До Созопол и Несебър за три дни

Тръгнахме към 20:30 ч. след работа в четвъртък - аз, Вельо, Меги и Стефан, най-сериозните, другите се отказаха, един болен от ангина (Венци), друг се притисни от прогнозите за времето (Владо и приятелката му) и така четиримата стигнахме към 1:00 ч. Времето беше страхотно, града бе пуст и се поразходихме до към 3:00 ч.

В петък сутринта към 10:00 ч. вече хапвахме банички, а Горица ни чакаха с Никола на плаж "Златна рибка". Страхотно спокойствие, слънчево време и водата само за къпане. С Никола много се занимавахме, на него много му харесваше, целия беше в пясък. :-)

Към следобеда собственика на базата с водните колела и джетовете извади чисто нов Aqua Skipper и решихме да се пробваме да го подкараме, но работата излезе не толкова лесна, колкото си мислеха всички зяпачи. На плажа се засякох с Деси и Влади, който бе спасител. Също пускахме хвърчилото със Стефан.

Вечерта отидохме в един ресторант на Черноморец, където хапнахме чудесна скумрия на скара.

Съботата пак по същата програма, като към 18:00 ч. тръгнахме към Несебър. В Бургас се бе изсипал страхотен порой, но ние минхме между капките. В Несебър отидохме в миналогодишната квартира, където цената бе 8 лв. на човек. Вечерта се чухме с Георг и той ни заведе в Лазур, където откарахме до към 4:00 ч. Прибрахме се пеша по плажа по стара традиция на изгрев слънце.

Недля направихме плажа на Cacao Beach, къдео се срещнах с Гордана, с която се запознахме в Будва. Тя разказа последните истории от пътуванията до о-в Корфу, Кипър и Перу. Следва ходене в Мароко...

Тръгнахме си около 19:00 ч., като хапнахме по 1-2 палачинки на Равда - вече станаха 8 години от както съм ги почнал тези палачинки.

Пристигнахме си около 0:30 ч. в София.

С Никола на плаж "Златна рибка"
Нали е сезона на дините...
Привет на всички...
Управлявам ветровете с хвърчилото на Созопол
На плаж при Cacao Beach на Слънчев бряг
Борба в водни капки на Слънчев бряг
Останалите снимки от Созопол са тук и от Несебър тук...

Фотосесия на боклуците край морето

Разхождайки се по залез слънце на плажа между Приморско и Китен реших този път да обърна внимание на нашите или по-точно вашите отпадъци, разхвърляни по плажната ивица, подмятани от вълните през годините...

Алкохола не прощава!Цигарите също...Даже и това, с което се храним...Снимките са тук.

Последно БГ море за сезона на Силистар

След като се чух с братовчедката и тя каза че са на Силистар, много бързо се организирах и реших да хвана нощния автобус до Приморско, закуска при майка ми и Веско и продължих към най-южния къмпинг на България.

Набързо си опънах палатката, хапнахме по нещо за обяд и айде на плажа. Дремейки през повечето време и поглеждайки към водата от време на време, неочаквано в далечината над морето се видя нещо да се показва и скрива - оказаха се двойка делфини, като за броени минути целия плаж обърна поглед към водата и чудесното водно дефиле.

Втория ден бе леко облачен и преди обяда с Деси и Дино се поразходихме в околността, попадайки на едно самотно плажче, на което имаше къща с всякакви удобства и три шезлонга на плажчето, наистина много живописно и дори романтично бих казал.

Късния следобед се отправихме към с. Резово - най-южното село на Черноморскто ни крайбрежие и граница с Турция. Физически границата е река Резовска, самата гранична територия е много живописна и има странно въздействие, което наистина не мога да опиша, но попадайки там сякаш попадаш между две измерения. Заслужава да се види!

