56 държави на 6 континента, среща с маймуни, диви прасета и крокодили, няколко забавни пътувания на стоп и едно, в което за малко не губи живота си.
Оги Ковачев работи като специалист човешки ресурси, а втората му професия е пътешественик.
Трудно обаче ще го видите да върви безцелно из някоя екзотична държава.
Веднъж попаднал на мечтаното място, той се качва на колело или се пуска с каяк по някоя бърза река, а в най-добрия случай се включва просто в един ултрамаратон и по 15 часа тича под открито небе.
Едно необичайно пътешествие от София към Тел Авив с еднодневка до Йерусалим, придвижване към Киев с преход към Чернобилска област и Прибирск за еднодневен тур в зоната на ограничен достъп до Чернобилската АЕЦ, последван от трите прибалтийски репубилки Литва, Латвия, Естония - техните столици и поглед към Русия за посещебие на Санкт Петербург и Ермитажа, Мурманск и далечния север със завършек в Москва и нейните грандиозни дадености. Предвиденият багаж бе само ръчен.
Три седмична обиколка с няколко полета и автобусни трансфера, за някои - тематично несвързани дестинации - за мен всичко си има причина и няма случайни неща.
Цялото планиране започна от идеята да посетя Чернобилската АЕЦ и ограничената зона за достъп около нея, родила се още при първото ми пътуване в Киев, Украйна през 2007. Последвах мечтите си, особено след като се докоснах до разказа на Vilian и неговото посещение в зоната, вече бях започнал да подреждам програмата.
Проучих възможностите за двудневен тур, допитах се до различни мнения и опит от познати, които са били там. Целта ми бе да използвам дните около Великден и празниците, за да ги комбинирам с отпуска - да имам пролетни гледки (тук се подведох) и времето да е по-меко.
Ориентирах се в предлагащите тур организации, огледах графика им и избрах двудневен такъв в първата седмица на април - сряда и четвъртък. Офертатата беше около 300$ с вкл. трансфер от/до Киев с храна, спане в хотел в Чернобил, Гайгер-Мюлеров брояч и англоговорящ гид.
Започнах да очертавам възможностите около направленията. Оглеждах нискобюджетните полети и връзки от/до Киев с директна връзка помежду.
Първото направление от София бе Тел Авив, Израел. Полетът от София бе под 50 лева с ранно пристигане в събота. По-късно разбрах, че в събота няма работещ градски транспорт и влак преди 19:00 часа. Единствената възможност бе такси (~40$) на което аз не се зарадвах и имах намерение да ходя или на стоп (в последствие се намери добър домакин от CouchSurfing, който ме посрещна на летището и ме свали до хостела в центъра на града).
В последствие свързах Тел Авив с Киев. Полет с ЕлАл (Израелските авиолинии). От Киев се появи хубава възможност за полет до Вилнюс, Литва с WizzAir. Така се роди идеята да посетя Прибалтийските държави за сефте. Предвид близките разстояния избрах пътуване с автобусите на LuxExpress - 5€ до Рига, Латвия, после пак за 5€ до Талин, Естония.
От сайта на LuxExpress видях връзка от Талин до Санкт Петербург, Русия за 10€ и резервирах без да се замисля - чувал съм за Ермитажа много и ето, че времето му дойде. Чак после се досетих, че за Русия е необходима виза.
Дойде въпросът накъде след Санкт Петербург - бях на кръстопът. Огледах директните връзки - връзка с Исландия през Лондон или Тенерифе, Испания или Мадейра, Португалия. В последствие си дадох сметка, че като вадя Руска виза (120 лева) би било рационално да се задържа в Русия за по-дълго.
Мурманск ми хвана окото - харесвам далечния север (макар този да е по-близък от Далечния).
От Мурманск възможностите бяха да се върна в Санкт Петербург или да отида до Москва. Развълнувах се от мисълта, че ще мога да стъпя на Червения площад, да видя Кремъл и да ...follow the Moskva, down to Gorky Park, listening to the wind of change...
Дните отпуска се подредиха точно и от Москва се прибирам директно в София.
Не всеки ден е Великден
Оформих свръзките между всички дестинации - общата сметка за полети и автобуси без визата се завъртя около 888 лева. Пет нови държави плюс Украйна - един часови пояс между 31 и 69 градус северна ширина.
