неделя, 22 юни 2008 г.

Довършително-ремонтни работи на Приморско

Трябваше да поставяме последният ламиниран паркет в апартамента на Приморско и да се приключи с тези ремонти най-накрая. От 2001 г. насам все ремонти правим тук, което всъщност започна да омръзва. Още в петъка успяхме да опукаме стаята и паркета за нула време си пасна на мястото, дори первазите сложих. След малко почистване стаята светна и бе готова да посреща първите гости за сезона.

Тука му се е видел края вече

В събота се понаспах и започнах с монтаж на первази във втората стая, като през част от времето се занимавах с миенето на прозорци и почистване от общ характер. Приключихме с первазите и ходихме на плаж. Водата бе чудесна, а Чоки (малкия дакел) се къпа за първи път в морето. За голяма изненада не го бе страх и веднага задейства инстинтките си за плуване. След няколко опита му хареса, но си го бе страх. С Дъки си оформиха голяма игра по пясъка, както се вижда от снимките по-долу.

Кучешки живот

В неделя довършихме каквото имаше и ходихме на плаж, водата беше чай, без вълни, с малко водорасли. Дъки голямо гмуркане направи, вадеше рапанчета и водорасли, ама и доста пясък изяде. И на Чоки много му се хареса къпането и като малки деца, не можем да ги извадим от водата.

Към 16:00 ч. тръгнахме, минахме през гр Поморие, защото трябваше да купуваме ракия, а след това през с. Равда за да хапнем от най-добрите палачинки по българското черноморие. В 23:00 ч. се прибрахме у нас и догледахме мача, браво на Испания.

Нощен изглед към гр. Китен


Дъки се е метнал на батко си - природозащитник

Всички снимки са тук.

събота, 14 юни 2008 г.

Велоследобед над село Локорско

Със Стефан планирахме да ходим на Белоградчик, да посетим пещерите Магурата и Леденика, но метрологичните прогнози и самото време бяха дъжд, превалявания или валежи и затова отложихме пътуването. След обяд се натоварихме на колата с колелата и отпрашихме към село Локорско, където направихме един маршрут, предложен от МТБ-БГ. Едва на 20 км. от София има такива хубави села, човек просто да не му се седи в шумната и мръсна столица, дори времето ни поднесе чудесно слънце с разкъсана облачност и лек ветрец, за сметка на което в София се е изсипал проливен дъжд.

От центъра на селото се кара първо по асфалтиран път, след което се преминава по черен такъв, през гората и се стига до около 1000 м. надморска височина, след което започва спускане по каменисти пътеки и тревисти поляни, като след около 2 часа каране се озовахме отново на центъра на селото. Най-накрая GPS-a на телефона ми влезна в употреба като предварително му бях заложил споменатия маршрут и с него от време на време засичахме местоположението си, за да сме сигурни, че нямаме отклонения от трасето, тъй като нямахме отпечатана карта предварително. В края на краищата всичко завърши чудесно и към 18:00 ч. си бяхме по домовете.

Колелата в колата

Спускаме по скалите

и отново...

Интересна буболечка

...и облаци

както и един гущер на припек
Всичките снимки са тук.

вторник, 3 юни 2008 г.

Странджа - нестинари в с. Българи и разходка до Малко Търново

След като на стоп се придвижихме от Велико Търново до с. Българи, срещайки много нови и интересни хора, ето че вече сме на територията на парк Странджа и нестинарският празник е на пълни обороти.

Село Българи е център на нестинарството в България и всяка година на 2-ри срещу 3-ти юни се провежда този нестинарски събор, за който всъщност сме тръгнали. Като пристигнахме оставихме багажите в колата и се разходихме, за да намерим нещо за хапване и място за спане. Много ни допадна една поляна, накрая на селото, макар че и други хора си я бяха харесали вече. Хапнахме по 2 кебапчета с бира и бяхме готови за забавление.