За вечеря бяхме на необичайно място. Наистина необичайно. Казва се "Френд клуб "Далян Резово" с допълващ текст: "Моля четете и не ни - пречете. Това не е заведение. Тук е рибарско парти, но само с клубни карти". Собственика е голяма скица. Когато някой му се обади по телефона и той отговаря с "В ефир сте, слушам ви!" Когато някой иска да прави резервация по телефона той казва: "Момент да взема лаптопа", като в същия момент започва да разлиства стар и намачкан тефтер в който записва. Имаше и много други импровизирани от него сцени: "Стига сте поръчвали картофи, яжте калкан..." или "Хапвайте си спокойно, не се срамувайте да си поискате, накрая ще оправим сметката..."

Последния ден имаше малко дъжд на сутринта, следобеда подремнахме и вечерта Деси ме закара до Ахтопол, направих си разходката и се превозих до Приморско, където си хванах нощния автобус за София. Но преди автобуса попаднах на много приятен международен фолклорен фестивал. Послушах песни и гледах танци от Македония, Румъния, Турция, Полша и т.н. Много зареждащо ми подейства и останах доволен, че и в автобуса поспах сладко.

Скалите на Силистар
"Управителя" на "Далян Резово"
Морските вълни се разбиват в скалите край Силистар
Малкият каубой се заиграва с каките
...и се прави на непукист
Има снимки от Силистар тук и малко снимки от фолклорния фестивал тук.

До Варна и назад

Очаквйте разказа от Варна и назад с Wizz Air за 36 лева...

До Несебър и назад

Реших да се разходя за 4-5 дни до Несебър, защото Пешо и Венци бяха планирали малка почивка точно там. Спах в квартира почти на главната улица "Отец Паисий", точно до "палачинките на Мария". Пътувах с Груп Плюс, защото счетох че е най-сигурно да пътувам с автобус през ноща, а не с кола през деня.

Ходехме на южния плаж на Несебър в района на Cacao Beach или Bedroom, а там постоянно имаше разни "промоции" на Bacardi и други питиета, при купуване на мохито или някакъв друг коктейл. Венци винаги се възползваше, защото много се кефеше на дрънкулките, които му предлагаха.

Един ден бяхме заедно с Блага и Йоана на плаж, те бяха отседнали в Бургас само за уикенда. Като цяло времето беше чудесно, с постоянен вятър от към морето, при което не се усещаше никаква жега.

Вечерите минаха на Cacao Beach и Брилянтин.

На партито с участието на Анита от 2 Unlimited @ Cacao Beach

Довършително-ремонтни работи на Приморско

Трябваше да поставяме последният ламиниран паркет в апартамента на Приморско и да се приключи с тези ремонти най-накрая. От 2001 г. насам все ремонти правим тук, което всъщност започна да омръзва. Още в петъка успяхме да опукаме стаята и паркета за нула време си пасна на мястото, дори первазите сложих. След малко почистване стаята светна и бе готова да посреща първите гости за сезона.

Тука му се е видел края вече

В събота се понаспах и започнах с монтаж на первази във втората стая, като през част от времето се занимавах с миенето на прозорци и почистване от общ характер. Приключихме с первазите и ходихме на плаж. Водата бе чудесна, а Чоки (малкия дакел) се къпа за първи път в морето. За голяма изненада не го бе страх и веднага задейства инстинтките си за плуване. След няколко опита му хареса, но си го бе страх. С Дъки си оформиха голяма игра по пясъка, както се вижда от снимките по-долу.

Кучешки живот

В неделя довършихме каквото имаше и ходихме на плаж, водата беше чай, без вълни, с малко водорасли. Дъки голямо гмуркане направи, вадеше рапанчета и водорасли, ама и доста пясък изяде. И на Чоки много му се хареса къпането и като малки деца, не можем да ги извадим от водата.

Към 16:00 ч. тръгнахме, минахме през гр Поморие, защото трябваше да купуваме ракия, а след това през с. Равда за да хапнем от най-добрите палачинки по българското черноморие. В 23:00 ч. се прибрахме у нас и догледахме мача, браво на Испания.

