Съботна вечер на Алеко и неделно качване на Черни връх

Снимки от сбирката на баби и дядовци в хижа Алеко тук.

Пети (извънреден) конгрес на Зелената партия

Снимките са тук.

Асенова крепост, Каменни гъби, Перперикон, с. Татул и яз. Студен кладенец

Изминахме 660 км., добавих 2 печата в книжката със 100 Национални обекта, видяхме много места, бТВ ни снимаха, имаше много дивеч, времето беше прекрасно...

"Дядо Белобради, ряпа взе да вади." Тук се боря с един от множеството анкери, с които е подсигурена Асеновата крепост. Целия комплекс е окован с тези огромни крепежни елементи, заковани на дълбоко в земята и добре бетонирани.

Природния феномен "Каменни гъби" в района на Източните Родопи, образуван от дългогодишни процеси с главен "скулптор" за формирането им - дъжда и негови активни помощници - слънцето, ветровете и студовете. Обекта е разположен на 1 км от с. Бели Пласт между гр. Хасково и гр. Кърджали.
На Перперикон, усърдно работещите археолози са си направили шега, която създава емоция и усмивки сред преминаващите туристи

В близост до светилището край с. Татул, в голямата жега и приятно подухващия вятър

Малко след залез слънце над яз. Студен кладенец

Каяците на Киро Макаров, преди да се пуснем по вода с тях

Изкуствените рибарници в акваторията на язовира. В четирите централни се забелязва усилена активност на рибите.

Не бях виждал толкова диви животни на едно място никога до сега.
На лодката с Чавдар - най-приятните моменти, когато цепим повърхността на язовира и се наслаждаваме на гледките

Залеза, попаднал в обектива ми, преди да бъде уловен...

Страхотния залез между северната и южната част на язовира.

Малкото пристанче, до къщата за гости "Средна Арда", където спряхме да похапнем и да пием бири

Вече сме изоставили лодката, която ни бе предоставена любезно от хората, работещи в администрацията на яз. Студен кладенец.Снимките от Асенова крепост са тук.
Снимките от Каменните гъби са тук.
Снимките от Перперикон са тук.
Снимките от с. Татул са тук.
Снимките от яз. Студен кладенец са тук.

Най-накрая покорихме и Кончето, заедно с вр. Вихрен на Пирин

По план още от средата на май месец се знаеше, че таз годишното екскурзионно летуване ще бъде на Пирин, с начална дата 15 август. Аз почти бях сигурен, че ще се включа само за уикенда, като по програма започваме от х. Вихрен, качване на Кончето през Казана, минаване през заслон Кончето, връщане до Премката и качване на вр. Вихрен със слизане от другата му страна. И плана се реализира по първоначалната схема.

Тъй като в събота си поваля дъждец сериозно, ние решихме да подремем до към следобед, разпъвайки колата, събирайки целия багаж отпред. Така багажника се превърна в едно чудесно двойно легло, даже пригодно за двуметрови хора. :-)
Вечерта се заформи добра софра, всеки извади "кой каквото си донесъл", аз бях специално опазил 200 грама Пещерска ракия от миналогодишното екскурзионно и си я изпих с кеф.
А ето че дойде и моментът, в който Божо извади гайдата, но в един момент се появи хижаря, който забрани да се свири в хижата и всички се изнесохме навън. Беше жестоко, както винаги!
На сутринта, след ранно ставане и закуска, закъснели с тръгването около 1 час от групата се изстреляхме с бързо темпо към т.нар. местност Казана, където всъщност успяхме да догоним групата. Времето бе облачно и леко ветровито, не много студено. Стигайки до Премката, групата се раздели на две - по-голямата част се отказа да атакува Кончето заради времето, но 7 от нас не се отказаха и тръгнахме в голямата мъгла по ръба, с крайна цел заслон Кончето.
На връщане мъглата на моменти започна да се разсейва на моменти и започнаха да се появяват невероятни гледки към Рила, както и от другата страна към вр. Вихрен.
Тук вече на слизане от Кончето съм застанал на ръба на безкрайната пропаст.
а заради тази моя поза на Вили колената и се размекнаха, когато ме видя къде съм се надвесил :-)
Слезли вече от Кончето, вече на Премката се отправяме към върха, който се показва сред мъглата за момент.
От върха снимките са у Иво, който скоро може и да не ми ги даде. Към 18:00 ч. стигнахме до хижата, похапнахме боб и леща и потеглихме към София. Имахме един стопаджия от Банско, който си беше тръгнал с късмета - оказа се че пътува за Младост 1, където аз трябваше да оставя адаша Ачо. Към 22:00 ч. си бях в къщи.

Ето и повече снимки.

Петък вечер с Никола в парк Слатина

След работа с Горица и Никола се поразходихме в парк Слатина.
Дете с характер
Снимките са тук.

Малко гости у нас

Реших да поканя малко приятели по традиция през месец август, когато наще са на морето.

