Уж да тръгнем рано рано към Витоша и пак не се получи по план, но в 11:00 ч. бяхме на лифта за Драгалевци, а сутрешните облаци и дъжд се разсеяха и деня се разви много слънчево и свежо. Качихме се с лифта и в 12:30 ч. вече обядвахме, полегнахме малко на слънце и след това се пързаляхме надолу и в 16:15 ч. успяхме да хванем последния лифт към долната станция в Драгалевци.
Ето ни на лифтаВ подножието на върхаГолямата навалица по пътеката към върха
На маса в чайната с любимия боб и палачинкаМетеорологичната станция и множеството антени Базата на "Ръководство въздушно движение" Баш на върха
След уморителна събота се поуспах в неделя сутринта и така около обяд решихме да се качим до Черни връх, за да си изпробвам новото хвърчило (kite). По пътя се засякохме с Иво, Адаша (Ачо) и Ади. Бе много забавно, гое седяхме до към 18:00 ч., а по пътя си играхме с хвърчилото, голяма забава е, но с тези 0,9 м2 няма голяма тръпка, затова следващия път още по-голямо. Снимките са тук.
С голямо закъснение все пак се качихме на Голи връх и от там до Черни връх. Времето по прогноза - слънце и слаб вятър. Тъй като бяхме позакъсняли, горе не ни чакаха и нямаше какво да се хапва.
Следва малко фотоистория, без много коментари...
Градът от птичи поглед Части от новата маркировка... Части от старата маркировка - фигурка, наподобяваща човече Софийския цетър като фон на кайт сърфист в действие Автоснимка в очилата на Владо И самолетите минават ли минават Красивите снежни форми, издялани от ветровете Рила погледната от Черни връхСнимките са тук.
17.00, петък (27.02.2009) на ПОПА Да запушим булеварда!
ПРИЯТЕЛИ! 1 година и половина, след като не дадохме Странджа,
ето че напъните на мафията да превземе вече не един,а 3 парка и да застроят дробовете ни с бетоните си, след множество пожари, целящи само и единствено "освобождаването" на терени за строеж, се активизираха с надеждата, че сме сломени и забравили онова, в което вярваме!
СЛЕД КАТО ПРЕМАХНАХА ОТ ПЪТЯ СИ ДИРЕКТОРА НА НАЦИОНАЛЕН ПАРК „РИЛА”, ДНЕС ДИРЕКТОРИТЕ НА ТРИТЕ НАЙ-ЗАПЛАШЕНИ ОТ УНИЩОЖВАНЕ ПРИРОДНИ ПАРКОВЕ СА ПРЕД УВОЛНЕНИЕ , ТЪЙ КАТО ТЕ НЕ ДОПУСКАТ ИНВЕСТИТОРИ ДА УНИЩОЖАВАТ ПРИРОДАТА И БЪДЕЩЕТО НИ, ВЪПРЕКИ НАТИСКА НА БИЗНЕСИ, СВЪРЗАНИ С ДПС И БСП! ВЕЧЕ Е УВОЛНЕН ДИРЕКТОРЪТНА ПАРК „ВИТОША”, КОЙТО ОПАЗИ ПАРКА ДОСЕГА ОТ ХИЛЯДИТЕ ИНВЕСТИЦИОННИ НАМЕРЕНИЯ! ПОДГОТВЯТ СЕ ЗАПОВЕДИТЕ ЗА УВОЛНЕНИЕ НА ДИРЕКТОРИТЕ НА ПРИРОДЕН ПАРК „СТРАНДЖА” И ВРАЧАНСКИ БАЛКАН!
САМО ДНЕС, САМО ТУК И СЕГА МОЖЕМ ДА СПАСИМ СТРАНДЖА, ВИТОША И ЗАПАДНА СТАРА ПЛАНИНА от онези, които вярваха, че ще забравим! НЕ сме забравили лятото на своето недоволство и няма да забравим! Не сме такива! СИЛНИ СМЕ С ТОВА, В КОЕТО ВЯРВАМЕ - ЧЕ ПАРИТЕ, СТРОЕЖИТЕ И МАФИЯТА НЯМАТ ПРАВА НАД ПРИРОДАТА И ЧОВЕШКОТО ДОСТОЙНСТВО!
17.00, петък - напишете какво мислите, където можете, сложете си клоунски носове, и нещо червено, с което да разярим бика. на ПОПА. ВЕДНАГА И ВСИЧКИ!
НЕ СМЕ ЗАБРАВИЛИ АРЕСТИТЕ И НЕ НИ Е СТРАХ ОТ ТЯХ! ЕДИНСТВЕНОТО, ОТ КОЕТО НИ Е СТРАХ Е МАЛОДУШЕТО И НЕВЕЖЕСТВОТО!
