понеделник, 26 май 2008 г.

Уиндсърф на о-в Гьокчеада, Турция

Баща ми се обади в четвъртък и хайде да тръгваме към Турция на сърф, очакваше се да има хубав вятър точно тези дни. Отпътувахме късно вечерта с Фиат Пунто, качихме сърфа на багажника и си взехме добро настроение! Към 5:30 ч. преминахме границата на Капитан Андреево и в 10:00 ч. стигнахме Кабатепе, от където с ферибот потегляме към остров Гьокчеада.

Аз и баща ми

Самото усещане, че си в Егейско море неусетно те връща към омировата “Одисея”, станала символ на идеята за пътешествие и премеждие. Очакването, че ще стъпиш на земя, в която синът на Зевс и на нимфата Мая, Хермес се е носил над земята и морето с крилатите си златни сандали, те кара вече да се чувстваш исторически човек. Границите между мит и реалност постепенно се размиват още преди да си стъпил на приказния остров, наричан от елините Имброс, което в превод означава –“Ветровит остров”. В далечните времена, описани в гръцката митология, морският бог Нерей живеел между егейските острови Самотраки и Имброс. Почитали го като добър, мъдър и справедлив старец, който помагал на мореплавателите в трудни моменти.

Само след час и половина пътуване стъпихме на острова, невероятно местенце с много привлекателен полъх на вятъра и силно греещо слънце. Веднага се отправихме към мястото, където са разположени Шерин кьой, Ювалъ и Ешелек, известен като “заливът на сърфистите”. Тук се практикуват и други спортове свързани с уникалната природа на острова, като скално катерене, маратон, но най-вече уинсърф, а село Ешелек бе мястото, където баща ми имаше идея да спим. Настанихме се в една къща, която се стопанисва от баба и дядо. Нито един от тях знаеше какъвто и да е език, с който да се разберем, но с езика на тялото и арабските цифри успяхме да договорим цената на нощувките (10 лева/човек) за 3 вечери. Къщата разполагаше с 4 стаи, много легла и 2-3 бани, топла вода и всички условия, които са необходими на човек, за да се почуства у дома си. Дори бабата беше приготвила сладко от ягоди, домашно кисело и прясно мляко, което беше заредено в хладилника.

Вековната история на днешния турски остров Гьокчеада познава много обрати. Днес той е спокойно място за туризъм, останало незасегнато от урбанизацията. Много българи търсят тихите заливи на островните брегове, за да избягат от напрежението на съвременността. Морски спортове, риболов, разглеждане на исторически забележителности – това предлага днес Гьокчеада, един егейски остров само на няколко часа път от Одрин.

Карта на о-в Гьокчеада

Остров Гьокчеада е с площ 289 кв.км. От север на юг дължината му е 13 километра, а от изток на запад 30 км. Намира се на 33 мили от пристанището Кабатепе и на 16 мили от остров Лимнос. При ясно време се вижда друг гръцки остров Самотраки, който е на разстояние 14 мили от Имброс. Със своите заливи, вулканични скали и чисто море островът е едно прекрасно място, в което движението на различните култури е оставило своя траен отпечатък. Тук можете да видите остатъци от византийски стени, пра-елински каменни останки, манастири, църкви и джамии.

Някои от градчетата на острова все още носят атмосферата на старите гръцки селища с калдъръмените тесни улички и разлистения олиандър пред всяка врата. Зейтинли Кьой е китно селце, което носи името си от маслиновите насаждения, разположени в подножието му. Тук можете да си поръчате хубаво турско кафе и да разгледате старата църква.

Най-големият град на острова и административен център е Гьокчеада, чието население наброява около 7 000 души.

В продължение на четирите дни, които прекарахме на острова имахме чудесно време, пообиколихме острова, като още първия ден се разходихме до полуизоставеното селце Бадемли, в старинен гръцки стил, тесни улички и схлупени къщурки. Единственият жив човек, който видяхме бе кръчмарят, заседнал на центъра и чакащ някой заблуден посетител. Над селото се откриваше чудесна гледка към военното пристанище, а залезът беше страхотен, като слънцето попадаше над о-в Самотраки. Другото интересно, което се случваше по време на нашия престой бе военното учение, което се провеждаше повсеместно на острова. Тъй като може би военните в Турция използват този остров за отбранителни цели, предвид географското му положение, имаше военни бази и казарми около всяко селце. Та военното учение на моменти ни ограничаваше при предвижване от село Ешелек до къмпинга, където карахме сърф, но ние научихме графика на заниманията и се съобразявахме, за да не ни задържат насред пътя. Наистина учението бе доста мащабно и имаше стрелби с доста големи снаряди.

