Преди повече от две години участвах на първото си състезание по пясък и на бос крак - Камчийски пясъци 2015. Записах се на късата десет километрова дистанция. Нямах очаквания и не знаех какво е усещането да се състезаваш бос на пясъка.
Състезанието започнах добре, усещането беше приятно - без чорапи и обувки, нямаше усещане за протриване и дискомфорт. Бягащият на първа позиция беше с електриково зелен потник и аз го следвах с поглед. Преминаването на буйната река Камчия на отиване беше вълнуващо и заредено с адреналин. Водещият плавно продължаваше напред. Аз се държах на добра позиция зад него.
Достигнахме до контролата на пети километър, където бе и обръщалото - сменихме посоката от юг на север. Най-удобно се бяга по ръба на водата и сушата, най-точно там, където водата току що е плиснала и се е оттеглила. В тази част е най-твърдо и гладко, няма потъване и загуба на тяга.
С обръщането сменихме и наклона, заедно с натоварването на тазо-бедрените стави. Второто преминаване на реката беше още по-вълнуващо заради натрупаната умора и финалът, който се виждаше на няколко стотина метра, а конкуренцията дишаше във врата. Задържах позиция и с последни сили станах трети в състезанието.
Основен спонсор на проявата бе “Идеал Стандарт - Видима” АД и наградите бяха предоставени от тях. За някои бе смешно и го приеха с подигравка - обаче аз си тръгнах с чудесен смесител за умивалник от серия висок клас (цена около 200 лева). Прибрах кашончето под леглото и го оставих за когато му е писано.
Моментът на награждаването за III-то място
Всичко с времето си. Две години и половина по-късно часът настъпи. Оказа се моят смесител бе различен от идеите ми за влагането му в баня.
Какво бихте направили вие? Моето решение е най-практично - в късната неделна вечер се свързах директно със спонсора-производител по ел. поща. В понеделник преди обяд получих любезен отговор от представителството в гр. Севлиево и г-жа Маргарита Ронкова, ме посъветва да идентифицирам желаният от мен модел и ще ми бъде изпратен по куриер в замяна.
Речено и сторено. В четвъртък вечер получих желаният модел в офис на куриерската фирма.
Търпение, мисъл и директна комуникация - това е моят път към щастието!
През последните месеци осъзнато се опитвам да огранича консумацията на млечни продукти, макар да нямам проявено неразположение към тях. Избирам да не пия прясно мляко, защото особено купешкото (с трайност месеци наред), не съдържа нищо полезно в себе си. И в природата няма бозайник, който да пие мляко в зряла възраст.
В търсене на балансиран подход се докоснах до един процес за приготвяне на пречистено масло – т.нар. гхи. Оказва се той не е никак нов. Баба ми си спомня как нейната баба е пречиствала масло в домашни условия без сложна технология.
От прочетеното научих доста - пречистеното масло гхи се използва широко в националната кухня на Пакистан, Индия, Бангладеш, Непал и Шри Ланка. Традиционно, маслото се произвежда от краве мляко, като се пречиства посредством преваряване за определен период от време. С това се премахва холестерина и млечния белтък. Гхи има кехлибарен прозрачен цвят (в разтопено състояние) и лек сладък аромат на орехи.
Маслото гхи има висока точка на задимяване (250ºС), т.е. при пържене с него няма да има образуване на свободни радикали. Направено от краве мляко, в процеса на пречистване на маслото се премахват млечните протеини и примеси. Това е причината повечето хора с непоносимост към лактоза или казеин да не проявяват алергични реакции след неговата консумация.
Гхи е източник на мастно разтворими витамини – А, D и Е както и на линолеова киселина. Гхи е подходящо за готвене, пържене, приготвяне на сладкарски изделия и печива.
В магазините вече има множество вариации и разфасовки на гхи. Първата ми покупка бе от арабските магазини на Симеон - метална кутия от 500 гр. за 10 лева. Вкусно ми беше и все пак имаше някакви добавки за аромат и подобряване на структурата му.
Прочетох малко повече, порових се и дойде моментът да опитам сам да приготвя гхи у дома.
Избрах краве масло “Добрев”, което според етикета е висококачествен продукт с мин. 82% масленост. Произведено по автентични рецепта и стандарт, то е предпочитано заради сметановия си вкус и отлично качество. Съставът му е прост - сметаново масло от прясно пастьоризирана сметана. Много ми хареса че, маслото е продукт без консерванти!