След като се оказа, че моите приятели и в лицето на Ива не се бяха сетили за моето споделено(!) желание да ходим заедно на Добринище за да караме ски, аз бях оставен отново да разчитам само на себе си, предвид че всички други приятели, я нямаха пари, я нямаха желание и възмойност да тръгнат на някъде. Само Стефан даде надежда, но и той не звънна за допълнителна уговорка, та на сутринта в събота бях изправен пред съботно безделничество в София. Но уви аз сепреборих с него и реших да се кача сам на Алеко, за да покарам ски.
Към 12:30 ч. бях на Алеко, взех си карта с намаление и ударих едно малко Джони, един шоколад Аеро преди тръгване. Появи се Стефан, който бе дошъл от сутринта да кара с Ира и племенника му Наско, качихме се на Романски лифт и почти под Черни връх ни застигна гъста мъгла.
Тръгнмахме по пистата към Лалето, където бяха пуснали оръдията за сняг, които още повече засилваха ефекта на мъгла. Вече бяхме се загубили със другите един от друг и аз стигнах до долната станция на лифт Витошко лале, тръгнах с него на горе, Стефан го чух, той бе някъде по средата и така 3-4 пъти се разминавахме и аз накрая към 16:00 ч. се прибрах на кафето да се попреоблека и приготвя за слизане. Стефан дойде малко ядосан на Ира, че бърза да гони лифта, предвид че му оставаше поне още един час работа...
Тръгвайки си към София, вече се притъмняваше, след няколко завоя се оказа че пътря е лед като стъкло и се получи колона от пързалящи се автомобили, аз веднага сложих еди комплект вериги отзад, което леко подсигури обстановката при мен, но не намали риска някой друг да се спре в мен. Около Драгалевци вече нещата се нормализираха и спокойно свалих вергите и продължих към центъра.
Бях решил да релаксирам след ските и отидох на парна баня. 3 сесии с почивка и хладен душ ме заредиха пълноценно за вечерта, която едва започваше.
В къщи вечерях и гледах филма, номиниран с 10 Оскара "Slumdog millionaire" и към 23:30 ч. тръгнах към "Viper rooms", където бе партито за рождения ден Юлия...
Към 11:00 ч. тръгнахме от София с колата, взехме Чавдар и продължихме към Алеко, където бе пълно с хора, макар че условията за каране бяха неподхоящи, предвид заледяванията по пистите... Похапнахме сочни кюфтета и тръгнахме към 13:30 ч. със снегоходките нагоре. Страхотен вятър ни посрещаше през целия път до върха, който ни отне около 2:20 ч. време. Горе похапнахме боб чорба с палачинка за десет и се звъртяхме по пътеката към Голи връх, където се накефихме на кайт-ски маняци... Около 18:00 ч. бяхме при колата а в 19:00 ч. всички по домовете.
Различно от плана ми за деня, оказа се че трябва да се кача до Алеко да поправя новото казанче на кафето на Петко, защото кой ли не се опитал да го поправи и не успял. Много се разочаровах, защото бях намислил да ходя до Горица, но уви!
Все пак всяко зло за добро...
След лекия сняг в София, запалихе колата и айде в планината. Пътя бе слаго опесъжен, без много заледявания, но изцяло снежен. Пристигнхме към обяд на Алеко и температурата бе около -11С, като имаше доста облаци и малко мъгла. Аз реших да използвам момента и си пробвах снегоходките за около 10 минути. Много съм доволен, моделът им е TSL 325 Escape. В кафето нещата са към края и скоро ще ядем кебапчета... казанчето бе излекуевано за 15 минути, та дори и други дреболии оправихме. На слизане от горе реших да изпробвам веригите за колата, но сложих само задните. Много добре се държи колата с вериги.
Към 17:00 ч. се прибрахме до нас, преоблякох се и отидох в бащата, където сестра ми вече бе на масата и заедно с баба ми се събрахме и похапнахме от посната трапеза. След това отидох до Светльо да взема МР3 плеъра за пътуването и пълномощното за колата, което той бе взел от агенцията за легализация. Там ме изненада майка му и заседнахме за половин час на маса, после се отбих и до Мирослав, точно си бе дошъл от Германия, но там не се поддадох на поканата за гощавка и за нула време се ометох. В къщи в 21:00 ч. ме чакаха на масата вече.
След полунощ започнах да си оправям багажа за пътуването... Ужас...
Началото на края на една цинична олигархия! Обсада на сградата на народното събрание:
старт четвъртък 16.30 пред парламента до края в петък заедно със студентите, в 13.00 пред парламента.
