понеделник, 5 април 2010 г.

Великденска велоразходка на о-в Тасос в Гърция

Планирахме да тръгнем към 16:30 ч. от работата ми в Бизнес парка - аз, Алекс, Вельо и Вили. В крайна сметка се реорганизирахме и началната ни точка на тръгване бе кафето на брачедката в Дианабад с уговорка в 17:30 ч. Първо дойде Вельо с половината си багаж, разтовари се и отиде да си кара колелото и другата част от багажа. Появиха се и Алекс и Вили, започнах да товаря и подреждам багажа, качих четвъртото колело на багажника от горе, качих три метровата греда за парапет за селото и ги вързах добре с ластици и остана да опаковаме последните багажи и да слагам багажника за останалите три колела отзад на теглича с багажника. 

В крайна сметка в 19:00 ч. тръгнахме в пълен състав и с усмивки в посока село Илинден, което се намира до новооткрития ГКПП Илинден на Гръцката граница, където планирахме да преспим в къщата на брачедката. Реших да минем през с. Бистрица, с. Железница, с. Ковачевци, с. Поповяне, с. Белчин, гр. Клисура, гр. Сапарева баня и да излезем на гр. Дупница - Града на фармацията, както казват табелите на входа на града. Около 20:15 ч. вече излизахме от Дупница и се устремихме към гр.Гоце Делчев, където планирахме да направим последното зареждане на газ преди да излезем от България. В Банско се завъртяхме малко за да напазаруваме последни неща за гръцко, както и нещо за вечеря, като в процеса на търсене на магазин се допитах до една полицейска патрулна кола, спряла пред районното управление. 

Около 23:00 ч. влезнахме в с. Илинден, като на входа на къщата ни посрещна братовчеда на Петко. Настанихме се, запалихме печка, направихме си за вечеря, похапнахме и си легнахме. На сутринта ни посрещна чудесното слънце, козите на дядото, който живее зад нашата къща и двама цигани, които търсеха желязо за изкупуване. Ние им обяснихме, че само сме на гости и нямаме желязо, което да им дадем.

Това чудовище живее в къщата, а именно на гърба на входната врата...
След като закусихме с лютеница, майонеза и мухлясал хлебец, бяхме (не)приятно изненадани от появата на двама младежи от ромски произход, които се увъртаха около колата, с колелата на багажника, търсейки нещо за вторични суровини, я желязо, я нещо друго, но бяха смутени от появата на Алекс, която извика на шега: "Ще ни крадат колелата" и ние всички се появихме на терасата. Момчетата събират отпадъци, които връщат на вторични суровини, за да изкарат някоя стотинка. Питаха ни дали колелата ставали за вторични, но после се замислиха на глас и си казаха: "Ааа, те сигурно 100 лева струват тези колела, не можем да им ги искаме" без дори и ум да им го побира, че "тези колела" на практика струват 25 пъти повече от тяхното предположение.
Без повече отклонения потеглихме към ГКПП Илинден, където преминаването ни отне около 10 минути. За тези, които не са имали път от там, ще кажа, че е изграден специален тунел, минаващ под планината, който дава свобода и подвижност, като осигурява безпроблемно придвижване на мечките между двете територии. В Гърция се показаха планини със снежни шапки и достигайки до гр. Драма попаднахме в градския трафик, защото пътя минава през центъра на града и спирането за изчакване на няколко кръстовища със светофар бе неизбежно. Преминавайки Драма вече започваше да се усеща полъха на морския бриз, до момента в който се видя самото море. Карахме по магистралата за Ксанти, подминавайки Кавала и следейки за отбивката към гр. Керамоти, от където следваше да се качим на ферибота за едноименния град на о-в Тасос. Наредихме се и в 13:30 ч. бяхме готови за отплаване към острова, като след проверката на билетите за ферибота, проверяващия започна да ми обяснява, че освен платените 20 евро за колата и по 3 евро на човек за 40 минутния рейс, трябвало да платя и за колелата, че размера им бил в допълнение на това, което съм платил за колата. Аз обаче го послъгах и казах че съм проверил предварително в интернет (което е истина), че до 5 метра е точно 20 евро. Лъжата ми бе че казах че колата е около 420 см. и с колелата е под 500 см., което в действителност е само реалната дължина на колата, но уви, минахме метър.

