неделя, 6 януари 2008 г.

Белмекен - курс по лавинна безопасност

Интересът ми за този курс по лавинна безопасност се породи от лекцията, която бе организирана пак от БАССЕС на 13.12.2007 г. в "Дома на киното" и от интереса ми да започна да се уча да карам ски и сноуборд. С Чавдар се координирахме и заедно пътувахме с Теодор, който ни качи от София до Белмекен с колата.

Петък вечер след работа, среща на Окръжна болница на бензиностанцията, другите участници с други коли и бус, и лека полека по магистралата, Костенец, Юндола, Белмекен. С температурите под минус 15С, екипировката ни бе един от важните фактори за добро провеждане на курса. Повечето хора бяха нарамили бордове, ски и снегоходки, но ние с Чавдар бяхме без тези аксесоари към екипировката. Независимо от това, курса премина прекрасно и само снимките може да покажат емоцията и многото занимания, които допринесоха за да научим доста неща на практика.

В събота сутринта, след закуска получихме оборудването - 3 в 1 - сонда, лопата и лавинен уред. С тези три малки неща може да спасиш живота на човек, затрупан от лавина, а при липса на един от тези елементи шансовете за спасяване рязко намаляват. Много е важно, когато имаме група, всеки да е оборудван с лавинен уред и поне по една лопата и сонда на 2-3 човека заедно.

Отправихме се през големия сняг към "опитното поле", където Момчил - един от двамата лектори започна да ни показва, кое за какво служи от трите уреда. Аз само бях чел за тези уреди, но с показаното на живо, дори проиграването на ситуация, аналогична при реално паднала лавина, бе безценен опит и познание на практика. Надявам се няма да ми се налага да прилагам нещата на практика, но е важно човек да е запознат и готов да реагира при нужда.

В следобедния съботен ден продължихме с практиката и полевите симулации на реално паднала лавина. Бяхме се разделили на 2 отбора и проиграхме издирване на затрупани със засичане на време. За съжаление опита доказа, че когато човек няма лавинен уред, шансовете му за оцеляване намаляват значително и така един от тримата "затрупани" бе намерен твърде късно.

Вечерта се събрахме на разбор в базата, бяха ни показани грешките, които допуснахме през деня, гледахме филм за лавинната безопасно в САЩ, демонстрация на 2 уреда за защита от затрупване в лавина и др. След края на програмата с Чавдар се отдадохме на 30 мин. сауна, след това душ и сън.

В неделя програмата предвиждаше по далечно ходене, във високите части на планината, за изучаване на видовете снежна покривка, направа на снежен профил и тест за лавинна опасност. На края на програмата по обяд имахме демонстрация за оказване на първа помощ на пострадал в планината.

Практическия курс по лавинна безопасност приключи с полагане на писмен тест и получаване на сертификати на участниците.

Красотите на Белмекен

Най-обичам сам да се снимам

Сондираме за откриване на затрупана от лавина жертва

Хъскито живее през зимата и се мъчи през лятото

Малка пещеричка от сняг

Както каза Чавдар: "Оги си намери приятелка" ;-)

Аз и Чавдар

Хапвам семки преди лягане

Сняг се сипе на парцали, някой пак ще ме...едва ли...

вторник, 1 януари 2008 г.

Новогодишно празненство в Княжево

Без много подготовка от моя страна, предварителни приготовления и нерви, бяхме решили, че ще посрещаме новата година на вилата на Марина в Княжево. За сметка на моето спокойствие, Чавдар и Стефан бяха напазарували в МЕТРО, подготвили софрата и всички дреболии, което бе един от ключовите моменти в цялата организация на празника. В 18:00 ч. се срещнахме на последната спирка на трамвай 5, 2 коли нагоре, аз, Чавдар и Вельо пеша нагоре. Малко се позагубихме, аз веднъж бях ходил и то пак по тъмно, та се наложи да си подвикваме с Марина в махалата докато се намерим.

В къщата както се очакваше температурите бяха около 0С, започна се подготовка за запалване на печки, събиране и цепене на дърва, почистване и подготовка на масата. С Чавдар се хванахме навън да оправяме огнището, подготвяне на скарата и месото за печене. Другите вътре се бяха увили, кой с каквото може и чакаха да се позатопли и съответно да дойде мръвката. Почнахме да мятаме пържолите и пилешките крилца, от време на време ги пробвахме как са на вкус и пийвахме по малко ракийка за настроение. Към 22:15 ч. всичко беше готово и с внасянето на тенджерата с мръвката раздвижи всички вътре, настана голяма радост и всички започнаха да наблягат на хапването, че после да може и на пийването.