Добрата новина дойде с обаждане от Vladi с желание да се включи по трасето след участието си на маратона в Рим. Това идваше точно на 11 април - деня на моето пристигане в Талин, Естония. От там се движим на пакет до края.
Междувременно в началото на март в Берлин се провеждаше голямо туристическо изложение, на което избраната от мен организация за тур в Чернобил участваше със свой щанд. Бързо се свързах с тях и поисках отстъпка от пакета с идея за взаимно сътрудничество в бъдеще. След успешни преговори договорих 20% отбив от цената и бързо предплатих посещението си.
Седмица преди уговорката за тура получих телефонно обаждане, с което бях информиран, че поради военно обучение, насрочено за 5 април (вторият ден от двудневният тур) няма да може да се реализира по план. Всички полети вече бяха потвърдени и нямаше как да правя промяна в плановете си. Така турът се промени в еднодневен и се премести в петък. Всяко зло за добро - спестих някой лев (200$) и си дадох възможност с вратичка за бъдещо по-дълго посещение в зоната около Чернобил.
Преди повече от две години участвах на първото си състезание по пясък и на бос крак - Камчийски пясъци 2015. Записах се на късата десет километрова дистанция. Нямах очаквания и не знаех какво е усещането да се състезаваш бос на пясъка.
Състезанието започнах добре, усещането беше приятно - без чорапи и обувки, нямаше усещане за протриване и дискомфорт. Бягащият на първа позиция беше с електриково зелен потник и аз го следвах с поглед. Преминаването на буйната река Камчия на отиване беше вълнуващо и заредено с адреналин. Водещият плавно продължаваше напред. Аз се държах на добра позиция зад него.
Достигнахме до контролата на пети километър, където бе и обръщалото - сменихме посоката от юг на север. Най-удобно се бяга по ръба на водата и сушата, най-точно там, където водата току що е плиснала и се е оттеглила. В тази част е най-твърдо и гладко, няма потъване и загуба на тяга.
С обръщането сменихме и наклона, заедно с натоварването на тазо-бедрените стави. Второто преминаване на реката беше още по-вълнуващо заради натрупаната умора и финалът, който се виждаше на няколко стотина метра, а конкуренцията дишаше във врата. Задържах позиция и с последни сили станах трети в състезанието.
Основен спонсор на проявата бе “Идеал Стандарт - Видима” АД и наградите бяха предоставени от тях. За някои бе смешно и го приеха с подигравка - обаче аз си тръгнах с чудесен смесител за умивалник от серия висок клас (цена около 200 лева). Прибрах кашончето под леглото и го оставих за когато му е писано.
Моментът на награждаването за III-то място
Всичко с времето си. Две години и половина по-късно часът настъпи. Оказа се моят смесител бе различен от идеите ми за влагането му в баня.
Какво бихте направили вие? Моето решение е най-практично - в късната неделна вечер се свързах директно със спонсора-производител по ел. поща. В понеделник преди обяд получих любезен отговор от представителството в гр. Севлиево и г-жа Маргарита Ронкова, ме посъветва да идентифицирам желаният от мен модел и ще ми бъде изпратен по куриер в замяна.
Речено и сторено. В четвъртък вечер получих желаният модел в офис на куриерската фирма.
Търпение, мисъл и директна комуникация - това е моят път към щастието!
През последните месеци осъзнато се опитвам да огранича консумацията на млечни продукти, макар да нямам проявено неразположение към тях. Избирам да не пия прясно мляко, защото особено купешкото (с трайност месеци наред), не съдържа нищо полезно в себе си. И в природата няма бозайник, който да пие мляко в зряла възраст.
В търсене на балансиран подход се докоснах до един процес за приготвяне на пречистено масло – т.нар. гхи. Оказва се той не е никак нов. Баба ми си спомня как нейната баба е пречиствала масло в домашни условия без сложна технология.
От прочетеното научих доста - пречистеното масло гхи се използва широко в националната кухня на Пакистан, Индия, Бангладеш, Непал и Шри Ланка. Традиционно, маслото се произвежда от краве мляко, като се пречиства посредством преваряване за определен период от време. С това се премахва холестерина и млечния белтък. Гхи има кехлибарен прозрачен цвят (в разтопено състояние) и лек сладък аромат на орехи.
