понеделник, 25 юли 2016 г.
Хубав летен уикенд се получи
събота, 23 април 2016 г.
събота, 16 април 2016 г.
Норвегия и северната шапка на Старият континент
Посрещам последният изгрев за периода на пътешествието, пътуването ми ще е с две прекачвания - през Мюнхен и Осло.
Слагам си компресионните калци с които спортувам, за да ми облекчат краката при самото пътуване. Създавам си тематичен албум, в който последователно да качвам снимките. Обичайно опашката се формира мигновено, след отваряне на гейта. Аз си изчаквам да ме повикат в края на опашката.
Милко Калайджиев е на борда на полета до Мюнхен.
Намирам актуален норвежки вестник на летището с прогноза без валежи.
Получавам място до авариен изход с доста пространство пред мен.
Полетът от Мюнхен пак ми носи място до авариен изход. В Осло багажът минава през митница, забранени са всякакви храни от ЕС. Аз се правя на ударен и минавам транзит. Сиренето, лютениците и слънчогледът стават продукт на нелегален внос или дребна контрабанда, но вярвам, че не съм навредил с нищо. Излизам от вратата за пристигащи, завъртам едно две кръгчета и неочаквано си чувам името - в този момент си помислям, че има такава дума на норвежки, но какво да видят очите ми - Андрей Адонин с колелото си пристига от Солун през Рига за двуседмична обиколка с велосипеди със свой приятел. Това се казва среща на другия край на Европа.
Минавам да си оставя багажа на терминалът за местните полети. На гишето решавам да махна старият етикет, че да ми сложат нов. Служителят ме изгледа остро - ама то се минавало със същия етикет. Лепна го и по живо по здраво. В полетът имаше все повече руси хора. Съобщиха, че на борда има човек с тежка алергия към фъстъци, та никой да не вади ако носи. Пилота пожела успех на всички участници в маратонът, който се провежда в най-северната точка на Земята. Температурата в 16 часа бе 11, а аз си припках по сандали с къси панталони и пухено яке.
Посрещане от страна на Иванчо Барабанчо, возене на градски автобус, настаняване и разхвърляне на багажа - осъзнах, че съм си забравил зимният панталон на The North Face, но за сметка на това нося 6 чифта обувки - 2 за бягане, 2 за ходене в планина, сандали и Vibram Five Fingers.
Посрещането бе по нашенски - богато хапване на чудна сьомга - така се готвят бегачите, след което последва заслужена дрямка, тъй като стартът е в 22:30 часа.
Дойде време за обличане и старт. На площадът беше много живо - светлината не даваше сигнали, че вечерта вече е дошла, а духът на бегачите се вдигаше от силната музика и груповата загрявка.
Финиширахме след полунощ. Беше студено, а ние бяхме доста изпотени, но на човек не му се доспива когато е светло.
Дни след състезанието получихме мейл с информация, че снимките ни вече са на разположение, но информацията беше потресаваща - за една снимка ни искаха почти по 30 лева. Реших да пиша възмутен мейл до организаторите - питах ги с комерсиална цел ли правят това състезание, като първо ни взеха по 80 евро за регистрация, получихме само по един медал на финала, дори тениски нямаше, а всичко се плащаше. Имаше толкова много спонсори, общината и т.н. а накрая и за една снимка ни искаха цяло състояние. Получил окуражаващ отговор - правата за заснемането са в ръцете на Новозеландски екип, който прави каквот си ииска и в замяна промотора състезанието по целия свят...и продава снимките на космичеркса цена. В крайна сметка "се намери" една наша снимка и бяхме зарадвани без пари - ако не бях се спазарил, нямаше да има и толкова.
Ето че стана неделя, това е вторият ми ден на север - датата е 21.06 - поспиваме до към 10 часа, правим си стабилна закуска, загъваме няколко сандвича за деня и отиваме на риболов. Имаме покана от пациент на Иван - много приятна жена заедно със съпруга й. Ще риболовим с плоскодънна лодка, имаме сонар и добре, че бяха специалните костюми, защото иначе щяхме да измръзнем, макар че функцията им е да не потънеш в ситуация, но те свършиха и друга работа.
Не бях ходил на такъв риболов - без захранка, без стръв, само на блесна с тройна кука - мяташ и вадиш, мяташ и вадиш, а ако рибите са по-малки то 30 см. не се класират и отиват обратно в морето да растат.
Добър улов и благодарение на хубавите костюми не умряхме от студ.
Вечерта изпържихме рибката и беше уникална на вкус и крехка като захарен памук - няма по-добра от прясно уловена морска риба. Легнахме и заспахме като къпани, а умората след бягането затихваше.
