Четвъртък, след работа - тръгвам с Велко Мариянов от Младост през Железница, Ковачевци, Сапарева баня към х. Пионерска. Слушаме Оратница, на макс. След Клисура, на спускането - притеснено ми е, пътя е усоен и замръзнал. В 21 часа сме вече в Рила, точно под лифта. Безветрие и тишина. Преход по блуза и на тъмно. В 23:30 сме вече на новата хижа, последен контакт с Интернет. Започва да вали сняг. Имаме си компания - две кучета се качват с нас.
Петък след полунощ. Палим печката на старата хижа, вътре е 2С. Топлим боба и хапваме. Сън.
Петък - вече сутрин. Събуждане в 8:30 часа, жадуван петък! Закуска и тоалет. Изгрев и гледки към Витоша и наоколо. Копаем дупка в езерото - за загрявка и за вода. Около обяд Иван пристига със Стела и потегляме към х. Иван Вазов. Времето е с нас, катерим покрай вр. Харамията, Стела "прохожда" със снегоходки. Минаваме Раздела, вече гледаме хижата - почти 2 часа. Прекрасен залез. Кабир ме посреща първи, после Веско. В кухнята Деси и Стани правят зелеви сърми и леща. Мирише вкусно.
Сядаме на маса, всеки вади от раницата, сърмите са леко пикантни, лещата с картофи. Пристигат хора. Калоян Славов на вратата, добра среща. Планината събира хората. Започнаха да се разменят реколти ракия, китарата засвири, 4та струна се скъса, музиката продължи. Пяхме по моята песнопойка от 1987 г., песента Мальовица е много хубава. Ще се заучава. Запознах се с Митко Михайлов, той имаше богата колекция от балкански ритми, неусетно продължихме до 1 часа след полунощ.
Събота си е ден за поспиване. Мусака за закуска, тръгваме около 11 часа към Мальовица, само 4мата със Стани, Деси и Иван. Денят е прекрасен с красиви облаци нависоко и силен вятър по билото. Стигнахме само до вр. Голям Мраморец, точно преди вр. Мальовица. Нямахме екипировка за слизане по стръмното. Бързо хапване, малко време за хвърчилото и обратно.
В хижата всички на свободна програма. Очакваме групите за вечерта, около 15-20 човека. Сред тях се появиха и Влади, Нина, Рекс Мария и Майк. Столовата е пълна. Песните бяха още по-силни тази вечер.
Доядохме лютивите сърми. Прогнозата за сняг се реализира. Мъгла и вятър. Пред хижата е отрупано със ски и снегоходки. Това не попречи на песните и усмивките да бъдат още по-силни.
Неделя е, трябва да тръгваме. Всички групи вече са готови. Ние планираме да тръгнем в 10:30, но окъсняваме с 30 минути. Последни сме. Сбогуване с хижаря Андрей Стоянов. Опитваме се да се движим по следите на вече тръгналите. Снегът не ни дава да видим стълбовата маркировка.
До Раздел стигаме лесно, дори изпреварваме две от групите. Вятърът горе е със скорост 50-60 км/ч. Иван ни води и на билото е критично. Падаме, ставаме и се спасяваме - кой както може, помагаме си, продължаваме. Леко загубване, няма видимост, за първи път не си взимам GPS-а, а е трябвало. Ориентираме се с малко връщане. Намерени сме. Сами. Групата на Влади се чува на близо. Събираме се.
Спускаме се. Вече сме спокойни. Пием чай, ядем замръзнали шоколади. Спускаме се по улея под вр. Харамията. Вече имаме видимост, небето се разтваря.
Вече ходим по езерото, замръзнало и напукано. Велко ни посреща с чай. Щастието си подслаждаме с парченце белгийски шоколад, който ходи на Кукерсия сбор в Перник и се качи до Рила. Продължаваме към х. Пионерска. Веско се спуска с борда до паркинга. Свалям снегоходките, олекна ми.
Ще ядем на Сапарева баня, ресторантът е Седемте рилски езера. Всички включват телефоните, поглед върху няколко снимки. Живи сме!
Тръгваме на път,кой накъде е. Аз - сам, към София, през Ковачевци и Железница. Пускам си Оратница. На баира към Клисура, примигват ми насреща. Виждат се полицейски патрули. Има ПТП, по онова стръмно и усойно място, където в четвъртък ме бе страх.
