Неделното слънце отвори очите ни, подредихме, прибрахме туй онуй и се ориентирахме за отпътуване. Преди да тръгнем се порадвахме на снега и красивите гледки на Родопите.
Всички снимки са на Сурат Тефтер-а (Фейсбук) тук.
Природозащитници отхвърлят твърдения на „Витоша ски” АД и Българската федерация по ски
През последните седмици представители на фирмата «Витоша ски» АД - собственик на ски съоръженията в център Алеко на Витоша - и на Българската федерация по ски непрекъснато изнасят неверни факти и превратни тълкувания за център Алеко, ски сезона в Природен парк Витоша и ролята на държавните институции - дирекцията на Природен парк Витоша и изпълнителната агенция по горите.
Невярно твърдение: Ски сезонът на Витоша ще се провали. Пистите не са подготвени (косене на тревата, насипване на почва в ерозиралите участъци, затревяване, почистване от паднали клони, дървета и храсти) и са опасни за здравето на скиорите.
В ски център Алеко има само една писта - Витошко лале. За последните 10 години поддържането и подготовка й за ски-сезона са се изразявали само в косене, включително и за последните три години откакто фирмата «Витоша ски» АД е собственик на ски-съоръженията в района на Алеко. Други поддържащи и подготвителни мероприятия не се извършват. И в момента пистата Витошко лале е окосена. През есента на 2008 г. от пистата без разрешение бяха извадени каменни късове, което предизвика ерозия.
В Природен парк Витоша има и други места, където се карат ски – около хижа Сълзица, м. Ветровала, м. Офелиите. Българска федерация по ски не личи да се интересува от тяхното състояние, не подпомага финансово тяхното функциониране и дори не ги разглежда като част от ски сезона на Витоша. Дали това не е така, защото заместник-председателят на Българската федерация по ски Георги Бобев е управител на фирмата «Витоша ски» АД, собственик на ски-съоръженията на център Алеко.
Останалите места, където и досега са се карали ски, са високопланински пасища и ливади, които никога не са били косени.
Невярно твърдение: Съгласно плана за управление на Природен парк Витоша, подготовката на пистите за зимния сезон е задължение на дирекцията на парка.
Планът за управление на Природен парк Витоша описва всички дейности, които могат да се извършват на неговата територия от собствениците и ползвателите. Дирекцията на Природен парк Витоша не е нито собственик, нито ползвател. По принцип държавната администрация не може да подпомага или финансира дейността на частен бизнес, тъй като това е непозволена държавна помощ.
Невярно твърдение: На «Витоша ски» АД се пречи всячески да бъдат подменени остарелите и опасни лифтове и влекове. Повечето съоръжения са над 50-годишни и струват на «Витоша ски» неимоверни усилия и страшно много пари. На първо място се поставя сигурността на туристите. Откакто "Витоша ски" е собственик на съоръженията, са инвестирали само в подобрения около 2 млн. лв.
Няма никакви формални или законови пречки остарелите съоръжения да се подменят с нови. Дори планът за управление на Природен парк Витоша препоръчва това. Фирмата «Витоша ски» АД обаче за всичките три години не е предприела никакви опити или действия за подмяна на съоръженията.
Ако «Витоша ски» АД намира собствените си съоръжения за опасни и остарели, би трябвало да ги затвори, а не 3 години да ги оперира, като качва на тях стотици хиляди хора, включително и голям брой деца.
Всяко подобно съоръжение минава на годишен технически преглед от Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Ако не отговарят на изискванията, то не бива допускано да работи.
Лифтовете „Лале” 1 и 2, както и Симеоновският кабинков лифт са инсталирани през 1982.
Драгалевски лифт – 1-ва отсечка е пусната в действие през 1956, 2-ра отсечка влиза в действие 1968.
Романски лифт – построен 1968.
Ако Витоша ски АД е инвестирала 2 милиона лева в съоръженията, защо това не личи и защо продължава да ги смята за опасни?
