понеделник, 17 февруари 2014 г.

Европейска Гражданска Инициатива "Водата е човешко право"

Днес, 17-ти февруари, от 14:00 – 19:30 часа в Европейския парламент ще се проведе публично изслушване на първата успяла да събере достатъчно подписи Европейска гражданска инициатива “Водата е човешко право”. Изслушването може да бъде проследено онлайн.

Европейската гражданска инициатива (ЕГИ) е първия транснационален инструмент за пряка демокрация, който дава възможност на гражданите от Европейския съюз да инициират законодателство при събрани 1 милион подписа от минимум 7 държави-членки на Съюза.

Целта на ЕГИ “Водата е човешко право” е: да се инициира европейско законодателство, което да гарантира вода и санитарно-хигиенни условия на всички европейски граждани; да спре либерализацията на водните услуги (човешките права над пазарните интереси), както и да работи в един по-глобален мащаб за постигането на тези цели.

Зелената партия подкрепи тази Европейска гражданска инициатива. Надяваме се усилията на над 1,6 милион граждани да не бъдат напразни и Европейската комисия да инициира исканото от гражданите на Европейския съюз законодателство.

Повече информация за инициативата може да прочетете на: http://www.right2water.eu/sites/water/files/ECI background note - Final BG.pdf

понеделник, 10 февруари 2014 г.

Над облаците в небесата на хижа Иван Вазов в Рила

Четвъртък, след работа - тръгвам с Велко Мариянов от Младост през Железница, Ковачевци, Сапарева баня към х. Пионерска. Слушаме Оратница, на макс. След Клисура, на спускането - притеснено ми е, пътя е усоен и замръзнал. В 21 часа сме вече в Рила, точно под лифта. Безветрие и тишина. Преход по блуза и на тъмно. В 23:30 сме вече на новата хижа, последен контакт с Интернет. Започва да вали сняг. Имаме си компания - две кучета се качват с нас.

Петък след полунощ. Палим печката на старата хижа, вътре е 2С. Топлим боба и хапваме. Сън.

Петък - вече сутрин. Събуждане в 8:30 часа, жадуван петък! Закуска и тоалет. Изгрев и гледки към Витоша и наоколо. Копаем дупка в езерото - за загрявка и за вода. Около обяд Иван пристига със Стела и потегляме към х. Иван Вазов. Времето е с нас, катерим покрай вр. Харамията, Стела "прохожда" със снегоходки. Минаваме Раздела, вече гледаме хижата - почти 2 часа. Прекрасен залез. Кабир ме посреща първи, после Веско. В кухнята Деси и Стани правят зелеви сърми и леща. Мирише вкусно.

Сядаме на маса, всеки вади от раницата, сърмите са леко пикантни, лещата с картофи. Пристигат хора. Калоян Славов на вратата, добра среща. Планината събира хората. Започнаха да се разменят реколти ракия, китарата засвири, 4та струна се скъса, музиката продължи. Пяхме по моята песнопойка от 1987 г., песента Мальовица е много хубава. Ще се заучава. Запознах се с Митко Михайлов, той имаше богата колекция от балкански ритми, неусетно продължихме до 1 часа след полунощ.

Събота си е ден за поспиване. Мусака за закуска, тръгваме около 11 часа към Мальовица, само 4мата със Стани, Деси и Иван. Денят е прекрасен с красиви облаци нависоко и силен вятър по билото. Стигнахме само до вр. Голям Мраморец, точно преди вр. Мальовица. Нямахме екипировка за слизане по стръмното. Бързо хапване, малко време за хвърчилото и обратно.

В хижата всички на свободна програма. Очакваме групите за вечерта, около 15-20 човека. Сред тях се появиха и Влади, Нина, Рекс Мария и Майк. Столовата е пълна. Песните бяха още по-силни тази вечер.
Доядохме лютивите сърми. Прогнозата за сняг се реализира. Мъгла и вятър. Пред хижата е отрупано със ски и снегоходки. Това не попречи на песните и усмивките да бъдат още по-силни.
Неделя е, трябва да тръгваме. Всички групи вече са готови. Ние планираме да тръгнем в 10:30, но окъсняваме с 30 минути. Последни сме. Сбогуване с хижаря Андрей Стоянов. Опитваме се да се движим по следите на вече тръгналите. Снегът не ни дава да видим стълбовата маркировка.

До Раздел стигаме лесно, дори изпреварваме две от групите. Вятърът горе е със скорост 50-60 км/ч. Иван ни води и на билото е критично. Падаме, ставаме и се спасяваме - кой както може, помагаме си, продължаваме. Леко загубване, няма видимост, за първи път не си взимам GPS-а, а е трябвало. Ориентираме се с малко връщане. Намерени сме. Сами. Групата на Влади се чува на близо. Събираме се.
Спускаме се. Вече сме спокойни. Пием чай, ядем замръзнали шоколади. Спускаме се по улея под вр. Харамията. Вече имаме видимост, небето се разтваря.

