Годишна равносметка за 2010 г.

Тази година изначално не бях замислил големи пътувания, но в крайна сметка след обиколката на половин Ирландия и идеята за ходене в Индия натрупаха някой и друг километър в "бордовия" ми компютър. Сумарно съм изминал около 43 540 км., което е с около 13 000 км. повече от 2009 г., с 11 000 км. по-малко от 2008 г. и почти колкото през 2007 г. В таблицата не съм включвал крайградски пътувания и други дребни разходки.

В таблицата се виждат различните направления, по които съм се придвижвал, като в периода януари-август излиза, че нямам уикенд в Столицата.

От летене със самолет съм натрупал около 3 000 кг. въглеродни емисии, които съм компенсирал с различни природозащитници дейности, ежедневни икономии и засаждане на малки дървета и храсти, силно ограничено използване на полиетиленови торби, заменени с многократни платнени торби, избягване на употребата на пластмасови чаши и чинии, заменени с метални, изключване на всякакви консуматори от ел. мрежа, когато не се използват, ходене пеша, вместо използване на МПС, ползване на градски транспорт вместо ползване на МПС и много други. 

Невероятната Индия - идеята и подготовката в спомени и емоции

Всеки казваше, че две седмици престой в Индия са нищожно малко, но в крайна сметка излезнаха прави...

Идеята ми за пътешествие на изток дойде преди няколко години, когато вече започнах да се чувствам наситен от Европейските дестинации, които най-често посещавах. След запознанството ми с моя приятел от Непал Ражу Пандит от гр. Катманду - Непал бях замислил да се ориентирам натам, говорили бяхме и с Горица, че на нея и се ходеше в Индия и мислихме някога да тръгнем и да комбинираме двете страни. Покрай тези планове дните си минаваха, но така и не се виждаше план за пътуване в обозримо бъдеще. Но в един хубав мартенски ден на 2010 г. моя приятел Аренд от Холандия ми изпрати покана в едно "Писмо с много труден отговор", което аз споделих с моите близки и приятели и реших: тръгвам за Индия, но за кратко двуседмично пътуване.

Започнах да разглеждам за самолетни билети и да се ориентирам в предложенията на авиокомпаниите и попаднах на предложенията на Аэрофлот като цените бяха около 390-420 евро за двупосочен билет през Москва. Първоначално си купих билет само за мен в края на месец май. Имах още двама потенциални партньори, които бяха изявили желание да се включат в пътешествието - моя колега от УНСС Владо, както и Петя от "Петък". Владо се колебаеше дали е готов да извади необходимата сума за пътуването, колебаейки се колко ще са ни разходите по самия престой в Индия. Петя пък се чудеше дали да си задели парите за пътуването или за да си закупи цифров огледално-рефлексен фотопапарат. В крайна сметка Владо се колеба до последните седмици преди пътуването, а Петя се фокусира върху купуването на фотоапарат и окончателно затвори главата за преговори.

Лятото си вървеше, аз си подадох документи за паспорт около началото на август, опитвайки се да избегна дългите опашки, а спорта бе готов в средата на септември, когато купихме билет и за Оля. Към края на септември подготвихме формуляра за кандидатстване за виза към посолството на Индия, подадохме документит към средата на октомври с искане за двукратна виза, защото имахме желание да отидем и до Непал, но консула изиска билет, с който ще влезнем отново в Индия, но ние нямхаме такъв и се отказахме. Получихме еднократни визи, като таксата за туристическите такива е 100 лева. Дните се нижеха неусетно един по един и така си наближи рождения ми ден в края на октомври и след него вече започнах да усещам тръпката и настроението, което се създава преди едно такова екзотично и загадъчно пътешествие - без резервации за хотели, без планиране на конкретни места за посещение... На първо време си бях набелязал 10-12 интересни града в централната част на Индия, които намерих за по-интересни и толкоз.

Вече е ноември и комуникацията ми с моя холандски приятел Аренд стана по интензивна, именно в организационно-подготвителната фаза за нашето пътуване. Той замина още през август към Афганистан и вече бе се придвижил до Индия, като след края на един курс, воден от Далай Лама, се бе насочил към Непал, тъй като се уточнихме, че ние този път няма да имаме време и възможност за ходене, та той планира, две седмици преди ние да пристигнем в Индия, своето ходене до Непал. Имахме принципна уговорка да се срещнем в гр. Варанаси на ж.п. гарата на 16 ноември сутринта.

Всеки един посетен град от това пътешествие ще публикувам в отделна публикация, за да мога да споделя по-детайлни впечатления и да не забравям нещо важно, пишейки всичко наведнъж.

И накратко ще обърна внимание на записа от нашата обиколка, изобразен на картата от Google Maps. Сумарно сме изминали около 3000 километра, като по-голямата част от пътуването беше с междуградкси автобуси, а другата част с уникален индийски влак. 

