четвъртък, 10 октомври 2013 г.

Сирийските бежанци - хуманитарен проблем на Европейски съюз

Продължаващата гражданска война в Сирия за пореден път разкри основни политически и морални недъзи на нашето съвремие. А те са следните:

1. Войната на бунтовниците срещу властта в Дамаск, не е битка на доброто срещу злото. Това е борба на неясни структури, често силно фанатизирани групировки, да заемат мястото на един диктаторски режим. Нищо не говори, че подмяната на едните с другите по някакъв начин ще увеличи демокрацията и ще облекчи живота на населението.

2. Борбата на „великите сили“, най-вече в лицето на САЩ и Русия, е преди всичко да запазят и разширят своето влияние в региона и да продължат да извличат от това икономическа и политическа изгода.

3. ООН все още не се е превърнала в достатъчна степен в действен орган, който ефективно и ползотворно да се намесва в подобни конфликти, като допринася за тяхното решаване в интерес преди всичко на местното население.

С оглед на тази ситуация позицията на България трябва да бъде:

1. Да не допуска България да бъде въвлечена, нито пряко нито косвено, на страна на която и да е от групировките в конфликта в Сирия.

2. Да отстоява последователно позицията, че единствено Съветът за сигурност на ООН трябва да определи средствата и степента на интервенция в конфликта.

3. България трябва активно да настоява за по-голяма подкрепа от Европейския съюз за решаване на тежката хуманитарна ситуация с бежанците от Сирия. 

Проблемът с бежанците е отговорност на цяла Европа, а не само на засегнатите страни.

петък, 13 септември 2013 г.

Закриване на летния сезон на стопаджийството

Седмият ми лятно-ваканционен тридневен уикенд, последен за това лято, започна с много приятен стоп. На първо време уговорките ми от групата На стоп: Посока, транспорт, уговорка - предложи или потърси изглеждаха сигурни, първо една девойка ми каза че колата им се запълнила и място за мен не останало. Това ме отказа да разчитам на уговорки за споделено пътуване. В последствие се уговорих с една девойка да стопираме заедно - тя към Свети Влас, а аз на юг. Среща в 17:00 часа на Окръжна болница.

Бях на уговореното място и час, но уви - нямаше отговор на позвъняването ми, нито на писанията в групата. Хванах си самостоятелно автобус номер 5 с редовен превозен документ на цена 1 лев и се отправих към изхода на града. Междувременно се оказа че приятелят на мацката я разубедил да пътува на стоп, с непознати и т.н. та затова тя дори не ми отговорила на обаждането.

Връщайки се историята за приятен стоп - първо ме качи много свежа мацка, заедно с двете и деца - Кая на 4-5 години и Вальо на 1-2 години. Тръгнали към Долна баня, но им се доходи до морето, за жалост на Арапя не се намери местенце да нощуват, иначе щяхме да пътуваме заедно. Говорехме си за пътешествия и техния кемперинг по Хърватска и Албания. Беше много приятна и готина история с една отнесена авантюристка и двете й деца със Субару Аутбек и багажник THULE на покрива. На тръгване Милена сподели: "изключително приятно ми беше компанията ти."

Вторият ми стоп бе директно до Бургас, двама младежи бяха купили кола за да развеждат руснаци в района на община Несебър, обиколили всички автокъщи  около Горубляне и все пак стигнали до Враца, от където направили покупкаа на Фиат Улисе - миниван - 7+1, дизел. Оставиха ме около 21:15 часа на първото кръгово в Бургас, от където хвана минибус 2А, който ме отведе до другия край на града, подхода към кв. Меден рудник. 

Третият и последен стоп за пътуването към Бар Безкрай бе от един чичо, който бе ходил от Ахтопол до Димитровград да си ремонтира мерцедеса. Явно по морето майстори не се намират лесно, особено качествени. 

И ето ме вече с раницата и новият Айляк Хамак, заредил с първата бира Бургаско в 22:30 часа.

Много е приятно, когато морето изхвърли нещо интересно, а в случая този флакон е преживял толкова много. Партидния му номер показваше дата, по времето на която аз едва ли още съм бил замислен.
В петъчната сутрин, наслаждавайки се на изгряващото слънце и четейки новините от последния час, се оказа че на 35 км. от мен, в гр. Царево ще има протест срещу назначението на бившия кмет на града Петко Арнаудов за директор в районното горско управление.
Хванах един бърз стоп и стигнах за отрицателно време. Имаше около 60 човека за двете барикади и няколко полицаи, пазители на реда. Инициативата продължи около час, след което всички си хванаха пътя, кой към морето, кой към гората. Сред протестиращите имаше всякакви възрастови групи. 
Ленин бе окичен с розова панделка.
Използвах възможността да се поразходя до морската градина на Царево и скалния плаж се оказа необятен за моята камера, дори имаше плажуващи, хора за които протеста не бе най-важното нещо в този момент.
Бързо се изнесох от градското място и се отправих отново на север. Посоката ми бе Алепу и любимият Шофьорски плаж. Бърз стоп отново, до разклона към стария път за плажа, който сега е ограден с мантинела. Уикенда бе ветровит и вълнист, точно се падаше Илинден, а морето не бе пропуснало да поеме своите няколко жертви на различни места. Използвах възможността да се срещна и с Вася, която лекуваше туристи на Дюни.
Към края на деня се отнесох към Созопол, където пък имах възможността да се поразходя из малките улички на стария град.
В края на петъка, носейки се към Безкрая се натъкнах на поредния прекрасен изгрев, усещайки вече прохладата на вечерта и ранния час на стъмване, напомняйки за наближаващия край на лените месеци.
Съботната сутрин ми премина мисълта да си тръгна преди неделята, хем да избегна задръстванията по вече затворената за ремонт магистрала, както и да си подготвя нещата за дългоочакваната седмица ваканция с пътешествие от Север на Юг по Българското море. Стопа вървеше много добре, дори от Стара Загора до Пловдив ме качи един приятел, който ме видял и ме подминал, но ми позвъня и ме дочака след отбивката, на около 500 м. от моята позиция. Затварям стопа до морето с това пътуване, събраха ми се 4 приключенски стопа, догодина пак. 

