понеделник, 1 февруари 2016 г.

Концерт на Оратница в Берлин и други дреболийки

В началото на 2015 г. имах идея да скокна до Берлин за концерт на Оратница, но тогава никой не се закачи. 

Оказа се, че в края на януари 2016 г. концертът се организира отново и аз реших да го посетя, макар и никой да не се нави отново. Групата имаха участие и във Варшава, но за там не успях да се организирам. 

В денят на пътуването ми към Тайланд (18.12.2015) бързичко си намерих билет за полет с България Еър с много удобно ранно-петък-сутрешно пътуване и късно-неделно-вечерно връщане. Купих го, в последствие бързичко си взех и билет за събитието и готово. 

Обичайно - поръчване на такси от вечерта за точен час, плащане с карта на ПОС - 15 мин. возене за 15 лева. Шофьорът беше доста уморен, щеше да пропусне отбивката, заспиваше на светофарите, чудна работа. 

Два часа полет, само ръчен багаж, съдържащ 2,5 кг. баница и десет книги за леля ми. Само ръчен багаж - едни гащи, едни чорапи и четка за зъби. 

Качвам се на автобус TXL до Alexander Platz, но все още нищо не е отворено, заради ранния час, запълвам времето с търсене на GeoCache и разходка по Unter den Linden. Реших преди 10 часа да си подаря изкачване на ТВ кула, където се качваме с асансьор, който се движи с 6 м/с и ни качва до 202 м., където е разположена панорамата към целия град. На всеки прозорец има карта и схема, на която е изобразено какво виждаме през съответния прозорец. 

Бърз шопинг и хоп на U-Bahn линия U5 и директно до братовчед ми. Кратка почивка и отдъхване, след което се насочихме към огромен магазин за велосипеди, където разглеждахме около 2 часа. Имаше хиляди модели, множество електрически модели - от пиле мляко. 

В петък вечер си легнах рано за да си наваксвам. 

Събота преди обяд се появиха лелята и тръгнахме да разхождаме, малко пазар на чорапи и бельо, посещение на фото-изложба на Anton Corbijn в Ретроспекция. За обяд седнахме в много стара традиционна кръчма, където си правят бирата и готвят вкусно. 

DriveNow е инициатива на BMW и Sixt - из града има множество чисто нови автомобили, които са снабдени със система, в която след регистрация можеш да ползваш въпросните коли по определени правила. Чудесна възможност да изпробваш моделите и да се придвижиш в града. 

Привечер се прибрахме да опънем краката и презаредим. Към Hangar 49 пътувахме с метро. Очаквах среща с приятелка, но се намериха други познати. Оратница започнаха участието си с кратко забавяне, но атмосферата бе чудесна. Към полунощ се качихме на BMW втора серия и за 18 мин. бяхме до възглавниците. 

Неделно поспахме, доядохме бабината баница и разходихме до Бранденбургската врата, Холокост мемориал и за финал бяхме в работилницата на братовчеда, където разработват свои безмоторни самолети и поддържат своите налични. 

Следващото ми ходене в Берлин ще е посветено на каране на колело и полет с безмоторен самолет. Ще посетя други любими местенца, за които не остана време този път.

събота, 23 януари 2016 г.

Хронология и числа - статистическата равносметка за 2015 г.

В продължение на моята равносметка от 2015 г. и по-важните неща, които ми се случиха и реализирах, тук съм поднесъл информацията в по-сух вид. Числата говорят:
Повече от 56 хил. км. по света и у нас
Повече от 900 км. с велосипед извън града
Повече от 200 км. бягане по състезания
Около 6 хил. лв. разходи за път - гориво и билети
Около 9 хил. кг. въглеродни емисии със самолет, които съм компенсирал с доброволчески инициативи и дарителски каузи




неделя, 10 януари 2016 г.

Новата година с Родопската теснолинейка на отстояние 760 мм

След новогодишните приключения в екваториалните води на Тайландския залив, зареден с много слънце и конкретни цели за 2016 г. и при липсата на добри условия за ски, за първият ми уикенд в България реших да се пусна по любимото трасе на отстояние 760 мм - толкова е разстоянието между релсите на Родопската теснолинейка - единствената останала на Балканите.

