Пещера "Магурата", крепост "Калето" и Белоградчишките скали

След като се наспахме и станахме към 8:30 ч., леко премръзнали заради летните спални чували, си казахме "Христос воскресе" и се чукнахме с яйца, хапнахме козунак с боза и започнахме да прибираме палатката и да се отправяме към следващия етап от нашето пътуване.

След като излязохме от гр. Враца заваля дъжд и в гр. Монтана ни посрещна дъжд, като едва в района вече на пещера Магурата имаше проблясъци на пролетното слънце. Паркирахме колата, купихме си билети и влезнахме в пещерата. Имаше група с водач, която бе влезнала 15 минути преди нас и в един момент ги застигнахме. В залата, в която се провеждат концерти, както каза водача има много хубава акустика и подкани някой да запее, за да се чуе. Марина се престраши и запя "Хубава си моя горо" - наистина беше велико, а и самата тя после каза, че това и е било мечта да запее в пещера.

На изхода на пещерата, от другата страна на хълма се намираше Рабишко езеро, а и слънцето бе преборило всички облаци и беше се затоплило много. 1,5 км походихме до входа на пещерата, изядохме по един сладолед "Ескимо" и продължихме към последния етап от нашето пътуване - Белоградчик и крепостта "Калето".

Около 14:30 ч. се бяхме изкачили на входа на комплекса, покатерихме се на скалите от към астрономическата обсерватория, похапнахме и се понесохме към самата крепост и по големите скални образувания. Покатерихме се на повечето, снимахме се, порадвахме се на чудесните гледки и тъй като започваше да се заоблачава и да припръсква, се отправихме към колата за да си тръгваме в посока гр. София.

Около 20:00 ч. бяхме на входа на гр. София при нормално натоварване на пътя и в 21:00 ч. всеки си бе по домовете на топло...

Снимките от моя фотоапарат са тук.

Снимките на Марина са тук.

Пещера "Леденика", екопътека до връх "Боров камък" и "Вратцата"

Най-сериозните се оказахме аз и Марина. В 8:30 ч. вече бяхме излезли на магистралата в посока Враца. Към 11:30 ч. стигнахме на входа на пещерата "Леденика", минавайки по пътя над гр. Враца - последователност от леви и десни завои, образувайки много интересна зигзагообразна серия от криви...

На паркинга пред пещерата се намира и хижа "Леденика", където похапнахме и пихме по един сок, порадвахме се на слънцето и тръгнахме да влизаме и за наш късмет пред нас точно влизаше групата с водач, а след нас заключиха входа. За около един час ни разведоха, показаха ни интересни форми и образувания от сталактити, сталагмити и сталактони. Вътре си бе доста хладно и влажно - като в пещера.

След тъмната разходка, се отправихме към с. Згориград, на края на което се намираше началото на екопътеката за водопада "Боров камък". По инструкциите на Adem от поредицата "Непознатата България" стигнахме до края на селото и открихме въпросната табела, оставихме колата, взехме най-необходимото - хапване, фотоапарати и дъждобрани. В началото пътеката бе равна и криволичеше около река Лева, но изведнъж пред нас се показаха мостчета и стълби, минаващи около разни скали. След около 2 часа стигнахме под водопада, но се изкачихме и до горната му част, където се откри чудесна гледка, макар че се бе заоблачило и започваше да капе по малко.

Скоро тръгнахме надолу, където се засякохме с няколко човека, а до колата с един голям пес, може би каракачанска овчарка. Минахме през църквата на селото и се ориентирахме към палатковия лагер, разположен на 50 метра от Вратцата, където е пълно с катерачи, даже се засякох с Влади, който вече пиеше биричка. Опънахме палатката, похапнахме козунак и тъй като нямахме никакви светлини, си легнахме с кокошките.

Снимките от моя фотоапарат са тук.

Снимките на Марина са тук.

Snow Culture Rila Lakes '09

Съвсем спонтанната идея за ходене на Седемте Рилски Езера се превърна в поредния хубав уикенд извън големия град - уикенд изпълнен със много слънце, преходи със снегоходки и пролетен сняг в подножието на ез. Бъбрека.

С ранен старт в събота сутрин и сравнително бързо придвижване, стигнахме към 10:00 ч. над х. Пионерска. На паркинга пред новопостроения незаконен лифт беше по-зле от колкото на разорана нива след наводнение - топящи се снегове и разкаляно до коленете. След като паркирахме колата на безпоасно място, в близост до пътя, нагазихме в калта и се придвижихме нагоре към заснежената част, за да се подготви с багажите за ходенето нагоре. Междувременно се появиха Мишо и Тачката, нарамили сноубордовете и те към хижата.

Стотина метра над лифта вече беше изцяло заснежено, така че сложихме снегоходките и лека полека тръгнахме нагоре и към 12:30 ч. бяхме на хижата. Направи ми впечатление, че доста хора бойкотират използването на незаконния лифт, предвид че и цената, която предлагат е неоправдано висока - 10 лв. за една посока и 15 лв. в двете посоки. Също така "Рила Спорт" искат пари за да превозят багаж.

