Как ще ги стигнем американците... с нашите митници

Днес, към края на работния ден се наложи да заведа Дейвид (американския ми колега, който пристигна в България за 6 месеца, за стартиране на проект) до митницата на летище София, за да освободим 2 малки пратки, изпратени от самия него от САЩ, до себе си на адреса в България. В пакетите има детска количка, детско столче, детски книжки и други детски работи. На пакетите е обявена стойността им, възлизаща на около 450 USD.

Паркираме колата на паркинга на терминал 1, за да отидем до минтицата, която не разполага с паркинг за посетители. Питаме на деловодството, където "не е информация", какво да правим с наличните документи и каква е процедурата. Започват да ни обясняват, че трябва да си извади ЕОРИ номер, като първа стъпка от процедурата и ни пращат в стая 12, която се намира на втория етаж. Там, след кратък преглед на наличните ни документи, получаваме бланка на молба и формуляр, които следва да попълним и да предадем отново в стая 12. Пращат ни да направим копие от паспорта и с попълнените молба и формуляр получаваме подписания формуляр, с текст в долната част на листа: "подадените данни са верни!".

Пращат ни в деловодството, където вече друг служител следва да въведе някой друг ред на компютъра. Полагаме някакъв подпис, усмихваме се повечко, че евнтуално да поработват по-бързичко.

Следва стая 6, където преминаваме през последната стъпка преди получаването на ЕОРИ номера. Там отново малко "компютърна обработка" и ни канят да се върнем в стая 12 след около 30 минути, за получаване на ЕОРИ номера. Ура!

Забравих да кажа, че действието се развива вече в края на работното време на административното учреждение, наречено митница "Летище София" и ние се борим да свършим всичко в рамките на деня, но изглежда шанс няма...

Получаваме си заветния ЕОРИ номер и ни казват: вече може да отидете в офиса на UPS, за да получите пакета.

Айде на колата, "летим" към офиса на куриерската компания, на рецепция ни посрещат с недоумение, защо толкова късно сме отишли и с "радост" ни съобщават, че трябва да имаме червен печат на цесията за доставката напакета, т.е. "върнете се на митницата, за да попълните митническа декларация!" Но защо всъщност митничарите ни пратиха директно при куриерите не стана ясно.

Връщаме се на Митницата, колата я спирам в нарушение пред терминал 1 на забранено за паркиране място, няма да им плащаме пак на паркинга я! Отиваме на гише "Физически лица" и обяснявам на баш митничаря, че в пакетите няма вещи с търговски характер и му казвам, че колегата ми си е изпратил лични вещи за детето. И получавам интрукция да отида в една от агенциите, които се намират пред сградата, за да ми попълнят митническата декларация, за да продължим борбата за получаването на червения печат.

Избирам агенцията, която се намира от ляво на сградата, вътре слъужителката се занимава с един друг чуждестранен клиент, който почти не говори български. За късмет тя го връща, защото той е изпуснал да влезне в една от стаите по веригата. Идва нашия ред! Разказвам какъв е казуса и служителката ме праща да се договоря с митничаря, който след това (на другия ден в случая) ще ми приеме декларацията, на какъв тарифен код да сложим нещата и може ли да се обединят, а не да се изписват по отделно. Срещам се с митничаря, разбираме се за 2,5% мито и е може да са на една позиция. Връщам се в агенцията, започваме да попълваме декларация на компютъра. Идва време да разпечатим декларацията, при което американския ми колега заявява, че не е виждал такъв принтер (матричен) от много години. Следва силно изненадващия и за мен момент: след разпечатената декларация, информацията се записва на магнитен носител - дискета... Е това и мен ме потресе, за какво говорим, модернизация, технологии и накрая моля заповядайте тази дискета. Разбира се таксата за услугата е 18 лева, искаш не искаш - плащаш.

Последно за деня се срещам с миничаря, който ми обяснява следващите ни стъпки в процеса. Уговаряме се за следващия ден аз да отида без колегата, за дапридвижа нещата напред.

