четвъртък, 10 октомври 2013 г.

Сирийските бежанци - хуманитарен проблем на Европейски съюз

Продължаващата гражданска война в Сирия за пореден път разкри основни политически и морални недъзи на нашето съвремие. А те са следните:

1. Войната на бунтовниците срещу властта в Дамаск, не е битка на доброто срещу злото. Това е борба на неясни структури, често силно фанатизирани групировки, да заемат мястото на един диктаторски режим. Нищо не говори, че подмяната на едните с другите по някакъв начин ще увеличи демокрацията и ще облекчи живота на населението.

2. Борбата на „великите сили“, най-вече в лицето на САЩ и Русия, е преди всичко да запазят и разширят своето влияние в региона и да продължат да извличат от това икономическа и политическа изгода.

3. ООН все още не се е превърнала в достатъчна степен в действен орган, който ефективно и ползотворно да се намесва в подобни конфликти, като допринася за тяхното решаване в интерес преди всичко на местното население.

С оглед на тази ситуация позицията на България трябва да бъде:

1. Да не допуска България да бъде въвлечена, нито пряко нито косвено, на страна на която и да е от групировките в конфликта в Сирия.

2. Да отстоява последователно позицията, че единствено Съветът за сигурност на ООН трябва да определи средствата и степента на интервенция в конфликта.

3. България трябва активно да настоява за по-голяма подкрепа от Европейския съюз за решаване на тежката хуманитарна ситуация с бежанците от Сирия. 

Проблемът с бежанците е отговорност на цяла Европа, а не само на засегнатите страни.

петък, 13 септември 2013 г.

Закриване на летния сезон на стопаджийството

Седмият ми лятно-ваканционен тридневен уикенд, последен за това лято, започна с много приятен стоп. На първо време уговорките ми от групата На стоп: Посока, транспорт, уговорка - предложи или потърси изглеждаха сигурни, първо една девойка ми каза че колата им се запълнила и място за мен не останало. Това ме отказа да разчитам на уговорки за споделено пътуване. В последствие се уговорих с една девойка да стопираме заедно - тя към Свети Влас, а аз на юг. Среща в 17:00 часа на Окръжна болница.

Бях на уговореното място и час, но уви - нямаше отговор на позвъняването ми, нито на писанията в групата. Хванах си самостоятелно автобус номер 5 с редовен превозен документ на цена 1 лев и се отправих към изхода на града. Междувременно се оказа че приятелят на мацката я разубедил да пътува на стоп, с непознати и т.н. та затова тя дори не ми отговорила на обаждането.

Връщайки се историята за приятен стоп - първо ме качи много свежа мацка, заедно с двете и деца - Кая на 4-5 години и Вальо на 1-2 години. Тръгнали към Долна баня, но им се доходи до морето, за жалост на Арапя не се намери местенце да нощуват, иначе щяхме да пътуваме заедно. Говорехме си за пътешествия и техния кемперинг по Хърватска и Албания. Беше много приятна и готина история с една отнесена авантюристка и двете й деца със Субару Аутбек и багажник THULE на покрива. На тръгване Милена сподели: "изключително приятно ми беше компанията ти."

Вторият ми стоп бе директно до Бургас, двама младежи бяха купили кола за да развеждат руснаци в района на община Несебър, обиколили всички автокъщи  около Горубляне и все пак стигнали до Враца, от където направили покупкаа на Фиат Улисе - миниван - 7+1, дизел. Оставиха ме около 21:15 часа на първото кръгово в Бургас, от където хвана минибус 2А, който ме отведе до другия край на града, подхода към кв. Меден рудник. 

Третият и последен стоп за пътуването към Бар Безкрай бе от един чичо, който бе ходил от Ахтопол до Димитровград да си ремонтира мерцедеса. Явно по морето майстори не се намират лесно, особено качествени. 

И ето ме вече с раницата и новият Айляк Хамак, заредил с първата бира Бургаско в 22:30 часа.