Ден три - 22.06 ранно ставане като за работа. Аз минавам през супермаркет да се "запася" с провизии. Купувам хляб, 6 домата, пакет сирене на филийки, 3 банана и бутилка вода - газирана от неразбиране. Цялото това удоволствие струва около 20 лева. Преминавам мостът, който свързва острова със съседната земя и съм на изход на път Е6. Първият ми превозчик е полякът Марек, който работи като телеком-инженер от 3 години в района. Оказа се недоволен, тъй като не му плащат изобщо извънреден труд, който той си изработва. Изминавам 80 км. с него и той тръгва на юг, аз продължавам на север.
Качва ме приятна женица със спортно БМВ, която заявява, че не е качвала стопаджии, но сега и дошла муза. Возенето е кратко и излизам на широк път където след час чакане ме взима девойка, която е от южна Норвегия, но работи в региона. Гледките се редуват и са все вземащи дъха, даже спрях да снимам. Мацката планира Централно Европейска обиколка със своя приятелка през есента. В приказки за малко да изпуснем отбивката, но уви пътищата ни се разделят. Започва голямото чакане, час - два и няма мърдане. Решавам да сменя позицията и тръгвам към съседното селце. Първо минавам през един къмпинг където поразпитвам едно и друго, отправям се към центъра на Skibotn, автобус за Alta ще има в 17:10. Похапвам и се наслаждавам на гледките. Правя си една бърза разходка, за да открия един GeoCache до фиордите и отивам за автобусът. Ще ми струва 425 NOK, което е 94 лв. Возенето е около 5 часа, движим се на север, а красотите не спират.
Пристигам в Alta по светло (че как иначе). Правя справка за автобус към Nordkapp, първият е в 6:35 на сутринта. Оглеждам терена къде ще се спи, всичко в на центъра на градчето - автогара, хотел, магазин, полиция. Харесвам си една поляна в близост - частично заблатена, обсипана със изрязани клони, но с добре израснала трева - прецених, че като прилегна, няма как да ме видят. Устроих се и се опитах да заспя, слънцето леко се опитваше да пробие, а комарите здраво ми налитаха. Имах неспокоен сън и към 5 часа започнах да събирам катуна. На спирката се отпуснах за още малко сън и набързо стана време за отпътуване. Билетът до Honningsvåg струваше 315 NOK (70 лева). Започнах да се вълнувам, защото наближавах дългоочакваната среща с краят на континента на север и преминаващото течение Гълфстрийм. В автобусът имаше 5-6 човека, времето беше мрачно, с ниски облаци и лек ръмеж, а градусите бяха 11С. На една от спирките до бензиностанция с кафене, автобусите направиха размяна на пътници, заедно със смяна и на шофьори. Оказах се сам в целия бус, а и шофьора ме заприказва - оказа се че човекът бил в Слънчев бряг през далечната 1988 г. с приятни спомени, но това което знае от днешни времена никак не го радва. Разказваше как сутринта на идване е видял малки китове в залива и ме уверяваше, че привидно лошото време тук е различно на север и в действителност по-късно беше прав. Разпитах го как се живее зимата в тези ширини и се оказва, че тази зима била необичайна и за тях - средата на февруари заваляли дъждове, които заледили пътищата и после дълго време не могли да ги почистят. Често туристите се оплаквали, че нямало хубаво време и той ги пита да не би да са дошли на слънчеви бани.
Снегът по хълмовете почти изчезна, правият път се виждаше в далечината, морето беше като тепсия и наближавахме островът на далечния север. Преминахме през интересен тунел - 6870 метра на дължина, спускайки се до 212 метра под морското равнище. Мисля, че по-надолу не бях слизал. Слънцето започна да се провира между облаците и вече се почувства елемент на лятото. Навлезнахме в островното градче, от където се стига до краят на континента, а около брега имаше множество сушилни за риба, наистина миризмата беше доста привлекателна. Автобусът спря, вратата се отвори и мигновено усетих арктическият въздух, придвижван от лек вятър с температура от около 7С. Бързо се ориентирах, вмъкнах се в инфо-центъра, от където се купуваше пакет за двупосочен трансфер до Северният нос и такса за вход на цена от 590 NOK (130 лева). Всичко е добре замислено - веднъж стигнал дотук, човек е готов да заплати каквато цена му предложат. Също така ме предупредиха да не го мисля много, че таман идваха два круизни кораба с нетърпеливи туристи. Нямах избор, предвид че имах желание да хвана обратният автобуса за Alta още след обяд. Отпътуването бе в 11:45 часа, имах около половин час, в който се разходих наоколо, потърсих един GeoCache, но без успех. Круизните кораби акостираха и тълпата се изсипа от малка вратичка в средата на кораба. Специално предвидени автобуси поеха множеството и отпътуваха "нагоре".