Загрях котлона, разопаковах двата пакета и разтопих 440 гр. сурово масло. Котлона беше на минимум. Процесът изисква търпение, внимание и усет. В началото мазнината има плътен кремав цвят, като в процеса на варене се изпарява водата и в образувалата се пяха с решетъчна лъжица се отделят млечните протеини. Необходими са около 45 минути за цялостното приключване на процеса.
Дотук добре. Следва да оставим леко да застине и да прецедим в стъклен буркан. Не бива да чакаме напълно изстиване, защото маслото се сгъстява и преминаването през цедката е още по-трудно до невъзможно. Аз използвах един от пластовете на кухненска салфетка, макар и този метод да отнема много време.
Препоръчително е да се изчака пълното изстиване на маслото на отворен буркан, за да се освободи остатъчната влага и по този начин се увеличава трайността на гхи. При мен не се задържа дълго, тъй като вкусът и полезните му качества не допускат да остане в хладилника повече от месец.
В крайна сметка с вложени около 6-8 лева в закупуване на масло, един час на печката и прецеждане от 440 гр. масло се получиха около 320 гр. прекрасно гхи.
Вече имах няколко опита от това произведение и се получава добре. Последния ми опит провокира всеки, който опита да поиска рецептата. Споделям в пост тук.
И преди самата рецепта да покажа визията, за да прецените дали да експериментирате.
Кексът без брашно, мляко и захар има следните препоръчани и основни съставки, които под една или друга форма претърпяха моите корекции и адаптация:
Домашни яйца – 4 броя Добре узрели банани – 3 броя Фурми – 10 броя или 2-3 лъжици петмез от фурми - може и комбинация от двете, за да има и малко от люспите, които създават приятно усещане при дъвчене Орехи, натрошени неравномерно в хаванче – 150 грама Бакпулвер – 1 пак от 10 грама Сусамов или друг тахан по избор – 2 с.л. Мед – 1 с.л. Какао или рожков – 1 или 2 с.л. по ваш вкус Една есенция ванилова или едно малко пакетче ванилия Половин чаена лъжичка канела 50 мл. слънчогледово олио
Изчистете фурмите от костилките, обелете бананите и ги нарежете на едро. Смесете всички съставки и намачкайте, за да има неравномерна консистенция. Сипете във формата за кекс с отделящо се дъно, която предварително сте намазали с хубаво масло или гхи.
Слагате във фурната и тогава включвате на 200 градуса. Пече се около 30-45 минути. Можете да проверите с дървена клечка дали е готов, когато дървената пръчка излезе суха. Извадете от фурната, оставете да изстине и тогава нарежете за поднасяне.
Случайно или не - линкът от Йоанна Павлова ми навлезе в полезрението, хареса ми начинът на приготвяне и реших да експериментирам.
Четейки съставките реших да избегна използването на прясно мляко и го замених с домашно приготвено ядково мляко от кашу.
Друг
детайл при приготвянето се оказа препоръката печенето на е на фурна с
вентилатор. Моята не разполага с такава функция и за следващия път ще си позволя да удължа печенето с няколко минутки.
Също
така при приготвянето на крема използвах купешко цедено кисело мляко, от
което не останах доволен и следващият път ще си го изцедя сам.
Бих
потърсил алтернатива за желиране с цел замяна на свинския костен
желатин с алтернативен желиращ агент - за предпочитане от растителен
произход без неясноти около полезността му. След няколко приятелски съвета и проучване стигнах до идеята за използване на агар-агар (екстракт от червени и кафяви водорасли).
И последно
се досетих, че не разполагах с хартия за печене и блата беше директно в
тавичката, която фино намазах с гхи преди за залея. Нямаше слепване и
трудности при оформянето. Благодаря на баба Катя за споделената тавичка.
Крайният
резултат е много добър, като при следващата направа на тортата ще
обърна внимание върху горепосочените детайли, с цел постигане на
по-добре опечен блат, по-гъст и твърд крем.
Оригиналната рецепта от Йоанна без моите модификации е по-долу:
За блата:
1 ч.ч овесени ядки
1 ч.ч пълнозърнесто брашно
2 яйца
50 гр. кафява захар
1 ч.ч прясно мляко
1 бакпулвер
1 щипка канела
За крема:
600 гр. цедено кисело мляко
6 с.л мед
1 пакетче желатин - 10 гр.
пакетче филирани бадеми
За ябълките:
3 зелени ябълки
50 гр. кафява захар
1 ч.л канела
Овесените ядки се заливат с горещото мляко и се оставят леко да набъбнат. В купа се смесваме останалите съставки за блата и разбъркваме. Накрая прибавяме и овесените ядки. Сместа се разпределя във форма за торта (26 см), покрита с хартия за печене и се пече в загрята на 180⁰ С фурна, с вентилатор, за 15 минути.