Нощен изглед към гр. Китен


Дъки се е метнал на батко си - природозащитник

Всички снимки са тук.

Отново на морето - протест за Странджа

Отново на морето, доста неочаквано, защото 2ч. преди да тръгна реших да пътувам. Отидох на гарата за да търся билети, но уви всичко бе разпродадено, имаше и извънредни автобуси, които също бяха препълнени. Накрая се качих във влака без билет. Във влака се запознах с една девойка - Маги, с която веднъж пътувахме от Пловдив след като се връщах от Extreme Venture състезанието. Та с нея и приятелите й си правихме компания през целия път. До Пловдив бяхме се разположили в края на един вагон, насядали по земята. След това се освободиха места и седнахме в едно купе, аз подремах повечето време. В Бургас стигнахме около 7:00 ч.

В Бургас изпратихме приятелите на Маги към Несебър, а с нея ходихме до Созопол, тя остана там с приятели, а аз към 11:00 ч. отидох до нашите на Приморско да хапна и около 13:30 ч. ме взеха морските "Млади зелени" към гр. Царево. За протеста направихме жива верига, игра се хоро и акцията премина под звуците на химна на Странджа "Ясен месец веч изгрява" в изпълнение на Сава Попспасов. На протеста се видях с адвокати Свилен Овчаров и Веселин Паскалев, Ели от София Ехо и други познати лица. След протеста се отбих до с.Лозенец да видя Митака, който е спасител там. След това с Мая, Рони идругите хора бихме бири на Тарфа бийч.

Отидох на к-г Смокини на плажа да нощувам, на Ели телефона умря и загубих връзка с тях, а Свилен беше на друго място, макар че първоначално идеята бе да се видим всички там отново след протеста. Наложи се да си опъвам палатката сам, но се справих. Беше доста тъмно, не можах да видя никакви познати и нямаше никаква компания. Бях точно до кръглия бар, където бе доста шумно. Взех си една бира и след това си легнах към 23:00 ч.

На сутринта се изкъпах, после видях едни познати и към 11:00 ч. хванах стопа до Бургас, не вървеше много, 2 ч. чаках и никой не ми спря, накрая взех влака в 14:20 ч. за София, отново влака се късаше по шевовете, стоях основно прав, седях по земята и чак на Карлово се намери място за сядане. Най-после се прибрах в 22:00 ч. у нас.

Веригата, маркираща границите на парк "Странджа"

Още малко снимки тук.

Петте дни на Ахтопол

След Зелениадата се придвижих много бързо до Ахтопол. Стефан и Ира са се закотвили окоо месец там и реших малко да разнообразя нещата. Нощен автобус, пристигане на 9 юли рано сутринта.

Разходка до р. Велека
В Ахтопол нищо не се е променило с годините. Само където броят на строежите и новите сгради расте.

На плаж ходих 2 от дните, един ден бях рибар - много риба, но малко кълвеше.
Готвехме си в квартирата, за какво да им даваме на местните излишно пари, като сами можем да си угодим. В Щатите не може да си устроят такава хубава трапеза.
Ох че вкусно сме си сготвили - тиквички с чесън и кисело мляко, майонеза, пържени картофки, салата с домат и краставица - какво му трябва на човека...
Морето се бунтуваше през повечето време
Старият фар на Ахтопол
Плажът на Ахтопол

Отново на с. Лозенец

За пореден път съм на Лозенец, но наистина е чудесно, когато ги няма почиващите туристи.

Друго нещо бе, че опитах суши - не съм разочарован, но не съм и впечатлен чак толкова

Пиано бар-а отвътре
Изгледа към плажа
Дребина - кучето на Рони и Косьо

С колело до с. Лозенец

Днес реших да покарам малко повече и се разкарах до с. Лозенец. Там Рони и Косьо бяха на работа.

