четвъртък, 7 май 2009 г.

А'ре всички на Голямото преброяване на велосипедистите

Всеки колоездач – с номера си

Първото преброяване на колоездачи в България! Ела и вземи своя номер!

„Всеки колоездач с номера си!” – това е мотото, под което сдружение „Велоеволюция” и Велосипеди „Драг” организират първото в България преброяване на колоездачите в града, което ще се проведе на 16 май в 19:00ч. на Колодрума в парк „Борисова градина” в София. Там всеки велосипедист ще получи своя символичен уникален номер, като целта е да се преброят максимален брой хора.

Поводът е ежегодното велосипедно шествие в средата на май, което тази година ще започне на 16 май в 18:00ч. от Зала „Универсиада” в София и ще свърши точно в 19:00 на Колодрума в „Борисовата грaдина”.

Среща за шествието 18.00ч. зала Универсиада
Шествието 18.30 – 19.00ч. бул. Цариградско шосе
Преброяване и купон 19.00ч... Колодрума в Борисовата градина

Организаторите канят всички велосипедисти в София, които карат колелото си за удоволствие, ползват го като транспорт или за спорт, да участват в преброяването, за да може да бъде представена актуална информация за хората, които биха карали колелото си в София, ако бъде изградена подходящата инфраструктура.

„В София и повечето големи градове в България, както и въобще в цялата страна - велосипедистите са много. Но колко точно – никой не може да каже. А цифрата всъщност е важна и стои в основата на проблема и отговора на въпроса ‘защо си нямаме велоалеи?’,” казва Радостина Маринова, председател на „Велоеволюция”.

От нас зависи да поискаме правилните решения от управниците си, в случая – да им дадем причина да вземат решение, смятат от сдружението. Причината може да бъде една голяма цифра с множеството велосипедисти, които карат по улиците на София.

„Затова очакваме всички велосипедисти, които са на колело всеки ден, както и всички тези които държат колелетата си в мазето в пламенно очакване на новите алеи,” казва Делян Спасов, координатор проекти във „Велоеволюция”.

Символичното преброяване на велосипедистите в София поставя начало на кампанията „Голямото преброяване“ която ще продължи до 15 Септември 2009 г. Всеки велосипедист ще може да се преброи като попълни кратка анкета на сайта на сдружението www.velobg.org. Така велоеволюционерите искат да поставят основата на едно национално проучване за потенциала и нуждите на велосипедния транспорт. Според сдружението именно непознаването на реалната ситуация в България от властите, липсата на подробни проучвания и анализи възпрепятства развитието на велосипедни мрежи за транспорт, туризъм и спорт.

неделя, 3 май 2009 г.

Фотосесия на боклуците край морето

Разхождайки се по залез слънце на плажа между Приморско и Китен реших този път да обърна внимание на нашите или по-точно вашите отпадъци, разхвърляни по плажната ивица, подмятани от вълните през годините...

Алкохола не прощава!Цигарите също...Даже и това, с което се храним...Снимките са тук.

събота, 2 май 2009 г.

Организация на срещата на випуск 99' от НПМГ

След ползотворен ден в офиса и почти без много планове ми звънна Горица с информация за планирана среща на организационния комитет по повод сбирката за 10 годишнината от завършването ни в НПМГ.

Хванах автобус 113 от Бизнес парка, прехвърлих се на метрото и в 17:05 ч. бях на Попа. Горица спря на Левски и Раковска и от там, заедно с Никола тръгнахме да се поразхождаме по улиците и да търсим дрешки за кръщенето на Никола.

Стигнахме до ул. Шишман, от където първо купихме малка и голяма бели кърпи по една за попа и за бебето, след това Витан ни пресрещна на Опашката на коня да вземе Никола и с Горица продължихме с оглеждането на магазините за бели дрпки. Оказа се голям зор, защото влизаш в магазина и им казваш искам бели дрешки за кръщене, а те ти предлагат райета и други цветове, та даже се и обиждат...

На ул. Солунска направихме своя избор и приключихме с покупките за кръщене, след като още в понеделник купих кръстче и синджирче за кръщелника. Сега остава попа да потвърди всичко дотук и да каже као има нещо друго.

В 19:00 ч. в Уго за Славейков имахме събиране на организаторите и се появиха десетина човека, с почти пълно представителство от класовете и започнахме уточняване на детайлите, разбира се обменихме някоя и друга клюка. И в крайна сметка определихме клуб "Антре" за място на срещата, 19:00 ч. на 13 Юни 2009 г. Препоръчително е всеки да дойде сам, като куверт сме определили 25 лева, ще поканим и няколко ...

петък, 1 май 2009 г.

Провалената ваканция

Тръгнахме преди полунощ, заредени с емоция и настроение, безпроблемно преминаване на границите, даже се поразсъних и малко след Ниш нещо сякаш се заплете в двигателя, аз спрях и дигнах капака, колата бе угаснала... Оказа се най-тежката диагноза - скъсан ангренажен ремък.

Повикахме пътна помощ, закараха ни до Калотина, от там избутахме до един паркинг и Веско ни взе и ни закара до вкъщи.

Айде на море...

събота, 25 април 2009 г.

Следобеден рафтинг до гр. Кресна на р. Струма

След като бях обявил плановете за рафтинг още преди 4-5 седмици, доста хора преминаха през списъка, някои се отказаха в последния момент, други пък се присъединиха в последния момент, така че в крайна сметка се събрахме точно 12 човека, именно бройката, която бяхме резервирали - аз, Жужа, Светльо, Вельо, Таня, Боби, Митя и още 5 негови приятеля.