На ферибота бяхме съпроводени от ято чайки, които под влиянието на човешкия фактор се бяха научили да взимат храна от пасажерите, които им я подхвърляха като на кученца, дори я хващаха в движение, без да пада и за миг надолу. След пристанището се отправихме на юг, в обратна на часовниковата стрелка посока, на около 42 километра, където се намираше именно къмпинг Пефкари, на който бях планирал да отседнем. В небето над острова се бяха заформили едни черни облаци, които в последствие преминаха в дъжд, когато бяхме поели към къмпинга, някъде в средата на пътя ни, но за 10 минути преминахме през стихията и небето пресъхна. Имаше облаци и бе свежо и хладно. Навлизайки в гр. Лименария, вече се оглеждахме за предстоящия път, който следваше да води към къмпинга. Имаше ясни табели и нямаше проблем да достигнем до мястото. За наша изненада привидно  къмпинга не функционираше и портата бе затворена, но слава богу отключена. Вътре имаше едно момче, което косеше тревата с моторна коса и в началото не ни забеляза, в последствие ни видя и спря да коси и ни обърна внимание. През това време Алекс и Вили вече бяха на плажа да се радват неустоимо на морето. В разговора стана ясно, че сезона се отваря около и след средата на месец април, т.е. ние сме подранили. След проведен разговор с шефа се оказа, че няма да можем да останем да нощуваме, защото къмпинга е ЗАТВОРЕН. След малко ослушване и увъртане наоколо и от двете страни в далечината се зададе един видимо възрастен човек, който след като приближи заговори на български език, като в разговора се оказа, че от войната знае български, беше много ентусиазиран да ни срещне и да ни разпита, от къде, по какъв повод и т.н. Оказа се, че дядото е на 87 години и живеел в Германия, Швейцария и други държави на Запад. Каза че едно време този плаж е бил в рамките на Българската държава, което е било по времето на Велика България с излаз на три морета. Дядото беше толкова услужлив, че проведе разговор с шефа и го убеди, че да останем на къмпинга, независимо че още нито е почистено, нито е пометено нито е облагородено. А нас не ни пукаше за това изобщо. Момичетата изпуснаха този момент от преговорите и дойдоха на готово, но те пък се бяха порадвали на първия допир с морето през годината, та така и вълка сит и агнето цяло. Започнахме да се организираме и подреждаме маса, пейки, свалихме колелата и разтоварихме багажа лека по лека. Опънахме палатката под една маслина на окосената тревичка и под облаците се появиха слънчевите лъчи, създавайки неописуема картина, която дори на фотоапарата не можа да се запише (не го носех в себе си тогава). Качихме се на едни скали, от които се виждаше челия Атонски полуостров - източния ръкав на Халкидическия полуостров с връх Атос, издигащ се на 2043 м.н.в.

След като бях "ослепен" от гледката притичах до колата да взема фотоапарата и видях, че Мими и Иван са ме търсили по телефона. На бързо им дадох инструкции по телефона за мястото и тичах към залеза - буквално. Това което хванах бе "Разпятието на Исус Христос" и слънчевия диск.
Тук се долавя Светата Троица на фона на залязващото слънце...
Минути след приказно красивия залез, над континентална Гърция се появиха Иван и Мими, ориентирали се по моето текстово съобщение, което гласеше: "Ot feribota nadyasno obratno na chasovika kam limenaria. Kam kamping pefkari, okolo 40km sa. Zatvoreno e no nie sme tuk i ni razreshina da ostanem ima tok i voda." 

Заредени от първите впечатления на ваканцията се ориентирахме към приготвянето на вечерята и пийването на домашна хасковска ракия, червено вино "Черга" и други напитки, с които разполагахме за вечерта. Към 22:30 ч. започнахме да се ориентираме към палатката, която вече се бе овлажнила от влагата. Алекс бе твърдо решила да спи навън, като си аранжира едни натрупани шезлонги в комбинация със стар надуваем дюшек. В палатката се наредихме аз, Вили и Вельо, беше доста прохладно и влажно. Мими и Иван решиха да спят в колата (VW Beetle), разпънали задните седалки. По някое време през нощта Алекс се присламчи в палатката, защото очевидно вън не можеше да се спи под открито небе, колкото и да й се искаше. На сутринта се събудихме доста неравномерно подредени: аз бях в едната половина на палатката, а другите трима в другата половина, все пак показахме, че капацитета на палатката спокойно може да бъде удвоен - от трима на шест...