Започнаха да се събират хора от всички краища на страната, както и множество момичета и момчета с традиционни български носии. Започна и програмата с изпълненията, много зареждащи изпълнения, в сърцето на Странджа. Не бях ходил на такова място. Не можех да се нарадвам на красивите момичета с шарените носии, богатството от цветове и фигури много ме изпълваше с емоция. Аз с фотоапарата си не спрях да щракам, дори някои моми позираха, явно изглеждах много професионалист, дори кмета на селото, когато исках да се кача на балкона на кметството ме попита: "Вие от коя телевизия сте?". :-)

Най-красивата снимка

Междувременно бай Мишо, най-известният нестинар в България подготвяше огъня за жарава. След като вече се притъмни и жаравата бе готова бай Мишо направи фигура с форма на слънце от жарава и ритуала започна с обикалянето на църквата и носенето на чудотворните икони. След като нестинарите преминаха през жарава и нещата"поугаснаха", хора от публиката започнаха да преминават през вече поугасналите въглени. Дори Чавдар на няколко пъти премина през тях.

Жаравата под форма на слънце

Когато се ориентирахме към мястото за спане, там двамата пичове с които пътувахме до с. Българи бяха запалили огън, имаше голяма компания, която се бе събрала и едно момиче със сина си запя с невероятен глас, като имаше едно момче с тамбура, което вкарваше ритъм в цялата работа. Така откарахме до към 1:00ч. и си легнахме. Тъй като оставихме палатката при Стефан спахме на чували, малко бе хладnо, но го преживяхме, а на сутринта слънцето ни зарадва много от рано и ни стопли бързо.

Всички хора се бяха изнесли рано рано, предвид че беше работен ден, а ние се отправихме към следващата спирка от Странджанското ни пътуване, а именно Малко Търново. Стопът нещо не ни провървя, защото след около два часа чакане минаха само 5-6 коли в нашата посока, но ето че моментът дойде и един младеж ни качи до крайната ни дестинация, че дори се уговорихме и да ни върне.

В Малко Търново се срещнахме с хората от дирекцията на парк Странджа, купихме си пътеводители и карти на парка и разгледахме инфоцентъра. Хората ни заведоха до местността Пантелеймон, където имаше една традиционна за миналото седянка на баби, които си пеят песни, то всъщност това сега е една туристическа атракция, но бе автентично, дори бабите ни изпяха няколко песни. След това бяхме заведени до село Бръшлян, където селският и екотуризма за много добре развити, а местните ни почерпиха с череши и мента. Не пропуснах да си сложа печат в книжката със стоте национални обекта.

Седянката на бабите

Нашият човек ни върна с колата до гр. Царево и от там ни качи една жена с огромен Range Rover с бебето си - Борис, което седеше на задната седалка. Остави ни на Приморско, което ни бе крайната спирка за деня.

Снимките са в 3 части: първа, втора и трета.

понеделник, 26 май 2008 г.

Уиндсърф на о-в Гьокчеада, Турция

Баща ми се обади в четвъртък и хайде да тръгваме към Турция на сърф, очакваше се да има хубав вятър точно тези дни. Отпътувахме късно вечерта с Фиат Пунто, качихме сърфа на багажника и си взехме добро настроение! Към 5:30 ч. преминахме границата на Капитан Андреево и в 10:00 ч. стигнахме Кабатепе, от където с ферибот потегляме към остров Гьокчеада.

Аз и баща ми

Самото усещане, че си в Егейско море неусетно те връща към омировата “Одисея”, станала символ на идеята за пътешествие и премеждие. Очакването, че ще стъпиш на земя, в която синът на Зевс и на нимфата Мая, Хермес се е носил над земята и морето с крилатите си златни сандали, те кара вече да се чувстваш исторически човек. Границите между мит и реалност постепенно се размиват още преди да си стъпил на приказния остров, наричан от елините Имброс, което в превод означава –“Ветровит остров”. В далечните времена, описани в гръцката митология, морският бог Нерей живеел между егейските острови Самотраки и Имброс. Почитали го като добър, мъдър и справедлив старец, който помагал на мореплавателите в трудни моменти.