На следващия ден отивам до летището с такси, което ме чака. Митничар си включва компютъра за да му зарежда, буквално в началото на работния ден, подавам му документите и дискетата(!), ЕОРИ номера и цесията с всички останали неща. Преглежда и вече отваря системата, при което се оказва че не са ни заведени нещата в стая 6, та моли да се отбия до стая 6, където "администрират" документите ни и пак при митничаря, праща ни да платим ДДС и мито, около 140 лева. Връщаме се при митничаря и той казва да заповядаме след 13:00 ч., защото следвало да се получи електронно потвърждение за плащането. Нямаме друг избор.

В 13:05 ч., българско време, на митница "Летище София" след като сме преминали през по-горе описаната процедурка получаваме нашите документи с червен печат, при което вече може да отидем до куриерската компания, за да си получим пакетите.

В заключение само ще спомена, че в работното си време, митничарите пушат цигари в работните си помещения, разглеждат вестници, гледат обяви за леки автомобили и най- важното: Български митници са във Facebook. Дерзай народе!!!

ПС: На следващия ден друг американски колега бе получил пакет от САЩ, с дребни подаръци за децата от родителите му. Трябваше да минем през същата процедура, но този път се справихме за 2 часа преди обяд и след 13:00 ч. Използвахме услугите на другата агенция за митническите декларации и там цената им е 15 лева.

Взели плажа на Шкорпиловци за стотинки

76 000 дка по Черноморието минали от държавни в частни ръце срещу мижаво заплащане.

“Фирми на Тодор Батков и Ахмед Доган взели плажа на Шкорпиловци за стотинки. 4200 дка от най-голямата плажна ивица в България е била продадена на цени от по 11-12 ст. на квадрат”, това заяви Владимир Минев от Инициативен комитет в Долни чифлик. Близката до Варна община е рекордьор по заменки на земи. Терени на брега на река Камчия са били продавани за по 13 ст. кв/м, а след това препродавани за по 250 евро на квадрат, информираха още от инициативния комитет.
Територията на община Долни чифлик е с най-висока ландшафтна стойност в цяла Европа, особено тази част от нея, която се намира около устието на река Камчия. Именно поради тази причина това е една от най-пострадалите крайморски общини от аферите със замените на земи у нас. Цялата държавна земя в територията между устието на Камчия до град Бяла е била подарена на безценица, алармираха гражданите от инициативния комитет.

“76 000 дка от територията на черноморските общини в България са били заменени или продадени на частни лица срещу незначителни суми. По този начин държавата е била ощетена с над 6 млрд. лв. Поради тази причина настояваме всички тези сделки да бъдат разследвани.”, заяви от своя страна лидерът на Зелената партия Александър Каракачанов.

Близо 20 неправителствени организации и политически партии са се обединили в антикорупционна коалиция с идеята за осъществяване на кампания “Обща кауза”. Целта на мероприятието е да бъдат възстановени всички държавни територии, които са били загубени вследствие процедурите по замени на земи и гори в ущърб на обществения интерес. Иска се да бъде създаден и специален закон за връщане на тези земи на държавата.

За тази цел представителите на над 20-те формации започват да събират подписи в цялата страна. След като се сдобият с 500 000 парафа, те ще ги внесат в парламента и президентството с искане за организиране на референдум по въпроса. Според тях е достатъчно да бъдат отнети от частниците част от земите, придобити по съмнителен начин, за да спрат далверите с държавни имоти у нас.

Според инициаторите на кампанията, проблемът с продажбата на публични земи на безценица е не само държавен, но и общински. Като пример за лош стопанин на собствеността си те дадоха община Варна.

Източник: Морето.нет

Как да отпразнуваме Коледа „по-зелено”

Коледните и новогодишните празници приближават, а с тях идват забавленията с роднини и приятели, веселото настроение и, разбира се, многото подаръци. Може да отпразнуваме Коледа и без да се обажда екологичната ни съвест.

Ето съветите на международната природозащитна организация WWF за „по-зелени” празници:

- Купете коледна елха, което не е отрязана, а е в саксия. Напролет може да я засадите пред блока, на двора или на вилата. Съвети как да се грижите за живата елха има на интернет страницата на WWF.