Сред най-ранобудните, станал в 6:30 ч., бях първи, който се излюпи в лагера. Бяхме изоставили всичко от вечерта -  остатъците от вечерята и все още не разопакованото от горния багажник колело.
Слънчевата сутрин беше обещаваща и времето предразполагаше към хубави емоции и настроение. Възможността да съм първи на плажа и първият, който имаше неповторима срещна с делфините в залива, беше просто запомнящо се и заслужаваше усилието за ранно ставане.

Обектива ми не можа да запечата делфините в най-подходящия момент, но всичко е пред очите ми, сякаш прожектирано на видео лента...
На места се намираха много причудливи и изваяни от вълните и времето рапанчета и миди, както и множество камъчета с овални форми, вариращи в множество цветове и багри, малки и големи, всякакви...
Още като пристигнаха Мими и Иван успяхме да съберем котките в района, защото с провизиите, които донесоха имаше пакет с месо и за секунди, изпуснати от поглед, котките демонстрираха нахалността си и отмъкнаха целия вакумиран пакет от масата и го отнесоха на недостъпно за нас място. След като се простихме с мръвката вече имахме едно на ум и всичко се прибираше на недостъпно място.
Докато групата започна да се събужда и отваря очи, аз приготвих кафе и чай, започнах да окомплектовам велосипедите за разходката. На първо време ги подредих и един по един ги смазах със специално закупеното масло - третирах амортисьорите, веригата, движенията, както и проверих спирачките на всички по отделно. След смазването направих по едно тест драйв кръгче, сменях скоростите и изпробвах амортисьорите и спирачките. С леко помотаване и без напрежение, всички се приготвяха за потегляне.
 
Отправихме се в посока, обратна на часовниковата стрелка, следвайки пътя край морето. Редуваха се красиви заливи и гористи местности, на моменти имахме стръмни изкачвания и скоростни спускания, достигайки скорост от над 50 км/ч. Минахме през манастира "Свети Архангел Михаил", който аз лично не влезнах, защото бях с къси панталони и тениска, а и нямах голямо желание за това.
По пътя открих залива с лагера и бусовете на "Тудурини Брос", едни познати, с които щях евентуално да пътувам, ако ми се бе провалила моята организация. Те бяха с десетина каяка и група за обиколка около острова. Догодина и това ще го включа в моите планировки и дейности, пък да видим.
Едно усмихнато островно цвете...
Тук направихме обедната почивка, където и групата на "Тудурини Брос" се бе настанила за похапване и студена бира. До това заливче се намира и огромния каменоломен комплекс, от който са добивали мрамор за целите на Гръцката държава преди стотици години.
Мащабите за тогавашните времена наистина са огромни. Учудващо е как са премествали огромните блокове и как са ги товарили на корабите в морето. По долу зад мен се виждат малките скали във водата, които очертават терена, от който е набавян мраморния материал, а зад камъните са се извършвали товарните дейности и зареждането на корабите.
След разходката си тръгнахме обратно към къмпинга. Бяхме изминали около 25 км., от което следваше че имаме толкова и на връщане. Спряхме на няколко места да пазаруваме за вечерята: хляб, сирене, маслини и други вкусотии, малко салати и Метакса за пийване. Стигнахме си на залез слънце, който посрещнахме на скалите, но най-забележителното е че всички бяхме въоръжени с пакет семки в ръка и усърдно чоплихме пред хоризонта на залязващото слънце.  Ама едни семки, каквито в България не се предлагат: не пресолени и наистина едри парчета, направо като конски зъби както им казват понякога.

След залеза се насочихме към импровизирания лагер за да си приготвим за хапване и да похапнем, за да сме готови за предстоящия ни втори ден на каране на колела. Всеки извади наличностите на масата, основно залагахме на зеленчука и почти не хапнахме месо, имаше само малко пастърма и ролца от раци.