2015 г. бе предизвикателна за съществуването й - имаше трудности, ремонти, заплаха от затваряне, но благодарение на многото радетели на това уникално съоръжение, водени от последователността и любовта към каузата на един специален човек в лицето на Кристиан Ваклинов, Родопската теснолинейка се сдоби с по-удобни ремонтирани вагони, влакчетата получиха индивидуални имена, чуждестранните медии обърнаха голямо внимание на съоръжението, което доведе туристи именно за да се повозят на влакчетата.
След кратката работна седмица за мен, последвана от дългата петъчна вечер, посещавайки семейна вечеря, имен ден в барче и рожден ден на домашно, преспах 4 часа и се отправих към Централна гара, където в 6:30 часа потегля влака за връзка с теснолинейката на гара Септември. Цената на цялото пътуване е 11,30 лева, а самата му продължителност е 6 часа и 30 минути. Тъй като на гишето за билети бях едва 3 минути преди потеглянето на влака, една от продавачките отказа да ми продаде билет, но аз не се отказах и на другото гише с усмивка получих заветната ценна книга.
Във все още студеният влак проведох един ранен международен разговор, предремах и се събудих от изгледа на облаците и красивото небе, озарени от изгряващото слънце във вече затоплените вагони на влак по направление София - Бургас. На гара Септември имах 15 минутки престой, който бе достатъчен да си купя закуска и да се запозная с влак Юндола. Парата свистеше от отоплителната система на вагоните, слънцето огряваше пероните и коловоза, а перестите облачета се смееха над всички нас.
Пътешествието е частта, която всеки един приключенец и изследовател следва сам да преживее, тъй като разказът няма да е достатъчен. На гара Велинград имаше раздвижване на пътници, слънцето просветна и до гара Банско се прокрадваше през малките прозорчета на влака.
След дългото изкачване до гара Аврамово и гледките към разкриващата се Пирин планина, започнахме спускане преминавайки през Якоруда, през Разлог и до крайната точка на моето приключение. На гара Банско се докоснах до част от историята на железницата, където има изоставена една стара мотриса, със своите дървени пейки и двигател в предната част на вагонетката. За любителите на скритите находки и най-запалени приключенци може да намерите GeoCache, повече подробности тук
 
Пожелавам на всеки смелчага, търпелив да пропътува 125 км. за 4 часа и 30 минути - сам или в компания, да избере свободна събота или неделя и да поеме по пътя - наистина си заслужава! 
 
Новини около Родопската теснолинейка може да следите тук

Обзор на 2015 г. по линията може да прочетете в статията на Ивайло Механджиев.

събота, 9 януари 2016 г.

Кратка равносметка за 2015

Изминах над 60 хил. км по суша, въздух, с кола, бегом и пеша
- Посетих три нови страни - Малта, Норвегия и Тайланд и равносметката е вече 42
- Посетих най-северната точка на Европейския континент на 71° северна ширина, където слънцето не залязва около 8 седмици
- Участвах в бегачески състезания, вкл. изкачване на вр. Мусала и вр. Калин, полумаратони в Южен парк, Тромсьо и Солун, упешно завърших цялата дистанция от 42 км.на Истанбулския маратон
- Започнах нова работа в старата ми работа, където съм щастлив вече 8 година
- Записах се да уча Биохимия
- Запознах се с интересни хора - с едни станахме близки, с други се забравихме
- Ходих на курс за личностно развитие
- Направих над 1000 мекици на Фестивала на боровинките на х. Амбарица
- Десет дни бях доброволец на Беглика Фест
- Подкарах скутер в Тайланд
- Шофирах кола с десен волан на обратно движение
- Направих си татуировка
- Продадох всичките си електронни играчки и ненужни вещи
- Научих се да пътувам само с ръчен багаж, дори за 3 седмици на 10 хил. км от дома
- Омъжих сестра ми
- Ожених близък приятел с ергенско парти и сватба в Амстердам
- За рождения си ден създадох кауза за да помогна на деца без родителски грижи и успях да събера над 1300 лева
- Изпратих годината на бос крак и море

сряда, 21 октомври 2015 г.

Време е да даваме, не да получаваме!

http://www.platformata.bg/kauzi/campaign/41.html?layout=single

За 35-ят си рожден ден реших да създам кауза, която ще подпомогне деца, лишени от родителска грижа. Със събраните средства ще подпомогнем младежите, които имат интереси насочени към активен начин на живот - да спортуват и да се занимават с дейности, свързани с планинарство, катерене, колоездене и други. Фокусът ми е върху бягането на шосе и по планинските пътеки.

 

Идеята се роди през 2013 г., когато посетихме дневен център за деца лишени от родителска грижа, където се запознах с Дженифър на 12 г. Тя имаше интереси в областта на леката атлетика и бягането. Тогава тя имаше нужда от маратонки, които нямаше как да си купи сама.

Със събраните средства ще съдействаме част от тези деца да реализират мечтите си - заедно и с любов!

неделя, 5 юли 2015 г.

Ride or Run Rila 2015 - едно необикновено бягане

В сряда все още не знаех на къде ще се отправя за уикенда. Имах идея на ходим на WakeЪп Фест и планът бе да тръгне в петък след работа.

Четвъртък вечер се видях с Лари, който щеше да участва с колело в състезанието. Показа ми клипчето от миналата година и аз промених плановете си - ще бягам дистанцията от 12 км. с обща положителна (само) денивелация от 1350 м.

Петък потеглих след работа, хапнахме по път на сръбската скара при майстор Миро в село Усойка и в село Пастра бяхме около 21:30 часа. Бързо се настаних в палатковият лагер, леко хапнах и легнах да почивам.