Моят автобус с номер 330, се натовари с 7-8 човека и ние също потеглихме. Имахме около 30 км., като за мой късмет групите от круиза бяха спрели да зяпат нещо и така ги изпреварихме. Отново имаше много красиви гледки, на няколко пъти се видяха стада бели елени. В далечината вече се виждаха очертанията на полуостровите, след броени минути достигнахме паркинг и бариера, множество кемпери бяха окупирали асфалтовата площадка, а аз разполагах с малко повече от час до връщането ми. Използвах времето преди да се появи голямата група и снимах, не издържах и качих няколко кадъра в интернет още на място. Бях много щастлив от постигнатата цел и пътят, изминат от момента на идеята през 2007 година до момента на реализацията й. Набързо успях да разкрия един GeoCache, който беше на твърде централно място, но погледите на всички бяха устремени към глобусът, който е символ на мястото. Разгледах подземната част на комплекса, с доста исторически сцени и разкази, интерактивни презентации и кино-зала. Изиграх малко и ролята на Mr. Bean, като си адресирах картичка до мен за спомен - има пощенска станция, където слагат и печат с клеймото на Nordkapp. Стана време да се връщам, качих се на автобуса и си пожелах следващото ми посещение да бъде с кемпер и велосипед. Годините са пред нас!
Пътуването обратно не беше нищо забележително. Когато стигнах пак в Alta реших да отседна на къмпинг за една вечер, да релаксирам, да се измия и отпусна. Купих си бисквити, сушена риба и нектарини - всичко това за 90 NOK (20 лева), повървях около час в лек ръмеж и доста топло време с температура около 17С. Избрах си първият къмпинг до реката, чиито брегове бяха окупирани от палаткаджии, приготвящи риба на скара - оказа се празник за местните хора. Настаних се, опънах си палатката на чудесна зелена полянка до детската площадка, освежих се и се разходих в района. Облачността създаваше впечатление за смрачаване и щеше да се спи приятно. Доядох остатъци от запасите ми и се понесох в сънища преди полунощ. На сутринта имах доста време, тъй като автобусът ми за Tromsø беше чак в 11:00 часа. Повървях около 4 км. до главният път, от където се качих. Билетът ми струваше 475 NOK (100 лева), като в цената бе включено и преминаването с ферибот на два фиорда, единият от които Lyngenförd. Повозихме се около 40 минути, беше доста мразовито навън, но гледките си заслужаваха. В този район има доста ски-зони, които са скъпи като за нас. В Tromsø бях около 17:30 часа, но Иван още не бе изработил, та го почаках да се прибере.
Тук приключенската част приключва. Харесвам Норвегия и ще сбъдна мечтата за пътешествие с кемпер до Северния Нос. Живи и здрави.
четвъртък, 4 февруари 2016 г.
понеделник, 1 февруари 2016 г.
Концерт на Оратница в Берлин и други дреболийки
събота, 23 януари 2016 г.
Хронология и числа - статистическата равносметка за 2015 г.
Повече от 900 км. с велосипед извън града
Повече от 200 км. бягане по състезания
Около 6 хил. лв. разходи за път - гориво и билети
Около 9 хил. кг. въглеродни емисии със самолет, които съм компенсирал с доброволчески инициативи и дарителски каузи
неделя, 10 януари 2016 г.
Новата година с Родопската теснолинейка на отстояние 760 мм
събота, 9 януари 2016 г.
Кратка равносметка за 2015
сряда, 21 октомври 2015 г.
Време е да даваме, не да получаваме!
неделя, 5 юли 2015 г.
Ride or Run Rila 2015 - едно необикновено бягане
Язовир "Калин" се достига през гр. Рила и с. Пастра, откъдето има път до ВЕЦ "Калин". Пътят започва стръмно нагоре; преминава покрай психиатрична клиника (да не дава Господ да попада човек там) и достига до ВЕЦ "Пастра". Настилката на пътя е бетонна; на места е доста изровена и окачването на вашия автомобил ще бъде поставено на сериозно изпитание. Пътят достига до няколко бетонни постройки, от които се вижда Отовишки връх, хижа "Иван Вазов", язовир "Карагьол" и връх Калин. При ясно време на изток се вижда цялата Рила, а на запад - долината на река Струма и много гранични планини.
ВЕЦ Група Рила е първата цялостна хидроенергийна каскада в България. Строителството е осъществявано през 1925 - 1948 г. от акционерно дружество Гранитоид (собственик, проектант и изпълнител).
петък, 17 април 2015 г.