От София тръгнахме към 12:30 ч. и в 14:15 ч. бяхме на Кресненското ханче, където ни бе сборния пункт. Похапнахме, поприказвахме и като дойде време се отправихме към X-club, които благодарение на Светльо ни предложиха по-добра цена. Подписахме си декларациите, платихме си таксите, получихме си екипировката - каска, неопрен, спасителна жилетка, обувки и гребло.

В пълно бойно снаряжение
След това си направихме малко снимки, направиха ни инструктаж за безопасност и се натоварихме на микробуса към началната точка за рафтинг.

Наперени преди пускането
Част от екипажа на "кораба"
Последни приготовления на сухо, среща с водача ни Митко, командите напред, назад, леви, десни и стоп, разгряване и влизане в буйните води на р. Струма.

Сухата тренировка
Най-важния елемент бе да имаме синхрон в гребането, макар че това от един път не се получава. Аз и Вельо бяхме на първа линия на рафта и се гледахме за да имаме синхрон в действията си. Водача малко се изнерви или просто бе нервен, но ние не се предадохме и преминахме почти без големи рискове през отделните по-бурни места. От снимките може да се видят няколко страхотни преминавания през водата, буквално потопени отдолу.

В поредния бързейНа излизане от "валяка"
След рафтинга всички бяхме усмихната и заредени с емоция. Отидохме да хапнем в гр. Кресна, има едно място с големи пилешки пържоли, след което към 19:30 ч. тръгнахме обратно към София и около 22:00 ч. с Вельо бяхме на гости у Ивет, където пихме по едно вино и хапахме леща. :-)

Всички снимки от деня са тук.

неделя, 19 април 2009 г.

Пещера "Магурата", крепост "Калето" и Белоградчишките скали

След като се наспахме и станахме към 8:30 ч., леко премръзнали заради летните спални чували, си казахме "Христос воскресе" и се чукнахме с яйца, хапнахме козунак с боза и започнахме да прибираме палатката и да се отправяме към следващия етап от нашето пътуване.

След като излязохме от гр. Враца заваля дъжд и в гр. Монтана ни посрещна дъжд, като едва в района вече на пещера Магурата имаше проблясъци на пролетното слънце. Паркирахме колата, купихме си билети и влезнахме в пещерата. Имаше група с водач, която бе влезнала 15 минути преди нас и в един момент ги застигнахме. В залата, в която се провеждат концерти, както каза водача има много хубава акустика и подкани някой да запее, за да се чуе. Марина се престраши и запя "Хубава си моя горо" - наистина беше велико, а и самата тя после каза, че това и е било мечта да запее в пещера.

На изхода на пещерата, от другата страна на хълма се намираше Рабишко езеро, а и слънцето бе преборило всички облаци и беше се затоплило много. 1,5 км походихме до входа на пещерата, изядохме по един сладолед "Ескимо" и продължихме към последния етап от нашето пътуване - Белоградчик и крепостта "Калето".

Около 14:30 ч. се бяхме изкачили на входа на комплекса, покатерихме се на скалите от към астрономическата обсерватория, похапнахме и се понесохме към самата крепост и по големите скални образувания. Покатерихме се на повечето, снимахме се, порадвахме се на чудесните гледки и тъй като започваше да се заоблачава и да припръсква, се отправихме към колата за да си тръгваме в посока гр. София.

Около 20:00 ч. бяхме на входа на гр. София при нормално натоварване на пътя и в 21:00 ч. всеки си бе по домовете на топло...

Снимките от моя фотоапарат са тук.
Снимките на Марина са тук.

събота, 18 април 2009 г.

Пещера "Леденика", екопътека до връх "Боров камък" и "Вратцата"

Най-сериозните се оказахме аз и Марина. В 8:30 ч. вече бяхме излезли на магистралата в посока Враца. Към 11:30 ч. стигнахме на входа на пещерата "Леденика", минавайки по пътя над гр. Враца - последователност от леви и десни завои, образувайки много интересна зигзагообразна серия от криви...

На паркинга пред пещерата се намира и хижа "Леденика", където похапнахме и пихме по един сок, порадвахме се на слънцето и тръгнахме да влизаме и за наш късмет пред нас точно влизаше групата с водач, а след нас заключиха входа. За около един час ни разведоха, показаха ни интересни форми и образувания от сталактити, сталагмити и сталактони. Вътре си бе доста хладно и влажно - като в пещера.

След тъмната разходка, се отправихме към с. Згориград, на края на което се намираше началото на екопътеката за водопада "Боров камък". По инструкциите на Adem от поредицата "Непознатата България" стигнахме до края на селото и открихме въпросната табела, оставихме колата, взехме най-необходимото - хапване, фотоапарати и дъждобрани. В началото пътеката бе равна и криволичеше около река Лева, но изведнъж пред нас се показаха мостчета и стълби, минаващи около разни скали. След около 2 часа стигнахме под водопада, но се изкачихме и до горната му част, където се откри чудесна гледка, макар че се бе заоблачило и започваше да капе по малко.

Скоро тръгнахме надолу, където се засякохме с няколко човека, а до колата с един голям пес, може би каракачанска овчарка. Минахме през църквата на селото и се ориентирахме към палатковия лагер, разположен на 50 метра от Вратцата, където е пълно с катерачи, даже се засякох с Влади, който вече пиеше биричка. Опънахме палатката, похапнахме козунак и тъй като нямахме никакви светлини, си легнахме с кокошките.

Снимките от моя фотоапарат са тук.
Снимките на Марина са тук.

Темаскал в Стара планина - защо не?!

Преди 2-3 седмици получавам обаждане от неизвестен номер: Здрасти, Оги, попадна ми страницата Wander Ogy | BG Traveler , много пътешестваш, ...