Стартът бе в събота от 10:30 часа, имаше време за хубаво наспиване, времето беше колебливо. Стартирахме, по трасето имаше два подкрепителни пункта, а на финалът имаше приятна малка сграда, в която се преоблякохме, похапнахме еклерчета и други сладости. Статистиката от изкачването е много интересна - наклонът е плавен и постоянен и кривата на графиката всъщност е почти идеална права. Лека почивка и направих преход до самият язовир и по-нагоре.

Времето се оформяше както Рила си знае - ниски облаци, силен вятър и температура от 4С.
Много ми стана интересна историята на цялото инженерно съоръжение наречено ВЕЦ Група Рила - язовир "Калин" е язовирът с най-голямата надморска височина в България и на Балканите - кота на преливника 2394 м. Язовирът захранва с вода високопланинските ВЕЦ от група "Рила" - ВЕЦ "Калин", "Каменец", "Пастра" и "Рила".

Язовир "Калин" се достига през гр. Рила и с. Пастра, откъдето има път до ВЕЦ "Калин". Пътят започва стръмно нагоре; преминава покрай психиатрична клиника (да не дава Господ да попада човек там) и достига до ВЕЦ "Пастра". Настилката на пътя е бетонна; на места е доста изровена и окачването на вашия автомобил ще бъде поставено на сериозно изпитание. Пътят достига до няколко бетонни постройки, от които се вижда Отовишки връх, хижа "Иван Вазов", язовир "Карагьол" и връх Калин. При ясно време на изток се вижда цялата Рила, а на запад - долината на река Струма и много гранични планини.

ВЕЦ Група Рила е първата цялостна хидроенергийна каскада в България. Строителството е осъществявано през 1925 - 1948 г. от акционерно дружество Гранитоид (собственик, проектант и изпълнител).
  
Всички снимки са достъпни тук.

петък, 17 април 2015 г.

Писмо с пролетно настроение до г-жа Фандъкова

Здравейте г-жо Фандъкова, как сте? Радва ли ви пролетната атмосфера - разлистени зелени растения, цъфнали дръвчета и миришешти цветя?

Ние - велосипедисти, бегачи и пешеходци се радваме много, всеки момент се усмихваме когато сме навън - карайки велосипед, препускайки по пътеките или разхождайки се с приятели.

Много ни радват и делата, които последните години сте привели в завършен вид - новоизградени участъци от Столичното метро, закупуването на нови автобуси, тролейбуси и трамвайни мотриси, изграждането на информационни табла на спирките на градския транспорт, подмяна на улично осветление с модерни икономични LED решения, частични ремонти на главни булеварди и пътни връзки, работата по Околовръстния път и други.

До тук всичко изброено е сякаш ориентирано основно и единствено да се "облекчи" автомобилният транспорт, но това "облекчаване" не води до намаляване на този най-голям замърсител на градската среда и въздух, а напротив. Дори със създаването на новите парко-места (джобове) по главните булеварди "отхапва" от полагаемото пространство на велосипедиста, бегача или пешеходеца, и така градът се уплътнява и насища с трафик.

Г-жо Фандъкова, колко често ви се отдава възможност и имате желание да се разходите в парка, да покарате велосипед или да потичате за тонус? Имате ли възможност да се порадвате на тези моменти, заобиколени от множество хора с усмивка в зеленият пояс на града? Много приятно ни стана да видим, че в Борисовата градина например има разположени нови контейнери за разделно събиране на отпадъци, дано това да не е само за показ пред множеството, а да се превърне в полезна практика за периферните райони, както и да послужи за учител на всички подрастващи, взимайки пример от тези, които правилно използват контейнерите за хартия, пластмаса, метал или стъкло.

Г-жо Фандъкова, преди година ви писах писмо със сигнал или по-скоро питане - кога може да разчитаме на преасфалтиране на главната алея в Борисовата градина, която свързва Центърът с кв. Изток - алея по която има огромен поток от преминаващи - всеки ден и през всеки сезон. В този момент по трасето има издълбани участъци без настилка, огромни дупки, разкаляни участъци с течаща вода, стърчащи клони и други препятствия. Тези неудобства създават ежедневен дискомфорт, демотивират всички преминаващи и създават опасни ситуации.

Г-жо Фандъкова, дали ви прави впечатление, че нито един ученик или студент в Столицата не разчита на велосипед за придвижване, не съм видял училище или университет, до който има изградена инфраструктура – алеи и стойки за колела.

Г-жо Фандъкова има много въпроси, но има нужда от вземане на решения – дългосрочни и не на парче. Ако целта за постигане на един европейски облик на града е очертана, стъпка по стъпка ще я постигнем. Вярвам, че вие и вашият екип има потенциал, но трябва да се вслушваме в мнението и на обикновеният велосипедист, бегач и пешеходец, не само да се работи в полза на автомобилният транспорт.

Оставаме в очакване на постъпки и действия – за преасфалтиране и прецизно поправяне на основни трасета, но и дългосрочните постъпки – да живеем в един европейски град!

С уважение
Оги Ковачев

Темаскал в Стара планина - защо не?!

Преди 2-3 седмици получавам обаждане от неизвестен номер: Здрасти, Оги, попадна ми страницата Wander Ogy | BG Traveler , много пътешестваш, ...