С наближаването на дванайсетия час хората започнаха още повече да се оживяват и да зачервяват бузки. ;-) На връх нова година, както подобава пихме по едно шампанско, запалихме бенгалските огньове и нападнахме баницата с късмети. На мен ми се падна пътуване в чужбина и се надявам да се сбъдне, но пътуване извън Европа.

Аз тъй като бях малко уморен и бях един от първите, които се оправиха към леглото. В спалнята температурата бе около 8-10 С, при условие, че бяхме включили печка, добре че си носех спалния чувал и имаше родопско одеяло, бях се облякъл добре и това ме спаси от студа.

На сутринта всички поспаха до към 11:00 ч., бяха се сгушили като мишоци на топло, Чавдар и Теодор като стари скаути, в стаята на горния етаж, на 4-5 С спяха като къпани. Похапнахме новогодишно, почистихме и заедно с Марина и Чавдар решихме да се поразходим до Белята вода, като останалите си тръгнаха с колите надолу към София.

Нова година нов късмет!

С Чавдар сме огняри и приготвяме скарата

Ето какво сме наготвили на гладните

С Марина нещо обсъждаме

Част от колектива

Честита нова годинаааа...

Всички заедно викаме за Дядо Мраз


Повече снимки тук.

четвъртък, 27 декември 2007 г.

На гости у Светльо

Моят приятел от Холандия - Аренд бе на гости за 4-5 дена и една вечер Светльо ни покани на гости. Събрахме се още с Марина и Асен. Хапнахме туршийка, пийнахмеракийка и се позабавлявахме.

Скромно, но от сърце.

Компанията

Луд на шарено се радва...

Правя греяна ракия

Всичките снимки тук.

понеделник, 24 декември 2007 г.

Питката с късметите и Бъдни вечер

За втора поредна година късметът ми от питката е "пътуване в чужбина". Това много ме зарадва, защото планирам едно голямо пътуване в Америка през месец май и ще ми е нужен късмет.

След миналогодишният ми късмет от питката през 2007 г. ходих до Кения, Англия, Украйна, 3 пъти Германия, 2 пъти Австрия, Холандия, 2 пъти Турция, Испания и Белгия. Общо грубо съм навъртял 44 800 км., което е с 10 200 км. по-малко от миналата година. Но се надявам догодина да премина 50 000 км. до края на месец май. :-)

неделя, 23 декември 2007 г.

Ог(и)неборец

Ставам днес в 15:00 ч. и влизам в банята. По едно време чувам майка ми да вика "Я каква мъгла се спусна изведнъж..." След няколко минути я чувам отново "Нещо гори, затворете прозорците." Излизам от банята и гледам от хола страхотен облак дим, сякаш е мъгла, но си мирише на изгоряло сериозно. Бързо се обаждам на тел. 160 и съобщих за "пожар в кв. Изток, до прелеза". По едно време почнаха да пристигат пожарникарите, полиция, линейка, но димът ставаше все по гъст и тъмен. Добре че затворихме всички прозорци още в началото.

В един момент пламъците пробиха пушека и се оказа, че не някой апартамент гори, а покривът, именно това лято хората му бяха направили ремонт. Аз реших да информирам пожарната за това, от къде точно са пламъците и звъннах на тел. 160 пак. Операторката ми зададе още 2-3 въпроса с подробности за това как са се развили нещата около пожара, за което в края на краищата операторката много благодари.

След 2-3 часа усилен труд на пожарникарите и борба с дима и пламъците, лека полека се изясниха нещата и се видя една голяма черна дупка на покрива на кооперацията, приличаща на кратер.

Бурните пламъци и облаци на кълба

Огнеборците в действие

Кратера след края на пожара

събота, 22 декември 2007 г.

Пак на Черни връх

След "тежка" вечер в клуб "Соло" и неочаквана инициатива от страна на Мария Бакърджиева и Марина Драгомирецкая, след като се прибрахме след 4:00 ч. от диско, в 8:00 ч. сутринта се чухме и уговорихме среща на Хладилника.