Писмо с пролетно настроение до г-жа Фандъкова
Ние - велосипедисти, бегачи и пешеходци се радваме много, всеки момент се усмихваме когато сме навън - карайки велосипед, препускайки по пътеките или разхождайки се с приятели.
Много ни радват и делата, които последните години сте привели в завършен вид - новоизградени участъци от Столичното метро, закупуването на нови автобуси, тролейбуси и трамвайни мотриси, изграждането на информационни табла на спирките на градския транспорт, подмяна на улично осветление с модерни икономични LED решения, частични ремонти на главни булеварди и пътни връзки, работата по Околовръстния път и други.
До тук всичко изброено е сякаш ориентирано основно и единствено да се "облекчи" автомобилният транспорт, но това "облекчаване" не води до намаляване на този най-голям замърсител на градската среда и въздух, а напротив. Дори със създаването на новите парко-места (джобове) по главните булеварди "отхапва" от полагаемото пространство на велосипедиста, бегача или пешеходеца, и така градът се уплътнява и насища с трафик.
Г-жо Фандъкова, колко често ви се отдава възможност и имате желание да се разходите в парка, да покарате велосипед или да потичате за тонус? Имате ли възможност да се порадвате на тези моменти, заобиколени от множество хора с усмивка в зеленият пояс на града? Много приятно ни стана да видим, че в Борисовата градина например има разположени нови контейнери за разделно събиране на отпадъци, дано това да не е само за показ пред множеството, а да се превърне в полезна практика за периферните райони, както и да послужи за учител на всички подрастващи, взимайки пример от тези, които правилно използват контейнерите за хартия, пластмаса, метал или стъкло.
Г-жо Фандъкова, преди година ви писах писмо със сигнал или по-скоро питане - кога може да разчитаме на преасфалтиране на главната алея в Борисовата градина, която свързва Центърът с кв. Изток - алея по която има огромен поток от преминаващи - всеки ден и през всеки сезон. В този момент по трасето има издълбани участъци без настилка, огромни дупки, разкаляни участъци с течаща вода, стърчащи клони и други препятствия. Тези неудобства създават ежедневен дискомфорт, демотивират всички преминаващи и създават опасни ситуации.
Г-жо Фандъкова, дали ви прави впечатление, че нито един ученик или студент в Столицата не разчита на велосипед за придвижване, не съм видял училище или университет, до който има изградена инфраструктура – алеи и стойки за колела.
Г-жо Фандъкова има много въпроси, но има нужда от вземане на решения – дългосрочни и не на парче. Ако целта за постигане на един европейски облик на града е очертана, стъпка по стъпка ще я постигнем. Вярвам, че вие и вашият екип има потенциал, но трябва да се вслушваме в мнението и на обикновеният велосипедист, бегач и пешеходец, не само да се работи в полза на автомобилният транспорт.
Оставаме в очакване на постъпки и действия – за преасфалтиране и прецизно поправяне на основни трасета, но и дългосрочните постъпки – да живеем в един европейски град!
С уважение
Оги Ковачев
вторник, 23 декември 2014 г.
Лондон 2014
Англичаните все още нямат смесителна батерия в банята си.
Животът е на високи обороти - хранене и гримиране в градския транспорт.
Температурите не влияят върху облеклото - боси крака и къси ръкави се носят целогодишно.
Кошчетата за боклук са екзотика, а боклуци се хвърлят на земята - има кой да ги събира.
Автобусите и метрото поддържат града жив и динамичен, а чистотата в тях е на ниво.
Всеки пътуващ е със смартфон в ръка и все нещо цъка.
Всяка група участници в движението на града - велосипеди, пешеходци, автобуси, коли и таксита, е по-важна от другите.
Има магазини за по една лира, където има добри находки, като шокололад Своге например.
Няма по-смислено нещо, от това да живееш в родната си страна, да можеш да пътуваш редовно и да избираш посока и време за това.
Свободата означава да си независим, обезпечен, необременен от близки и роднини, да имаш сигурна работа и нормални колеги, да знаеш какво искаш и как да го постигнеш, да си отговорен към себе си и към другите.
Да си просто свободен.
Да нямаш зависимости от алкохол, цигари и хазарт, да си здрав и да се грижиш за себе си.
Всичко това е щастие и пълнота, която заслужава да бъде споделена и изживяна - днес и сега!
Темаскал в Стара планина - защо не?!
Преди 2-3 седмици получавам обаждане от неизвестен номер: Здрасти, Оги, попадна ми страницата Wander Ogy | BG Traveler , много пътешестваш, ...
-
Дирекция на Природен парк Витоша в партньорство с Norwegian Crafts Development (Norsk handverksutvikling) има удоволствието да Ви покани з...