Настанихме се в стая 403 за 12 човека. Полегнахме малко и тръгнахме в посока ез. Бъбрека покрай "паничката", минавайки над улеите, следвайки зимната маркировка, като за нула време времето се скофти, заоблачи и започна да вали сняг, който принудително ни върна в хижата към 18:30 ч. Отново си полегнахме и с всички налични средства - фотоапарат, хапване и пийване слезнахме надолу, където лека полека се заформяше купона.

Наздравици, тостове, стари и нови познати, та така откарахме до към 23:00 ч., когато изведнъж един от хижарите реши да ни преориентира към заведението в мазето и най-грубо обяви, спирайки музиката и прибирайки всички кабели, че партито свършва и който иска да слиза в мазето. Аз само наминах за 30 минутки и си легнах.

С колегата Дидо и Ивет в пушилнята на хижата
В неделя се излюпихме към 8:00 ч., пробудени от яркото слънце, предвид че нямахме пердета на прозорците. Закусихме чудесни пържени филийки с конфитюр, сирене и мурсалски чай и към 10:00 ч. тръгнахме отново нагоре към езерата, като Мария реши да кара ски за последно този сезон.

Край брега на ез. Близнака си направихме чудесна почивка за около един час, препичайки се на слънце и радвайки се на тишината. Тръгнахме да слизаме надолу и се засякохме с нашите съквартиранти от хижата, които си бяха изградили скокче и си правеха трикове, аз даже успях да направя няколко снимки.

Един час на припек
Тръгнахме заедно надолу и аз се опитах да си пусна хвърчилото, но при всеки опит вятъра спираше...

Оплетен като петел в кълчища
Като стигнахме до хижата погледахме как запалени карачи преминаваха през езерото на скорост и 80% имаха успех, но имаше и забавни случаи, в които някой я падаше във водата, я спираше насред езерото, затъвайки до колене в ледените води.

Направихме един бърз и късен обяд и тръгнахме да слизаме надолу пеш, към 18:00 ч. бяхме на колата и около 20:00 ч. всички си бяха вече по домовете.

На брега на едно от езерата
Снимките са тук.

Следобедна разходка до Черни връх с хвърчилото

След уморителна събота се поуспах в неделя сутринта и така около обяд решихме да се качим до Черни връх, за да си изпробвам новото хвърчило (kite). По пътя се засякохме с Иво, Адаша (Ачо) и Ади. Бе много забавно, гое седяхме до към 18:00 ч., а по пътя си играхме с хвърчилото, голяма забава е, но с тези 0,9 м2 няма голяма тръпка, затова следващия път още по-голямо.
Снимките са тук.

Пролетна акция за почистване

По инициатива на "Младите зелени" и "Зелената партия - българските зелени" проведохме съботна акция за почистване на междублоковото пространство на бл. 33 в Студентски град, в близост до "Бар на края на вселената". Студентите от Университета по архитектура, строителство и геодезия се включиха активно и събрахме много отпадъци, подкастрихме много дървета и храсти, както и засадихме около 200 храста. Също така подготвяме терена за изграждане на волейболно игрище.

С кирката в ръце
В обедната почивка
С дългогодишен опит като дървосекач...
Снимките са тук.

Трети конгрес на Европейската Зелена Партия в Брюксел

Тръгнах от работа около 15:30 ч. с такси до летището, където Горица вече от един час чакаше, защото беше пристигнала доста по-рано, за да е спокойна. На летището се появиха и останалите от делегацията, регистрация, проверка за сигурността, лични документи и седнахме да чакаме. С автобус ни закараха до самолета и веднага направи впечатление, че самолета е от чисто новите, ЕърБъс 320 - без драскотина и бял като платно. Посрещнаха ни, настаниха ни и тъй като нямаше много хора се разположихме по двама на три седалки. Залъгаха ни с по едно сандвичле и малък мъфин, сокче, чаша червено вино и аз даже подремнах малко.
В Брюксел кацнахме по разписание, валеше дъждец, 8С и много приятно за разходка. Хванахме влак до центъра и слязохме на Централната гара, с Горица се поразходихме на бързо до "Централния площад", "пикаещото момченце", минахме по малките улички и хванахме метрото, трамвая и към 22:30 ч. пристигнахме в семейството, в което ни бе предложено настаняване.

Къщата беше като в приказна история - четири етажа, високи тавани, старинни мебели и предмети. Хората ни посрещнаха като близки приятели, без дори да сме си говорили някога и да сме се виждали. Поканиха ни на домашна вегетарианска лазаня, салата от много магданоз и други треви. Легнахме си към 0:00 ч. В петък сутринта станахме към 8:30 ч., вече не валеше, закусихме пълноценна био-закуска с домашно приготвено сладко, пълнозърнест хляб, масло и чудесен чай. Отправихме се към Европейския парламент, където се провежда конгреса, като още по пътя срещнахме много стари познайници от целия Европейски континент. Преминахме през регистрацията и влезнахме на сутрешната сесия на Конгреса. Нямаше кой знае какво ново да се чуе, продължаваха срещите ни с познати - Бартек, Бруно, Батал, Марина, Флоран, групата на Швейцария и много други.