За мой късмет бях решил да ходя с такси, за да не закъснея много. Обаждам се на "Такси за един долар" и след 10 минутно чакане ми казаха че нямали коли, после се обаждам на 9732121 от където ми казвт ще ви се обадим за да ви кажем таксито кога ще дойде, тук още 15 загубени минути и на Хладилника стигнах 30 минутно закъсение. Тук другия карък беше, че нямаше автобус 93 вече 40 минути, а Светльо вече чакаше на Околовръстния. Най-накрая се появи буса, събрахме се и стигнахме до Драгалевския лифт.

Наистина горе времето беше като на друга планета, никакъв вятър, страхотно слънце и топло. Момичетата със ски, ние със Светльо пеша - всички кък Алеко. От там скиорките си взеха карти, ние се качихме с лифта почти до горе и от там катерихме до Черни връх, за моя изненада горе нямаше почти никакви хора, ние хапнахме по един боб и тръгнахме обратно. Директно пуснахме по пистата, макар че бе доста рисковано, защото имаше повишена лавинна опасност, а на места имаше дори заледявания.

Благополучно се "спуснахме" до Алеко, там седнахме, похапнахме и Петко ни свали с колата, като 4мата се подредихме като рибки отзад на Опела.

Това е сплотеният колектив и Светльо зад кадър

Чудесните условия за туризъм

Медицинският пункт на горнаа станция на Романски лифт

Футболист от класа

Не обичам да ме снимат ли...позьор

На входа на хижата на Черни връх

Бобена фиеста

Всички снимки тук.

понеделник, 17 декември 2007 г.

Нервни служители в 2be

Светльо си търсеше уеб камерка и аз реших да му помогна в избора. В каталога на 2be открих моделът на A4Tech, същата като моята и след като Светльо я хареса реших да отскоча да я купя. В първият магазин, който открих на Витошка бях учтиво посрещнат от една девойка, която на въпроса ми "Имате ли уеб камерка" тя ме насочи към любителските видео камери, при което аз конкретизирах въпроса си и на нея и просветна, че става дума за "камерка за лаптоп". Аз споменах, че съм я видял в каталога им и тя се ослуша малко и отиде да пита колежката си. Двете се лепнаха на една витрина и почнаха да издирват. Най-накрая я намериха въпросната камерка и хайде на касата. Цената на камерката е 24,99 лева, но незнайно защо те си чукват 25,00 лева, явно е по-лесно. И от тук тръгва най-интересното. Веднага щом застанах на касата бях приготвил картата си за плащане и изведнъж "касиерът" ми каза "ама вие с карта ли ще плащате, защо не ми казахте?!" А той дори не ме погледна от както съм на касата. "Не може ли да изтеглите пари от банкомата", а аз бях категоричен, че няма да тегля пари от банкомат, при условие, че комисионната ми е 3 лева.

Започнаха се едни намусени физиономии и "касиерът" се чудеше как аз да реша проблема си с липсата на пари в брой, а не как той да анулира транзакцията. Последва обаждане до колега, че как се правело сторно и т.н. Дойде въпросният колега и хайде кочана с формулярите за сторниране, писане и накрая оправи проблема. Давам си картата на "касиерът", който я подава на колежка да я мине през терминала. Оказва се, че трябвало на другия терминал, който пък му изгоряло захранването, хайде сега прехвърляме кабелите. "Касиерът" премина към терминала и взе нещата в свои ръце. Но сега проблемът се оказа, че той не знае как да вкара сумата 25,00 лева. Пише 25, но не знае как да сложи нулите. Наложи се и аз да помагам. Хайде справихме се и с това предизвикателство, добре че "касиерът" при късането на бележките успя да задържи терминала, който беше на ръба на масата и щеше да падне и да стане голяма мизерия. Взех си бележките, подписах ги и се извиних за неудобството, което всъщност бе причинено не от мен, а на именно на мен. "Касиерът" най-учтиво ми каза, че нямало никакъв проблем. :-)

Темаскал в Стара планина - защо не?!

Преди 2-3 седмици получавам обаждане от неизвестен номер: Здрасти, Оги, попадна ми страницата Wander Ogy | BG Traveler , много пътешестваш, ...