Светльо си търсеше уеб камерка и аз реших да му помогна в избора. В каталога на 2be открих моделът на A4Tech, същата като моята и след като Светльо я хареса реших да отскоча да я купя. В първият магазин, който открих на Витошка бях учтиво посрещнат от една девойка, която на въпроса ми "Имате ли уеб камерка" тя ме насочи към любителските видео камери, при което аз конкретизирах въпроса си и на нея и просветна, че става дума за "камерка за лаптоп". Аз споменах, че съм я видял в каталога им и тя се ослуша малко и отиде да пита колежката си. Двете се лепнаха на една витрина и почнаха да издирват. Най-накрая я намериха въпросната камерка и хайде на касата. Цената на камерката е 24,99 лева, но незнайно защо те си чукват 25,00 лева, явно е по-лесно. И от тук тръгва най-интересното. Веднага щом застанах на касата бях приготвил картата си за плащане и изведнъж "касиерът" ми каза "ама вие с карта ли ще плащате, защо не ми казахте?!" А той дори не ме погледна от както съм на касата. "Не може ли да изтеглите пари от банкомата", а аз бях категоричен, че няма да тегля пари от банкомат, при условие, че комисионната ми е 3 лева.
Започнаха се едни намусени физиономии и "касиерът" се чудеше как аз да реша проблема си с липсата на пари в брой, а не как той да анулира транзакцията. Последва обаждане до колега, че как се правело сторно и т.н. Дойде въпросният колега и хайде кочана с формулярите за сторниране, писане и накрая оправи проблема. Давам си картата на "касиерът", който я подава на колежка да я мине през терминала. Оказва се, че трябвало на другия терминал, който пък му изгоряло захранването, хайде сега прехвърляме кабелите. "Касиерът" премина към терминала и взе нещата в свои ръце. Но сега проблемът се оказа, че той не знае как да вкара сумата 25,00 лева. Пише 25, но не знае как да сложи нулите. Наложи се и аз да помагам. Хайде справихме се и с това предизвикателство, добре че "касиерът" при късането на бележките успя да задържи терминала, който беше на ръба на масата и щеше да падне и да стане голяма мизерия. Взех си бележките, подписах ги и се извиних за неудобството, което всъщност бе причинено не от мен, а на именно на мен. "Касиерът" най-учтиво ми каза, че нямало никакъв проблем. :-)
Започнаха се едни намусени физиономии и "касиерът" се чудеше как аз да реша проблема си с липсата на пари в брой, а не как той да анулира транзакцията. Последва обаждане до колега, че как се правело сторно и т.н. Дойде въпросният колега и хайде кочана с формулярите за сторниране, писане и накрая оправи проблема. Давам си картата на "касиерът", който я подава на колежка да я мине през терминала. Оказва се, че трябвало на другия терминал, който пък му изгоряло захранването, хайде сега прехвърляме кабелите. "Касиерът" премина към терминала и взе нещата в свои ръце. Но сега проблемът се оказа, че той не знае как да вкара сумата 25,00 лева. Пише 25, но не знае как да сложи нулите. Наложи се и аз да помагам. Хайде справихме се и с това предизвикателство, добре че "касиерът" при късането на бележките успя да задържи терминала, който беше на ръба на масата и щеше да падне и да стане голяма мизерия. Взех си бележките, подписах ги и се извиних за неудобството, което всъщност бе причинено не от мен, а на именно на мен. "Касиерът" най-учтиво ми каза, че нямало никакъв проблем. :-)
Няма коментари:
Публикуване на коментар