- Питайте дали елхичките са отгледани в български разсадник. Често те се внасят от чужбина и съответно са от видове иглолистни дървета, каквито не се срещат в страната. Затова трудно оцеляват в български условия. За производството на изкуствената елха пък са използвани изкопаеми горива, а след няколко години така или иначе ще се наложи да я замените с нова.

- Изпращайте коледни картички по интернет, което пести хартия, макар че също изразходва енергия. В краен случай нека картичките са от рециклирана хартия или пък такива, които подкрепят благородна кауза. Първите се намират по-трудно, макар че не е невъзможно. След празниците ги рециклирайте.

- Изчисленията показват, че продуктите за коледната вечеря в Западна Европа са пропътували общо 40 хиляди километра, докато пристигнат на трапезата. Продаваните в България стоки вероятно са изминали по-малко, но въпреки това купувайте продукти, които са произведени в страната, не са опаковани излишно много и са характерни за българския зимен сезон.

- Ако искате да покарате ски или сноуборд по празниците, избягвайте пистите, покрити с изкуствен сняг. Производството му изразходва много енергия. Използва се вода, събрана в микро язовири. Последните изследвания показват, че изкуственият сняг намалява честотата и интензивността на валежите в целия район, т.е. колкото повече изкуствен сняг се произвежда, толкова по-малко вали на това място. Понякога изкуственият сняг съдържа и химикали, които през пролетта се оттичат надолу. Градовете в равнината често черпят вода от планината.

- Когато купувате за подарък електроуреди, вижте дали са от най-икономичната класа А+. При стереоуредбите и телевизорите проверете дали могат да се изключват напълно, а не просто да стоят в „режим на изчакване”. При него те изразходват до 40% от обичайното си електропотребление. Във Великобритания само телевизорите в stand-by режим харчат електроенергия за 75 млн. евро годишно.

- Избягвайте подаръци с батерии. Те са трудни за рециклиране, а предоставят енергия, която е далеч по-малка от употребената за производството им. В краен случай купете комплект зареждащи се батерии.

- Не забравяйте да рециклирате опаковките. Запазената подаръчна хартия може да се използва отново, както преди години правеха бабите ни.

Весела Коледа и успешна Нова година от WWF!

Източник: За да остане природа в България

Инициативна група за Национален референдум

От началото на демократичните промени в България цари неудържим грабеж. Грабеж, който дискредитира самата демокрация, унищожава националното богатство и обрича на мизерия и унижения огромна част от българския народ. По безпрецедентен за световната история начин бе ликвидирана производствената база на селското стопанство. Бяха съсипани и продадени за скраб действащи предприятия. Печеливши фирми бяха подарени за символична цена на лица с неясно минало и още по-неясен произход на парите.
След цялата тази вакханалия се очакваше, че формите и възможностите на грабеж са се изчерпали. Надявахме се, че политическата върхушка се е вразумила и ще поеме по пътя на градежа и съзиданието.

Но, не! Оказа се, че има още начини да се бръкне в джоба на хората, има още национално богатство, на което не е посегнато. Започна се голямата афера със замените на земи и гори. И не на принципа „кон за кокошка”, а на принципа „бълха за слон”. Някои „предприемчиви” българи от тези замени получиха в хиляди пъти по-голяма стойност на новопридобитата земя от заменената. Загубите за държавата /т.е. за всички нас/, се изчисляват в милиарди лева. При това става дума за територии от изключителна ценност не само за България, но и за Европа.

Питаме: „До кога ще продължава това?”.

Отговорът е ясен! Докато българският народ мълчи. Докато се държи така, сякаш земята, на която живее не е негова.

Затова ние ви призоваваме: „Да ги спрем!”

Нека българският народ да изрази своята категорична воля чрез Национален референдум, съгласно новоприетия „Закон за пряко участие на гражданите в държавната власт и местно самоуправление”. Този референдум ще вземе решение да се отменят тези продажби и замени на обществената собственост, които са несправедливи и в ущърб на гражданите и обществото.