Обелваме ябълките и ги настъргваме. Към тях добавяме кафявата захар и канелата. Разбъркваме, покриваме с фолио за свежо съхранение и прибираме в хладилника. Цеденото кисело мляко се смесва с меда. След което разтваряме желатина с 6 супени лъжици вода и оставяме да се желира. На водна баня се разтопява желираната смес и се изсипва в цеденото мляко.
Когато блатът е готов го оставяме да се охлади и отстраняваме хартията. Отгоре се разпределяме ябълките, заедно с техния сок (той ще напои блата). Притискаме добре с лъжица. Заливаме с млечния крем. Оставяме за 2 часа в хладилник и после поръсваме с бадемите.
Аз съм Оги Ковачев – един от онези пътешественици, които често може
да срещнете по летищата в различни точки на света. Първите ми
приключения датират още от края на миналия век и вече имам над 47
посетени държави на шест континента.
Последните две години от моите приключения имат особен привкус. Почти
във всичките ми дестинации се вписва някой маратон или планинско
бягане, а в началото на 2017 се впуснах в едно вълнуващо приключение в
Азия – първото ми ултра състезание, част от Ultra Trail World Tour 2017 –
именно Vibram Hong Kong 100 Ultra Trail.
Световното турне за ултра маратонски бягания през 2017 започна във
влажните и свежи хълмове на бившата британска колония със специален
статут в Китай, която разполага със собствена валута и автономия. Хонг
Конг е разположен на дузина полуострови и острови, разхвърляни по
протежение на стръмни хълмове и гъсти гори.
Снимка: Оги Ковачев
През последните две години участвах на маратоните в Истанбул, Турция
(3:51), Оукланд, Нова Зеландия (3:31) и Валенсия, Испания (3:36).
Прелиствайки бегаческите истории в мрежата, попадах на страницата на
HK100 и веднага ми мина онази тънка мисъл – 100 км бягане, 5000+ метра
положителна денивелация и всичко това в комбинация с пътешествие на
необикновено място като Хонг Конг. Защо не?
Не съм имал Китай в списъка си с приоритетни места за посещение и
тази мисъл пречупи нагласите ми. Семката е посадена и започва да
покълва. Както винаги, поканих приятели и познати от бегаческите среди
да се включат в пътешествието – много интерес и само моят близък приятел
Влади “поддаде” на изкушението. Двамата започнахме интензивно проучване и
след няколко дни таксата за участие бе вече платена, билетите закупени и
спането резервирано. Всичко това се случи в края на септември – точно
преди голямото ми пътешествие до Австралия и Нова Зеландия.
Имахме точно 3 месеца до пътуването и седмица по-късно бе самият
старт. Редовно преглеждане на прогнозите за времето, следене на полетите
и много вълнение. Попаднах на едно зарибяващо видео (можете да го видите в края на поста),
което ни вдъхнови много за приключението като бъдещи ултра маратонци.
Много се вълнувам – повече от всякога и започвам да осъзнавам, че
плануваната седмица няма да ни стигне за подробно опознаване на региона.
Дните ни се нижат неусетно, коледни празници минават, Нова Година и
ето го петъка в късната зимна вечер след работа, вече сме на летището,
където започваме да олекваме от махането на дебелите зимни дрехи. Аз
като редовен ползвател на Qatar Airways съм посрещнат на червен килим,
като член на клуба на привилегированите пътници. Независимо от
привилегиите и поради забавяне на полета изпускаме връзката в Доха.
Всяко зло за добро – настанени сме в бизнес салона на летището в Доха за
4 часа до следващия полет, който е рано сутринта.
Хонг Конг е вдъхновяващ – високи сгради, подредени улици, има забрана
за пушене на всички публични места. Заобиколени сме от хълмове и гори.
Слънцето леко се прокрадва през облаците, правим много разходки и
ежедневни 15+ км.
След седмица аклиматизация и приятно сухо време идва денят преди
състезанието. Аз и Влади вече сме получили стартовите пакети и отиваме
на пресконференция и брифинг за състезанието.
Срещаме се със светила в ултрамаратонското бягане, запознаваме се с
космическите бегачи Сет Суонсън и Тим Толефсон, което още повече ни
вдъхновява и мотивира.
Снимка: Оги Ковачев
Денят на състезанието дойде – ранна съботна сутрин, придружена с лек
дъжд, ни събира с цял автобус бегачи, надъхани преди и на път за старта.