Маслото гхи има висока точка на задимяване (250ºС), т.е. при пържене с него няма да има образуване на свободни радикали. Направено от краве мляко, в процеса на пречистване на маслото се премахват млечните протеини и примеси. Това е причината повечето хора с непоносимост към лактоза или казеин да не проявяват алергични реакции след неговата консумация.
Гхи е източник на мастно разтворими витамини – А, D и Е както и на линолеова киселина. Гхи е подходящо за готвене, пържене, приготвяне на сладкарски изделия и печива.
В магазините вече има множество вариации и разфасовки на гхи. Първата ми покупка бе от арабските магазини на Симеон - метална кутия от 500 гр. за 10 лева. Вкусно ми беше и все пак имаше някакви добавки за аромат и подобряване на структурата му.
Прочетох малко повече, порових се и дойде моментът да опитам сам да приготвя гхи у дома.
Избрах краве масло “Добрев”, което според етикета е висококачествен продукт с мин. 82% масленост. Произведено по автентични рецепта и стандарт, то е предпочитано заради сметановия си вкус и отлично качество. Съставът му е прост - сметаново масло от прясно пастьоризирана сметана. Много ми хареса че, маслото е продукт без консерванти!
Загрях котлона, разопаковах двата пакета и разтопих 440 гр. сурово масло. Котлона беше на минимум. Процесът изисква търпение, внимание и усет. В началото мазнината има плътен кремав цвят, като в процеса на варене се изпарява водата и в образувалата се пяха с решетъчна лъжица се отделят млечните протеини. Необходими са около 45 минути за цялостното приключване на процеса.
Дотук добре. Следва да оставим леко да застине и да прецедим в стъклен буркан. Не бива да чакаме напълно изстиване, защото маслото се сгъстява и преминаването през цедката е още по-трудно до невъзможно. Аз използвах един от пластовете на кухненска салфетка, макар и този метод да отнема много време.
Препоръчително е да се изчака пълното изстиване на маслото на отворен буркан, за да се освободи остатъчната влага и по този начин се увеличава трайността на гхи. При мен не се задържа дълго, тъй като вкусът и полезните му качества не допускат да остане в хладилника повече от месец.
В крайна сметка с вложени около 6-8 лева в закупуване на масло, един час на печката и прецеждане от 440 гр. масло се получиха около 320 гр. прекрасно гхи.
Вече имах няколко опита от това произведение и се получава добре. Последния ми опит провокира всеки, който опита да поиска рецептата. Споделям в пост тук.
И преди самата рецепта да покажа визията, за да прецените дали да експериментирате.
Кексът без брашно, мляко и захар има следните препоръчани и основни съставки, които под една или друга форма претърпяха моите корекции и адаптация:
Домашни яйца – 4 броя Добре узрели банани – 3 броя Фурми – 10 броя или 2-3 лъжици петмез от фурми - може и комбинация от двете, за да има и малко от люспите, които създават приятно усещане при дъвчене Орехи, натрошени неравномерно в хаванче – 150 грама Бакпулвер – 1 пак от 10 грама Сусамов или друг тахан по избор – 2 с.л. Мед – 1 с.л. Какао или рожков – 1 или 2 с.л. по ваш вкус Една есенция ванилова или едно малко пакетче ванилия Половин чаена лъжичка канела 50 мл. слънчогледово олио
Изчистете фурмите от костилките, обелете бананите и ги нарежете на едро. Смесете всички съставки и намачкайте, за да има неравномерна консистенция. Сипете във формата за кекс с отделящо се дъно, която предварително сте намазали с хубаво масло или гхи.
Слагате във фурната и тогава включвате на 200 градуса. Пече се около 30-45 минути. Можете да проверите с дървена клечка дали е готов, когато дървената пръчка излезе суха. Извадете от фурната, оставете да изстине и тогава нарежете за поднасяне.
Случайно или не - линкът от Йоанна Павлова ми навлезе в полезрението, хареса ми начинът на приготвяне и реших да експериментирам.
Четейки съставките реших да избегна използването на прясно мляко и го замених с домашно приготвено ядково мляко от кашу.
Друг
детайл при приготвянето се оказа препоръката печенето на е на фурна с
вентилатор. Моята не разполага с такава функция и за следващия път ще си позволя да удължа печенето с няколко минутки.
Също
така при приготвянето на крема използвах купешко цедено кисело мляко, от
което не останах доволен и следващият път ще си го изцедя сам.