Невярно твърдение: Една от най-добрите писти за ски бягане на Балканите – тази в Природен парк Витоша – в момента е неизползваема и напълно съсипана.
В изготвения от «Витоша ски» АД план за нова голяма ски зона на Алеко се предвижда върху въпросната писта за ски бягане да се изгради язовир за изкуствен сняг.
Същевременно един спортен клуб по ски бягане поддържа писта за ски бягане край хижа Сълзица, на която тренират включително и национални състезатели. Това обаче отново убягва от вниманието на Българска федерация по ски, които не коментират тази писта.
Невярно твърдение: Със своята дейност Българска федерация по ски иска да върне децата и младежите в планината, вместо да затлъстяват и да се занимават с наркотици в градовете.
От 18 години на Витоша има над 10 ски училища, които работят и в момента. На сезон тези училища обучават до към 10 хиляди деца. Тези училища не са подпомагани от Българска федерация по ски.
През изминалата година Българска федерация по ски подпомогна само фирмата «Витошки ски училища» чрез държавна субсидия от Държавната агенция по младежта и спорта, Международната федерация по ски и частни донори. «Витошки ски училища» е 80% собственост на фирмата «Витоша ски» АД, контролирана от Георги Бобев, който е замесник-председател на Българска федерация по ски. Според отчетите на Българска федерация по ски субсидията от Българска федерация по ски за «Витошки ски училища» възлиза на няколкостотин хиляди лева и с тези средства са обучени 3000 деца. Директното отдаване на тази финансова помощ без тръжна процедура е нарушение на Закона за обществените поръчки и Закона за юридическите лица с нестопанска цел.
Българска федерация по ски подпомага и популяризира общо два скицентъра в България - Алеко на Витоша и Банско в Пирин. И на двете места цените на билетите и картите за лифтовете и съоръженията не са масово достъпни, т.е. не е ясно как така ще бъдат върнати в планините младите хора.
Невярно твърдение: Плановете за по-голяма ски зона Алеко не противоречат на режима на парка. Няма да има съществено увеличаване на ски зоната, няма да се наруши равновесието в парка, няма да се секат гори.
Планът не само нарушава режима на Природен парк Витоша. Витоша е и място от европейската екологична мрежа Натура 2000 и по двете директиви на Европейския съюз - за птиците и за местообитанията. Изграждането на по-голяма ски зона е основание за нова наказателна процедура от страна на Европейската комисия, защото ще бъдат нарушени изискванията на двете директиви. В момента има вече 6 отворени процедури срещу България за неспазване на тези две директиви. Трябва да се работи за тяхното прекратяване, а не за отваряне на нови.
Според доклада по екологична оценка, представен за консултации с обществеността в периода 18 юни - 2 юли 2009 г., проектът за по-голяма ски зона на Алеко включва:
• Площ на плана – 9146 дка.
• Надморска височина 1525 – 2265 м.нв.
• Изцяло върху земи с държавна собственост
• Изцяло върху горски фонд
• Ски писти - от сегашна дължина 2800 м – увеличение на 19 885,36 м.
• Площ на ски-пистите – от сегащни 16 ха увеличаване на 93,14 ха
• Изграждане на 8 нови писти и реконструкция на 7 писти.
• Пътеки – от сегашна дължина 17 790 м – увеличение на 22 056,62 м. и площ от 7,85 ха – увеличение на 23,29 ха.
• Общо засегнати територии – 111,36 ха, от които 18,86 ха – гори, 92,7 ха – поляни, пасища, скали.
• Ново открито водохващане за изкуствен сняг – 70 000 куб.м.
Проектът ще засегне природни местообитания от Европейската директива за природните местообитания: алпийски и бореални ерикоидни сьобщества, букови гори, смърчови гори, съобщества на клек, високопланински ацидофилни тревни съобщества, силикатни алпийски тревни съобщества, силикатни сипеи.
Ще бъдат засегнати местообитания на видове като вълка и мечка, която е приоритетна за опазване.