На второ четене вчера беше прието скандално продължаване на сезона за престъпните заменки на земи и респективното унищожаване на гори!!!
Нямаме причина да търпим повече!
Носете си метли!
На второ четене вчера беше прието скандално продължаване на сезона за престъпните заменки на земи и респективното унищожаване на гори!!! Депутатите от комисията по земеделие и гори отново опорочиха институцията народно събрание, оставяйки 9 месеца на всеки мафиот да завърши започнатото със заменките и ощетиха държавата с поредните милиони! В същото време си гласуваха коледни премийки по време на финансова криза!
Поредното изпитание за нашето търпение мина всякакви граници заедно с: - безочието - корупцията - нежното сливане на мафията с държавата пред очите ни - убийствата и престъпността - липсата на действащо правосъдие - липса на демокартичност и изключване на гражданския сектор от взимането на решения - цинизма - спрените европейски фондове - подменените обществени с лични приоритети - изолацията на младите и образовани хора от демокартични принципи при взимането на решения - липсата на дългосрочна стратегия за управление в икономиката, устойчивото развитие, социалната политика и т.н. - унищожаването на българската природа и разбирането на екологията единствено като шанс да си продадем „някоя въглеродна квотичка” - системното подценяване на умствения капацитет на българските граждани и унижаването им - всичко, онова, което пречи на държавата ни да се развива интелигентно и устойчиво в един динамичен глобален контекст и по време на финансова криза
Гражданските движения „Да спасим Иракли”, „Граждани за Рила” и коалицията „За да остане природа” смятат, че политическият климат в държавата е нетърпим, а злоупотребите с човешки, природен и интелектуален ресурс трябва да бъдат платени от управляващите с доброволно напускане на постовете на властта, поради липса на качествата нужни за управлението на страната!
Ще отстояваме правото си на правова държава, чиста морално политическа среда и девствена природа докрай.
Вярваме, че всички засегнати от това малоумно управление на циници ще бъдат солидарни и ще застанем заедно пред парламента от днес нататък, за да докажем, че не сме мършата, която ни управлява, а се отличаваме с достойнство и воля!
16.30 18-ти декември 2008
Нова година, ново правителство!
P.S. Като млади и критично мислещи млади хора смятаме, че споменатите недъзи се отнасят и за столична община и некадърността в управлението й ни лишава от каквито и да било илюзии, че алтернатив на сегашното управление може да бъде Бойко Борисов.
Уикенда започна със съботата в 7:24 ч. с будилник на радиото и ставане, с план заедно с Чавдар да се качваме на Витоша, за да монтираме една табела по проект на дирекция парк "Витоша" финансиран от УниКредит Банк за подновяване и изграждане на маркировка и указателни табели. От дирекцията на парка натоварихме огромното табло и с лопата, кирка, нивелир и торба цимент се отправихме към Витоша. Над с. Бистрица се намираше мястото, където бе предвидено за нашата табела, а именно на разклона на Обиколната алея и пътеките за с. Железница и с. Симеоново. Определихме точното разположение на табелата, изкопахме дупките и разбъркахме бетона до колата, едни хора ни дадоха пясък и чакъл от двора им, а вода взехме от извора на 25 м. от колата. Общо ни излезе около 5-6 кофи бетон, който трябваше да пренесем на около 500 метра. Загладихме основите, нивелирахме и към 15:30 ч. бяхме готови с работата. Доста усилия, но веднага хората, които минаваха оцениха свършеното от нас.
Вечерта на същия ден имахме планирано, повече от месец по-рано, ходене в клуб-вариете "Ла Страда" зад "Кристал". Заведението е с маси, като има сцена, на която изпълнителите представят своята програма. Така с брачедката и Петко, няколко водки "Московская" и сальодка се завихри една чудесна вечеринка, като по долу съм приложил 3 клипчета от вечерта. Времето отлетя толкова бързо, че до 1:30 ч. не се усетихме кога сме стигнали.
Вечерта приключи в клуб "Ялта", където Наско на Блага бе осигурил VIP пропуски и там откарах още около 1:00 ч.
В неделя след като бях на Алеко на Витоша уважихме "Киномания" с две прожекции - "Стръмно", посветен на екстремните ски и "Другият" с Антонио Бандерас.
След "тежка" вечер в клуб "Соло" и неочаквана инициатива от страна на Мария Бакърджиева и Марина Драгомирецкая, след като се прибрахме след 4:00 ч. от диско, в 8:00 ч. сутринта се чухме и уговорихме среща на Хладилника.