Много е приятно, когато морето изхвърли нещо интересно, а в случая този флакон е преживял толкова много. Партидния му номер показваше дата, по времето на която аз едва ли още съм бил замислен.
В петъчната сутрин, наслаждавайки се на изгряващото слънце и четейки новините от последния час, се оказа че на 35 км. от мен, в гр. Царево ще има протест срещу назначението на бившия кмет на града Петко Арнаудов за директор в районното горско управление.
Хванах един бърз стоп и стигнах за отрицателно време. Имаше около 60 човека за двете барикади и няколко полицаи, пазители на реда. Инициативата продължи около час, след което всички си хванаха пътя, кой към морето, кой към гората. Сред протестиращите имаше всякакви възрастови групи. 
Ленин бе окичен с розова панделка.
Използвах възможността да се поразходя до морската градина на Царево и скалния плаж се оказа необятен за моята камера, дори имаше плажуващи, хора за които протеста не бе най-важното нещо в този момент.
Бързо се изнесох от градското място и се отправих отново на север. Посоката ми бе Алепу и любимият Шофьорски плаж. Бърз стоп отново, до разклона към стария път за плажа, който сега е ограден с мантинела. Уикенда бе ветровит и вълнист, точно се падаше Илинден, а морето не бе пропуснало да поеме своите няколко жертви на различни места. Използвах възможността да се срещна и с Вася, която лекуваше туристи на Дюни.
Към края на деня се отнесох към Созопол, където пък имах възможността да се поразходя из малките улички на стария град.
В края на петъка, носейки се към Безкрая се натъкнах на поредния прекрасен изгрев, усещайки вече прохладата на вечерта и ранния час на стъмване, напомняйки за наближаващия край на лените месеци.
Съботната сутрин ми премина мисълта да си тръгна преди неделята, хем да избегна задръстванията по вече затворената за ремонт магистрала, както и да си подготвя нещата за дългоочакваната седмица ваканция с пътешествие от Север на Юг по Българското море. Стопа вървеше много добре, дори от Стара Загора до Пловдив ме качи един приятел, който ме видял и ме подминал, но ми позвъня и ме дочака след отбивката, на около 500 м. от моята позиция. Затварям стопа до морето с това пътуване, събраха ми се 4 приключенски стопа, догодина пак. 

Важно е да бъдем здрави, за да можем да преследваме мечтите си!

понеделник, 12 август 2013 г.

Отворено писмо до г-жа Фандъкова във връзка с извършен ремонт на кръстовището на Петте кьошета

Уважаема г-жо Фандъкова,

Бих искал да ви благодаря за "бързата" реакция по повод подаденият от мен сигнал във връзка с възникнали неравности непосредствено до трамвайната линия на кръстовището на Петте кьошета. Решението дойде след поредното ми писмо от петък, 9 август 2013 г. в продължение на серия от писма, първото от които е входирано с номер 94-ВД-1142 от 30.3.2012 г. в деловодството на СО.

В неделя, 11 август 2013 г., т.е. около 16-17 месеца след първоначалният ми контакт с Общината бях приятно изненадан да видя екип от работници, полагащи асфалтова настилка на кръстовището, с която се коригират възникналите неравности от тежкото натоварване на
трасето.

В крайна сметка се вижда колко малко коства намесата на общината, за да се реши проблема със задържането на трафика и амортизирането на автомобилния транспорт.

Поздрави
Оги Ковачев
----------------------------------------------------
Уважаеми г-н Ковачев,

Вашият документ е регистриран  в деловодството на Столична община под
№ 94-ВД-1142-[15]/09.08.2013 г.

Имате възможност  да следите състоянието на работа по документа в рубриката "Деловодна справка", един ден след получаване на входящия номер.