Опел на покрива, всички са живи! Полицаят ме моли за помощ, че съм първа кола. Да преобърнем колата на гуми, че да я качат на пътната помощ. Няколко човека и хоп, готово. Изтича антифриза.
Закачаме колата, човека от пътна помощ ме моли да управлявам лебедката с ръчките на камиона, а той да следи въжето да се навие правилно на макарата. Колата се движи на горе, аз отивам да помагам на шофьора, трябва да навива волана, да дърпа ръчната. колата вече е осигурена. Тръгвам към София, преди Витоша започва да вали. Карам леко, но омразните ми завои на Бистрица ме плашат, леко се подхлъзнах, но съм вече в София. Измих колата.
Петък след полунощ. Палим печката на старата хижа, вътре е 2С. Топлим боба и хапваме. Сън.
Петък - вече сутрин. Събуждане в 8:30 часа, жадуван петък! Закуска и тоалет. Изгрев и гледки към Витоша и наоколо. Копаем дупка в езерото - за загрявка и за вода. Около обяд Иван пристига със Стела и потегляме към х. Иван Вазов. Времето е с нас, катерим покрай вр. Харамията, Стела "прохожда" със снегоходки. Минаваме Раздела, вече гледаме хижата - почти 2 часа. Прекрасен залез. Кабир ме посреща първи, после Веско. В кухнята Деси и Стани правят зелеви сърми и леща. Мирише вкусно.
Сядаме на маса, всеки вади от раницата, сърмите са леко пикантни, лещата с картофи. Пристигат хора. Калоян Славов на вратата, добра среща. Планината събира хората. Започнаха да се разменят реколти ракия, китарата засвири, 4та струна се скъса, музиката продължи. Пяхме по моята песнопойка от 1987 г., песента Мальовица е много хубава. Ще се заучава. Запознах се с Митко Михайлов, той имаше богата колекция от балкански ритми, неусетно продължихме до 1 часа след полунощ.
Събота си е ден за поспиване. Мусака за закуска, тръгваме около 11 часа към Мальовица, само 4мата със Стани, Деси и Иван. Денят е прекрасен с красиви облаци нависоко и силен вятър по билото. Стигнахме само до вр. Голям Мраморец, точно преди вр. Мальовица. Нямахме екипировка за слизане по стръмното. Бързо хапване, малко време за хвърчилото и обратно.
В хижата всички на свободна програма. Очакваме групите за вечерта, около 15-20 човека. Сред тях се появиха и Влади, Нина, Рекс Мария и Майк. Столовата е пълна. Песните бяха още по-силни тази вечер.
До Раздел стигаме лесно, дори изпреварваме две от групите. Вятърът горе е със скорост 50-60 км/ч. Иван ни води и на билото е критично. Падаме, ставаме и се спасяваме - кой както може, помагаме си, продължаваме. Леко загубване, няма видимост, за първи път не си взимам GPS-а, а е трябвало. Ориентираме се с малко връщане. Намерени сме. Сами. Групата на Влади се чува на близо. Събираме се.
Вече ходим по езерото, замръзнало и напукано. Велко ни посреща с чай. Щастието си подслаждаме с парченце белгийски шоколад, който ходи на Кукерсия сбор в Перник и се качи до Рила. Продължаваме към х. Пионерска. Веско се спуска с борда до паркинга. Свалям снегоходките, олекна ми.
Ще ядем на Сапарева баня, ресторантът е Седемте рилски езера. Всички включват телефоните, поглед върху няколко снимки. Живи сме!
Тръгваме на път,кой накъде е. Аз - сам, към София, през Ковачевци и Железница. Пускам си Оратница. На баира към Клисура, примигват ми насреща. Виждат се полицейски патрули. Има ПТП, по онова стръмно и усойно място, където в четвъртък ме бе страх.
Опел на покрива, всички са живи! Полицаят ме моли за помощ, че съм първа кола. Да преобърнем колата на гуми, че да я качат на пътната помощ. Няколко човека и хоп, готово. Изтича антифриза.
Закачаме колата, човека от пътна помощ ме моли да управлявам лебедката с ръчките на камиона, а той да следи въжето да се навие правилно на макарата. Колата се движи на горе, аз отивам да помагам на шофьора, трябва да навива волана, да дърпа ръчната. колата вече е осигурена. Тръгвам към София, преди Витоша започва да вали. Карам леко, но омразните ми завои на Бистрица ме плашат, леко се подхлъзнах, но съм вече в София. Измих колата.
Топло е. Къде е зимата?!