Пиано бар Магнито
Плажчето, което се нарича Тарфа

Джогинг край морето между Приморско и Китен

Айде на моретоооо

Днес след 3ч. сън, което е недостатъчно, незнайно как не съм си чул алармата и съм изпуснал първия влак за Бургас, но това ми бе от полза, че успях да си дооправя багажа... Нарамих 2 раници и колелото и се отправих към гара Подуяне, слава богу навреме купих билети за мен и колелото (2 лева). Качих го в товарния вагон, намерих си място в едно купе и половината време до Бургас подремах, с един пич си разменяхме малко МР3ки и в 14:25 ч. пристигнах на жп гара Бургас. С Мая се уговорихме да я потърся като стигна да дойде да ме вземе, но аз се оправих самичък и я изненадах на вратата у тях.

Тя докато се оправяше, къпеше и т.н. аз хапнах малко и взех та и измих пълна мивка с чинии и чаши, а тя после ми се накара малко, че съм мил. Излезнахме да закараме колата да измием и да се почисти вътре от голямата мръсотия, после се разходихме покрай морето, хапнахме сладолед, пихме по 2 бири и колата беше готова. Вечерта хапнахме от най-добрите дюнери на Бургас и Мая ме закара на автобуса за Приморско. Колелото остана Мая да го докара с колата.

Бургаския плаж

Сърфисти на плажа

Това е най-високия комин в България

До морето и назад

След бала на Ива, в ранната сутрин на съботния ден отидох да взема колата от колегата, минах през Стефан да ги взема, после през офиса да взема едни материали и тениски, взех си багажа от вкъщи, минахме да вземем Валя от Младост и отпрашихме към морето. Тъй като колата е малко остаряла, се налагаше да се долива вода в радиатора от време на време, също трябваше да доливаме и газ (колкото и да не ми се иска).

Всичко бе в рамките на нормалното, когато към края на магистралата преди гр. Чирпан нещо започна да пуши. Спряхме и се оказа, че е избило масло, колата е позагряла и водата...е изчезнала, защото я няма капачката на резервоара за вода за охладителната система...много лошо. Масло навсякъде, мирише, пуши... Изляхме 3-4 литра вода, каквото имахме като запас... добре че наблизо бе асфалтовия възел, където имаше хора и ни дадоха вода да долеем. Импровизирано направихме една капачка от автомобилна гума и скоба, че изкарахме така до един склад за авто части, втора употреба, та се намери друга капачка.

Продължихме си лека полека към морето, качихме една стопаджийка, тя се оказа от "нашите", знае за много добре Иракли, дори организирала е боди-арт в защита на Иракли във Варна, ма много приказлива. То момичето като започна да разказва за разни череши и плодове, за задушницата и аз се разсеях от пътя и знаците и точно около Старозагорските минерални бани, където винаги има полиция ме спряха. 33 км/ч над допустимото ограничение, полковник Христов вика "... пишем акт моето момче... на къде сте се разбързали толкова?" Аз викам: "...ние сме младежи, отиваме да чистим плажа на Иракли, че си говорихме и за черешовата задушница и тук има черешки да купим...". Полковника вика: "...ами айде да пишем един фиш тогава, за 5 лв., по чл. 182, ал.1, т.1...и да си го платите по банков път...". Много добре се получи, минах метър, пък и нямах пукната стотинка в джоба, не че пари на ръка ще им дам де.

Отклонихме се по пътя за Слънчев бряг и директно продължихме към Иракли, девойката оставихме на разклона. Плажа бе спокоен, времето бе доста облачно, но не валеше. Тръгнахме към лагера на хората от "Да спасим Иракли". Водата бе супер, пясъка едър и леко топъл. По плажа се забелязваха чували със събрани боклуци, то ние нестига че пътувахме едва в събота за да се включим в почистването, ами и с тази кола стигнахме едва следобеда и големия боклук бе събран. Видяхме се с Данчето, Тошко, Крис, Надя, Добри у няклоко други младежи. Все още стоеше проблема с извозването на боклука, но тъй като Николчев бе в чужбина, така и не успяхме да уредим този въпрос.