Онова, което е заграбено трябва да се върне на суверена - българският народ.

Този референдум ще върне достойнството на българския гражданин.

Инициативна група за Национален референдум

Александър Каракачанов
Васил Бенчев
Игнат Раденков
Стефчо Стоянов
Христо Николов

http://www.referendum.in/

Координатори:
София - 087 9063834 и 02 9870592
Пловдив - 088 5766013
Варна - 089 6846900

The loser’s guide to Facebook!

Познаваме те – обичаш да безделничиш и нямаш кой знае колко бурен личен живот, затова е крайно време да заживееш в лузърския онлайн-клюкарник Фейсбук. Кратък наръчник как да станеш идол на всички селянки там (и те да те ад-нат за френд, да ги ад-не Рогатия дано)
Сложи си ретро снимка на профила
По-скоро жалко, отколкото забавно, но ретро модифицираните снимки във фейсбука са мега популярни. Лошото е, че като си грозен ***, дори да се върнеш със снимката 40 години назад, пак си оставаш грозен ***.

Описвай всеки момент от живота си
Досущ като прилежна четвъртокласничка, във Фейсбук (или Туитър, все едно) си някак длъжен да споделяш с всички какво точно правиш. Защото светът копнее да узнае, че отиваш до тоалетната, кученцето ти има нова каишчица, излизаш в обедна, бил си във VIP-а на концерта на Мадона и т.н. При нормалните хора тази страст отшумява някъде в гимназията, но Homo Facebookus e много особен вид дебил, така че е ОК.

Пиши си с хората на английски
Най-важна е комуникацията на английски с други българи. (Друг е въпросът колко наистина е на английски, но нейсе.) Нали така правите и във фирмените мейли? Много е яко. Хората те уважават. Ти си ерудиран и модерен да си е... майката – знаеш какво е WTF, “ад-ваш” разни хора, а не ги “добавяш” и т.н. Плюс това на английски няма пълен и кратък член, както и разни други главоблъсканици (например не е нужно да търсиш в гугъла дали си “уграничен” или “ограничен”). Тоест достатъчно е да си полуграмотен, що да се тормозиш с българския. Йо да мен!

Ад-вай непознати
Или поне хора, които си виждал максимум веднъж в живота си. Заслужава си да са ти френдове и да знаят всичко за теб. Така се става популярен онлайн! Може пък и някое момиче да те вземе за бойфренд! Ако стане, разпечатай скрийншот от нейния профил и го навирай в лицето на други лузъри от плът и кръв, с които общуваш!

Направи си ферма
Истинският, зрял фейсбук-човечец има ферма – ама не в Ардино, а в сайта. Садиш пипер и царевица и гледаш прасета – точно като мама и татко в истинския живот! Ако много напреднеш, задължително си го включи в CV-то. Сега само ти трябва онлайн-комбайн с редосеялка и мацкити от цяла Добруджа ша та ад-нат!

Коментирай всичко
Фейсбук е феномен в много отношения – повечето хора не са там, за да свършат нещо полезно, а просто да поживеят малко паралелен живот, да получат малко човешка топлинка и, по възможност, одобрение. Повечето са толкова позитивни, че на нормалния човек му идва да ги ритне в зъбите с кубинка! Тъкмо тук удря твоят час – ти си компетентен и строг човек и не изпускаш шанса да “сипеш” злобно и да “храниш” всички – заради снимките от морето, заради грозното ново гадже или че на някой му се е родила дъщеря, а не син. Така им се пада, долни онлайн-гризачи, т.е. инфириър лайфформс (оп-паа, ми то и ти си един от тях, егати неудобното – б.р.)

Сравнявай и класирай френдовете си
Както казва един приятел от Радомир, хората са като кравите и обожават да ги класират по различни критерии – забавност, млеконадой, сексапил, както и да ги оценяват в проценти и т.н. Никой няма да ти се обиди – нали е “за забавление”, ха-ха! Също “ръчкай” приятелчетата с онлайн-остена (poke) – това няма никакъв смисъл, но гледаме, че е неразделна част от фейсбука. Не може да е случайно!