Изкуственият сняг, който се ползва сега и неизбежно ще се ползва и при нови писти, се топи при температура над 4 градуса. За да се задържи, е необходимо използване на химикали. Това е проблем, тъй като част от пистите засягат Софийската санитарно-охранителна зона при Каменното здание, от които се черпи питейна вода за Бояна, Княжево и Банкя. Наред с това в зоната влизат и локалните водохващания на обектите в самата нея.
Покрай реката, по черен път, минаваме през една пропаст, сред есенно оцветена широколистна гора и шумолящо поточе.
На кръстопътМалко след като свърши приятния равен път започна изкачването по една зигзагообразна пътека, след което стигнахме на билото на Стара Планина - разклон за хижа "Козя стена" на изток и хижа "Ехо" на запад.
Гъбки се подават... ...и още
Отпочинахме около 20 - 30 минути и продължихме по билото. След около 30 минути бяхме над хижата.
Красотата на есенния пейзажВеднага се засякохме с познати и приятели, всички бяха седнали да почиват, личеше че кипи усилена работа. Регистрирахме се при Сашка, аз похапнах много вкусно сготвени зеленчуци от Скини - готвача на мероприятието. Качихме се до връх Юмрука с Вера, Зори и Наско, който понесе една домашна кайсиева. До пътеката има много приятен параклис, а на върха си духаше чудесен ветрец, за жалост поривист, но хвърчилото беше опънато и всички много му се радваха. Написахме впечатленията в специално оставената книга на върха. Обсъждахме идеи за пътуване на стоп около нова година, ориентирано на Изток - през Турция, може би Иран, Сирия, може би...
Параклиса под връх ЮмрукаХижа Ехо и билото на Стара планина
Завърнахме се на хижата и се включихме в работата, копахме малко за прекарването на тръба за вода от ново планирания резервоар, който ще захранва хижата в по сухите месеци на годината. Другите бяха нацепили доста дърва, бяха сменили балатума в някои помещения, имаше доста дребни подобрения, които са от голяма полза за предстоящия зимен сезон.
За голяма моя изненада се засякох с Явор, който се оказа голям планинар, а преди работеше като охрана на хотел ЦСКА, сега в спедиторска компания.
Билото на залез слънцеПреди залеза опънахме палатката, не на най-доброто място, защото имаше равен терен само на билото, където бе най ветровито. Но нямахме избор. След това всички се събрахме пред хижата за да посрещнем залеза и да го снимаме. Захладя, температурите паднаха под 15С. Запознахме се след това, всички подредени в кръг, около 40 човека и всеки трябваше да си каже индианското име. :-) Забавно...
Вятъра се усили, всички бяхме в хижата, двойно повече хора, отколкото е капацитета на хижата. Започнаха се разговорите, кой къде ходил лятото, какви били ветровете и кой къде се запил безпаметно, като междувременно този ти предлага ракия, другия ти предлага ракия и в крайна сметка моята мента си остана непокътната, дори забравена. Осветлението в хижата идваше от един генератор, а една от идеите за в бъдеще време е енергията за електричеството да идва изцяло от слънчевите колектори, които ще бъдат монтирани на хижата. Преди лягане решихме да проверим състоянието на палатката ни. На вън беше се развихрил ураганен вятър, който бе счупил една от рейките и конструкцията бе станала доста нестабилна. Наложи се със светлината от мобилен телефон да правя аварийно укрепване, но се справих. Към 23:00 ч. Събрахме всички „съпалаткаджии” за да си легнем едновременно и да не се налага отваряне и затваряне на ципове и т.н. Събрахме се 4 човека в тройната палатка, беше ни доста топло и задушевно, а в ранната сутрин на неделния ден дори вятъра утихна.