Само след час и половина пътуване стъпихме на острова, невероятно местенце с много привлекателен полъх на вятъра и силно греещо слънце. Веднага се отправихме към мястото, където са разположени Шерин кьой, Ювалъ и Ешелек, известен като “заливът на сърфистите”. Тук се практикуват и други спортове свързани с уникалната природа на острова, като скално катерене, маратон, но най-вече уинсърф, а село Ешелек бе мястото, където баща ми имаше идея да спим. Настанихме се в една къща, която се стопанисва от баба и дядо. Нито един от тях знаеше какъвто и да е език, с който да се разберем, но с езика на тялото и арабските цифри успяхме да договорим цената на нощувките (10 лева/човек) за 3 вечери. Къщата разполагаше с 4 стаи, много легла и 2-3 бани, топла вода и всички условия, които са необходими на човек, за да се почуства у дома си. Дори бабата беше приготвила сладко от ягоди, домашно кисело и прясно мляко, което беше заредено в хладилника.

Вековната история на днешния турски остров Гьокчеада познава много обрати. Днес той е спокойно място за туризъм, останало незасегнато от урбанизацията. Много българи търсят тихите заливи на островните брегове, за да избягат от напрежението на съвременността. Морски спортове, риболов, разглеждане на исторически забележителности – това предлага днес Гьокчеада, един егейски остров само на няколко часа път от Одрин.

Карта на о-в Гьокчеада

Остров Гьокчеада е с площ 289 кв.км. От север на юг дължината му е 13 километра, а от изток на запад 30 км. Намира се на 33 мили от пристанището Кабатепе и на 16 мили от остров Лимнос. При ясно време се вижда друг гръцки остров Самотраки, който е на разстояние 14 мили от Имброс. Със своите заливи, вулканични скали и чисто море островът е едно прекрасно място, в което движението на различните култури е оставило своя траен отпечатък. Тук можете да видите остатъци от византийски стени, пра-елински каменни останки, манастири, църкви и джамии.

Някои от градчетата на острова все още носят атмосферата на старите гръцки селища с калдъръмените тесни улички и разлистения олиандър пред всяка врата. Зейтинли Кьой е китно селце, което носи името си от маслиновите насаждения, разположени в подножието му. Тук можете да си поръчате хубаво турско кафе и да разгледате старата църква.

Най-големият град на острова и административен център е Гьокчеада, чието население наброява около 7 000 души.

В продължение на четирите дни, които прекарахме на острова имахме чудесно време, пообиколихме острова, като още първия ден се разходихме до полуизоставеното селце Бадемли, в старинен гръцки стил, тесни улички и схлупени къщурки. Единственият жив човек, който видяхме бе кръчмарят, заседнал на центъра и чакащ някой заблуден посетител. Над селото се откриваше чудесна гледка към военното пристанище, а залезът беше страхотен, като слънцето попадаше над о-в Самотраки. Другото интересно, което се случваше по време на нашия престой бе военното учение, което се провеждаше повсеместно на острова. Тъй като може би военните в Турция използват този остров за отбранителни цели, предвид географското му положение, имаше военни бази и казарми около всяко селце. Та военното учение на моменти ни ограничаваше при предвижване от село Ешелек до къмпинга, където карахме сърф, но ние научихме графика на заниманията и се съобразявахме, за да не ни задържат насред пътя. Наистина учението бе доста мащабно и имаше стрелби с доста големи снаряди.