Вече ходим по езерото, замръзнало и напукано. Велко ни посреща с чай. Щастието си подслаждаме с парченце белгийски шоколад, който ходи на Кукерсия сбор в Перник и се качи до Рила. Продължаваме към х. Пионерска. Веско се спуска с борда до паркинга. Свалям снегоходките, олекна ми.

Ще ядем на Сапарева баня, ресторантът е Седемте рилски езера. Всички включват телефоните, поглед върху няколко снимки. Живи сме!

Тръгваме на път,кой накъде е. Аз - сам, към София, през Ковачевци и Железница. Пускам си Оратница. На баира към Клисура, примигват ми насреща. Виждат се полицейски патрули. Има ПТП, по онова стръмно и усойно място, където в четвъртък ме бе страх.

Опел на покрива, всички са живи! Полицаят ме моли за помощ, че съм първа кола. Да преобърнем колата на гуми, че да я качат на пътната помощ. Няколко човека и хоп, готово. Изтича антифриза.

Закачаме колата, човека от пътна помощ ме моли да управлявам лебедката с ръчките на камиона, а той да следи въжето да се навие правилно на макарата. Колата се движи на горе, аз отивам да помагам на шофьора, трябва да навива волана, да дърпа ръчната. колата вече е осигурена. Тръгвам към София, преди Витоша започва да вали. Карам леко, но омразните ми завои на Бистрица ме плашат, леко се подхлъзнах, но съм вече в София. Измих колата. 

Топло е. Къде е зимата?!

понеделник, 3 февруари 2014 г.

Един 2ри февруари - на стоп, на баня, на теснолинейка

Денят премина неусетно, основно в пътуване, където човек разполага със себе си, може да помисли и размисли върху битието си. 

До изводи и решения не стигнах, само свежи идеи и размишления. Бъдещето е в ръцете ми. 

Денят премина с пътуване с трамвай номер 1, автобус 74, трамвай 5, плевенски специалист по вентилационни системи до Перник, столично такси до Симитли, софийска дама до Банско и двойка скиори до Добринище. 

Придвижване на стоп в такси е винаги приятно и загадъчно

Минералните води в градската Балнеолечебница на Добринище бяха с температура 38С и на цена 1.50 лв., разделени на мъжко и женско помещение.


Честита баня!

Теснолинейката ни взе от гара Добринище до гара Аврамово, издигаща се на 1261 м., най-високата на Балканите. Веско ни посрещна и стигнахме до гр. Септември, където хапнахме пица в ресторант Секвоите. 

И ето ме във влак 8612 на път за София. Благодаря на Stanimira Stefanova за малкото пътешествие и на Veselin Durgov и Hristo Topalov за включването в края на деня...

четвъртък, 10 октомври 2013 г.

Сирийските бежанци - хуманитарен проблем на Европейски съюз

Продължаващата гражданска война в Сирия за пореден път разкри основни политически и морални недъзи на нашето съвремие. А те са следните:

1. Войната на бунтовниците срещу властта в Дамаск, не е битка на доброто срещу злото. Това е борба на неясни структури, често силно фанатизирани групировки, да заемат мястото на един диктаторски режим. Нищо не говори, че подмяната на едните с другите по някакъв начин ще увеличи демокрацията и ще облекчи живота на населението.

2. Борбата на „великите сили“, най-вече в лицето на САЩ и Русия, е преди всичко да запазят и разширят своето влияние в региона и да продължат да извличат от това икономическа и политическа изгода.

3. ООН все още не се е превърнала в достатъчна степен в действен орган, който ефективно и ползотворно да се намесва в подобни конфликти, като допринася за тяхното решаване в интерес преди всичко на местното население.

С оглед на тази ситуация позицията на България трябва да бъде:

1. Да не допуска България да бъде въвлечена, нито пряко нито косвено, на страна на която и да е от групировките в конфликта в Сирия.

2. Да отстоява последователно позицията, че единствено Съветът за сигурност на ООН трябва да определи средствата и степента на интервенция в конфликта.

3. България трябва активно да настоява за по-голяма подкрепа от Европейския съюз за решаване на тежката хуманитарна ситуация с бежанците от Сирия. 

Проблемът с бежанците е отговорност на цяла Европа, а не само на засегнатите страни.

петък, 13 септември 2013 г.