Снимките са вече на Facebook профила ми тук. 

Видео файлове са качени на YouTube профила ми тук. 

Парламентарно питане във връзка с ловът на кафява мечка в България

След като Младите Зелени категорично заявиха в своя декларация неодобрението си към приетия лобистки закон, застрашаващ популацията на Кафявата мечка в България, сега Младите Зелени заедно с гръцкия евродепутат от групата на Зелените, Михалис Тремополус изготвиха парламентарно питане под формата на писмен въпрос, който е депозиран в Европейския Парламент в края на ноември 2010 г.

Писмен въпрос

Автор: Михалис Тремопулос – Зелени/ALE

Тема: Ловът на кафява мечка в България

Текст: Кафявата мечка (Ursus arctos) е защитен европейски вид, посочен като приоритетен в Приложение II на Директива за хабитатите 92/43 ЕЕС (Annex II, Habitats Directive), на който се дава статут на строго защитен вид в рамките на Европейския съюз. Въпреки това в България неотдавна бе приет закон, разрешаващ лова на кафява мечка. [1] Актуалният брой на популацията от кафява мечка в България не се знае с точност, но според груби изчисления той възлиза на 700. [2] Екологичните неправителствени организации от България и Европа призовават към прекратяване лова на кафява мечка в България. Възможното прилагане на двоен стандарт в Европейската система за защита на приоритетни видове е проблем, изискващ специално внимание. Въпросът, отправен към Европейската комисия, е следният:

1. Новоприетият български закон в съответствие ли е със съответното европейско законодателство?

2. В съответствие ли е този закон с Европейския проект LIFE07NAT/IT/000592, който сега е в ход и е насочен към изучаването и защитата на кафявата мечка на Балканите, с участието на Италия, Гърция, България и Румъния.

3. Какви критерии се прилагат от българското правителство за определяне на реалната бройка кафяви мечки за отстрел?

4. Какви мерки ще бъдат предприети от Комисията, ако неотдавна одобреният български закон се окаже несъвместим с европейското законодателство и с възприетите практики за защита, особено предвид провала на ЕС да реализира целите за биоразнообразие, приети преди 10 години?

Граждани срещу минните замърсявания

От Попинци, Баня, Бъта, Оборище, Панагюрище, Пловдив, Пазарджик, Златица, Чавдар, Асеновград, Крумовград и Кърджали.

ИСТИНАТА ЗА ЕКОКАТАСТРОФАТА ПО РЕКА ЛУДА ЯНА

Асарел Медет си призна вината за замърсената Банска Луда Яна при чистене на утайника /бивш микроязовир на АПК/ на Обогатителната фабрика Асарел.

По време на производствената си дейност, Асарел Медет превръща микроязавира в утайник на отпадъци, продукт на многобройните аварии на самата Обогатителна фабрика, рудника и окисния отвал. При всички показатели еко катастрофата е причинена от производствена авария, защото за 20 години на експлоатация на Обогатителна фабрика Асарел, бившия язовир на АПК непрекъснато се запълва от наноси и флотационен концентрат със съдържание на тежки метали, химикали, реагенти и други производствени отпадъци. Периодично Асарел чисти тези производствени отпадъци от утайника. Доказателство за това е самият факт че оттогава, вече 20 години язовира вече не се използва за напояване на земеделски площи, за което е проектиран, а се е превърнал в хранилище, утайник на отрови.

За пореден път Асарел, както и РИОСВ Пазарджик прикриват истината, като използват неверни определения. Вместо утайник на производствени отрови наричат източника на замърсяване „микроязовир”, вместо утайки на тежки метали, химикали и реагенти – „кал от микроязовира”. Интересно по какъв начин „кал от микроязовир” попаднал в реката може да изтрови цялата ихтиофауна на 20 км. надолу по течението? Това е подигравка с живота и здравето на хората тровени години наред и пренебрежително отношение спрямо интелектуалния и професионален потенциал на българските журналисти.

Тези измами на РИОСВ и фирмата допуснала престъплението, целят да се прикрие истината за системния геноцид на който са подложени хората по поречието на реките Луда Яна и Марица с постоянните замърсявания на водата, въздуха и почвите от предприятието. Отровите бълвани от Асарел постепенно изменят целия химичен анализ на почвите, надземните и подземни води в долините на реките Луда Яна и Марица.

