Пешо и Венци бяха планирали малка почивка точно там. Спах в квартира почти на главната улица "Отец Паисий", точно до "палачинките на Мария". Пътувах с Груп Плюс, защото счетох че е най-сигурно да пътувам с автобус през ноща, а не с кола през деня.

Ходехме на южния плаж на Несебър в района на Cacao Beach или Bedroom, а там постоянно имаше разни "промоции" на Bacardi и други питиета, при купуване на мохито или някакъв друг коктейл. Венци винаги се възползваше, защото много се кефеше на дрънкулките, които му предлагаха.

Един ден бяхме заедно с Блага и Йоана на плаж, те бяха отседнали в Бургас само за уикенда. Като цяло времето беше чудесно, с постоянен вятър от към морето, при което не се усещаше никаква жега.

Вечерите минаха на Cacao Beach и Брилянтин.

На партито с участието на Анита от 2 Unlimited @ Cacao Beach

неделя, 27 юли 2008 г.

Плескавица в Белград дни след ареста на Радован Караджич

След Босна, на път за София имах възможност да прекарам няколко часа в любимият Белград. Бях заедно с Йоан и двама албанци. След като слезнахме от автобуса, първо си купих билет за влака за София, после обмених малко парички, оставих си багажа на съхранение и дойде дългоочакваният момент - купуване на плескавица от една закусвалня пред ж.п. гарата.

Похапнахме, Йоан си уреди хостела и тръгнахме на разходка по класическия маршрут, който аз винаги правя. Минахме през центъра, видяхме бивщата болница, която е бомбандиранта през войната, парка пред парламента, където имаше десетки, дори стотици полицаи, незнайно защо. Ние се поуплашихме, защото нямахме никакви новини през последната седмица и не бе ясно акво се случва. Продължихме къ баш центъра и там попаднахме на още много полицаи и се оказа че има демонстрация в подкрепа на Радован Караджич, и полицаите бяха подредени плътно един до друг с пълното им снаряжение.

Пред факта, че бяхме с двамата албанци, които си говореха на албански по улицата и никак не се замисляха, че това може да породи негативни чувства у някои хора, нямаше какво друго да ни накара да сме бодри и на щрек през цялото време.

Минахме през кордоните, дори засекохме демонстрантите, зорко следени от полицията, подминахме и се качихме на Калемегдан - голям парк с крепост, която е отворена за посетители и поседнахме на тревата, където се отваряше изглед към мястото, където р. Сава се влива в р. Дунав. Пийнахме по една бира и дойде време да гоня влака, там се включи и Марина, която заедно с Миряна и Влад дойдоха с късния автобус от Тузла.

Демонстранти в подкрепа на Радован Караджич
Всичките снимки са тук.

петък, 4 юли 2008 г.

Рожден ден на Мария в клуб Соло

Началото на партито бе обявено за 23:30 ч., но аз се позабавих в къщи и стигнах към полунощ. С влизането си на входа бях запитан дали аз съм от фотографите, че ме чакали, но аз ги разочаровах с отрицателен отговор, даже охраната ме предупреди да не снимам танцьорките. :-)

Вельо беше вече на бойното поле, седнал на местата с джин в ръка, взех си и аз един джин за наздраве и продължихме да очакваме рожденичката, която в поройния дъжд бе аседнала някаде в центъра на София в очакване някой да я вземе с кола до Соло.

Най-накрая към 0:40 ч. Мария се появи с Марина и други хора, сравнително сухи и с много настроение. Започнахме една бутилка водка зелен "Собиески" и наздраве, наздраве... откарахме до към 3:00 ч., като хората почнаха да оредяват полека.

Имаше разни фотографи от tilllate.com, които само обикаляха и снимаха хората постоянно.

Рожденичката в танцова стъпка

Клуб "Соло" в експлоатация :-)

С Мария и Марина

Замислен за морето и сините вълни

Темаскал в Стара планина - защо не?!

Преди 2-3 седмици получавам обаждане от неизвестен номер: Здрасти, Оги, попадна ми страницата Wander Ogy | BG Traveler , много пътешестваш, ...