Изгледа над село Бадемли

Изгледа към пристанището


Изоставените къщи на селото

От кулинарна гледна точка мога да се оплача положително от факта, че имаше толкова много вкусни работи, че всеки ден преяждах с всякакви вкуснотии, като най-предпочитаното от мен бе супата от червена леща, нахут и баклава

На сърф спот-а, както всички го наричаха, имаше доста българско присъствие, приоритетно сърфисити, като тук цените бяха малко по туристически, в сравнение с центъра, където всичко бе на приемливи цени. До сърф спот-а имаше едно езеро, което на дълбочина е около 30-50 см, богато на сяра и по думите на местните, лечебните свойства на калта се използват за различни цели. Та един ден решихме да се разходим в езерото, за да стигнем до другия му край, където имаше розово фламинго. Така и не стигнахме, защото ни се стори доста далеч. Другата разходка, която не изпълнихме до край бе по плажа, но тъй като имаше доста чайки, които бранейки малките си започнаха да стават малко или много застрашителни, прелитайки прекалено ниско над главите ни и за да не станем част от сюжет, подобен на този от филма на Хичкок "Птиците", решихме бързичко да се връщаме към нашата си територия.

На връщане към България решихме да минем през Гърция (пункта се казва Ипсала), за да спестим малко от пътя и да разнообразим пътуването си. Към 1:00 ч. всеки се прибра по домовете.

Използвал съм малко информация от филм, излъчен по телевизия МСАТ, посветен на о-в Гьокчеада.

Всички снимки са ТУК.

неделя, 18 май 2008 г.

Рафтинг на р. Струма при гр. Кресна

След една година чакане, най-накрая се организирахме и под ръководството на Чавдар се вдигнахме и направихме едно спускане по Струма. Цялото удоволствие включва пълна екипировка, застраховка, инструктаж и 2 часа по вода. Имахме много емоции, а докато чакахме първата група да се завърне, заедно с Кольо се возих на мотор. Ходихме да проучим местата за вечерта, къде ще ни е къмпинга и дали може да се пали огън. След село Стара Кресна, преди село Ощава се намират "Хладки минерални бани", където имаше чудесни поляни за палатки, с паркинг и топла вода в баните (става дума за стари сгради, с чешма и минерален басейн).

След спускането по реката организирано с всички коли минахме през гр. Кресна за да си напазаруваме, на който каквото му е необходимо и се отправихме към бивака. Разпънахме палатките и запалихме огньовете, всеки извади пържоли и с нетърпение се очакваше жарта, за да може да се сготвят мезетата и да вървят със студената бира...

В неделя на връщане не си давахме много зор и се прибрахме към 19:00 часа.

Втората група за рафтинг
Преди скачане от водопада
Всичките снимки от рафтинга са тук.

събота, 26 април 2008 г.

Бразилия в разкази и снимки...

Поради липса на време тази статия е частично на английски език, за което се извинявам на тези, които няма да могат да я прочетат изцяло.

Arrival in Brazil and first days in Rio de Janeiro
24 April 2008

We arrived around 6:00 in Sao Paulo after 11 hours of pleasant flight with Lufthansa. Everything was all right there; we had dinner and early breakfast. The only disturbance was when we were flying over the equator there was slight turbulence which woke everybody up, it was a bit scary but it passed very fast.

After waiting around half an hour at the passport control we entered Brazil with no problems, took the bus from the airport and went to the Metro for going to the Central Bus Terminal, one of the biggest in the world. Surprisingly there were thousands people waiting for the metro so we were not able to get on the metro so we decided to take the train for the other direction and to make sure we are in the train when it goes the other way round.

Three hours after landing in South America we managed to get to the bus for Rio de Janeiro. After six hours of going down from altitude of 660 meters we arrived in Rio. The weather was great and promising for the entire period of our stay here. There were a lot of mosquitoes but the locals say the dengue fever is gone.