Благодарим Ви, че използвахте Виртуалното деловодство.
--------------------------------------------------------
До Кмета на Столична община

Жалба от Огнян Ковачев
Адрес: ул. Пиер Дегейтър 4, бл.1, ап.73
Tелефон: 0898823316
Email: ogniancho@gmail.com

Уважаема г-жо Фандъкова,

Пиша ви за пореден път относно мое писмо 94-ВД-1142 от 2012 г. Става дума за слягането на асфалтовата настилка от източната страна на релсовия път на кръстовището на Петте кьошета.

Преди година получих отговор, че ще се извърши коригиращ ремонт за изравняване. Такъв бе направен,но само бе фрезирана гърбицата от западната страна, която се бе получила в резултат на издуване.

Преди месеци получих друг отговор, в който бях информиран, че предстои основен ремонт на кръстовището, с изместване на релсовия път. До днешен ден няма информация и постъпки, свързани с ремонт на кръстовището.

Моля да предприемете мерки за изрязване на слегналия асфалт и полагане на нов с цел изравняване на настилката до релсовия път. Става дума за 10-15 метрова ивица по протежение на релсовия път.

Ползите от такава не скъпа поправка ще са увеличаване на пропускливостта на кръстовището, намаляване на амортизируемостта на колите на градския транспорт, увеличен комфорт и по-малко изразходвани нерви за всички водачи.

Надявам се молбата ми да бъде удовлетворена!

С уважение,
Огнян Ковачев

09.08.2013 г.
гр. София

събота, 20 юли 2013 г.

Kaякинг на Вурвуру с обиколка на островите Диапорос и Агиа Изидорос

Имахме чудесната възможност да се организираме за обичайните тридневни уикенди, в които се измъкваме от големия град и се пускаме към Голямото синьо. Този път посоката ни бе на юг - източната част на Ситония - средния ръкав на п-ов Халкидики, районът около село Вурвуру и обиколка на островите Диапорос и Агиа Изидорос. 

Настанихме се на къмпинг Реа, където условията са много добри, аз си опънах хамака между две сравнително удобни дървета на сянка. Пазаруването се случи в местния ЛИДЛ, на десетина километра от лагера ни. 

С новият каяк на колегата – разглобяем и двуместен – направихме чудесен преход за около 4 часа, подхождайки по посока, обратна на часовника. Координацията на моменти бе трудна, имаше малко вълни от преминаващи моторни лодки, на отиване имаше и малко вятър. Пристигайки до малкия остров, разположен североизточно от Диапорос се гмуркахме около час време, разглеждайки тюркоазените плитчини между двата острова.

Връщането ни към сушата бе леко отегчително, защото вече бяхме прегладнели и умалели от няколко часа по вода. Но мотивацията ни помогна да се върнем без да усетим разстоянието, а другите нетърпеливо ни чакаха за да поемат следващия курс.


събота, 13 април 2013 г.

Ocean Initiatives 2013 - първа инициатива за годината

В късния петъчен следобед имахме уговорка за тръгване към морската столица - гр. Варна. Срещата бе в 18:00 часа до столичния парк Заимов. Аз и Ели се срещнахме в очакване на Франк, който се оказа бе запилял портфейла си с всички документи, включително тези за колата. Пийвахме бира на съседна уличка, като в един момент се появи дългоочаквания Нисан (Nissan Qashqai), който в последствие нарекохме Кашка. Автомобила бе осигурен с любезното съдействие на Нисан София. Окомплектовахме багажите, Яни и Калина се присъединиха към групата за пътуването, аз подредих багажа в колата и в 19:15 часа бяхме готови за тръгване. Остана един малък детайл - Макс (лабрадорът на Франк) търсеше компания за уикенда, някой трябваше да се погрижи за него, тъй като в колата нямаше повече пространство. Ели бързо звънна на свои приятелчета, които без колебание приеха да бъдат стопани на четириногия любимец за следващите два дни.