Изгледа над село Бадемли

Изгледа към пристанището


Изоставените къщи на селото

От кулинарна гледна точка мога да се оплача положително от факта, че имаше толкова много вкусни работи, че всеки ден преяждах с всякакви вкуснотии, като най-предпочитаното от мен бе супата от червена леща, нахут и баклава

На сърф спот-а, както всички го наричаха, имаше доста българско присъствие, приоритетно сърфисити, като тук цените бяха малко по туристически, в сравнение с центъра, където всичко бе на приемливи цени. До сърф спот-а имаше едно езеро, което на дълбочина е около 30-50 см, богато на сяра и по думите на местните, лечебните свойства на калта се използват за различни цели. Та един ден решихме да се разходим в езерото, за да стигнем до другия му край, където имаше розово фламинго. Така и не стигнахме, защото ни се стори доста далеч. Другата разходка, която не изпълнихме до край бе по плажа, но тъй като имаше доста чайки, които бранейки малките си започнаха да стават малко или много застрашителни, прелитайки прекалено ниско над главите ни и за да не станем част от сюжет, подобен на този от филма на Хичкок "Птиците", решихме бързичко да се връщаме към нашата си територия.

На връщане към България решихме да минем през Гърция (пункта се казва Ипсала), за да спестим малко от пътя и да разнообразим пътуването си. Към 1:00 ч. всеки се прибра по домовете.

Използвал съм малко информация от филм, излъчен по телевизия МСАТ, посветен на о-в Гьокчеада.

Всички снимки са ТУК.

неделя, 18 май 2008 г.

Рафтинг на р. Струма при гр. Кресна

След една година чакане, най-накрая се организирахме и под ръководството на Чавдар се вдигнахме и направихме едно спускане по Струма. Цялото удоволствие включва пълна екипировка, застраховка, инструктаж и 2 часа по вода. Имахме много емоции, а докато чакахме първата група да се завърне, заедно с Кольо се возих на мотор. Ходихме да проучим местата за вечерта, къде ще ни е къмпинга и дали може да се пали огън. След село Стара Кресна, преди село Ощава се намират "Хладки минерални бани", където имаше чудесни поляни за палатки, с паркинг и топла вода в баните (става дума за стари сгради, с чешма и минерален басейн).

След спускането по реката организирано с всички коли минахме през гр. Кресна за да си напазаруваме, на който каквото му е необходимо и се отправихме към бивака. Разпънахме палатките и запалихме огньовете, всеки извади пържоли и с нетърпение се очакваше жарта, за да може да се сготвят мезетата и да вървят със студената бира...

В неделя на връщане не си давахме много зор и се прибрахме към 19:00 часа.

Втората група за рафтинг
Преди скачане от водопада
Всичките снимки от рафтинга са тук.

събота, 26 април 2008 г.

Бразилия в разкази и снимки...

Поради липса на време тази статия е частично на английски език, за което се извинявам на тези, които няма да могат да я прочетат изцяло.

Arrival in Brazil and first days in Rio de Janeiro
24 April 2008

We arrived around 6:00 in Sao Paulo after 11 hours of pleasant flight with Lufthansa. Everything was all right there; we had dinner and early breakfast. The only disturbance was when we were flying over the equator there was slight turbulence which woke everybody up, it was a bit scary but it passed very fast.

After waiting around half an hour at the passport control we entered Brazil with no problems, took the bus from the airport and went to the Metro for going to the Central Bus Terminal, one of the biggest in the world. Surprisingly there were thousands people waiting for the metro so we were not able to get on the metro so we decided to take the train for the other direction and to make sure we are in the train when it goes the other way round.

Three hours after landing in South America we managed to get to the bus for Rio de Janeiro. After six hours of going down from altitude of 660 meters we arrived in Rio. The weather was great and promising for the entire period of our stay here. There were a lot of mosquitoes but the locals say the dengue fever is gone.

We woke up at 6:40 local time because the time change makes us a bit confused but it was nice. We had a very nice pineapple and bananas for breakfast. Now we go for sightseeing and hope to "meet" Jesus Christ at Corcovado Mountain today.