Тази вечер само аз и Вельо останахме да спим в палатката, като другите спаха в колите. Разкрих, че имам нужда от хубав и топъл спален чувал и този, с който разполагам сега е само за топли и меки летни нощи, но не и за спане на 6-8 градуса, на 200 метра от морето при наличната влага и лек бриз.

На Великден и вторият ни ден за каране на колела екипа намаля с един човек (Алекс), който реши да си остане целия ден на плажа и да си почива и събира слънце, защото наистина времето беше неповторимо - спокойно, не много горещо, около 20С и слънчево. Направихме кус-кус за закуска, помотахме се малко и тръгнахме в посока, обратна на предходния ден и по посока на часовниковата стрелка. Междувременно се появи човека от къмпинга, на който платихме, като в крайна сметка ни излезе по 5 (пет) лева на човек за целия престой. В посоката която тръгнахме нещата бяха по-приятни - нямаше тези големи изкачвания, беше доста равно и се движехме с по-голяма скорост. Минавайки през населените места бяхме удивени от начина по който гърците отбелязват Великден - пред всяка къща имаше шиш с агне, което се пече на жар, свиреше много високо гръцка народна музика, а хората бяха се събрали с роднините си, софрата бе с бели покривки и лъхаше на настроение, както подобава за Великден!

Спирахме на едно пристанище, пекохме се на слънцето, слушахме музика, похапвахме. Карахме до един фрад, в който спряхме на площада за да обядваме, закупихме завидно количество пакетчета със семки и се разположихме на един плаж, с гледка към континенталната част, изчоплихме количеството слънчоглед и пак се отправихме в обратн посока, като този път ни очакваха около 30 км. преход, но пак казвам далеч по равномерен, в сравенине с предния ден.

Минахме по един крайбрежен път, през една поляна, пълна с овце на паша.
Преминахме през тази местност и попаднахме на много приятна картинка - овца и агне, много големи сладури бяха, защото хем ги бе страх, хем бяха любопитни какво правим и защо минаваме от там...
Другата интересна картинка бе маслиновата плантация, в която дърветата бяха на десетки години, подредени и сплетени като по учебник. Всяко дърво бе снабдено с поливна система за капково напояване и всички дървета изглеждаха сякаш за всяко едно се грижат по отделно.
Стигнахме до последното населено място преди нашия къмпинг Пефкари, а именно Лименария, където пак купихме малко провизии и се прибрахме на къмпинга, където Алекс ни изненада с приготвена вечеря. Допълнихме масата с направените покупки и седнахме на великденската трапеза, чукнахме се с наличните боядисани яйца, закупени от магазина, пихме по едно вино и си легнахме преди полунощ.

На сутринта, в понеделник, дойде момента, в който трябваше да започнем да събираме палатка, багаж и колела и да се отправяме към България. Успяхме да хванем ферибота отново в 13:30 ч. както на отиване и се отправихме към ГКПП Кулата, за да разнообразим и да видим нещо по различно от това, което видяхме на идване. Минахме първо през гр. Кавала, където хапнахме по един сладолед, фъстъчки и др., разходихме се, откъснахме си 2-3 портокала/мандарини от уличните дървета, порадвахме се на последните слънчеви лъчи, преди да се появят облаците и да завали дъжд, както и последната ни среща с морето преди навлизане навътре в страната.
Най-накрая се видя и тази жълта къща с жълта кола на пътя - последния кадър от пътуването.
След излизане от града бяхме устремени към България и мисълта за българско хапване и пийване. Всички прегладнели, с нетърпение чакахме да стигнем до кръчмата в гр. Кресна, където да хапнем от огромните пилешки пържоли, но разочарованието дойде, когато се разбра че заведението е затворено. Продължихме до Кресненското ханче, където си похапнахме преди да тръгнем към София в дъждовното време.

По време на самото пътуване имахме една песничка, която идваше от Вельо и може би я слушахме поне 50-60 пъти... Ето я тук.

Всички снимки от пътуването са тук.

петък, 26 март 2010 г.