Приключението започна с преценка на възможните маршрути за придвижване, всички превключихме на режим "преизчисление" и обсъдихме предимствата и недостатъците на двете алтернативи - преминаване по магистрала Тракия, Бургас и на север към Варна или преминаване през кратката магистрала Хемус, Велико Търново и към Варна. След бърза обработка на мненията се стигна до единодушното решение за пътуване по царския път - вариант едно. Хванахме Околовръстния път и се качихме на магистралата, като още в началото спряхме за зареждане на гориво. Имаше малки покупки, канелено-медени бисквитки с кисело мляко, кафе и шоколад - девойките без сладко не могат. :)

Вече сме в режим движение - Франк се наслаждава на шофирането на 2.0 дизелов мотор, 4х4 с автоматична трансмисия. Удоволствието да се кара с един крак е неописуемо, независимо че магистралата страда от липса на равни участъци и хубава настилка се намира само в аварийната лента. Но всяко зло за добро - така спазването на ограниченията бе лесна работа, иначе скоростта не се усещаше, педала потъва, а крайпътните картини стават размазани, сякаш рисунката е е с водни бои, които са облени с чаша вода. Аудио системата ни предлагаше другия елемент на приятно изживяване - колекцията музикални дискове разнообразяваше вече притъмнялото небе и "звезди обсипят сводът небесен".

След Велико Търново и Севлиево всички ни почуствахме гладът, който дойде навреме и бе като сигнална лампа на арматурното табло. Отбихме се в крайпътен ресторант със сръбска скара, който за късмет все още имаше жарава от дървени въглища. Хапнахме ароматна плескавица, пийнахме натурална чешмяна вода (сервитьорката с неохота ни наточи една кана, странно защо сме научени водата винаги да я купуваме) и продължихме пътуването си.

Влезнахме във Варна около 1:10 часа, времето бе тихо и приятно, но всички бяхме готови за сън. Аз, Ели и Калина се настанихме в Йо Хо Хостел, а Яни и Франк се отправиха към Сашо, който им бе домакин в първата вечер. Събудихме рецепциониста, настанихме се, освежихме се и всички по леглата, защото ни очаква уикенд пълен с полезни дейности и приятни изживявания. В съседния двор се чуваха препирни между няколко разгонени котарака, но умората надделя и съня приглуши всички възприятия.

Вече е събота, 8:30 часа, а през прозореца се чуват "разговори" между местни гларуси и чайки. Много приятен момент в който човек осъзнава, че морето е на стотина метра, някъде там, зад кооперациите. Отправихме се за близка среща с "голямото синьо", но първо закусихме блажни мекици със сирене в компанията на слънчевите лъчи и група ученици, които изненадващо бяха станали толкова рано в почивния за тях ден. Централния плаж ни приветства със тихият бриз, нулево вълнение и няколко кораба на хоризонта. В началото на разходката ни по плажа се намираха рапани и миди, но в края на ивицата се появиха и най-различни дребни отпадъци. Време беше да се хващаме за работа - намерихме един найлонов чувал, който за броени минути напълнихме със заобикалящите ни боклуци. Получи се добра загрявка за основното почистване.


Прибрахме се в хостела, където вече се събираха нетърпеливите доброволци, изгарящи от желание и емоция да достигнат до прекрасния плаж на Паша Дере. Последните пристигащи от София групи се настаниха и в 12:45 часа се насочихме към сборния пункт за първия ден от Ocean Initiatives 2013. Пътят ни премина през Аспаруховия мост и квартал Галата, стигайки до по-малък тесен път, подминавайки отбивката за хижа Черноморец и стигайки до защитена местност Ракитник. Оставихме колите и с лека разходка през все още не разлистила се гора, но вече с покарала зелена трева, се придвижвахме към плажа, който глухо викаше за помощ: Моля, почистете ме!

Опънахме знамената - Нисан София и Surfrider Foundation Europe оцветиха все още бледо оцветената крайморската гора. Бежовите тръстики, растящи в заблатената част на лимана, се поклащаха под натиска на морския полъх. Франк се зае с координацията на почистването - над 54 човека запретнали ръкави, получиха чифт латексови ръкавици и биоразградими чували за отпадъци. Екип на бТВ зорко следеше подготовката и накратко проведе разговори с няколко участници.