26 April 2008

After the first day of enjoying around here we went to see the Jesus Christ statue on the Corcovado Mountain. As we spent half day on beach having some drinks and drinking coconuts and caipirinha, we went to the Corcovado mountain in the afternoon. I was good trip because there is a special tram which goes up the hill and brings you to the top of the mountain where the famous statue of Jesus is located.

My expectations were greater than the reality brought us. I thought it is a huge monument but it is not. This story happened once again and it was similar to what my expectations were in Paris when visited the Louvre, seeing Mona Lisa picture.

Next day we were planning to go to Maracana stadium and the city centre and we did so but unfortunately entering in the stadium was not possible because the electricity was gone and the stadium was closed. Anyway we had enough time to see it around, took some brake and went to the center for a walk. In the afternoon we spent 2 hour on Ipanema beach, took a caipirinha for the end of the day and walked to the Lagoon. Just before we came back to the hostel we found very nice market where we bought some gifts.

27 April 2008

We had a lazy morning with a late wake-up. Around 10 o'clock we went to the Sugar Loaf and there we had some good moments, especially when we were approached by some small monkeys. We enjoyed the views and took some pictures but unfortunately the weather was a bit unclear and we didn't have good visibility.

After going down from the rock we went to buy our tickets to Foz do Iguacu. The trip will take around 23 h and it is 1477 km away from Rio de Janeiro.

After we went to the Copacabana beach, had some time there and came back to the hostel where by accident we met Eva and Ann-Karin from Sweden. They just arrived in Rio and came to our hostel - we are living in such a small world indeed.

We went out for a drink at the beach and a short walk. We went also to the market for some souvenirs as well.

Early morning we depart to Iguaçu Falls.

Снимките до тук:

Рио де Жанейро - част 1

Рио де Жанейро - част 2

Рио де Жанейро - част 3

Рио де Жанейро - част 4

After 24 hours trip from Rio de Janeiro and crossing around 1500 km we finally arrived to the place called Foz do Iguaçu - area where the Brazilian, Argentinean and Paraguayan borders are meeting at one spot. After some time for orientation we managed to find our way to the hostel Natura - place in a land, far away from the city. Lying in the fields - silent and peaceful. The owner met us with his minibus, took us to or rooms and gave us some hints for our stay. We left our stuff and took the way to the Brazilian part of the Iguaçu falls.

It was very easy to access them from our place as we had to take only one bus to there. There are no words to explain the falls so the pictures which will be online soon will say enough. In general it was not that exciting as we expected but it was good to go there. We saw some coatis - a small mammal coming from the family of raccoons. They were so close to the people and even a bit disturbing. One of them approached a small kid and took his cola away and when it spilled on the ground, the coati went there and started to lick it. We also saw toucans and other interesting birds.

After the day of waterfalls we came back to our hostel and the owner prepared very nice dinner - Japanese dish and local desert. It was the first cooked food we eat after our arrival in Brazil. We took some extra after the first dish was over. At dinner we had American man and woman who by accident happened to live in the region of Lake Tahoe in California. And even the woman said she worked at the place were I used to work for three months in 2001. There was also a family from UK. All in all after having some conversations we became to speak about politics and how stupid is Bush, etc.

Our second day at Foz do Iguaçu was even better and more exciting. We had early wake up and moving to the other hostel Paudimar. We left our backpack there, had a fast breakfast and took the tour to the Argentinean part of the falls. In the minibus we were with a retired woman from Canada and two girls from Denmark. Going to the Argentinean part was very easy, the border control just stamped our passports and we arrived at 9:40 at the entrance gate.

We went through the trails, first the upper, later the lower one, took a boa to an island which brings us closer to the falls, and we met even a guy from Peru who had a girlfriend from Bulgaria. It was a time for lunch, so we went to a place which was offered to us by the local guards. It was a buffet with lots of different dishes but nothing spectacular, just typical international dishes. We had a lot of all and some more desert.