Афиширай публично, че си във връзка с еди-коя си
Еди-кой си из ин а рилейшъншип, сърчица, целувчици – мъжко, а? Според теб мъжът демонстрира чувствата си пред всички, подарява онлайн розички за Св. Валентин и т.н. Според нас просто си неосъзнат гей, извинявай.

Включи се в каузи
Стани френд с УНИЦЕФ и Грийнпийс, включи се в инициативата за освобождаване на Митьо от затвора, за бедните деца в еди-кое си село и т.н. След това забрави – хората са го видели в профила ти, то нали това ти беше целта.

Прави си тестове
Какъв плод си? Ако беше венерическа болест, коя щеше да си? Ако беше циганин, как би се казвал? И т.н. – Фейсбук гъмжи от хиляди подобни тестчета. Те не са забавни. Те са за хора в неравностойно умствено положение.

Тегли си късметчета
Имат толкова общо с късметчета, колкото тия дето ги дават с кафетата – “времето ще излекува гнева ти”, да ви ебем и късметчетата. Иначе за да си максимално досаден и фейсбук-куул, теглиш минимум по трийсет на ден! После ги коментирай – най-често с “много е вярно”, “така е”, “не съм и предполагал, но се замислих”.

Жаргон
WTF - “What the fuck”, в превод – “Какво, какво?!”, “Ти полудя ли, да му еба майката?”, “Кви са тия глупости?” и т.н. Използва се като универсално възклицание, когато си ядосан или неприятно изненадан. Примерно “Станишев е велик!” и коментар – WTF?

SHMIM - Идва от българския израз “Ша му иба мамиту”. Може да е и “6MIM”, съгласно най-новите норми в българския език. Хитро!

LOL - “Laughing out loud”, т.е. “смея се с глас”. Популярно сред чужденците. На българите им се струва тъпо, но то е щото половината не знаят какво значи

Нahahaha - Позволено е и изписване като “xaxaxaxa”. Изразява положителна оценка и радост от прочетеното. Броят на “ha”-тата не е фиксиран, като до 5-тото е нормално, после започва да става малоумно

Двуеточие, тире, затваряща скоба - Най-популярното. Код за усмихнато лице, а и било по-лесно за писане от думата “усмивка”, която може да бъде сбъркана на у-то или на в-то

Deeba - Не е източен бог, а абсолютно универсален израз, характерен за български потребители. Може да се използва за изразяване на абсолютно всички емоции. Счита се за компетентно мнение-коментар.

Получено по електронна поща от Жоро Димов

Практически курс "лавинна безопасност", 18-20 декември 2009г.

От 18 декември (петък вечер) до 20 декември 2009г. БАССЕС ще проведе в района на х. "Мальовица" първи за годината практически курс по лавинна безопасност. Той е предназначен за хора, които до момента не са присъствали на подобен курс

Кои са основните акценти, на които организаторите ще наблегнат?

Ще се наблегне на работата с лавинен уред в различни ситуации, сондиране, методи на изкопаване на затрупан и методи за определяне на стабилността на снежната покривка.

Къде мога да прочета програмата на курса?

Програмата на практическия курс, може да изтеглите от тук.

Декларация за участие

Декларацията може да изтеглите от тук. Всеки участник в курса трябва да носи със себе си попълнена и подписана декларация.

Има ли изисквания към екипировката ми?

Препоръчително е носенето и използването на собствени лавинни уреди, сонди и лопати. Магазин "Stormshop" е партньор на БАССЕС и ще предостави по време на курса специализирана екипировка за лавинна безопасност - лавини уреди, сонди и лопати BCA

(Backcountry Access) за тези, които не притежават такива и изрично заявят желание за това.

Необходимо е всеки участник да има валидна планинска здравна застраховка. За участие в курса с предимство ще бъдат записвани хора, който до момента не са присъствали на подобен. Записването ще се извършва и по ред на заявяване на желание и потвърждаване. Местата са ограничени от броя на водещите.