След като всички се екипираха и разпръснаха из цялата местност, аз и Поли започнахме да снимаме различни перспективи на акцията. Паралелно със снимането се включихме и в самото почистване на пълни обороти. За броени минути вече запълнените чували започнаха да се връщат в стартовия пункт. Доброволците си задаваха множество въпроси, свързани с причините, поради които всякакви странни предмети и вещи са попаднали на това място и са се превърнали в отпадък. Аз лично за себе си задавах въпроса как може хората да създават огромни количества отпадък и най-вече защо не се замислят когато купуват. Сред находките имаше автомобилни гуми, опаковки от лекарства, дамски принадлежности и детски памперси, множество бутилки от стъкло и полиетилен, луминесцентни лампи и електрически крушки т.н. В инициативата се включи и група французи, представители на Френсккия Културен Институт.


Лека полека около сборния пункт започна да се формира купчина с пълни чували. Всеки участник си бе "харесал" определена територия или кътче, за което старателно се бе погрижил да не остане дори парченце пластмаса. Около лимана се оформиха няколко ядра, като всяко се бе закопало в определено ъгълче и вадеше всякакви находки. Аз, Ели и още 2-3 човека се бяхме настанили в южната част на заблатената част, силно обрасла с тръстика и папур. В основата на растенията се бяха "загнездили" множество бутилки, полиетиленови чашки и чинийки. Опитахме се да извадим максимално количество от посудата, използвайки всякакви пръчки и приспособления.

След почти три часа борба със стихията наречена боклуци постигнахме резултат от общо 114 събрани чувала с разнообразно съдържание. Събрахме се за групова снимка, а във въздуха се чуваше шума на вълните и полъха на вятъра. Следваше момента за организиране на извозване на събраното. От община Варна можеха да осигурят камион едва в идния понеделник и то при условие, че боклука е изнесен на главния път. Франк поразмисли, а в същия момент се появиха момчета от офроуд средите в компанията на едно високо проходимо бъги. Съвсем кооперативно, момчетата предложиха да помогнат с извозването на чувалите до най-близките контейнери, до които реално има достъп за сметосъбиращия камион. Офроуд екипажа, с помощта на няколко доброволци набързо натовариха бъгито за първия си курс - торбите опасаха цялата каросерия, като за укрепване се използваха мрежа и подръчни въжета за да не се загуби товара по трасето. След няколко курса плажа се освободи от събраните торби с отпадъци.


Вечерта се прибрахме с усещането за приятна умора, преминахме през банята и бяхме готови за вечеря и свежа напитка. Антон ни заведе в местната бирария Алба 2, където се отпуснахме на по наливна бира и салата. Направихме разбор на деня и премислихме как ще планираме неделята, предвид очакванията за дъждовно време. Лека по лека компанията започна да се разотива. Останахме аз, Яни и Антон, но така и не продължихме в някой клуб, за да сме в силите си и за втория ден. На път за хостела споделихме мечтите си за пътешествия на далечни ширини, един иска да посети Сан Франциско, друг се е загледал към Виетнам и все хубави идеи. Както обичам да казвам: "Човек сам сбъдва мечтите си!"

Неделната сутрин ни посреща надвиснали облаци и сиво небе. По улиците почти нямаше хора. Ели закуси в хостела, аз си взех мекици отново, а Яни поспа най-дълго и закуската и отпадна. Направихме подобна разходка, но този ден тръгнахме посока север. Около 11:15 часа заръмя ситен дъжд, който бързо ни изпрати, минавайки през Морската градина и прибирайки се в хостела. В 12:30 часа имахме среща с най-големите ентусиасти за участие във втория ден на почистването.