After that as I eat very slow we had only two hours left, so we had to rush to catch the train to the Devil's throat and then go back to the Maccuco trail. The first spot was honestly said, breathe taking, so great spot to observe how the water falls down into nowhere.

The last trail was very spooky... The leaflets say there might be dangerous species going around. So be careful and take care of yourself... :-) As we went there after the working time of the trail was over there were no people. It was silent and even scarier. What we saw was a big ant, size like one euro coin and... Small crocodile staying in the middle of the trail...

We were happy that we saw it and all in all the day was awesome...

Now we go for dinner in the hostel and sleep as we plan to "invade" Paraguay before we head to Sao Paulo with the bus at 18:00 h...

Водопадите Игуасу - Бразилската част

Водопадите Игуасу - Аржентинската страна - част 1

Водопадите Игуасу - Аржентинската страна - част 2

Водопадите Игуасу - Аржентинската страна - част 3

Язовирът Итайпу - седми по големина в света и първи по производство на електроенергия

вторник, 22 април 2008 г.

Световен ден на Земята - зов за помощ

Изменението на климата за трета поредна година е водеща тема на международната кампания посветена на Деня на Земята - 22 април 2008 г., организирана от Международната мрежа за Деня на Земята.

Тазгодишните прояви по повод на Деня на Земята се очаква да бъдат най-внушителните, откакто се отбелязва този ден (1970 г.). От Токио до Того – милиони хора по света от над 170 държави ще се обединят под мотото за 2008 г. – „Климата: зов за помощ”.

Тригодишната глобална кампания фокусира вниманието на международни и държавни институции, на бизнеса и неправителствени организации, на милионите хора по света върху проблемите свързани с изменението на климата и ги призова за конкретни действия.

Изменението на климата вече е реалност и оказва своето влияние върху цялата планета. Прогнозите за изменението на климата показват, че то ще продължи и ще предизвиква световни катаклизми, свързани с водата, земята и въздуха.

Ако не бъдат предприети координирани действия в рамките на цялата планета за намаляване емисиите на парникови газове, глобалната средна температура на повърхността на Земята, в сравнение с 1990 г., може да се увеличи средно с около 3 С° или 4 С° до 2100 г. За сравнение, преди около 15 000 години е било необходимо затопляне с около 5 С°, за да започне на планетата бавната промяна от последния ледников период към днешните климатични условия. Учени прогнозират, че ако емисиите на парникови газове не се намалят значително, ледената обвивка на Гренландия най-вероятно ще се изпари в рамките на следващите 50 години...

Друго предвиждане е увеличението на валежите от дъжд и сняг в някои райони на света и намалението им в други, като по този начин ще има наводнения и суши. Екстремалните метеорологични условия, като горещи вълни, ниски температури, торнадо, вятърни бури, тайфуни, виелици и други също ще зачестят. С покачването на морското ниво ще има наводнения по по-ниските земи покрай океани и морета, населени от милиони хора. Някои от тези региони могат да останат наводнени завинаги. Наводненията ще доведат до по-бързо разпространение на болести, свързани с водата, както и до изчезването на много животински и растителни видове.

Изменението на климата засяга не само природата, а и нашето здраве, ежедневие, икономика, култура.

Учените са единодушни, че тенденцията към затопляне на климата не може да бъде спряна, но нашите общи усилия за намаляване емисиите на парникови газове в атмосферата, могат да забавят този негативен процес, което да предостави на биологичните системи и на човешкото общество повече време за адаптация.

Ето защо кампанията на Международната мрежа за Деня на Земята обучава и мотивира за действия всички нива на обществеността.

Темаскал в Стара планина - защо не?!

Преди 2-3 седмици получавам обаждане от неизвестен номер: Здрасти, Оги, попадна ми страницата Wander Ogy | BG Traveler , много пътешестваш, ...