Посрещнахме изгрева над билото на Стара Планина и заредени с чистата енергия от Балкана се приготвихме за дълъг ден на преходи и покоряване на нови върхове. За закуска имаше жито, хапнах 2 порции, защото нямаше друго какво да си купим за из път. Решихме да не се връщаме по същия път, а да минем през хижа Вежен. Очакваха ни 4 часа по билото, и 3 часа слизане от хижата до Рибарица. Тръгнахме аз, Вера, Зори, Надя и Маги, която се присъедини късно вечерта към компанията. Другите слезнаха по стария път. Тръгвайки към хижа Вежен, най-много ни крепеше мисълта за вкусните чорби, които ще ядем там за обяд. По пътя имахме южен вятър и много слънце. В една от почивките пускахме хвърчилото. Пътищата ни се разделиха когато Вера и Надя хванаха една пътека за хижата, останалите продължихме към вр. Вежен и накрая аз се отказах да качвам върха и Зори и Маги продължиха на горе.
Връх Вежен в далечинатаОказа се, че аз първи стигнах на хижата, там бях посрещнат от група младежи, пиещи поредната бира. В хижата научих най-лошата новина – няма никаква храна, няма нищо сладко и просто няма нищо. Аз реших да изляза на слънцето да се съблека, преоблякох си дрехите и се припекох на слънце. В един момент един от хората ме повика в хижата и ми каза че са събрали една порция от храната на хижарите – ориз със зеленчуци и месо. Тъкмо излизам и 4те момичета се появяват и аз ги зарадвах, че тази порция ще делим на 5 части, а те още повече ме зарадваха, като казаха че нито една от тях не яде месо. Бяха почти шокирани, че няма какво да се яде. Все пак хората ни посъбраха малко сиренце, маслини и хляб и така се понахранихме за да имаме малко сили за слизане надолу.
Тръгнахме в 16:00 ч. към Рибарица, Зори “дръпна” напред, Маги и Вера решиха да се изкъпят в реката и поизостанаха, а ние с Надя си вървяхме с едно темпо надолу. Вече наближавахме изхода от националния парк, когато силите ни и мотивацията силно започваха да намаляват, а до пътя имаше броени километри. В този момент от планината слизаше кола, която ние стопирахме, за жалост беше пълна, но в нея беше и човека, който ни нахрани на хижа Вежен. Явно като ни видя ни съжали и ни предложи да дойде да ни вземе, за да ни закара по-близо до колата, защото нямаше да можем да се приберем до полунощ. С бавно темпо с Надя стигнахме до селото преди Рибарица. Там се подхранихме с малко ябълки от едно дърво и в същия момент се появи човека – нашия спасител в този ден. В последствие се разбра, че той е полицай в района. Дори разказа историйка за група белгийци, които наскоро попаднали в мъгла и се загубили. Хванали се за зимната маркировка и сигнализирали на телефон 112, след 2-3 часа били спасени. Закара ни до разклона за хижа “Ехо” от пътя, където 3те километра до бариерата взех на бегом, защото се разбрахме с другите хора да се срещнем на центъра на Рибарица. И както бяхме 5 човека се оказа, че ще сме 7, защото Мишо и Ваня трябваше да си стигнат до Тетевен. Пътувахме с компанията на Джак Джонсън – всички много се накефиха на музиката му.
В Тетевен седнахме да вечеряме и в 22:00 ч. потеглихме обратно за София. Всички заспаха, пътя беше спокоен и в 23:30 ч. оставих всички по домовете.
Хижа "Ехо" вече се стопанисва съвместно от "Академик" Русе и сдружение „За Ехо” (www.ehoto.org), чиято дейност се подкрепя и от АПХ. Идеите на стопаните за следващите години са тя да се превърне в хижа-модел с възможно най-нисък екологичен отпечатък: да се изградят компостни тоалетни, да се въведе извозване на всички бавно разградими отпадъци, използване на еко препарати, слънчеви системи за енергия и топла вода, и всякакви други еко мерки. Също така стопаните ще се погрижат за по-адекватното поведение на посетителите в една от най-опасните български планини и информираността за ценностите на национален парк "Централен Балкан".
Преди 2-3 седмици получавам обаждане от неизвестен номер: Здрасти, Оги, попадна ми страницата Wander Ogy | BG Traveler , много пътешестваш, ...