We woke up at 6:40 local time because the time change makes us a bit confused but it was nice. We had a very nice pineapple and bananas for breakfast. Now we go for sightseeing and hope to "meet" Jesus Christ at Corcovado Mountain today.

26 April 2008

After the first day of enjoying around here we went to see the Jesus Christ statue on the Corcovado Mountain. As we spent half day on beach having some drinks and drinking coconuts and caipirinha, we went to the Corcovado mountain in the afternoon. I was good trip because there is a special tram which goes up the hill and brings you to the top of the mountain where the famous statue of Jesus is located.

My expectations were greater than the reality brought us. I thought it is a huge monument but it is not. This story happened once again and it was similar to what my expectations were in Paris when visited the Louvre, seeing Mona Lisa picture.

Next day we were planning to go to Maracana stadium and the city centre and we did so but unfortunately entering in the stadium was not possible because the electricity was gone and the stadium was closed. Anyway we had enough time to see it around, took some brake and went to the center for a walk. In the afternoon we spent 2 hour on Ipanema beach, took a caipirinha for the end of the day and walked to the Lagoon. Just before we came back to the hostel we found very nice market where we bought some gifts.

27 April 2008

We had a lazy morning with a late wake-up. Around 10 o'clock we went to the Sugar Loaf and there we had some good moments, especially when we were approached by some small monkeys. We enjoyed the views and took some pictures but unfortunately the weather was a bit unclear and we didn't have good visibility.

After going down from the rock we went to buy our tickets to Foz do Iguacu. The trip will take around 23 h and it is 1477 km away from Rio de Janeiro.

After we went to the Copacabana beach, had some time there and came back to the hostel where by accident we met Eva and Ann-Karin from Sweden. They just arrived in Rio and came to our hostel - we are living in such a small world indeed.

We went out for a drink at the beach and a short walk. We went also to the market for some souvenirs as well.

Early morning we depart to Iguaçu Falls.

Снимките до тук:

Рио де Жанейро - част 1

Рио де Жанейро - част 2

Рио де Жанейро - част 3

Рио де Жанейро - част 4

After 24 hours trip from Rio de Janeiro and crossing around 1500 km we finally arrived to the place called Foz do Iguaçu - area where the Brazilian, Argentinean and Paraguayan borders are meeting at one spot. After some time for orientation we managed to find our way to the hostel Natura - place in a land, far away from the city. Lying in the fields - silent and peaceful. The owner met us with his minibus, took us to or rooms and gave us some hints for our stay. We left our stuff and took the way to the Brazilian part of the Iguaçu falls.

It was very easy to access them from our place as we had to take only one bus to there. There are no words to explain the falls so the pictures which will be online soon will say enough. In general it was not that exciting as we expected but it was good to go there. We saw some coatis - a small mammal coming from the family of raccoons. They were so close to the people and even a bit disturbing. One of them approached a small kid and took his cola away and when it spilled on the ground, the coati went there and started to lick it. We also saw toucans and other interesting birds.

After the day of waterfalls we came back to our hostel and the owner prepared very nice dinner - Japanese dish and local desert. It was the first cooked food we eat after our arrival in Brazil. We took some extra after the first dish was over. At dinner we had American man and woman who by accident happened to live in the region of Lake Tahoe in California. And even the woman said she worked at the place were I used to work for three months in 2001. There was also a family from UK. All in all after having some conversations we became to speak about politics and how stupid is Bush, etc.

Our second day at Foz do Iguaçu was even better and more exciting. We had early wake up and moving to the other hostel Paudimar. We left our backpack there, had a fast breakfast and took the tour to the Argentinean part of the falls. In the minibus we were with a retired woman from Canada and two girls from Denmark. Going to the Argentinean part was very easy, the border control just stamped our passports and we arrived at 9:40 at the entrance gate.

We went through the trails, first the upper, later the lower one, took a boa to an island which brings us closer to the falls, and we met even a guy from Peru who had a girlfriend from Bulgaria. It was a time for lunch, so we went to a place which was offered to us by the local guards. It was a buffet with lots of different dishes but nothing spectacular, just typical international dishes. We had a lot of all and some more desert.