Последни приготовления, проверка на екипировката, оставяме багажа и
старт в 8:06 часа.
Снимка: Оги Ковачев
Първите няколко километра са за събуждане, осъзнаване, като
придвижването по тясната пътека е бавно и изпреварването е затруднено.
Множеството се движи в редица по един, предстои преминаване през няколко
плажа и стръмни хълмове, стотици стълби се качват и слизат по пътеката.
Първите 50 км са със сумарно изкачване около 2000 м. Втората част от
трасето поема останалите 3000+ м.
Бягането до 5 пункт (на всеки 10 км) е приятно и красиво – гледките
се простират над хълмове и пясъчни плажове. На всеки пункт зареждахме с
хапване и напитки, което ни отнемаше между 5 и 8 минути. На 5 пункт
имахме предвидена по-дълга почивка, защото имахме багаж – дрехи за
преобличане и фина настройка за предстоящата вечер, захлаждането при
изкачването на големите върхове и натрупващата се умора.
Около 25 минути на пункт 5 и след тръгване – проверка на
задължителните за носене телефон, челник и одеяло при спешност
(специално термо фолио при измръзване).
Снимка: Оги Ковачев
Започнаха стръмните стълби – не, а цели стълбища. Запалихме фенерите.
Умората започна да се трупа. Всеки пункт беше зареден с енергийни
запаси, имаше музика и доброволците допринасяха за мотивирането ни да
продължаваме напред. Между 8 и 9 пункт имаше множество маймуни по
трасето. Срещата с тях беше загадъчна. Също пътя ни минаха семейство
диви прасета.
Последните километри от трасето бяха най-трудни – остри върхове,
стръмни стъпала и натрупаната умора в комбинация с тъмнината, падащи
температури около 10 градуса и мъгла.
Снимка: Влади Мутафчиев
След последният пункт и вече на финалната права ни оставаше да
покорим най-високия връх в Хонг Конг, където доброволците ни насочваха
по правия път под звуците на парчето Gonna fly now от филма Rocky, след
което имахме 4 км спускане по асфалтов път и финал! Съзнанието ми не
вярваше на резултата – 17:48:30 часа за тези почти 100 км с 5000+ метра
денивелация.
Бях вълнуващо уморен!
Снимка: Оги Ковачев
Кой не би мечтал за такъв живот?
Любопитни ли сте да разберете следващата ми дестинация – следете
Фейсбук, за да се докоснете до част от следващите ми приключения –
Лондон през март, поредният маратон през април в Рим, вело и каяк на о-в
Майорка и роуд трип в Западна Европа – всичко това преди Великден. А на
есен ще ви заведем в Патагония – на Края на земята в Ушуая и о-в Огнена
земя, парк Торес дел Пайне и следващия ултра маратон с 80 км и 3200+ м.
денивелация.
Изминати километри по света и у нас (без велосипед) - 88 733 Изминати пешеходни километри - 4 370 Изминати километри на стоп - 1 591 Изминати бегачески километри (вкл. състезания) - 721
Задгранични пътувания - 9 Дни зад граница - 63 Разходи за транспорт в лева - 5 420 Реализирани полети - 16
В началото на 2016 поставих някои лични цели и съм щастлив, че ги преизпълних.
Една от тях бе да намаля употребата на алкохол - резултатът дойде през
юли с приключването на употребата на всякакви алкохолни напитки (без
боза).
В началото на лятото реших драстично да намаля
консумацията на всякакъв вид захарни изделия, особено тези, които идват
като почерпка по различни поводи (основно в офиса, като ги замених с
хапване на плодове.
Учението с което се захванах върви към своя край.
Годината започна в Тайланд, отбих се два пъти до Берлин, където летях с
безмоторен самолет, после беше Букурещ, Великден обиколих Занзибар и за
рождения ден си подарих почти месец в Австралия и Нова Зеландия, където
завърших с първия си маратон за годината. Последното пътуване беше във
Валенсия, където избягах вторият си маратон за годината само три седмици
след първия.
Бегаческата година ме отведе на десет състезания
от които двата маратона (Оукланд, Нова Зеландия и Валенсия, Испания),
където постигнах времена около 3 часа и половина.
В личен план се
освободих от много вещи, вкл. снегоходки, каяк, GPS, кънки, кола,
багажници, таблет и много други непотребни за мен вещи.
Благодаря
на себе си и на всички около мен, които ме приемат, подкрепят и
разбират, на останалите пожелавам повече търпение. На всички си
пожелавам здраве и късмет, за да можем да реализираме мечтите си!