Колкото повече – толкова повече

Уважаеми дарители, приятели и партньори,

представяме ви резултатите за 2009 година от инициативата „Колкото повече – толкова повече” - това е програма за дарителство по ведомост, която стимулира работещите хора да даряват малки суми месечно директно от заплатата си за предпочитана от тях кауза. Инициативата събира заедно редовните малки дарения и по този начин претворява поговорката “Капка по капка вир става” в дарителска практика. Организаторът – Фондация “Помощ за благотворителността в България” предлага всяка година актуален списък от каузи, които заслужават да бъдат подкрепени и осигурява отчетността от страна на каузите.

Ние работим за дарителство, което е част от живота, привична, а не извънредна дейност за социално-отговорния човек, белег на солидарност и принос към обществото. Редовните дарения от работното място са част от новата дарителска култура.

Резултатите:
От началото на инициативата през 2001 г. са събрани над 530 000 лева в полза на различни каузи. За 2009 г. бяха събрани 80 905,21 лева от повече от 600 дарители от 44 фирми. Най-предпочитаните сред дарителите каузи са „Лечение на деца” и програма „Готови за успех” за стипендии на отличници без родители. През 2009 бяха осигурени средства за:
- лечение на 25 деца
- дейностите на 13 неправителствени организации като: ателиета за развитие на умения на деца и хора с увреждания; фестивал и театрална постановка с участие на хора с увреждания, проект за солидарен туризъм, училище за кучета-водачи, подкрепа за задържане на бебета, застрашени от изоставяне;
- оборудване, велосипеди и учебни помагала за 2 дома за деца, лишени от родителска грижа и екскурзии за 2 дома за стари хора
- стипендии за 117 деца и младежи с един или без родители, които имат отличен успех

Разнообразната подкрепа е допринесла за участие в обществени прояви и за достойния живот на повече от 700 деца и хора в неравностойно положение; за удовлетворението на техните близки и за информираността на обществеността в повече от 15 населени места.

Участниците:
В “Колкото повече – толкова повече” участват 44 компании, които улесняват ангажирането на своите служители в подкрепа на обществено значими каузи като част от своите фирмени социално отговорни политики.Най-голяма обща сума са дарили служителите на Мобилтел АД, които са дарили 30 943 лева за 2009 г. От там е и най-големият брой участници от един работодател – 147 човека. Най-голямото дарение от фирма, която удвоява даренията на служителите си е от Уникредит Булбанк АД. Средното месечно дарение от 1 участник надхвърля 10 лева.Най-младият дарител е Жана Даковска е на 23 години и работи в Интерпартнерс. Дарителят, който подкрепя най-голям брой каузи работи в Мобилтел АД и дарява за 10 различни инициативи.

Какви са възможностите?
Примерите за ефективността от даряването от работното място са безкрайни и все толкова вдъхновяващи. Представете си, че:

Ако 500 души даряват по 5 лева в продължение на 1 година, ще осигурят 250 годишни стипендии за отлични студенти сираци и полу-сираци.

Ако 25 души даряват 10 лева в продължение на 1 година, ще осигурят необходимите за този период материали за арт ателие за 15 деца с увреждания.

Ако 38 души даряват по 5 лева в продължение на 1 година, ще предотвратят изоставянето на едно бебе и то ще остане при майка си с достатъчна месечна издръжка, вместо да има съдбата на хилядите деца от домове.

Ако 6 души даряват по 10 лева в продължение на 1 година, ще осигурят допълнителна рехабилитация за дете, болно от детска церебрална парализа

Ако 3 души даряват по 5 лева в продължение на 1 година, ще осигурят закупуването на 1 декар и ще добавят тази площ към защитените територии на България.

Как става на практика?
Лесно и бързо – нужен е само малко ентусиазъм. Всеки може да се включи като предложи на хората във фирмата си или на мениджърите и колегите да изберат кауза и да започнат да даряват. ФПББ оказва помощ при организирането и администрирането на даренията. За повече информация можете да се свържете с нас на 02/9880080; 9871574; 9811901 или bcaf@bcaf.org


Екипът на BCAF.bg

четвъртък, 25 март 2010 г.