After that as I eat very slow we had only two hours left, so we had to rush to catch the train to the Devil's throat and then go back to the Maccuco trail. The first spot was honestly said, breathe taking, so great spot to observe how the water falls down into nowhere.

The last trail was very spooky... The leaflets say there might be dangerous species going around. So be careful and take care of yourself... :-) As we went there after the working time of the trail was over there were no people. It was silent and even scarier. What we saw was a big ant, size like one euro coin and... Small crocodile staying in the middle of the trail...

We were happy that we saw it and all in all the day was awesome...

Now we go for dinner in the hostel and sleep as we plan to "invade" Paraguay before we head to Sao Paulo with the bus at 18:00 h...

Водопадите Игуасу - Бразилската част

Водопадите Игуасу - Аржентинската страна - част 1

Водопадите Игуасу - Аржентинската страна - част 2

Водопадите Игуасу - Аржентинската страна - част 3

Язовирът Итайпу - седми по големина в света и първи по производство на електроенергия

вторник, 22 април 2008 г.

Световен ден на Земята - зов за помощ

Изменението на климата за трета поредна година е водеща тема на международната кампания посветена на Деня на Земята - 22 април 2008 г., организирана от Международната мрежа за Деня на Земята.

Тазгодишните прояви по повод на Деня на Земята се очаква да бъдат най-внушителните, откакто се отбелязва този ден (1970 г.). От Токио до Того – милиони хора по света от над 170 държави ще се обединят под мотото за 2008 г. – „Климата: зов за помощ”.

Тригодишната глобална кампания фокусира вниманието на международни и държавни институции, на бизнеса и неправителствени организации, на милионите хора по света върху проблемите свързани с изменението на климата и ги призова за конкретни действия.

Изменението на климата вече е реалност и оказва своето влияние върху цялата планета. Прогнозите за изменението на климата показват, че то ще продължи и ще предизвиква световни катаклизми, свързани с водата, земята и въздуха.

Ако не бъдат предприети координирани действия в рамките на цялата планета за намаляване емисиите на парникови газове, глобалната средна температура на повърхността на Земята, в сравнение с 1990 г., може да се увеличи средно с около 3 С° или 4 С° до 2100 г. За сравнение, преди около 15 000 години е било необходимо затопляне с около 5 С°, за да започне на планетата бавната промяна от последния ледников период към днешните климатични условия. Учени прогнозират, че ако емисиите на парникови газове не се намалят значително, ледената обвивка на Гренландия най-вероятно ще се изпари в рамките на следващите 50 години...

Друго предвиждане е увеличението на валежите от дъжд и сняг в някои райони на света и намалението им в други, като по този начин ще има наводнения и суши. Екстремалните метеорологични условия, като горещи вълни, ниски температури, торнадо, вятърни бури, тайфуни, виелици и други също ще зачестят. С покачването на морското ниво ще има наводнения по по-ниските земи покрай океани и морета, населени от милиони хора. Някои от тези региони могат да останат наводнени завинаги. Наводненията ще доведат до по-бързо разпространение на болести, свързани с водата, както и до изчезването на много животински и растителни видове.

Изменението на климата засяга не само природата, а и нашето здраве, ежедневие, икономика, култура.

Учените са единодушни, че тенденцията към затопляне на климата не може да бъде спряна, но нашите общи усилия за намаляване емисиите на парникови газове в атмосферата, могат да забавят този негативен процес, което да предостави на биологичните системи и на човешкото общество повече време за адаптация.

Ето защо кампанията на Международната мрежа за Деня на Земята обучава и мотивира за действия всички нива на обществеността.

неделя, 20 април 2008 г.

Акция за Цветница

По повод Цветница - празника на Зелената партия, организирахме акция по почистване около езеро Панчарево, както и засаждане на дръвчета и пикник на зелено. В инициативата се включиха младежи и ученици от Американцкия колеж. След акцията похапнахме и пийнахме по бира и се насладихме на хубавото време и пролетното слънце.

Ето как се садят дръвчета


Аз и Жужи


Ето ги участниците в акцията...най-активните :-)


Снимките са тук.

неделя, 13 април 2008 г.