Бих
потърсил алтернатива за желиране с цел замяна на свинския костен
желатин с алтернативен желиращ агент - за предпочитане от растителен
произход без неясноти около полезността му. След няколко приятелски съвета и проучване стигнах до идеята за използване на агар-агар (екстракт от червени и кафяви водорасли).
И последно
се досетих, че не разполагах с хартия за печене и блата беше директно в
тавичката, която фино намазах с гхи преди за залея. Нямаше слепване и
трудности при оформянето. Благодаря на баба Катя за споделената тавичка.
Крайният
резултат е много добър, като при следващата направа на тортата ще
обърна внимание върху горепосочените детайли, с цел постигане на
по-добре опечен блат, по-гъст и твърд крем.
Оригиналната рецепта от Йоанна без моите модификации е по-долу:
За блата:
1 ч.ч овесени ядки
1 ч.ч пълнозърнесто брашно
2 яйца
50 гр. кафява захар
1 ч.ч прясно мляко
1 бакпулвер
1 щипка канела
За крема:
600 гр. цедено кисело мляко
6 с.л мед
1 пакетче желатин - 10 гр.
пакетче филирани бадеми
За ябълките:
3 зелени ябълки
50 гр. кафява захар
1 ч.л канела
Овесените ядки се заливат с горещото мляко и се оставят леко да набъбнат. В купа се смесваме останалите съставки за блата и разбъркваме. Накрая прибавяме и овесените ядки. Сместа се разпределя във форма за торта (26 см), покрита с хартия за печене и се пече в загрята на 180⁰ С фурна, с вентилатор, за 15 минути.
Обелваме ябълките и ги настъргваме. Към тях добавяме кафявата захар и канелата. Разбъркваме, покриваме с фолио за свежо съхранение и прибираме в хладилника. Цеденото кисело мляко се смесва с меда. След което разтваряме желатина с 6 супени лъжици вода и оставяме да се желира. На водна баня се разтопява желираната смес и се изсипва в цеденото мляко.
Когато блатът е готов го оставяме да се охлади и отстраняваме хартията. Отгоре се разпределяме ябълките, заедно с техния сок (той ще напои блата). Притискаме добре с лъжица. Заливаме с млечния крем. Оставяме за 2 часа в хладилник и после поръсваме с бадемите.
Аз съм Оги Ковачев – един от онези пътешественици, които често може
да срещнете по летищата в различни точки на света. Първите ми
приключения датират още от края на миналия век и вече имам над 47
посетени държави на шест континента.
Последните две години от моите приключения имат особен привкус. Почти
във всичките ми дестинации се вписва някой маратон или планинско
бягане, а в началото на 2017 се впуснах в едно вълнуващо приключение в
Азия – първото ми ултра състезание, част от Ultra Trail World Tour 2017 –
именно Vibram Hong Kong 100 Ultra Trail.
Световното турне за ултра маратонски бягания през 2017 започна във
влажните и свежи хълмове на бившата британска колония със специален
статут в Китай, която разполага със собствена валута и автономия. Хонг
Конг е разположен на дузина полуострови и острови, разхвърляни по
протежение на стръмни хълмове и гъсти гори.
Снимка: Оги Ковачев
През последните две години участвах на маратоните в Истанбул, Турция
(3:51), Оукланд, Нова Зеландия (3:31) и Валенсия, Испания (3:36).
Прелиствайки бегаческите истории в мрежата, попадах на страницата на
HK100 и веднага ми мина онази тънка мисъл – 100 км бягане, 5000+ метра
положителна денивелация и всичко това в комбинация с пътешествие на
необикновено място като Хонг Конг. Защо не?
Не съм имал Китай в списъка си с приоритетни места за посещение и
тази мисъл пречупи нагласите ми. Семката е посадена и започва да
покълва. Както винаги, поканих приятели и познати от бегаческите среди
да се включат в пътешествието – много интерес и само моят близък приятел
Влади “поддаде” на изкушението. Двамата започнахме интензивно проучване и
след няколко дни таксата за участие бе вече платена, билетите закупени и
спането резервирано. Всичко това се случи в края на септември – точно
преди голямото ми пътешествие до Австралия и Нова Зеландия.
Имахме точно 3 месеца до пътуването и седмица по-късно бе самият
старт. Редовно преглеждане на прогнозите за времето, следене на полетите
и много вълнение. Попаднах на едно зарибяващо видео (можете да го видите в края на поста),
което ни вдъхнови много за приключението като бъдещи ултра маратонци.