Закриване на летния сезон на стопаджийството

Седмият ми лятно-ваканционен тридневен уикенд, последен за това лято, започна с много приятен стоп. На първо време уговорките ми от групата На стоп: Посока, транспорт, уговорка - предложи или потърси изглеждаха сигурни, първо една девойка ми каза че колата им се запълнила и място за мен не останало. Това ме отказа да разчитам на уговорки за споделено пътуване. В последствие се уговорих с една девойка да стопираме заедно - тя към Свети Влас, а аз на юг. Среща в 17:00 часа на Окръжна болница.

Бях на уговореното място и час, но уви - нямаше отговор на позвъняването ми, нито на писанията в групата. Хванах си самостоятелно автобус номер 5 с редовен превозен документ на цена 1 лев и се отправих към изхода на града. Междувременно се оказа че приятелят на мацката я разубедил да пътува на стоп, с непознати и т.н. та затова тя дори не ми отговорила на обаждането.

Връщайки се историята за приятен стоп - първо ме качи много свежа мацка, заедно с двете и деца - Кая на 4-5 години и Вальо на 1-2 години. Тръгнали към Долна баня, но им се доходи до морето, за жалост на Арапя не се намери местенце да нощуват, иначе щяхме да пътуваме заедно. Говорехме си за пътешествия и техния кемперинг по Хърватска и Албания. Беше много приятна и готина история с една отнесена авантюристка и двете й деца със Субару Аутбек и багажник THULE на покрива. На тръгване Милена сподели: "изключително приятно ми беше компанията ти."

Вторият ми стоп бе директно до Бургас, двама младежи бяха купили кола за да развеждат руснаци в района на община Несебър, обиколили всички автокъщи  около Горубляне и все пак стигнали до Враца, от където направили покупкаа на Фиат Улисе - миниван - 7+1, дизел. Оставиха ме около 21:15 часа на първото кръгово в Бургас, от където хвана минибус 2А, който ме отведе до другия край на града, подхода към кв. Меден рудник. 

Третият и последен стоп за пътуването към Бар Безкрай бе от един чичо, който бе ходил от Ахтопол до Димитровград да си ремонтира мерцедеса. Явно по морето майстори не се намират лесно, особено качествени. 

И ето ме вече с раницата и новият Айляк Хамак, заредил с първата бира Бургаско в 22:30 часа.

Много е приятно, когато морето изхвърли нещо интересно, а в случая този флакон е преживял толкова много. Партидния му номер показваше дата, по времето на която аз едва ли още съм бил замислен.
В петъчната сутрин, наслаждавайки се на изгряващото слънце и четейки новините от последния час, се оказа че на 35 км. от мен, в гр. Царево ще има протест срещу назначението на бившия кмет на града Петко Арнаудов за директор в районното горско управление.
Хванах един бърз стоп и стигнах за отрицателно време. Имаше около 60 човека за двете барикади и няколко полицаи, пазители на реда. Инициативата продължи около час, след което всички си хванаха пътя, кой към морето, кой към гората. Сред протестиращите имаше всякакви възрастови групи. 
Ленин бе окичен с розова панделка.
Използвах възможността да се поразходя до морската градина на Царево и скалния плаж се оказа необятен за моята камера, дори имаше плажуващи, хора за които протеста не бе най-важното нещо в този момент.
Бързо се изнесох от градското място и се отправих отново на север. Посоката ми бе Алепу и любимият Шофьорски плаж. Бърз стоп отново, до разклона към стария път за плажа, който сега е ограден с мантинела. Уикенда бе ветровит и вълнист, точно се падаше Илинден, а морето не бе пропуснало да поеме своите няколко жертви на различни места. Използвах възможността да се срещна и с Вася, която лекуваше туристи на Дюни.
Към края на деня се отнесох към Созопол, където пък имах възможността да се поразходя из малките улички на стария град.
В края на петъка, носейки се към Безкрая се натъкнах на поредния прекрасен изгрев, усещайки вече прохладата на вечерта и ранния час на стъмване, напомняйки за наближаващия край на лените месеци.
Съботната сутрин ми премина мисълта да си тръгна преди неделята, хем да избегна задръстванията по вече затворената за ремонт магистрала, както и да си подготвя нещата за дългоочакваната седмица ваканция с пътешествие от Север на Юг по Българското море. Стопа вървеше много добре, дори от Стара Загора до Пловдив ме качи един приятел, който ме видял и ме подминал, но ми позвъня и ме дочака след отбивката, на около 500 м. от моята позиция. Затварям стопа до морето с това пътуване, събраха ми се 4 приключенски стопа, догодина пак. 

Важно е да бъдем здрави, за да можем да преследваме мечтите си!

Темаскал в Стара планина - защо не?!

Преди 2-3 седмици получавам обаждане от неизвестен номер: Здрасти, Оги, попадна ми страницата Wander Ogy | BG Traveler , много пътешестваш, ...