Новите душове на Иракли

От Иракли си тръгнахме към 21:00 ч., макар че ни поканиха да останем на палатки/чували, но ние отказахме тъй като някои хора от групата нямаха готовност/желание. Валя се свърза със Сашо за да уговорим спането, но се оказа, че се получило малко разминаване и... няма къде да се спи. Добре че имах резервен вариант и айде към Бургас у Мая. На влизане в Бургас по телефона Мая даваше наставления как да стигнем до тях, на ляво на дясно, след светофара на третата в дясно и така по едно време около 19:00 ч. гледам Мая на тротоара.

Настаняване, разпределяне на леглата, кой в коя стая, кой с кого в легло или на земята и т.н. Оправяне на багажи, вземане на душ, малко интернет и айде да хапнем на най-добрите дюнери в Бургас. На някои хора им се стори много ходенето до дюнерите, но си заслужаваше. После отидохме на градинско парти в един от обектите на Мая, много хубаво, точно срещу хотел Приморец. Айде по бира, малко ракийка и после салатка, хубава компания, но умората надделя и се прибрахме около 1:00 ч.

На другата сутрин, неделя все пак, поспахме до 8:30 ч. и трябваше да тръгнем към Иракли, а Мая на бачкане. Айде сбогуване, без много сълзи ;-), та директно на Иракли, пиха кафеджиите по едно в кафенето на Жоро Николчев в Слънчев бряг (бетонния град) и към 10:00 ч. бяхме в Иракли и се оказа, че местните хора са осигурили транспорта за събрания боклук та ние само успяхме да посъбираме дребни отпадъчета по плажа и за добро или за лошо имахме възможност да направим плажа за начало на сезона. Водата бе ОК, като и свикнеш, то и слънце нямаше, едно буреносно и облачно... За беля УВ лъчите си минават без много зор и ние със Стефан си поизгоряхме. Изкъпахме се, полигавихме се, помокрихме се и така до към 15:00 ч., Бардуков ни покани на събор в с. Равадиново, близо до гр. Созопол.

Иракли на север

Аз и Стефан във водата

Иракли на юг

Към 16:30 ч. се дотътрихме до с. Равадиново,на площада се провеждаха народни борби, Ицо Бардуков ни посрещна на маса, в голяма компания, кебапчета, пилешки трътки на дървени въглища...как да откажеш, пък и хората се радват като им дойдеш на крак. Те заслужават похвала, в селото Зелената партия е събрала най-много гласове и е много пред вторите от ПЕС. Към 19:00 ч. си тръгнахме уж към София, но на Мая и хрумна гениалната идея да спим пак у тях и да пътуваме понеделник сутрин.

На влизане в Бургас пак по телефона се ориентирахме и Мая отново ни посрещна с усмивка. Прибрахме се, пак душ, баня, Мая ходи до Каблешково (то е по път) за племенника, ние пазарувахме в магазина и тя като се върна точно ни хвана на касата. Правихме си спагети, ние със Стефан готвехме, а "жените" си гледаха телевизиийка и бяха в "Матрицата". Бяхме взели и една ябълкова Флирт с безалкохолно, имаше и ягоди за десерт. Спагетите ни дойдоха много, с Ризов направихме една-две игри табла и всички се опнахме да почиваме, че на сутринта ставането бе предвидено за 6:30 ч.

Сутринта Мая ни направи сандвичи с лютеница и сиренце, погрижи се тя за нас много добре. Отново някои се мръщеха, че сандвичите били сухи. На път като тръгнахме всичко живо изпозаспа, нямах си компания, спирахме да проверяваме масло, вода, купувахме череши и т.н. Наложи се да долеем 2 л. масло, че колата щеше да пресъхне и да престърже в един момент. На влизане в София ни завари, ужасен трафик и дъжд.