За мой късмет бях решил да ходя с такси, за да не закъснея много. Обаждам се на "Такси за един долар" и след 10 минутно чакане ми казаха че нямали коли, после се обаждам на 9732121 от където ми казвт ще ви се обадим за да ви кажем таксито кога ще дойде, тук още 15 загубени минути и на Хладилника стигнах 30 минутно закъсение. Тук другия карък беше, че нямаше автобус 93 вече 40 минути, а Светльо вече чакаше на Околовръстния. Най-накрая се появи буса, събрахме се и стигнахме до Драгалевския лифт.
Наистина горе времето беше като на друга планета, никакъв вятър, страхотно слънце и топло. Момичетата със ски, ние със Светльо пеша - всички кък Алеко. От там скиорките си взеха карти, ние се качихме с лифта почти до горе и от там катерихме до Черни връх, за моя изненада горе нямаше почти никакви хора, ние хапнахме по един боб и тръгнахме обратно. Директно пуснахме по пистата, макар че бе доста рисковано, защото имаше повишена лавинна опасност, а на места имаше дори заледявания.
Благополучно се "спуснахме" до Алеко, там седнахме, похапнахме и Петко ни свали с колата, като 4мата се подредихме като рибки отзад на Опела.
Това е сплотеният колектив и Светльо зад кадър Чудесните условия за туризъм Медицинският пункт на горнаа станция на Романски лифт Футболист от класа Не обичам да ме снимат ли...позьор На входа на хижата на Черни връх Бобена фиеста Всички снимки тук.
След като цяла седмица със Стефан уж планирахме да ходим на Витоша, приказки, уговорки и т.н. и изведнъж в петък вечерта почна да овърта и накрая след като се уговорихме за 9:00 ч. за среща на Хладилника, звъня му аз и той се "оспал". С Вельо хванахме автобус 93 и директно на седалковия лифт над Драгалевци, после до Голи връх и от там по пътеката към Черни връх. В началото вятъра беше доста силен, но нагоре се засили още повече и аз без качулка тръгнал помислих че ще ми отнесе ушите и добре че имах шал, с който се увих добре, че позакрепих положението. По информация на метеоролозите скоростта на вятъра е била между 40 и 45 км/ч. Но както винаги най-силно мотивиращият фактор за изкачване на върха е чудесната боб-чорба и топъл чай. Разбира се това в рамките на шегата, но наистиа в такъв вятър не бях качвал. Към 13:30 ч. бяхме горе, хапнахме и пийнахме и бяхме готови за слизане. По пътя за Алеко се пързаляхме, потичахме и даже от някъде се появи един англичанин - Дейвид, 57 г., живеещ в Испания, занимаващ се с KFC (има 8 ресторанта), аз между другото му казах, че храната там е боклук и той потвърди но бизнеса си е бизнес. Дейвид бе дошъл да подпише документи за закупуване на апартамент в гр. Банско за да си го ползват взаимно със семейството. Човекът обича да катери планини и не е скиор, просто му е харесало в Пирин. Всъщност е закупил имота почти по интернет, на някакъв сайт, по снимка, но обекта всъщност още не е завършен. Дали този човек ще е жертва на инвеститорски машинации не се знае. За около час стигнахме до Алеко и от там Петко ни качи на кабинката и после хванахме 111 до магазина "Sport depot" за да проверим за кънки за лед.
В далечината - нашата крайна цел В пълно бойно снаряжение към върха Чудя се къде да се скрия от този коварен вятър ...без думи Композиция 1 Композиция 2 Композиция 3 Снежни форми Рила планина в далечината Заслужена почивка след покоряването на върха Силния вятър със скорост до 40 км/ч.
След ранно прибиране от Банско, именно заради желанието ми да се кача на ски днес, реших да отида директно до баща ми, да си взема колелото, да се преоблека в къщи и да ходим на Алеко. Баща ми обаче беше по- хитър и реши да ми даде дрехи и директно да ходим към планината. Сложих некви дрешки, едни огромни обувки и айде нагоре. Качихме се на некъв Голф до долната станция на лифт Драгалевци - Бай Кръстьо - Голи връх. Там доста настоявах и обух на баща ми обувките за телемарк ски и тръгнах лека полека по пътеката към Алеко. Снега беше доста мокър и тежък, но аз настоявах да се почне от някъде с карането. Стигнахме почти до х.Алеко и се пусна една гадна мъгла. На Алеко хапнахме кебапчета, кюфтета и салати, свършихме малко работа на кафето при Петко и тръгнахме обратно към лифта. Кабинката не работеше поради профилактика. В София мъглата беше още по гадна.
В подножието на върха
Голямата навалица по пътеката към върха
В подножието на върха
Голямата навалица по пътеката към върха
На маса в чайната с любимия боб и палачинка
Метеорологичната станция и множеството антени
Базата на "Ръководство въздушно движение"
Баш на върха