С Вельо напазарувахме от Т-Маркет, Хранс Комерс и Фантастико и се отнесохме към вкъщи. На поканата се отзоваха Мирослав, Стефан и Меги, Марина и Ина, Катя и Иван, Владо, Вельо и аз.

Менято беше скромно, за пиене имахме кайпириня с основна съставка кашаса, която бях донесъл от Бразилия още миналата година. За вечеря направихме печени картофи на фурна, задушени зеленчуци със сметанов сос, за десерт имаше сладолед и плодова салата.

За наргиле така и не остана време и към 1:00 ч. всички си тръгнаха, като преди това всеки се включи в почистването и измиването на съдовете, за което аз много съм благодарен на всички, че отметнахме голямата част от чистенето и миенето още на вечерта.

Снимките са тук.

Беглика Фест 2009

В петъка по обяд съвсем случайно видях, че Алекс търси превоз до яз. Голям Беглик за фестивала и като и написах че има място за нея, тя супер много се накефи и се уговорихме за среща на х-л Плиска рано събота сутрин.

В 8:00 ч. вече бяхме на магистралата, по нея до гр. Пазарджик и от там през гр. Пещера, покрай яз. Батак до крайната ни точка - защитената местност Батлъбоаз, на полуостров, разположен на южния бряг на язовир Голям Беглик. От главния път се кара около 3 км по макадамов (трошено-каменен) път до мястото, на което се провежда тазгодишния фест. Още от отбивката започнах да срещам разни приятели и познати.

Като стигнахме до базата на каяците Алекс се видя с нейните приятели и решихме направо да се установим около тях, за да ни е по удобно за каяците и да сме около компанията. Записахме се за първата възможна група за каяци в 12:30 ч. и се разходихме до зоната на самия фестивал, която се намира на около 5 минути от нашия лагер. Там се срещнах с още много познати и още повече непознати. :-)

В 12:30 ч. бяхме на каяците, аз седнах отпред на един двоен, заедно с колегата на Стефан, а Стефан беше в самостоятелен. Като тръгнахме от брега и доближихме зоната на феста по вода точно попаднахме на кулминацията на представянето на резултатите от втория етап на фестивала на свободния полет - "Лудо Пиле" в категория, където ентусиасти бяха изработили причудливи "летателни апарати", с които се опитаха да покорят небесата, използвайки специално изработена рампа на брега на феста. Имаше много различни разработки, но всичките бяха толкова забавни и смешни, че заслужено събираха множество овации и аплодисменти от насъбралата се публика. След края на скоковете на "лудите пилета" продължихме гребането с каяците, правейки обиколката на малкия остров, като някъде на средата на пътя се смених със Стефан и продължих на самостоятелен каяк. За голям късмет времето беше с нас и не успя да завали, независимо, че през цялото време беше аха и да завали...

След каяците се изсушихме, намерихме подходящо място за палатката, опънахме я, подготвихме си местата за спане и започнахме да подготвяме нещата за вечеря, събрахме дърва, нагласихме огнището, но поради силния вятър имахме трудности и се наложи да използваме спрей за разпалване. Успяхме от първия опит и това ни помогна да не губим много време докато стане жар. При наличието на силния вятър огъня се разпали и за нула време стана и топличко, предвид, че температурата беше около 14С. Нарязахме салати, сложихме пържолите, запекохме хлебеца и похапнахме след дългия ден. Така към 19:30 ч. бяхме хапнали и дойде брата на Стефан - Киро с жена му и бебето на 6 месеца. Набързо и те си запекоха пържолки, хапнаха салатка и в 20:00 ч. се отправихме към самия фест.

Таман влезнахме на входа на феста и разбрахме че сме изпуснали група "Карандила" от Сливен, успяхме да ги видим само в микробуса, с който си потегляха. Пообиколихме и имаше много различни групички от хора, но попаднахме на групичка от движението Харе Кришна.
Първи дубъл

Втори дубъл

Трети дубъл

Започнахме с бутилираната бира, след като свърши преминахме на наливна. Най-хубавото беше, че веднъж закупил наливна бира може при следваща поръчка да използваш чашата си много кратно. Аз разбира се се възползвах с радост, но в един момент чашата ми започна да се размеква от многократно презареждане. :-))) Изредиха се доста групи измежду които Bj Crna Trava, Бalkansky и Dubdoer. Тръгнах си около 3:45 ч.

Ставането в неделя бе малко напрегнато, но около 11:00 ч. вече бяхме на крак, записахме се за каяците в 15:30 ч., закусихме и карахме час и половина колела, като открихме много хубави местенца за палаткуване по трасето.

В 15:30 ч. даже и по-рано вече бяхме във водата. Този път седнах отзад на двойния каяк, отпред Меги, а Стефан бе на единичен. Този път направихме обиколка на големия остров и се изкефихме още повече. След излизане от водата се преоблякохме и потеглихме, като по пътя нямахме проблеми и около 20:30 ч. влезнахме в София.

Да сме живи и здрави и другата година да посетим феста от самото му начало и със заредена батерия на фотоапарата!!!

Малкото, снимки, които успях да направя са тук.