До Любляна и назад... със самолет :-(

Колкото ми се искаше да пътувам с кола до Любляна и дори почти всичко да бе уредено, за мой лош късмет ми наложиха да пътувам със самолет, който лети чак до Германия и се връща в Словения. Както и да е преглътнах това и попаднах в кокетно градче, столицата Любляна. Летището е извън града, на около 27 км. от центъра. Возиха ни на едно самолетче тип CRJ-200. Като стигнах в градчето заваля дъжд за добре дошъл и макар, че доста бях уморен се поразходих и за няколко часа успях да пообиколя центъра, който може да се сравни по големина с този на Ловеч да кажем. Има крепост, река и един по централен площад. Но наистина голямо спокойствие и тишина, без прахоляк и натоварено движение. Има около 15-16 автобусни линии и това му е градския транспорт, трамваи и тролеи няма.

Заседанието на Европейската Зелена Партия започна в петък. Много познати лица и доста приятели, основно младежи присъстваха на заседанието, дори понякога, когато ставаше скучно, имаше начин да се разсеем и да се посмеем с дружките. Първата вечер отскочихме до един бар, в който имаше жива музика и пихме по няколко бири и тъй като градския транспорт е до 23:00 ч. най-късно се наложи да се качим на такси, но като "туристи" попаднахме на най-големите главорези и платихме 24 евро, при условие че други са платили до 8 евро за същото разстояние.

Събота вечер бяхме събрани в едно заведение, тип механа, като до 00:00 ч. всичко беше организирано само за Зелените, без да има външни хора като хапването и напитките бяха на корем. Имаше много танци и на млади и на стари, няколкото евродепутати се забавляваха и танцуваха наравно с всички. Не бях се забавлявал така с възрастни от не помня кога.

Пътуването на обратно беше много отегчително и уморително, сякаш пътувах до Осло... Дали беше от умората или и аз не знам от какво.

Аз, Флоран и Натали


Крепостта, до която така и не можах да стигна


Снимките са много и все хубави:
Любляна - събрание, приятели и купон
Фото-изложба на животни
Военни снимки

събота, 29 март 2008 г.

Часът на Земята


"Младите зелени" се включиха в инициативата "Часът на Земята" като изключиха осветлението за един час и по този начин демонстрираха своята съпричастност към световната инициатива в борба с климатичните промени и глобалното затопляне, които са сериозна заплаха пред човечеството.

За един час милиони лампи по целия свят угаснаха в знак на съпричастност в борбата с промените в климата. Този път светлините угаснаха в 24 града, сред които Чикаго, Копенхаген, Монреал, Тел Авив и Банкок. Градовете, които подкрепиха събитието също са около 100. Фактът, че нито един български град не е потвърди съпричастност към инициативата, не означава, че ние не можем да участваме. "Часът на Земята" 2008 бе голяма възможност за активистите да изразят своята солидарност и желание за създаване на един по добър свят.

"Часът на Земята” се проведе за първи път на 31 март миналата година в Сидни, Австралия, когато повече от два милиона души и 2 100 компании изключиха светлините си за час. Много от символите на града като Harbour Bridge и Операта станаха част от инициативата. Това доведе до едночасово понижаване на електрическата консумация в града с 10.2%, което се равнява на спиране от движение за една година на 48 000 автомобила. През 2007 г. събитието предизвика огромен интерес, а тази година се превърна в глобална кампания.

Индивидуалните постъпки в борба с климатичните промени допринасят чрез популяризиране на устойчив модел от индивидуални навици, строго наблягащи на намаленото енергопотребление и минимизиране на нивата на замърсяване в ежедневните дейности.

Кампанията избра изключването на осветлението като една от най-безобидните и лесни стъпки към съхраняването на планетата и част от мерките срещу глобалното затопляне. „Часът на Земята” цели да покаже, че всеки човек може да допринесе за промяна към добро, а когато тези прояви са масови, резултатът е осезателен.

"Чрез пестене на енергия в ежедневието, ние можем да допринесем за една положителна промяна. С обединени усилия, ние можем да постигнем по-зелено бъдеще за нашата планета!"

Отзиви по медиите в Актуално.бг, Нюз.бг и Дир.бг

Темаскал в Стара планина - защо не?!

Преди 2-3 седмици получавам обаждане от неизвестен номер: Здрасти, Оги, попадна ми страницата Wander Ogy | BG Traveler , много пътешестваш, ...