Шествие и концерт за "Часът на Земята"

Международната природозащитна организация WWF планира серия от събития за "Часът на Земята", който ще се случи на 27 март, събота, от 20.30 ч. Очаква се над един милиард души от България и още 119 държави в цял свят да угасят осветлението си за един час, като символичен знак да се предприемат сериозни действия срещу промените в климата.

- На 25 март, четвъртък, от 10 ч. WWF, Британски съвет в София и Букурещ и британските посолства в България и Румъния организират дискусия "Нисковъглеродната икономика - възможности и предизвикателства пред бизнеса". Между България и Румъния ще се осъществи видеоконферентна връзка, на която представители на бизнеса ще обсъдят бъдещето на "зелената" икономика, как компаниите могат да намалят въглеродните си емисии, какви предимства им предоставя това.

В дискусията ще се включат британските посланици в България и Румъния Т. Пр. Стийв Уилиамс и Робин Барнет, както и ръководители на българските представителства на компании, сред които Carlsberg, Danone, Renault Nissan, Shell, както и AmCham и КРИБ. Входът е с покани, но отворен за медии.

Мястото: Британски съвет - София, ул. Кракра 7.

- На 26 март, петък, от 11.00, 13.00, 15.00, 17.00 и 19.00 часа отново в Британски съвет - София на ул. Кракра 7 ще бъде прожектиран британският филм ""The Age of Stupid"/ "Ерата на глупостта" на реж. Франи Армстронг и спечелилия Оскар продуцент Джон Бацек. Филмът е на английски език без субтитри. Входът е свободен.

- На 27 март, събота, от 19.00 ч. WWF организира светлинно шествие от НДК по бул. "Витоша" до градината на Народния театър със свещи и фенери. От 20.30 ч., когато стартира "Часът на Земята", в градината на Народния театър ще започне концерт без озвучаване на светлината на свещи с участието на:

- Самба бенд,
- членовете на "Брас асоциация" Михаил Йосифов, Велислав Стоянов, Тодор Бакърджиев, Кирил Зафиров, представени от "Soul in da Hole" джаз бар
- формация "CORD" на четиримата акордеонисти Георги Величков, Видин Апостолов, Стефан Димитров, Светослав Стойчев
- рок групата Saltriver, които участват в проекта за авторска българска музика Music Space
- брас квинтет от Национално музикално училище "Л. Пипков"
- акробатката Бенита Примо и приятели.

Досега 37 български града обещаха да се включат в "Часът на Земята", като изключат за един час фасадното осветление на общински сгради, паметници, храмове, централни площади и други популярни места.

Британският посланик Н. Пр. Стийв Уилиамс и министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков са официалните лица на "Часът на Земята 2010" в България.

вторник, 23 март 2010 г.

До Главна Диреция "Конкуренция" на Европейската Комисия

В писмо до Комисаря по конкуренция на ЕС- г-н Хоакин Алмуния и Генералния директор на ГД „Конкуренция” - г-н Александър Италянер, Зелената партия оспорва позицията на Министерския съвет, в която се твърди, че замените на земи и гори са престъпление, за което ще бъдат подведени под отговорност съответните държавни чиновници. От приложените анализ и документи личи, че замените са правени въз основа на нормативни актове, с което в над 90% от случаите, те са формално законни и чиновниците, както и придобилите ги собственици по никакъв начин не могат да бъдат подведени под наказателна отговорност. Самите нормативни актове обаче са в нарушение на Конституцията, законите на страната и регламентите на Европейския съюз. Те са резултат на държавна политика, чиято цел е била облагодетелстване на тесен кръг лица, чрез предоставяне на недопустима държавна помощ. Вина за тази политика носят предишните състави на Министерския съвет и Народното събрание, но като колективни органи те не могат да бъдат подведени под наказателна отговорност.