Много се вълнувам – повече от всякога и започвам да осъзнавам, че
плануваната седмица няма да ни стигне за подробно опознаване на региона.
Дните ни се нижат неусетно, коледни празници минават, Нова Година и
ето го петъка в късната зимна вечер след работа, вече сме на летището,
където започваме да олекваме от махането на дебелите зимни дрехи. Аз
като редовен ползвател на Qatar Airways съм посрещнат на червен килим,
като член на клуба на привилегированите пътници. Независимо от
привилегиите и поради забавяне на полета изпускаме връзката в Доха.
Всяко зло за добро – настанени сме в бизнес салона на летището в Доха за
4 часа до следващия полет, който е рано сутринта.
Хонг Конг е вдъхновяващ – високи сгради, подредени улици, има забрана
за пушене на всички публични места. Заобиколени сме от хълмове и гори.
Слънцето леко се прокрадва през облаците, правим много разходки и
ежедневни 15+ км.
След седмица аклиматизация и приятно сухо време идва денят преди
състезанието. Аз и Влади вече сме получили стартовите пакети и отиваме
на пресконференция и брифинг за състезанието.
Срещаме се със светила в ултрамаратонското бягане, запознаваме се с
космическите бегачи Сет Суонсън и Тим Толефсон, което още повече ни
вдъхновява и мотивира.
Снимка: Оги Ковачев
Денят на състезанието дойде – ранна съботна сутрин, придружена с лек
дъжд, ни събира с цял автобус бегачи, надъхани преди и на път за старта.
Последни приготовления, проверка на екипировката, оставяме багажа и
старт в 8:06 часа.
Снимка: Оги Ковачев
Първите няколко километра са за събуждане, осъзнаване, като
придвижването по тясната пътека е бавно и изпреварването е затруднено.
Множеството се движи в редица по един, предстои преминаване през няколко
плажа и стръмни хълмове, стотици стълби се качват и слизат по пътеката.
Първите 50 км са със сумарно изкачване около 2000 м. Втората част от
трасето поема останалите 3000+ м.
Бягането до 5 пункт (на всеки 10 км) е приятно и красиво – гледките
се простират над хълмове и пясъчни плажове. На всеки пункт зареждахме с
хапване и напитки, което ни отнемаше между 5 и 8 минути. На 5 пункт
имахме предвидена по-дълга почивка, защото имахме багаж – дрехи за
преобличане и фина настройка за предстоящата вечер, захлаждането при
изкачването на големите върхове и натрупващата се умора.
Около 25 минути на пункт 5 и след тръгване – проверка на
задължителните за носене телефон, челник и одеяло при спешност
(специално термо фолио при измръзване).
Снимка: Оги Ковачев
Започнаха стръмните стълби – не, а цели стълбища. Запалихме фенерите.
Умората започна да се трупа. Всеки пункт беше зареден с енергийни
запаси, имаше музика и доброволците допринасяха за мотивирането ни да
продължаваме напред. Между 8 и 9 пункт имаше множество маймуни по
трасето. Срещата с тях беше загадъчна. Също пътя ни минаха семейство
диви прасета.
Последните километри от трасето бяха най-трудни – остри върхове,
стръмни стъпала и натрупаната умора в комбинация с тъмнината, падащи
температури около 10 градуса и мъгла.
Снимка: Влади Мутафчиев
След последният пункт и вече на финалната права ни оставаше да
покорим най-високия връх в Хонг Конг, където доброволците ни насочваха
по правия път под звуците на парчето Gonna fly now от филма Rocky, след
което имахме 4 км спускане по асфалтов път и финал! Съзнанието ми не
вярваше на резултата – 17:48:30 часа за тези почти 100 км с 5000+ метра
денивелация.
Бях вълнуващо уморен!
Снимка: Оги Ковачев
Кой не би мечтал за такъв живот?
Любопитни ли сте да разберете следващата ми дестинация – следете
Фейсбук, за да се докоснете до част от следващите ми приключения –
Лондон през март, поредният маратон през април в Рим, вело и каяк на о-в
Майорка и роуд трип в Западна Европа – всичко това преди Великден. А на
есен ще ви заведем в Патагония – на Края на земята в Ушуая и о-в Огнена
земя, парк Торес дел Пайне и следващия ултра маратон с 80 км и 3200+ м.
денивелация.