Каква ще е таксата за участие? - 40 лв., за членове на БАССЕС - 35 лв. Тя може да бъде платена в бирария 1516 (карта на местоположението й) на 15.12 (вторник) от 20:00 до 22:00 часа (за предпочитане) или на място в хижата. Нощувката в хижата се заплаща отделно от участниците в курса. В хижата може да се ползва храна като супи и скара.

Как стои въпроса с транспорта? - ще бъде изпратено съобщение до всички записани за курса, за да могат да се организират помежду си за пътуването и попълване на свободни места по автомобилите.

Как мога да се запиша? - записването стартира на 13 декември. Краен срок - 17 декември 2009г. Изпратете мейл на aval@befsa.com със следната информация:

• трите имена, възраст;
• участвали ли сте до момента в подобен курс, къде, кога?
• присъствали ли сте на лекция по лавинна безопасност, къде, кога?
• притежавате ли лавинен предавател, сонда, лопата (избройте поотделно, за да знаем какво трябва да Ви осигурим като екипировка)?
• телефон за връзка;
• имате ли собствен транспорт и колко свободни места има в него?

Моля да пишете по възможност на кирилица и от личните си електронни пощи, тъй като те ще бъдат използвани за комуникация с Вас. На записаните ще бъде изпратено съобщение за потвърждение.

Начало - курсът започва в петък вечерта. Необходимо е участниците да се предвижат максимално бързо, за да има време да се подготвят списъците на участниците и да се направи запознаване с програмата. Умоляваме всички да се постараят да пристигнат в хижата до около 20:30. Пътят от София до ЦПШ е около 90 км. Разстоянието по пътеката се взима за около 50 мин. На участниците ще бъде изпратена допълнителна информация с инструкции и материали за предварителна подготовка.

И за финал на "новината" - Извиняваме са за това, че 19-ти официално е работен ден. По-късна възможна дата няма, все пак искаме да е преди да хванете пътя за снежните баири и курорти... А ние явно планираме дати по-отдалеч от правителството и не знаехме, че ще е работен ден... (пък явно усещахме, че чак сега ще падне сняг)

Предпоследен уикенд в България през 2009

Този уикенд ме каниха на хижа Соколна в Стара планина по повод някакъв си рожден ден. Не приех, защото знаех, че там няма да се мине без много пиене и веселба, а аз не бях много настроен за това.

Реших да се разходя в събота до Мальовица, а в неделя се качих до Черни връх. Останах много доволен и щастлив от уикенда.
До Мальовица ходихме с Адаша (Ачо), Ина и приятеля и Елмо. Ранно тръгване от Младост, леко заснежаване в Самоков и много сняг след с. Говедарци към Мальовица. Много се кефих на заснежаването по пътя нагоре, защото новите ми зимни гуми Мишелин Пилот Алпин 3 се доказаха и потвърдиха избора на ADAC най-добри зимни гуми в класа си. След като пристигнахме на ЦПШ Мальовица, похапнахме и се опаковахме за преход до старата хижа, откъдето се отправихме до втора тераса под върха.
Пълен комплект на компанията

Мальовишките върхове към края на деня
През цялото време бе облачно и снежно, но в един момент слънцето започна да се прокрадва през облаците. Вече на слизане облаците се разкъсаха и слънцето весело се разхождаше по Мальовишките скали и отвеси. Към 16:30 ч. вече бяхме на път към София.

Неделята си направих самостоятелна разходка до Черни връх. Бях си взел и хвърчилото. Качих се с Петко до Алеко, похапнах и се втурнах към върха. Хвърчилото успях да опъна сам в подножието на върха, защото нагоре хем нямаше вятър, хем беше мъгливо. Поиграх около час и продължих към върха. Горе си хапнах туршия, боб чорба и палачинка - класическа комбинация за около 5 лева.
Направих бързо слизане към Алеко и така приключих преходите в българските планини за 2009 г.

Снимките от Алеко и Черни връх.