Важно е да бъдем здрави, за да можем да преследваме мечтите си!

понеделник, 12 август 2013 г.

Отворено писмо до г-жа Фандъкова във връзка с извършен ремонт на кръстовището на Петте кьошета

Уважаема г-жо Фандъкова,

Бих искал да ви благодаря за "бързата" реакция по повод подаденият от мен сигнал във връзка с възникнали неравности непосредствено до трамвайната линия на кръстовището на Петте кьошета. Решението дойде след поредното ми писмо от петък, 9 август 2013 г. в продължение на серия от писма, първото от които е входирано с номер 94-ВД-1142 от 30.3.2012 г. в деловодството на СО.

В неделя, 11 август 2013 г., т.е. около 16-17 месеца след първоначалният ми контакт с Общината бях приятно изненадан да видя екип от работници, полагащи асфалтова настилка на кръстовището, с която се коригират възникналите неравности от тежкото натоварване на
трасето.

В крайна сметка се вижда колко малко коства намесата на общината, за да се реши проблема със задържането на трафика и амортизирането на автомобилния транспорт.

Поздрави
Оги Ковачев
----------------------------------------------------
Уважаеми г-н Ковачев,

Вашият документ е регистриран  в деловодството на Столична община под
№ 94-ВД-1142-[15]/09.08.2013 г.

Имате възможност  да следите състоянието на работа по документа в рубриката "Деловодна справка", един ден след получаване на входящия номер.

Благодарим Ви, че използвахте Виртуалното деловодство.
--------------------------------------------------------
До Кмета на Столична община

Жалба от Огнян Ковачев
Адрес: ул. Пиер Дегейтър 4, бл.1, ап.73
Tелефон: 0898823316
Email: ogniancho@gmail.com

Уважаема г-жо Фандъкова,

Пиша ви за пореден път относно мое писмо 94-ВД-1142 от 2012 г. Става дума за слягането на асфалтовата настилка от източната страна на релсовия път на кръстовището на Петте кьошета.

Преди година получих отговор, че ще се извърши коригиращ ремонт за изравняване. Такъв бе направен,но само бе фрезирана гърбицата от западната страна, която се бе получила в резултат на издуване.

Преди месеци получих друг отговор, в който бях информиран, че предстои основен ремонт на кръстовището, с изместване на релсовия път. До днешен ден няма информация и постъпки, свързани с ремонт на кръстовището.

Моля да предприемете мерки за изрязване на слегналия асфалт и полагане на нов с цел изравняване на настилката до релсовия път. Става дума за 10-15 метрова ивица по протежение на релсовия път.

Ползите от такава не скъпа поправка ще са увеличаване на пропускливостта на кръстовището, намаляване на амортизируемостта на колите на градския транспорт, увеличен комфорт и по-малко изразходвани нерви за всички водачи.

Надявам се молбата ми да бъде удовлетворена!

С уважение,
Огнян Ковачев

09.08.2013 г.
гр. София

събота, 20 юли 2013 г.

Kaякинг на Вурвуру с обиколка на островите Диапорос и Агиа Изидорос

Имахме чудесната възможност да се организираме за обичайните тридневни уикенди, в които се измъкваме от големия град и се пускаме към Голямото синьо. Този път посоката ни бе на юг - източната част на Ситония - средния ръкав на п-ов Халкидики, районът около село Вурвуру и обиколка на островите Диапорос и Агиа Изидорос. 

Настанихме се на къмпинг Реа, където условията са много добри, аз си опънах хамака между две сравнително удобни дървета на сянка. Пазаруването се случи в местния ЛИДЛ, на десетина километра от лагера ни. 

С новият каяк на колегата – разглобяем и двуместен – направихме чудесен преход за около 4 часа, подхождайки по посока, обратна на часовника. Координацията на моменти бе трудна, имаше малко вълни от преминаващи моторни лодки, на отиване имаше и малко вятър. Пристигайки до малкия остров, разположен североизточно от Диапорос се гмуркахме около час време, разглеждайки тюркоазените плитчини между двата острова.

Връщането ни към сушата бе леко отегчително, защото вече бяхме прегладнели и умалели от няколко часа по вода. Но мотивацията ни помогна да се върнем без да усетим разстоянието, а другите нетърпеливо ни чакаха за да поемат следващия курс.


Темаскал в Стара планина - защо не?!

Преди 2-3 седмици получавам обаждане от неизвестен номер: Здрасти, Оги, попадна ми страницата Wander Ogy | BG Traveler , много пътешестваш, ...