Придвижихме се с 3 коли към плаж Почивка. Аз се екипирах с дъждобран, всички запретнаха ръкави, покрили се от дъжда, сложихме ръкавици и грабнахме чувалите. Морето бе погълнало част от плажа и се придвижихме по скалите към едно малко деренце. Дъжда леко покапваше и след около 45 минути спря. Бяхме се поделили на няколко екипа и всеки си чоплеше каквото си е започнал. Аз се зарових в едни дълбоки храсти и бръшляни, изпод които изникваха торби с боклуци. Постоянно излизаха и излизаха бутилки, стъкла, капачки и т.н. Яни се присъедини към ровенето, а накрая и Поли се включи, тъй като всички други вече бяха приключили, а при нас излизаше ли излизаше. Намерих едно гребло от лодка, което послужи за разриване на почвата и разбутване на бодливите храсталаци.


В крайна сметка се събраха около 20 чувала, като този път събраното оставихме на страни от главния път, така че камиона да може лесно да изнесе боклука. Леко прегладнели, особено тези, които бяха проспали закуската, се отправихме към града и имахме следната дискусия: по кой път да минем - през Търново или през Бургас? Чревоугодничеството наклони везните към втория вариант, карайки ни към ресторант "При Панчо" в село Горица. Имахме 45 минути докато стигнем. Набързо открихме координатите им, за да се уверим че ще ни посрещнат с готвено. И имахме късмет. Поръчахме си готвени манджи, Бургаско пиво, чеснови пърленки, сафрид и само аз - мляко с ориз за десерт. Приятния обяд ни отне около час време, но всичко хубаво си има своя край. Дойде време да потегляме към Столицата.

Дойде дългоочаквания момент за Поли - да подкара Кашка. Очакваха ни около 440 км. С придвижването ни на запад дъжда лека полека се засилваше. Аз се унесох и на моменти усещах че се движим със 160 км/ч, но само километража можеше да потвърди това мое усещане. Магистралата все още не е завършена.

Придвижихме се почти до "Петолъчката", където имаше идея да поспрем и да се раздвижим. Но ни се случи нещо много коварно, за щастие без да стане беля. На около 120 метра преди самото кръстовище и буквално на 15 метра пред колата ни се строполи огромна топола, която блокира движението в двете посоки. Поли адекватно натисна спирачката и колата спря за миг. Зад нас имаше ТИР, който също успя да реагира навреме.

Първата ми реакция бе да се обадя на 112 и да докладвам за случилото се с надеждата движението да не остане блокирано за неопределено време. В същия момент, поглеждайки през прозореца се видяха множество хора, един бе извадил бичкия, а друг цяла моторна резачка. Буквално за 6 минути огромното дърво бе разчленено и отместено от пътя. Неочаквано развилите е събития много ме изненадаха, но силно ме озадачи факта, че такава случка с падащо дърво се случва на мен и Франк за втори път в рамките на 3-4 седмици. А Франк в бързината да се включи в почистването на пътя неусетно изпусна телефона си, който бе намерен по случайност от Ели. При вече планираното ни спиране на бензиностанцията се оказа, че Франк е загубил един малък инструмент. Късмета бе на наша страна и инструмента се намери заедно с писалката от телефона.


Продължихме към втората част на магистралата. Там ни се случи друго приключение. Движим се ние по почти празната магистрала и пред нас един ТИР. Поли решава да го изпреварва, а той изведнъж тръгва към нас. Спирачките ни отново спасиха положението, клаксона ни събуди очевидно заспалия шофьор и ситуацията не излезе от границите на нормалната уплаха, но само толкова.

В София влезнахме в 22:30 часа, но следваше първо да вземем Макс, после оставихме Яни, и накрая бяхме аз и Ели. Всички пристигнехме живи и здрави, заредени с много енергия и положителни емоции. И отново благодарим на Нисан България и на Кашка. след споделените 1100 км.

Темаскал в Стара планина - защо не?!

Преди 2-3 седмици получавам обаждане от неизвестен номер: Здрасти, Оги, попадна ми страницата Wander Ogy | BG Traveler , много пътешестваш, ...