Единственият изход да не бъде санкционирана България, както и да бъде възстановена социалната справедливост, е незабавно да бъде приет закон, с който да се отменят направените замени на земи и гори и те да бъдат върнати на държавата. Такъв законопроект е предложен от Инициативна група с участието на Зелени Балкани, Зелена партия, КТ „Подкрепа” (виж www.referendum.in). Всички други варианти ще бъдат санкционирани от Европа и българският народ ще трябва да плаща, докато имоти за милиарди лева ще останат като подарък на шепа хора. А уверенията, че ще има ограничения върху ползването на тези земи и гори, ще бъде забравено и отменено, ако не още от това управление, то от някое следващо. В крайна сметка след като си получил подарък за милиарди, то защо да не почакаш някоя и друга година преди да го употребиш?!

НИС на Зелена партия

Писмото може да прочетете на сайта на Зелена партия www.greenparty.bg

понеделник, 22 март 2010 г.

Зимна ски равносметка

С колеги и приятели утре имахме идея да правим нощно каране на Лалето, но според прогнозите се очаква валеж и с тези високи температури нещата отиват към логичен край на ски сезон 2009/2010 г.

За първи път в живота ми очаквах идването на зимата с нетърпение! Още от ноември и декември започнах да се надъхвам с гледането на ски клипове и филми, особено на Дните на предизвикателствата, където тематично бяха представени няколко такива ленти, посветени на ските във високата планина.

За голяма изненада първият сняг дойде и официално открихме ски сезона на Боровец още на 20 декември 2010 г. След това аз имах късмета да се пренеса на Френска земя във района на най-високите Алпи. карахме 3 дни в Les Saises с холандския ми приятел Аренд и другари. 

Януари беше без достатъчно сняг, но в края му се качихме на Безбог за сефте през сезона, после беше Боровец, пак Безбог с най-якото неделно 9 часово каране. Станах рано, като в 7:40 бях на пистата, първи и карах до късния след обяд, почти последен на пистата. Пак Боровец и Боровец, края на февруари бяхме на 5 спокойни и лежерни дни на Семково, където покарахме, попързаляхме се и накрая пролетта се предусети. 

Първия уикенд на март открих предимството да си имаме планина на броени минути от града. Хубав уикенд се получи, като в средата на март за първи път карах на нощно Лале след работа и се получи чудесно, кажи речи, закриване на сезона... Догодина остава да се пробва Банско и Пампорово и към края на сезона да се купуват нови ски и автомати с възможности за извън пистово каране... Разбира се, планираме една 6 дневна коледно-новогодишна Алпийска ски ваканция, заградете си датите в календара още от сега!

Най-важното е да сме живи и здрави и да останат приятелите, с които да споделяме минутите на лифтовете и чайове в планината...

Благодаря на всички вас, които споделихте карането на ски или сноуборд, благодаря че ме чакахте или позволихте да ви чакат...

петък, 19 март 2010 г.

Куку Руку Бг реклама от едно време

Съвсем случайно попаднах на едно незабравимо рекламно клипче от детските ни години. Насдладете му се и започнете да си тананикате мелодията сред колеги и приятели. :-)

четвъртък, 18 март 2010 г.

Българската история се пише от полковници под диктовка на турски генерали!?

Министерството на отбраната информира, че при българския военен контингент в Афганистан е била спряна презентацията, подготвена по случай националния празник на България - 3 март. Презентацията е спряна заради израза "турско робство", който разгневил бригаден генерал Левент Чолак, командващ подразделението, в рамките на което влиза нашият контингент. Полковник Лилов, командир на българския контингент, отстранява от заеманата длъжност майор Благоева, която е изготвила презентацията поради допусната „терминологична грешка” и „национализъм”.

Зелена партия счита, че министърът на отбраната - Аню Ангелов, трябва да излезе пред българската общественост и да обясни - от кога националният ни празник - 3 март, не е дата на освобождението на България от турско робство!? Даже и да не се харесва термина на някои в чужбина, това е оценката на българския народ за годините, когато правото на самоопределение е било отнето, а личното му достойнство - стъпкано.

Това, че българските военни имат смачкано самочувствие не означава, че някой им е дал правото да унизяват достойнството на собствения си народ. Само той има правото да определя кои са му националните празници и какво е тяхното съдържание и значение!

Темаскал в Стара планина - защо не?!

Преди 2-3 седмици получавам обаждане от неизвестен номер: Здрасти, Оги, попадна ми страницата Wander Ogy | BG Traveler , много пътешестваш, ...