Обядвахме в ресторанта на Европарламента - много вкусна сьомга със задушени зеленчуци на скара, картофено пюре и гъбена крем супа. След обяда успях да намеря място, където може да се изхвърлят използвани батерии и така най-накрая се отървах от около 20 батерийки, които си носех от България, специално за да ги изхвърля на такова място.
Следобедната сесия бе посветена на взаимоотношенията между изтока и запада. След сесията си направихме една разходка по града, поразгледахме магазините, но нищо не си харесахме, освен детски дрешки за Никола. Вечерта имахме официално откриване на конгреса, с много речи и изказвания. След сесията имаше скромен прием във фоайето на Парламента, с хапване и напитки. Срещнахме се със стари познати, поприказвахме, заснеха ни в едно шеговито видео, отговаряйки на въпроса "Защо е необходимо да се премахне монетата от един евро цент" на български език. Към 22:00 ч. си тръгнахме за да пестим енергия за събота вечер, когато е планирано голямо събитие и концерт.

Събота се оспахме малко и пристигнахме в парламент за втората част на първата сесия. Имаше представяне на документите за кампанията, общите символи - лого, банери и слогани, уеб сайт и други. В следобеда имаше представяне на филма - "20 години - Зелените в Европейския Парламент", в който имаше много интересни кадри от годините, акции, кампании, най-хубаво бе да се види различните кампании на депутатите в залата на Парламента - една от тях бе срещу клонирането, когато цялата зала бе облечена по един и същ начин и всички бяха с бели маски, символизирайки клонинги. Друга акция бе когато Групата е била наречена "Група пирати" и Зелените се явяват в пленарната зала, облечени като пирати. :-)Към края на деня Дани Кон Бендит имаше силна реч, точно в неговия стил - разпален, пълен с енергия и силно мотивиращ.
Отново имахме малка почивка и се разходихме до спортен магазин "Декатлон", от който си накупихме разни дрешки, както и хвърчило, което одавна планирах да си купя, именно от там. След магазина веднага се отпрвихме към мястото за концерта и вечеря. Огромно хале, което преди поне 100 години е било използвано като център за размяна на поща и размяна на коне, както един модерен пощенски комплекс в наши дни. Хапнахме, пийнахме, поприказвахме с този и онзи и към полунощ се отправихме за да си починем за неделното заседание на Съвета на Европейската Зелена Партия.

В неделя се сбогувахме с нашите домакини и в 10:00 ч. пристигнахме в Парламента и започнаха обсъжданията на резолюциите и други процедурни предложения. Слава богу времето бе се изяснило и много приятно. След заседанието на съвета на ЕЗП, тръгнахме директно към летището, защото малко се проточиха нещата, освен това и полета ни бе забавен с един час и така в България си кацнахме към 0:36 ч.

Снимките са малко повече и са разделени на няколко албума: тук...

Хижа Гиргиница на Рила и иглуто

Веднага след работа уж да тръгнем към гр. Долна баня дирекно и да стигнем на време по светло, се оказа че трябва да се отбием до Люлин за да вземем някви такъми, после да вземем Стефан и да инем през Чавдар и то си стана 21:00 ч., докато се качихме на магистралата към крайната ни цел. В същото време снега си валеше постоянно и тръпаше ли трупаше. На хижата пристигнахме към 22:30 ч. Настанихме се, похапнахме и към полунощ си легнахме.

В събота сутринта се събудихме в една бяля снежна приказка, затрупани от 40 см. вяла шелена, колата не се виждаше. В това време идеините ни за занимания на открито почти пропаднаха и решихме да си направим иглу. За около 2 часа работа се получи доста висока къщурка, но успяхме да затворим покрива и дори да се съберем петимата вътре. Следобеда слезнахме до града за да си напазаруваме малко и се прибрахме да посвършим малко работа на закрито, оказа се че няма ток в късния следобе и не можехме да си пуснем компютрите и така до вечерта. В предверието на нашето спално помещение се намираше голямата камина, където се оказа, че вечерта ще има голяма комппания от хора, слушащи всякаква музика и пиещи алкохол като за последно. То не бяха викове и какви ли не стилове музика, че няма такава комбинация по света и у нас. Едва заспах към 3:00 ч. и на сутринта се оспахме до към 10:00 ч.

Неделята се пооправихме, почистихме колата, огледахме стаите, приключихме някои работи и тръгнахме към Самоков. Навън снега беше затрупал сериозно пътя, но след като бях сложил веригите и преди нас бяха минали 2-3 коли, някак си се измъкнахме от затъване и на средата на пътя преди Долна баня свалихме веригите, защото се показа асфалт. До с. Радуил пътя бе сравнително почистен, но започвайки изкачването, много интензивно навлизахме в зимните условия, някои коли дори бяха почти закъсали по баира. Измъкнахме се и се добрахме до гр. Самоков, където се отбихме на гости у директора на Ловно стопанство "Искър", простиращо се на площ от 3 000 ха, североизточно от яз. Искър.

Пътя към София бе добре почитен и нямаше никакво движение.

В София се прибрахме към 19:00 ч.

Снимките са тук.