Милиардерът Цоцорков не желае да отдели от заграбените от държавата милиарди за да направи пречиствателни станции на целия Комбинат и да спре да трови хората. Милиардерът предпочита да ползва изпълнените в миналото проекти, които не решават постоянните замърсявания. Въпреки гръмките хвалби от страна на предприятието че се грижи за околната среда, проектно не са решени въпросите на дренирането на дъждовните, технологичните и дори и отпадните битови води в Комбината. В резултат трите реки в обхвата на комбината – Асарелска, Панова и Люлековица, притоци на Банска Луда Яна, се замърсяват от непрекъснато изтичане на разтвори и окиси на тежки метали, химикали и реагенти. МОСВ услужливо не взема страна пренебрегвайки дълга си към потърпевшите граждани, които според конституцията имат право на живот в чиста околна среда.

Ние гражданите срещу минните замърсявания ще заведем дела от името на потърпевшите хора срещу Асарел Медет за провеждан Еко геноцид, за замърсените земеделски земи, за пропуснати ползи от некомпенсираните и унищожени 11 000 дка земи и гори при производството.

Ще подадем сигнал до прокуратурата за престъпление измама на обществеността за претърпените екологични вреди, както и осъществено укривателство на престъпление от страна на РИОСВ в полза на Асарел с която са налице и конфликт на интереси между директора на РИОСВ Лулов и Цоцорков бивш негов шеф, а както се предполага и настоящ.

За контакти:

Константин Дичев – Гражданско движение за борба с организираната политическа престъпност (ГД БОПП) – 0886 966 583

Васил Кадринов – Гражданско движение против минните замърсявания (ГД ПМЗ) – 0889 032 954

Протестен митинг срещу идейния проект за изграждане на регионално депо за смет на територията на община Самоков

На 8 декември 2010 г. от 10,30 ч., във връзка със заседание на експертен съвет по Доклад за ОВОС, пред сградата на РИОСВ София, гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” № 136, ще се проведе протестен митинг срещу инвестиционно предложение „Изграждане на регионално депо за отпадъци в ПИ 65231.915.100 с обща площ 327 024 м2 в землището на гр. Самоков” и Доклада за ОВОС по него.

Организирането на протестния митинг е продиктувано от наличието на редица фрапиращи нарушения на действащото българско законодателство и европейските екологични норми и стандарти в горецитираното инвестиционно предложение и самия Доклад за ОВОС по него, което, ако бъде реализирано, би довело до сериозно застрашаване на здравето и живота не само на гражданите на община Самоков и гр. Самоков, но и на живеещите в столицата София.

Инвестиционното намерение предвижда изграждането на голямо регионално депо за смет на общините Ихтиман, Костенец, Долна баня и Самоков в непосредствена близост до гр. Самоков и р. Искър, на терен, който е избран в абсолютно несъответствие с действащите национални и европейски екологични норми и стандарти, но пък за сметка на това е свързан с реализирането на скандални заменки на земи на територията на община Самоков.

Самият Доклад за ОВОС съдържа много фактологични неточности, правни несъответствия с действащото законодателство, както дори и правописни грешки, които разкриват не само прибързаност и поръчкова работа на неговите съставители, но са и залегнали в основата на редица напълно погрешни изводи и констатации по отношение на пригодността на разглеждания терен да бъде годен за изграждане на регионално депо за смет. Така например умишлено или не, в него е пропусната р. Искър и нейните по-малки притоци, течащи през територията на бъдещото депо; наличието на подпочвени води, силно замърсени от въздействието на старото сметище и евентуалния бъдещ кумулативен ефект и тяхната връзка с язовир Искър – основният вододаен източник за столицата; объркана е посоката на ветровете; не е отчетен ефектът върху защитените животински и растителни видове, включени в Натура 2000, в чиято територия навлиза санитарната зона на бъдещото депо.

С оглед огромната обществена значимост на засегнатия проблем и необходимостта от запознаването на гражданите с неговото естество бихме искали да ви поканим на организирания митинг.

От Инициативен комитет

The Incredible !ndia... indeed!

След около 2 седмици престой в Индия и посещавайки едва седем града, мога да кажа, че всеки който ми каза, че две седмици престой е много малко време, категорично мога да му повярвам... Сега обработвам снимките, скоро ще имаме и разкази... 

Наистина "Incredible !ndia"...

Интернет в роуминг = обир по сред бял ден

Ето една извадка от моята месечна фактура, в която се вижда потреблението ми от 18/09/2010 в 12:23:42, като съм влезнал през globul.mnc005.mcc284.gp и имам таксуван Роуминг-Изходящ, като трансферирания обем информация е равен на 1400 КВ (колкото една дискета) на цена 20.86 лв. без ДДС. Ако това не е обирджийство?! Вижда се, че единичната минимална цена на таксуване е 100 КВ за 1.49 лв. без ДДС. 

Питам се кога Европейската Комисия ще вземе мерки в тази посока и ще ни спаси от печалбарството на мобилните оператори, а уж сме вече в технологично напреднало общество...